News

Ключови думи: прекратяване на ООД, съдебен ред, важни причини, адвокат по търговско право, Пловдив, София

адв. Маргарита Балабанова – 

д-р по търговско право

Съгласно чл. 155, т. 1 ТЗ дружеството може да се прекрати от окръжния съд  по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това. Искът се завежда срещу дружеството, ако дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от капитала. 

Съгласно формираната от състави на Върховен касационен съд съдебна практика по приложението на чл.155 т.1 ТЗ, „важни причини„ за прекратяване на дружество с ограничена отговорност, по смисъла на разпоредбата, могат да бъдат разнообразни по съдържание факти и обстоятелства, поради което наличието им се преценява конкретно, във всеки отделен случай, но в рамките на следните общи параметри:

1/ преценката следва да изхожда винаги от интересите на дружеството като цяло,а не на отделния съдружник и

2/ причините следва да съставляват непреодолима пречка за осъществяване дейността на дружеството.

Индиция за „важна причина„ по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ може да е продължителен период на неосъществяване на търговската дейност, за която дружеството е регистрирано, в който случай, обаче, са от значение причините за това бездействие – липса на воля или тенденциозно поведение на мнозинството /или блокиращата квота/ съдружници, в този смисъл съставляващо непреодолимо нелоялно поведение. Трайната нерентабилност и тенденцията към натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за функционирането на дружеството и опасност за интересите на кредиторите, са само външни белези на разстройство в дейността на дружеството /така решeние № 159 по т.д.№ 389/2009 г. на І т.о. на ВКС /, но сами по себе си не обуславят непреодолим характер, тъй като не свидетелстват за причината за това.

В решение № 21 по т.д.№ 471/2009 г. на І т.о. на ВКС, за да отрече наличието на предпоставки за прекратяване на ООД, на основание чл.155 т.1 ТЗ , съдът е преценил, че влошеното му финансово състояние не е резултат от бездействието на съдружниците, дезинтересирането им или липса на перспектива. Наличието на съдружник с блокираща квота, респ. съществуваща възможност същият да предопределя решенията на ОС на дружеството, не се извежда самостоятелно като „важна причина„ по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ , а тази опасност се съобразява на фона на доказано влошени отношения между съдружниците, на „сериозен разрив в отношенията помежду им „ / така в реш.№ 226 по т.д.№ 1012/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС /. При това се акцентира на причината за „влошените отношения„ и доколко същите са се формирали при и по повод осъществяването на търговската дейност, свързани са с непреодолимо разногласие относно начина и средствата за осъществяването й, а не са резултат на паралелни взаимоотношения между съдружниците / така в реш.№ 120 по гр.д.№ 932/2001 г./. В същото решение е анализирано съдържанието на взаимоотношенията между съдружниците, като предпоставка за накърняване на дружествените цели и интереси, подронване престижа на дружеството, липса на рентабилност и просперитет.

Съдържанието на отношенията между съдружниците, като последица от нарушаване задължението за лоялност на един от тях и предприета от него конкурентна на дружеството дейност, е възприето като „ важна причина„ в решение № 663 по т.д.№ 2270/2006 г. на І т.о. на ВКС, но не самия факт на разпореждане с имуществото на дружеството в полза на друго – свързано лице, извън начина по който е рефлектирал върху тези отношения. Влошените отношения сами по себе си не са достатъчно основание, ако не са довели до фактическа невъзможност за функциониране органите на управление на дружеството /така в решешение № № 30 по т.д.№ 320/ 2009 г. и решение № 662 по т.д.№ 86/ 2006 г. на ІІ т.о. на ВКС /.

Нежеланието на някой от съдружниците за участие в стопанския живот чрез дружеството, не е законово основание за прекратяването му, както е прието в решение № 532 по т.д.№ 258/2008 г. на І т.о. на ВКС. Точно поради това, само бездействието на съдружник, при недоказано поведение на същия, обективно препятстващо активността на останалите и възможността им да организират дейността на дружеството, не би обусловило „ важна причина„ за прекратяването му. Така Решение № 74 от 24.06.2019 г. по т. д. № 2452/2018 г. на Върховен касационен съд, I т. о.

Важни причини за прекратяване на ООД по съдебен ред

Ключови думи: прекратяване на ООД, съдебен ред, важни причини, адвокат по търговско право, Пловдив, София   адв. Маргарита Балабанова –  д-р по търговско право   Съгласно чл. 155, т. 1 ТЗ дружеството може да се прекрати от окръжния съд  по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това. Искът се завежда срещу дружеството, ако дяловете […]

Ключови думи: прекратяване на членство в ООД, предизвестие, съдружник, дружество, адвокат по търговско право

адвокат Маргарита Балабанова – 

доктор по Търговско право

Съгласно чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.

С определение № 481/12.07.2018 г. по т. д. № 2053/2018 г. на ВКС касационно обжалване е допуснато по материалноправния въпрос:

Дали предизвестието за прекратяване на членство в ООД по чл.125, ал.2 ТЗ може да се оттегля преди изтичане на неговия срок?

Оттегляемост на предизвестието за прекратяване на членство в ООД?

Ключови думи: прекратяване на членство в ООД, предизвестие, съдружник, дружество, адвокат по търговско право   адвокат Маргарита Балабанова –  доктор по Търговско право   Съгласно чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. С определение № 481/12.07.2018 г. по […]

Ключови думи: саморъчно завещание, изисквания, наследяване, наследствено право, адвокат, Пловдив

Завещанието е едностранен акт, който произвежда своето действие след смъртта на завещателя. Към този момент имуществото, което е в неговия патримониум, се наследява от лицето, в чиято полза е направено завещанието, като той може да наследи само това, което е притежавал наследодателят му.

Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.

Саморъчно завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя. За връщане на завещанието се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.

Саморъчното завещание е едностранна безвъзмездна сделка, чрез която завещателят изразява своята воля да се разпореди с имуществото си за след своята смърт в полза само на едно или на част от лицата, призовани да го наследят, или в полза на едно трето лице извън наследниците по закон. Всяко завещание, което е направено без в него да е изразен мотив за извършването му, е валидно, стига да отговаря на законовите изисквания за валидност[1].

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. Писмената форма на чл. 25 ЗН се отнася за всички елементи от съдържанието на едностранната сделка завещание, което включва неговия автор, лицата, в полза на които се разпорежда за след смъртта си завещателят и имуществото, предмет на разпореждането. Така Решение № 197 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 1085/2016 г. на ВКС, I г. о.

Законът не съдържа забрана подписът да се изразява в изписване на имената на завещателя. След като Законът за наследството не посочва конкретно какъв трябва да бъде подписът на завещателя, то с изписване изцяло на собственото име, плюс съкратеното изписване на бащиното име, плюс цялото фамилно име след текста на завещателните разпореждания и думите „с подпис“, е спазено изискването на чл. 25, ал. 1 ЗН за подписване на завещанието[2].

[1] Решение № 244 от 15.12.2014 г. по гр. д. № 7696/2013 г. на ВКС

[2] Вж. Определение № 128 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 6118/2015 г. на ВКС, I г.о.

За повече информация и контакти: адвокат Маргарита Балабанова

Саморъчно завещание

Ключови думи: саморъчно завещание, изисквания, наследяване, наследствено право, адвокат, Пловдив   Завещанието е едностранен акт, който произвежда своето действие след смъртта на завещателя. Към този момент имуществото, което е в неговия патримониум, се наследява от лицето, в чиято полза е направено завещанието, като той може да наследи само това, което е притежавал наследодателят му. Саморъчното […]

Ключови думи: нееквивалентност на престациите, противоречие с добрите нрави, недействителност, договор за покупко-продажба на недвижим имот, адвокат

адвокат Маргарита Балабанова –

д-р по Търговско право

Според съдебната практика на ВКС при преценката за противоречие с добрите нрави съдът не се ограничава само до формалното съдържание на договора, а изследва целта на страните, интереса на страните и съпътстващите сключването на сделката обстоятелства. Тази практика е обективирана в следните решения:

Решение № 277 от 26.01.2015г. по гр. д. 1962/2014г., ВКС, III г.о., в което е прието, че при възмездните сделки, каквато е и покупко-продажбата, която е и каузална, е необходимо да се преценява при преценката за действителността й и целта на сделката, която е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Затова преценката дали нееквиваленстността е значителна следва да се извърши именно при съобразяване на преследваната от страните цел. При липса на такава преценка не може да се направи преценка дали е налице нееквивалентност.

Решение № 119 от 22.03.2011г. по гр. д. 485/2010г., ВКС, I г. о., в което прието следното: „Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то следва да се съобразява при преценка на действителността й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел т.е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес“. В това решение съдът е приел, че действителната воля на страните е била да се прехвърли идеална част от дворното място като възнаграждение за извършеното строителство на плочата и покрива. Тази допустима от закона и съответстваща на свободата на договаряне то цел е постигната чрез сделката продажба и начина, по който е уговорена цената.

Решение № 1291 от 03.02.2009г. по дело № 5477/2007г. на ВКС, V г. о., в което е посочено, че когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайния резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Трябва да се прецени сделката и съпътстващите я обстоятелства комплексно.

Решение № 24 от 09.02.2016 г., постановено по гр. д. № 2419/2015 г., Г. К., III г. о., ВКС посочва, че „само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД.“

Решение № 128 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3170 / 2017 г. на ВКС, I г. о., в което е прието, че „Продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната, не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, освен ако самите обстоятелства, при която е сключена сделката, са в противоречие с морала – едната страна се е възползвала от лекомислието, неопитността, икономическата или физическа зависимост на другата страна от нея или от трети лица, каквито твърдения не са наведени с исковата молба и за които по делото няма доказателства. Дори ако поради по някаква причина едната страна по договора е приела обективно неизгодна за нея насрещна престация, това не може да обоснове нищожност на сключения договор поради противоречие с добрите нрави.“

За повече информация и контакти: адвокат Маргарита Балабанова

Нееквивалентност на престациите

Ключови думи: нееквивалентност на престациите, противоречие с добрите нрави, недействителност, договор за покупко-продажба на недвижим имот, адвокат   адвокат Маргарита Балабанова – д-р по Търговско право   Според съдебната практика на ВКС при преценката за противоречие с добрите нрави съдът не се ограничава само до формалното съдържание на договора, а изследва целта на страните, интереса […]

Ключови думи: професионална болест, трудово право, процедура по установяване, адвокат

адв. д-р Маргарита Балабанова

+35988 33 289 27

Съгласно легалното понятие, дадено в КСО професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.

Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.

Практикуващите лекари и лекари по дентална медицина при съмнение за професионална болест изпращат известие и до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. За всяко известие по териториалното поделение на Националния осигурителен институт извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи. Осигурителят изготвя и представя необходимите документи в териториалното поделение на НОИ в 30-дневен срок от поискването им.

Признаването на професионалния характер на заболяването според чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (НРСРПООПБ) от 2008 г. Съгласно чл. 3, чл. 10 и чл. 13 от тази наредба признаването на професионалната болест става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица органи и организации в страната. Тези експертни решения имат двойствен характер – от една страна имат характер на индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга – официален удостоверителен документ за установените в него факти, в това число и за наличието на причинна връзка като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя.

При липса на такова решение/вкл.и невлязло в сила такова/ или непредставянето му по дело за обезщетение срещу работодателя, твърдението на ищеца за наличие на професионално заболяване е недоказано и обуславя отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ. Така Решение № 132 от 11.07.2019 г. по гр. д. № 3496/2018 г. на Върховен касационен съд, IV гр. о.

Причинната връзка между съответното заболяване и факторите на работната среда, обуславяща професионалния характер на заболяването, следва да се установи във всеки конкретен случай.

Тъй като е причинено от въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес и се причинява пряко от обичайната трудова дейност, професионалното заболяване не предпоставя наличие на вина/включително и при груба небрежност/, за разлика от трудовата злополука, която поради внезапния се характер е възможно да е и вследствие от виновно поведение на увреденото лице[1].

[1] Така Решение № 355 от 15.11.2012 г. по гр. д. № 387/2012 г. на ВКС

За повече информация и контакти: адв. Маргарита Балабанова

Професионална болест

Ключови думи: професионална болест, трудово право, процедура по установяване, адвокат   адв. д-р Маргарита Балабанова +35988 33 289 27   Съгласно легалното понятие, дадено в КСО професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка […]

Ключови думи: пострадали от ПТП, обезщетение, застрахователно право, адвокат

адвокат д-р Маргарита Балабанова

0883328927

1. Легитимирани лица да търсят обезщетение при ПТП

На първо място, пострадали от ПТП са лицата, на които е причинена телесна повреда, с изключение на виновното за настъпването на ПТП лице.

Кръгът от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на Република България. Липсата на законодателна уредба е наложила за целите на правоприлагането лицата с право на обезщетение да бъдат определени от Пленума на Върховния съд /ВС/.

В случай на смърт право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са: неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащия го, както и лице, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак.

По изключение право на обезщетение при смърт има всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени (брат, сестра, баба, дядо и др).

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

2. Обезщетение на пострадали от ПТП

Пострадали от ПТП имат право на обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

2.1. Имуществени вреди, причинени на пострадали от ПТП

Имуществените вреди са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените вреди се изразяват в намаление имуществото на пострадалия, а пропуснатите ползи се изразяват в това, че в резултат от увреждането, увреденият не е могъл да реализира реални доходи.

При причиняване на смърт, близките на пострадалия имат право на обезщетение за накърнените им имуществени блага от лишаване от издръжка, когато действително са били издържани от него или са имали са право на издръжка и правото на обезщетение възниква когато вредата не може да бъде компенсирана от пенсията, на която имат право. Последователно застъпваното в практиката на ВКС становище е, че тази имуществена вреда е вид пропусната полза, която подлежи на обезщетяване в границите на действително понасяните вреди, съобразно получаваната издръжка, когато загубата не може да бъде покрита от наследствената пенсия, при съобразяване на правилото на чл. 142, ал. 2 СК. Така Решение № 163 от 04.10.2016 г. по т. д. № 3456/2015 г. на ВКС, I т. о. 

При призната на пострадалия от ПТП 100% загубена работоспособност с потребност от чужда помощ пожизнено и установено от съдебномедицинска експертиза трайно състояние на негодност за професионален труд и за собствено самообслужване, което ще продължи до края на живота на пострадалото лице, бъдещите разходи за придружител непосредствено засягат имуществената сфера на пострадалото лице и съставляват негова имуществена вреда, представляват бъдещо сигурно намаляване на имуществото му, загуба поради заплащане на възнаграждение на придружител с оглед необходимостта от ежедневна чужда помощ пожизнено. Така Решение № 197 от 02.02.2015 г. по т. д. № 869/2012 г. на ВКС (www.vks.bg)

2.2. Неимуществени вреди, причинени на пострадали от ПТП

Обезщетението за неимуществени вреди обхваща всички болки страдания на пострадалите, които са настъпили и ще настъпят в бъдеще.

Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта, очертан в чл.52 от ЗЗД.

При причиняване на смърт за обезщетението за неимуществени вреди от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия и редица други обстоятелства, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Така Решение № 179 от 29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I т. о.

Обезщетението за неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения, отчуждение или взаимна привързаност може да е налице, както в ранна, така и при по-късна възраст, а възрастта, както на пострадалия, така и на низходящите му не съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях.

3. Кой дължи обезщетение за причинените вреди от ПТП

Обезщетение може да се търси от виновния водач, причинил ПТП на основание чл. 45 ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Обезщетение може да се търси и от застрахователя на виновния водач. Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

На трето място, в определени хипотези, застрахователно обезщетение може да се търси от Гаранционен фонд.

Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: 

1. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство); 

2. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени: 

а) на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 

б) на територията на Република България или на друга държава членка от моторно превозно средство, което се доставя в Република България от друга държава членка и не е било формално регистрирано в Република България, при условие че събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя и за моторното превозно средство няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 

в) на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и за което няма гранична застраховка или сертификат „Зелена карта“; 

г) на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България или на територията на друга държава членка и владението върху което е било отнето чрез кражба, грабеж или друго престъпление; в този случай Гаранционният фонд изплаща обезщетение за вредите, причинени на имуществото на увредените лица, надвишаващи 400 лв.

За повече информация и контакти адвокат д-р Маргарита Балабанова

Обезщетения на пострадали от ПТП

Ключови думи: пострадали от ПТП, обезщетение, застрахователно право, адвокат   адвокат д-р Маргарита Балабанова 0883328927   Легитимирани лица да търсят обезщетение при ПТП На първо място, пострадали от ПТП са лицата, на които е причинена телесна повреда, с изключение на виновното за настъпването на ПТП лице. Кръгът от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени […]

Ключови думи: прехвърляне на дружествен дял, ООД, съдружник, адвокат търговско право, адвокатска кантора, Пловдив

Автор:

адв. Маргарита Балабанова

доктор по Търговско право

0883328927

Адвокатската услуга се изразява в:

• изготвяне на всички необходими документи за прехвърляне на дружествен дял в ООД, както и на документите, необходими за уреждане на последиците от прехвърлянето, което може да доведе до промяна в членския състав на ООД;
• съдействие на страните в нотариалното производство, тъй като част от документите трябва да са нотариално заверени;
• вписване на прехвърлянето на дружествени дялове в ООД и на свързаните с него промени в Търговския регистър;
• съдейства за уреждане на имуществените последици при прехвърлянето на дружествени дялове.

1. Прехвърляне на дружествен дял в ООД

Съгласно чл. 129, ал. 1 ТЗ дружественият дял в ООД може да се прехвърля. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.

Прехвърлянето на дружествени дялове в ООД може да стане с почти всички познати облигационни договори – например замяна, дарение, както и с ненаименовани договори. Най-голямо практическо приложение има покупко-продажбата на дружествени дялове.

Когато приобретателят на дяловете не е съдружник, той се явява трето лице за дружеството по смисъла на чл. 129, ал. 1 ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. Необходимо е лицето да подаде молба до дружеството, в която заявява, че приема условията на дружествения договор. Необходимо е също така това трето лице да бъде прието за съдружник с решение на общото събрание на дружеството. Решението за приемане се вписва в ТРРЮЛНЦ.

2. Съдържание

Договорът за прехвърляне на дружествени дялове, регламентиран с чл. 129 ТЗ е особен вид договор, поради различния обхват на действието му в отделните негови части. В частта за прехвърляне на дружествените дялове, той има действие не само за страните по него, а и за трето неучастващо лице – дружеството с ограничена отговорност, чиито дялове са предмет на прехвърляне. За дружеството възниква задължение по силата на чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ да отрази промяната в дружествения договор и ТРРЮЛНЦ – чл. 119, ал. 2 вр. с чл. 115, т. 3 ТЗ[1]. Прехвърлителната част на договора е негова съществена част, индивидуализираща и типизираща сделката – essentialia negotii.

Установената съдена практика[2] приема, че в частта за цената, съдържанието на договора е несъществено – accidentalia negotii. Това е така, поради обстоятелството, че това не е нито индивидуализиращ, нито типизиращ белег на сделката, доколкото няма пречка тя да бъде и безвъзмездна. В частта за престацията, която дължи приобретателят или липсата ù (възмездност/безвъзмездност), договорът по чл. 129 ТЗ има действие само между страните, но не и за дружеството, както е в прехвърлителната част. Това не е същински и задължителен елемент от фактическия състав на прехвърлянето, а облигационна последица от съгласието за прехвърляне на дружествени дялове. Т. е. евентуалното неизпълнение на задължение за плащане на цената не рефлектира пряко върху правната сфера на дружеството, а само върху имуществената сфера на прехвърлителя.

3. Форма

Чл. 129, ал. 2 ТЗ предвижда, че прехвърлянето на дружествен дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно и се вписва в ТРРЮЛНЦ след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения за трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.

Ако формата за действителност не бъде спазена, то договорът ще е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД.

С оглед направеното разграничение между същественото и несъщественото съдържание на сделката, установената съдебна практика на ВКС, приема, че в съществената, прехвърлителна част на договора за прехвърляне на дружествени дялове, писмената форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието е условие за действителност (ad solemnitatem), а в несъществената част за цената – условие за доказване (ad probationem). Писмената форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието, въведена с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ е условие за действителност само на прехвърлителното вещно действие на договора, което следва да бъде отразено в ТРРЮЛНЦ. Това следва и от обстоятелството, че сделката може да е безвъзмездна като например дарение. По отношение на облигационните последици за страните по договора по чл. 129, ал. 2 ТЗ, предвидената от закона форма е условие за доказване[3].

[1] Съгласно чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ всяко юридическо лице с нестопанска цел е длъжно да поиска да бъде вписано в търговския регистър, съответно в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представят подлежащите на обявяване актове.

[2] Така Решение № 25 от 10.06.2016г. т. д. № 3113/2014 год. на ВКС, I т. о.

[3] Така Решение № 25 от 10.06.2016г. т. д. № 3113/2014 г. на ВКС, I т. о.

Прехвърляне на дружествен дял в ООД

Ключови думи: прехвърляне на дружествен дял, ООД, съдружник, адвокат търговско право, адвокатска кантора, Пловдив   Автор: адв. Маргарита Балабанова доктор по Търговско право 0883328927 Адвокатската услуга се изразява в: изготвяне на всички необходими документи за прехвърляне на дружествен дял в ООД, както и на документите, необходими за уреждане на последиците от прехвърлянето, което може да […]

1. Преустановяват се присъствените учебни занятия (в т.ч. учебни практики, стажове, изнесени учебни часове, изпити, дуална система на обучение и др.) в училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. Решението за преминаване в обучение в електронна среда от разстояние се взема от министъра на образованието и науката при условията и по реда на чл. 105, ал. 6 и 115а, ал. 1, 4 и 5 от Закона за предучилищното и училищното образование.
2. Преустановява се провеждането в присъствена среда на групови извънкласни дейности и занимания, дейности по интереси, занимални и други, организирани в училищна и извънучилищна среда за всички възрастови групи.
3. Преустановява се присъственият учебен процес във висшите училища. Допуска се само провеждането на държавните изпити за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, при стриктно спазване на мерките за превенция и контрол на инфекциите съгласно Наредба № 3 от 2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции.
4. Преустановяват се присъствените групови занятия в езикови центрове, образователни центрове и други обучителни центрове и школи, организирани от юридически и физически лица.
5. Преустановяват се посещенията в детски градини и детски ясли, както и в детски центрове, клубове и други, предоставящи организирани групови услуги за деца.
6. Преустановява се провеждането на конгресно-конферентни мероприятия, семинари, конкурси, обучения, тимбилдинги, изложения и други обществени мероприятия в присъствена форма.
7. Преустановява се провеждането на всички културни и развлекателни мероприятия (кина, музеи, галерии, сценични прояви, концерти, занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство и други). Изключение се допуска по отношение на театрите, при заетост на местата до 30 % от общия им капацитет, спазване на физическа дистанция от най-малко 1,5 м. и задължително поставяне на защитни маски за лице.
8. Не се допуска организирането и провеждането на събирания и тържества от частен характер (сватби, кръщенета, погребения и други) с присъствие на повече от 15 човека.
9. Преустановяват се всички колективни и индивидуални спортни мероприятия с тренировъчен и състезателен характер за лица до 18 годишна възраст, с изключение на международните спортни състезания, които са започнали към датата на влизане в сила на тази заповед. Всички спортни мероприятия с тренировъчен и състезателен характер за лица над 18 годишна възраст и международните спортни състезания за лица до 18 годишна възраст се провеждат без публика.
10. Преустановяват се посещенията на фитнес центровете и залите за групови занимания към тях.
11. Преустановяват се посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма. Допускат се само доставки или взимане на храна за дома и офиса.
12. Преустановяват се посещенията в игралните зали и казина.
13. Преустановяват се посещенията на търговските центрове (представляващи една или повече сгради, в които са разположени магазини, заведения и други търговски обекти) и търговските центрове тип МОЛ, с изключение на магазините за хранителни стоки, лечебните заведения, аптеките, дрогериите, оптиките, зоомагазините, банките, застрахователите, доставчиците на платежни услуги, офисите на телекомуникационните оператори и други доставчици на съобщителни услуги в тях.
14. Преустановява се провеждането на групови туристически пътувания (екскурзии) с организиран транспорт в страната и в чужбина и групови посещения на туристически обекти в страната.
15. Всички физически и юридически лица, които са собственици или управляват търговски, административни или други обекти, които предоставят услуги на гражданите, и чиято дейност не е преустановена с тази заповед, създават организация за контрол на броя на клиентите в съответния обект, като не допускат повече от 1 човек на 3 кв. м.
16. На всички пазари, тържища и базари се създава организация за еднопосочно движение и осигуряване на дистанция от най-малко 1,5 м. между посетителите. Работещите и посетителите са длъжни да носят защитна маска за лице.
17. Работодателите и органите по назначаване да организират работния процес на работниците/служителите в дистанционна форма (работа от разстояние/надомна работа), където е възможно, като допускат присъствена работа на най-много 50% от персонала.
18. Магазините за хранителни стоки организират работата си, като не допускат лица под 65-годишна възраст в съответните обекти в часовете между 8.30 и 10.30 часа.
19. Преустановява се провеждането на планов прием и планова оперативна дейност в лечебните заведения за болнична медицинска помощ и комплексните онкологични центрове, с изключение на дейностите, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки, диагностиката и лечението на пациенти с онкологични и онкохематологични заболявания, дейностите по асистирана репродукция и ражданията, независимо от метода на родоразрешение, дейностите по рехабилитация, продължително лечение и психиатрична помощ.
20. Забраняват се посещения на външни лица/свиждания в лечебни заведения за болнична помощ, с изключение на свижданията на пациенти в терминален стадий. Забраната не се отнася за контролните органи при осъществяване на контролната им дейност.
21. В изпълнение на т. 3 от Заповед № РД-01-439 от 27.07.2020 г. директорите на регионалните здравни инспекции предприемат действия и прилагат мерки на лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове на територията на съответната област, като определят задължителен брой легла за лечение на пациенти с основна или с придружаваща инфекция със SARS-CoV-2 от не по-малко от 20 % от обявените в съответната регионална здравна инспекция брой легла на всяко лечебно заведение за болнична помощ и комплексен онкологичен център.
22. В специализираните институции за предоставяне на социални услуги и такива за социални услуги от резидентен тип за деца и възрастни се допускат посещения на външни лица по изключение и по преценка на директора на институцията при спазване на въведените противоепидемични мерки и представяне на декларация от посетителя, че не е в контакт със заразно болни, няма признаци на остро респираторно заболяване и ще спазва въведените противоепидемични мерки на територията на институцията. Ограничението не се отнася за контролните органи при осъществяване на контролната им дейност.
23. Дейностите, които не са преустановени или забранени с тази заповед, се провеждат при спазване на всички противоепидемични мерки, въведени със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г.
24. Министрите и държавните органи съгласно функционалната си компетентност да предприемат спешни и незабавни контролни мерки на територията на цялата страна, като усилията да бъдат насочени към задължително прилагане и спазване на настоящата заповед и на Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г.
25. Министърът на земеделието, храните и горите да възложи на Българска агенция по безопасност на храните реализирането на проверки в заведенията за хранене и развлечения, контролирани от агенцията.
26. Министърът на труда и социалната политика да възложи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ реализирането на проверки на работодатели, относно спазване на изискванията на настоящата заповед и на Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г.
27. Областните управители и органите на местно самоуправление и местна администрация, в рамките на функционалната си компетентност и при максимално използване на контролните си правомощия и административен капацитет, да създадат необходимата организация за контрол по спазване на противоепидемичните мерки на територията на страната, като разпореждат организационни мерки, в случай на необходимост, при отчитане на конкретната специфика и данни за съответната област.
28. Органите на държавния здравен контрол да продължат реализирането на своите контролни правомощия, като за резултатите да информират министъра на здравеопазването, по ред, определен от него.

От 27.11 до 21.12.2020 в страната се въвеждат допълнителни противоепидемични мерки

С издадена днес от министъра на здравеопазването Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. от 23,30 ч. на 27 ноември, петък, до 21 декември 2020 г. в страната се въвеждат допълнителни противоепидемични мерки. Преустановяват се присъствените учебни занятия (в т.ч. учебни практики, стажове, изнесени учебни часове, изпити, дуална система на обучение и др.) в училищата и центровете за […]

Ключови думи: неимуществени вреди, обезщетение, лимити, пострадало лице, адвокат, застрахователно право

адвокат Маргарита Балабанова –

доктор по Търговско право в БАН

0883328927

В случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. В случаите на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно чл. 493а, ал. 3 КЗ в случай на смърт на пострадалото лице обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2. Според ал. 2 комисията, министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.

Когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3 (съпруг, дете, родител и лице във фактическо съжителство), претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.

Според разпоредбата на чл.493а, ал.4 от КЗ, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по чл.493а,ал.2 КЗ, който предвижда, че ще се приеме наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане на пострадало лице.

Съгласно §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018 г./, на която разпоредба е придадено обратно действие, с оглед изричната норма на §96,ал.3, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката, /според §102 ПЗР на ЗИД КЗ/, същата трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този закон/ обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а,ал.4 се определя в размер до 5000лв.

Тази разпоредба противоречи на действащото право на ЕС, уреждащо застрахователните отношения – Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС.

Подобен подход за определяне размера на обезщетение противоречи на първо място на принципа на справедливостта, съгласно чл.52 от ЗЗД.

На следващо място противоречи на европейското право. Видно от §7 от ДР на КЗ, с последния в националното законодателство са въведени и нормите на редица директиви, между които специалната, касаещи застраховка „Гражданска отговорност“-Директива 2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. Относими към процесния спор са нормите, касаещи обхвата на лицата, на които се дължи обезщетение и подходът при определяне на размерите му в националното законодателство.

Предвиждайки, че при смърт на лице се изплаща максимално обезщетение, което е в размер по-малък от лимитите на Директивата, даденото разрешение с §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл.9,ал.1 от директивата, според който „Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава членка изисква застраховката, посочена в чл.3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните максимални суми: а/в случай на телесно увреждане-максимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите и б/в случай на имуществени вреди-1000000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите“. Цитираната разпоредба на Директивата е транспонирана в чл.226 от КЗ/отм./, възпроизведена е и в чл.492 от КЗ. Според чл.346 от КЗ, застрахователната сума/лимит на отговорност/ е „договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице.“

Въвеждането на застрахователната сума, като предел на отговорността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО, която е част от правото на ЕС, означава, че при настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума, възприет с в Директива 2009/103/ЕО.

Налице е противоречие на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ с разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО. Въпреки че директивата не е регламент и не става автоматично част от вътрешното право на страна – член на Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на свои права, свободи и законни интереси. Поради това е налице съдебна практика[1], че в този случаи следва да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 15 ал. 2 от ЗНА и Директива 2009/103/ЕО да намери непосредстевно приложение, като се дерогира прилагането на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения размер на обезщетението от 5000 лева. В съответствие с горното, съдът следва да определи размер на обезщетението според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания размер на обезцщетението в § 96 от ЗИДКЗ.

Във връзка с приложението на тази норма е налице и отговор на Съда на ЕС на отправено преюдициално запитване-Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12/с докладчик съдия Ал.Арабаджиев/, в което съдът е отговорил, че „държавите -членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетението при произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие“. Тълкуването, което съдът дава е, че „Член 3,§1 от Директива 72/166 и чл.1 параграфи 1 и 2 от Втората директива 84/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.2 от Втората директива 84/5.

По силата на ДФЕС и чл.633 от ГПК решението на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. С оглед становището на СЕС ,изразено в т.2 на Решението му от 24.10.2013г. по дело С277/12 , се налага извод, че е налице противоречие на пар.96,ал.1 от ЗИД на КЗ с разпоредбата на чл.1 ,пар.2 от Втора директива 84/5, респ. на чл.9,ал.1 от Директива 2009/103/ЕО . С последната се кодифицират предхождащите я директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 90/232/ЕИО на Съвета, 2000/26/ ЕО както и Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005г. / т.1 от Преамбюла на Директива 2009/103/ЕО/, а по силата на чл.29 от Директивата- позоваванията на отменените директиви ,посочени по-горе, се считат за позовавания на Директива 2009/103/ЕО и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II. Съобразно разпоредбата на чл.15,ал.2 от ЗНА ,както и предвид факта, че Директива 2009/103/ЕО е транспонирана в КЗ, следва да се приеме, че е недопустимо размерът на обезщетението за неимуществени вреди, чийто възможен долен предел е застрахователната сума, определена в нормативен акт на ЕС ,да бъде ограничаван с нормативен акт на вътрешното право, поради което, с оглед констатираното противоречие, националната норма не следва да се прилага от съда. Затова и в конкретния случай обезщетението ,дължимо на ищеца, следва да се определи по справедливост ,по правилата на чл.52 от ЗЗД, без да се съобразява предвидения в пар. 96,ал.1 от ЗИД на КЗ максимален размер[2].

За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките и страданията.

Затова обезщетението дължимо на пострадали лица от ПТП, следва да се определи по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, без да се съобразява предвидения в §96,ал.1 от ЗИД на КЗ максимален размер.

[1] Така Решение № 119 от 04.07.2019 г. по т. д. № 138/2018 г. на Окръжен съд – Враца

[2] Така Решение № 109 от 28.02.2019 г. по т. д. № 546/2018 г. на I състав на Окръжен съд – Пловдив

За повече информация и контакти – адвокат Маргарита Балабанова

Лимитите за обезщетения на неимуществени вреди в КЗ противоречат на европейското законодателство

Ключови думи: неимуществени вреди, обезщетение, лимити, пострадало лице, адвокат, застрахователно право   адвокат Маргарита Балабанова – доктор по Търговско право в БАН 0883328927 В случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. В случаите на телесно увреждане на […]

От 14.11 магазините за хранителни стоки не допускат лица под 65 възраст между 13.30 и 16.30 ч.

От утре, 14 ноември, магазините за хранителни стоки организират работата си, като не допускат лица под 65-годишна възраст в съответните обекти в часовете между 13.30 и 16.30 ч. В посочените часове се допускат само лица на и над 65-годишна възраст. Аптеките организират работата си, като не допускат лица под 65-годишна възраст в съответните обекти в […]