Министърът на здравеопазването нареди от понеделник, 5 април, детските градини и яслите да възобновят работата си. След края на пролетната ваканция на учениците, от 12 април, се възобновява присъственото обучение на децата от 1-ви до 12-ти клас, като графикът ще бъде оповестен в рамките на следващата седмица. Също от 12 април се допускат груповите дейности и занимания в центровете за подкрепа за личностно развитие и центровете за специална образователна подкрепа.
От четвъртък, 1 април, се допускат посещенията в кина, театри, музеи, галерии, библиотеки и циркови представления при заетост на не повече от 30% от капацитета на помещенията. Същото условие важи и за занятията от танцовото, творческото и музикалното изкуство.
От 1 април се допускат и посещенията на фитнес центрове, спортни зали и клубове и плувни басейни и комплекси при използване на не повече от 30% от капацитета им и спазване на физическа дистанция от най-малко 1.5 м.
От 1 април до 12 април на магазините с нетна търговска площ над 300 кв. м., предлагащи нехранителни стоки, се разрешава работа с клиенти само на откритите площи, прилежащи към търговския обект.
Посещенията в заведенията за хранене и развлечения се допускат само в откритите им площи (тераси, градини и др.), при ограничено работно време от 6.00 до 23.00 часа. Изключение са дискотеките, бар-клубовете, пиано баровете, бар-вариете и нощните барове, които остават затворени до края на месец април.
С пълния текст на Заповед № РД-01-194/30.03.2021 г. можете да се запознаете в прикачения файл.
Заповед № РД-01-194/30.03.2021 г.
PDF файл, 621,6 KB, качен на 30.03.2021
Източник: mh.government.bg
Министърът на здравеопазването нареди от понеделник, 5 април, детските градини и яслите да възобновят работата си. След края на пролетната ваканция на учениците, от 12 април, се възобновява присъственото обучение на децата от 1-ви до 12-ти клас, като графикът ще бъде оповестен в рамките на следващата седмица. Също от 12 април се допускат груповите дейности и занимания в центровете за подкрепа за […]
Ключови думи: отмяна на решение на общото събрание, търговско дружество, АД, ООД, адвокат, търговско право, Пловдив, София
Адвокат Маргарита Балабанова
Доктор по Търговско право
+359 88 33 289 27
Съгласно Чл. 74, ал. 1 ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството.
Според задължителната практика на ВКС при спазване на преклузивния срок всеки член на дружеството може да предяви иск за отмяна на решение на общото събрание по чл. 74 ТЗ срещу едно или всички решения на общото събрание, като изрично посочи обстоятелствата, на които основава искането за отмяна. Искането за отмяна би могло да се основава на процесуална незаконосъобразност на решението, състояща се в опорочена процедура по свикване или вземане на решението, и/или материална незаконосъобразност – противоречие на решението с материалноправна норма на устава или ТЗ.
Правото на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ принадлежи на всеки съдружник, а правен интерес от неговото упражняване съществува тогава, когато поради противоречие със закона или с дружествения договор конкретно решение на общото събрание засяга правото на членство или отделни членствени права на съдружника[1].
В производството по чл.74, ал.1 ТЗ на служебно проверка като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск подлежи наличието на активна легитимация за ищеца в дружеството, чието решение на общото събрание се оспорва.
Активно легитимирано по иска с правно основание чл. 74 от ТЗ е лице, имащо качеството на съдружник, респективно акционер в дружеството ответник, и то към момента на вземане на съответното решение.
В хипотезата на чл. 132 ТЗ (при съпритежание на дружествен дял в ООД) всеки от съдружниците – съпритежатели на дружествен дял разполага със самостоятелно право на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ и е процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, отделно и независимо от останалите съпритежатели на дела, за отмяна на решения на общото събрание на дружеството, когато тези решения противоречат на повелителни разпоредби на закона и/или на дружествения договор и засягат неговото право на членство или отделни негови членствени права. За предявяването на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ в хипотезата на чл. 132 ТЗ не се изисква съвместна процесуална легитимация на всички съдружници – съпритежатели на дружествен дял[2].
Всеки съдружник или акционер може да встъпи в делото съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Той може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.
Искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Този срок е преклузивен.
В рамките на висящо производство по чл.74 ТЗ не могат да бъдат разглеждани основания за отмяна, въведени допълнително от ищеца извън срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ[3].
Уведомяването на съдружник за общо събрание може да се извърши по всякакъв подходящ начин. Законът (чл. 139, ал. 1 ТЗ) не предвижда способ за връчване и то може да стане по всякакъв подходящ начин – лично, по пощата, чрез нотариална покана, имейл и други. Използването на телефакс не е в нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ, като Регламент (ЕО) № 1348/2000 за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, предвижда, че изпращането на документи „може да се извършва по всички подходящи начини, при условие, че съдържанието на получения документ отговаря напълно на съдържанието на изпратения документ и е лесно четивно”[4].
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не предвижда специален способ за връчване на покана за провеждане на общо събрание на съдружниците в ООД и ако дружественият договор не урежда такъв способ, връчването на поканата може да бъде осъществено чрез всички възможни и допустими способи, в т. ч. и чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни книжа при отчитане на спецификите на съдебното производство[5].
Съгласно установената практика на ВКС уредените в чл. 37 ГПК и сл. процесуални правила за връчване на съдебни книжа, вкл. чл. 47 ГПК, са приложими и към реда за връчване на поканата по чл. 139 ТЗ[6].
Уведомяването чрез нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на общото събрание на съдружниците на ООД при приложение на правилото на чл. 50 от ЗННД, съгласно което при връчването на нотариални покани от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 от ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия. Смисълът на залепване на уведомлението е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Така Решение № 217 от 12.05.2015 г. по т. д. № 62 / 2014 г. на ВКС, I т. о. решение по чл.290 от ГПК, както и в определение №517 от 05.07.2011г. по ч.т.д.№187/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и Решение №84 от 05.06.2014г. по т.д.№1220/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., касационното обжалване по което е допуснато по въпросите, отнасящи се до начина на уведомяване на съдружник за свикване на общо събрание на дружество с ограничена отговорност с нотариална покана и длъжен ли е нотариусът да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея съгласно чл.47 от ГПК, когато не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Прието е, че разпоредбата на чл.47 от ГПК е приложима в нотариалните производства, при връчване на нотариални покани.
[1] Вж. Определение № 145 от 06.03.2018 г. по т. д. № 1615/2017 г. на ВКС, II т. о.
[2] Така Решение № 127 от 10.02.2015 г. по търг. д. № 3197/2013 г. на ВКС, II т. о.
[3] Така Решение № 7 от 05.06.2019 г. по т. д. № 2378/2017 г. на ВКС, II т. о.
[4] Така Решение № 182 от 28.12.2015 г. по т. д. № 2383/2014 г. на ВКС, II т. о.
[5] Така Решение № 7 от 21.02.2014 г. по търг. д. № 822/2012 г. на ВКС, I т. о.
[6] Така Решение № 85 от 12.07.2019 г. по т. д. № 1966/2018 г. на ВКС, II т. о.
Ключови думи: отмяна на решение на общото събрание, търговско дружество, АД, ООД, адвокат, търговско право, Пловдив, София Адвокат Маргарита Балабанова Доктор по Търговско право +359 88 33 289 27 Съгласно Чл. 74, ал. 1 ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението […]
С Р Е Ш Е Н И Е № 3 от 23 март 2021 г., постановено по конституционно дело № 11/2020г. на Конституционния съд е прието следното:
Предмет на конституционното дело са разпоредбите на чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ ЗДвП. Оспорените разпоредби се намират в Глава шеста „Принудителни административни мерки“ от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП предвижда прилагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП предвижда прилагане на принудителна административна мярка – временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
Декларираните в чл. 171 ЗДвП от законодателя цели, които преследва прилагането на предвидените принудителни административни мерки, са „осигуряване на безопасността на движението по пътищата“ и „преустановяване на административните нарушения“. Предвид това, че разпоредбата е част от корпуса на ЗДвП, преустановителният ефект на мерките следва да се отнася до административни нарушения по този закон.
Предвидените в чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, всъщност не представляват принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) (обн., ДВ, бр. 92 от 28.11.1969 г.; посл. изм. и доп., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г.), защото не могат да постигнат целите на тези мерки. Принудителната административна мярка е предвидена в закона административна принуда за предотвратяване или преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях. Тя защитава определена правна норма чрез привеждането в съответствие с диспозицията ѝ на поведението на конкретен правен субект, за който има непосредствена опасност да се отклони, отклонява се или се е отклонил от предписаното (Решение № 10 от 2018 г. по к. д. № 4/2017 г.).
Конституционният съд намира, като анализира оспорените разпоредби, че истинската цел на оспорените разпоредби не е формално посочената в ЗДвП – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, а по-лесното събиране на вземанията от глоби. Така прочетени, въпросните разпоредби придобиват характер на санкция за несъществуващо административно нарушение.
С оглед на легалната дефиниция на „административно нарушение“ в чл. 6 ЗАНН не всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение. Неизпълнението на определено задължение ще има характер на административно нарушение, когато не е изпълнено законоустановено задължение, което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо.
В разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП е предвидено, че наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронния фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Тази разпоредба определя срока, в който лицето разполага с възможност доброволно да плати наложената му глоба, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Предоставеният от закона срок се отнася единствено за доброволно плащане. След изтичане на едномесечния срок, ако лицето не е платило глобата, може да се пристъпи към принудително събиране на публичното вземане, в което длъжникът разполага с права и средства за защита, уредени в приложимия процесуален закон. С оспорените разпоредби, на практика законодателят е смесил характера и същността на принудителните административни мерки със санкциите за административни нарушения.
Чрез оспорените разпоредби законодателят ограничава упражняването на основни конституционни права на гражданите, с което цели да принуди длъжниците да платят наложените им по ЗДвП глоби, като заобикаля установения законов ред за тяхното събиране. Всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което има за цел да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава (Решение № 6 от 2013 г. по к. д. № 5/2013 г.). Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за фактическо санкциониране на гражданите.
Поради това временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и временното спиране от движение на пътно превозно средство на собственик за неплатени глоби противоречат на функциите и целите на принудителните административни мерки и на практика се превръщат в санкция за несъществуващо административно нарушение, което е в противоречие с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията). С предвидените в оспорените разпоредби мерки законодателят заобикаля закона и предвидения в него ред за принудително изпълнение на публичните вземания за глоби, като предвижда санкция за неизпълнение на едно парично задължение, чрез която на практика ограничава упражняването на правото на гражданите да се придвижват свободно по територията на страната (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. второ от Конституцията), да напускат нейните предели (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. трето от Конституцията), а в хипотезата на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП – сериозно засяга упражняването на правото на собственост (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията).
Правото на свободно движение се ограничава до степен на пълното му отнемане, когато прилагането на принудителните административни мерки се извършва на гранично-контролно пропускателните пунктове на Република България.
Правото на гражданите да се придвижват свободно по територията на страната и правото да напускат нейните предели са неотменими, без да са абсолютни (чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията, Решение № 3 от 2002 г. по к. д. № 11/2002 г., Решение № 10 от 2018 г. по к. д. № 4/2017 г.). Те могат да бъдат ограничавани, но само при спазване на условията по чл. 35, ал. 1, изр. второ от Конституцията – ограничението да е закрепено със закон и да е насочено към адекватна и пропорционална защита на конституционно признати ценности – националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.
Трайна е практиката на Конституционния съд по въпроса за възможността упражняването на основните права на гражданите да бъде ограничавано в случаите, когато е налице легитимна цел, основанието е закрепено със закон, в рамките на предвиденото в Конституцията ограничение и е спазен принципът на пропорционалност (съразмерност) на преследваната цел (Решение № 20 от 1998 г. по к. д. № 16/1998 г.; Решение № 15 от 2010 г. по к. д. № 9/2010 г.; Решение № 2 от 2011 г. по к. д. № 2/2011 г.; Решение № 7 от 2016 г. по к. д. № 8/2015 г.; Решение № 8 от 2016 г. по к. д. № 9/2015 г.; Решение № 3 от 2019 г. по к. д. № 16/2018 г.).
Ограниченията на правото на свободно придвижване по територията на страната и на напускане на нейните предели биха имали легитимна цел по смисъла на чл. 35, ал. 1, изр. второ от Конституцията, ако те са необходими за приоритетна защита на друг конституционно значим интерес, подлежащ на конституционна закрила, при условие, че посочената в закона е действително преследваната от законодателя цел и ако в тези случаи ограничението на правата на гражданите е пропорционално на защитавания интерес, подлежащ на конституционна закрила. Той трябва да бъде свързан с националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на останалите граждани. Такъв интерес в конкретния случай липсва.
По силата на оспорените разпоредби ограничението на основни права се осъществява по отношение на лица, чието поведение не засяга конституционно признатите в чл. 35, ал. 1, изр. второ от Основния закон ценности. Поради това мярката не съставлява подходящо и съразмерно средство за постигане на конституционно оправдана цел.
С оглед на гореизложеното, разпоредбите на чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ ЗДвП противоречат на чл. 4, ал. 1 и на чл. 35, ал. 1 от Конституцията.
На следващо място разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП противоконституционно ограничава упражняването на правото на собственост в пълен обем.
Разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията са систематично разположени в глава първа на Основния закон – „Основни начала“. Те са гаранция, че частната собственост е неприкосновена и се защитава от закона. Правото на частна собственост е основно право на гражданите. Това право съдържа три основни правомощия на собственика – да владее, да ползва и да се разпорежда със собствеността си. Лишаването на собственика от едно от тези му правомощия е по същество накърняване на самото право. Конституционният принцип на неприкосновеност на частната собственост по чл. 17, ал.3 се изразява и в гарантиране и защита от закона на правото в неговия пълен обем.
Държавата трябва да се въздържа от действия, с които засяга правото на собственост по произволен начин.
Конституционният принцип на неприкосновеност на частната собственост не изключва правната възможност за ограничаването й. Абсолютна забрана за такива ограничения няма. Конституцията дори допуска при определени условия принудителното отчуждаване на собственост (чл. 17, ал. 5 от Конституцията).
С оспорената от омбудсмана разпоредба на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП в противоречие с чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията се ограничава правото на собственика да ползва моторното превозно средство, тъй като то се спира от движение, без това ограничение на правата му да се основава на социално оправдана приоритетна защита на каквито и да е други ценности от конституционен порядък.
Оспорената разпоредба противоречи на чл. 4, ал. 1, на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 и на чл. 35, ал. 1 от Конституцията и на още едно основание. Последиците, установени в чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП се прилагат за всички видове моторни превозни средства независимо от това дали са собствени на лицето, неплатило глобата в срока за доброволно плащане или са съсобствени. Разпоредбата позволява ограничаване упражняването на правото на собственост и на съсобственика – недлъжник. Административната принуда в тази хипотеза се прилага и по отношение на съсобственик, който не е отговорен нито за нарушението, което е основание за наложената глоба, нито за нейното неизплащане в срок. В тези случаи се нарушава принципът на личната отговорност, което е допустимо само по изключение и при призната от правото необходимост да се поправят причинени вреди (Решение № 11 от 2010 г. по к. д. № 13/2010 г.).
По този начин недопустимо се ограничава упражняването на правото на собственост и на тези лица, които с поведението си по никакъв начин не са станали причина за прилаганата и спрямо тях принудителна мярка. С оспорената разпоредба на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП се нарушава, както правото на ползване на съсобствената вещ, като елемент от правото на частна собственост (чл. 17, ал. 1 и 3), така и принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1).
С оглед на гореизложеното, разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП противоречи и на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията.
Съдът не споделя съображенията на омбудсмана за нарушаване на правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията поради засягане възможността за ползване на моторното превозно средство. В своята практика Конституционният съд е установил, че правото на личен живот се изразява в правото на определена сфера на автономност на индивида, преди всичко в отношенията с публичната власт (Решение № 8 от 2019 г. по к. д. № 4/2019 г.). В чл. 32, ал. 1 от Конституцията е предвидена закрила от незаконна намеса в личния и семейния живот и от посегателство върху честта, достойнството и доброто име на гражданите. В случая оспорените разпоредби не засягат тези конституционно установени ценности.
С оглед на гореизложеното разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП противоречи на чл. 4, ал. 1 и на чл. 35, ал. 1 от Конституцията. Разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП противоречи на чл. 4, ал. 1, на чл. 35, ал. 1 и на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2, предл. първо от Конституцията, във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за Конституционен съд, Конституционният съд
Р Е Ш И: Обявява за противоконституционни чл. 171, т. 1, б. „д“ и чл. 171, т. 2, б. „к“ от Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., посл. доп., ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г.).
С Р Е Ш Е Н И Е № 3 от 23 март 2021 г., постановено по конституционно дело № 11/2020г. на Конституционния съд е прието следното: Предмет на конституционното дело са разпоредбите на чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ ЗДвП. Оспорените разпоредби се намират в Глава шеста „Принудителни административни мерки“ […]
От 22 март до 31 март на територията на страната действат следните временни противоепидемични мерки, въведени със заповед на министъра на здравеопазването:
С пълния текст на Заповед № РД-01-173/18.03.2021 г. можете да се запознаете в прикачения файл.
Заповед № РД-01-173/18.03.2021 г.
Източник: mh.governemnt.bg
От 22 март до 31 март на територията на страната действат следните временни противоепидемични мерки, въведени със заповед на министъра на здравеопазването: Преустановяват се присъствените учебни занятия (в т.ч. учебни практики, стажове, изнесени учебни часове, изпити, дуална система на обучение и др.) в училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. Преустановява се присъственото […]
Ключови думи: справедливо застрахователно обезщетение, адвокат по застрахователно право, застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, неимуществени вреди, претърпени вреди
+359883328927
Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?
Отговор на поставения въпрос е даден с Решение № 4 от 08.03.2021г. по т.д. № 2940/2019г. на ВКС, II т. о. :
Във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о., решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 83/06.07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., е възприето правното разрешение, че при преценка основанието за определяне на обезщетение по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да се определят действително претърпените вреди при спазване на обективно установените критерии. Лимитите на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите са израз на икономическите условия към правнорелевантния момент. Съгласно чл. § 22 от ПЗР на КЗ вр. 266, т. 1, б. а КЗ отм, към 08.4.2016 г. размерите на лимитите за имуществени и неимуществени вреди за едно пострадало лице са 2 000 000 лв (към датата на настъпване на ПТП-то в конкретното дело, разгледано от ВКС).
Така определеното правило според ВКС, налага извод, че с оглед икономическата обстановка, израз на която са лимитите на отговорността по риска „Гражданска отговорност“ следва да се определи и размерът на обезщетението.
При определяне на справедлив размер на обезщетенията по чл.52 ЗЗД, е от значение и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
При преценка на справедливия размер на обезщетение ВКС е взел предвид и следните други критерии:
Възрастта на пострадалия (в конкретния казус 47 години), последиците от продължителната проява на уврежданията и последиците за здравето и ежедневния живот на пострадалия, които са останали към момента на разглеждане на делото и ще продължат и за в бъдеще. Обстоятелството, че не може да се определи дали увреждането ще бъде преодоляно напълно и кога. ВКС е приел, че при определяне на справедливо застрахователно обезщетение следва да се съобрази обстоятелството, че пострадалия следва да живее с последиците от ПТП всеки ден и при всяко придвижване.
С оглед на тези мотиви ВКС е завишил определеното от въззивната инстанция обезщетение от 120 000 лв на 130 000 лв.
Ключови думи: справедливо застрахователно обезщетение, адвокат по застрахователно право, застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, неимуществени вреди, претърпени вреди адвокат Маргарита Балабанова +359883328927 Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Отговор на поставения […]
Ключови думи: АД, съпритежание на акция, акционери, право на глас, общо събрание на акционерите, търговско право, адвокат
адвокат Маргарита Балабанова –
доктор по Търговско право
С определение № 510/11.11.2019 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса :
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, предвид неяснота относно приложението на чл.177 ТЗ, като норма уреждаща упражняването на права, ирелевантно на принадлежността на самите права.
Съгласно чл.158 ал.1 изр. първо ТЗ капиталът на АД е разделен на акции, т.е. акцията е част от капитала на дружеството, изразена чрез номиналната й стойност. Последната е еднаква за всички акции на дружеството и подлежи на промяна само по решение на Общото събрание на АД. Макар че наличните акции имат веществен характер, ценността им не се определя от стойността им като вещи, а от инкорпорираните в тях членствени права. Като ценна книга акцията удостоверява, че притежателят й участва в капитала на съответното акционерно дружество с номиналната й стойност и е носител на свързаните с това членствени права. Неделимостта на акциите по смисъла на чл. 177 ТЗ се отнася именно до тия членствени права, върху които, при универсално правоприемство на акционер от повече от един наследници на същия, се установява съпритежание. Неделимостта предпоставя невъзможност членственото право, което една акция удостоверява, да бъде поделено между сънаследниците, т.е. всеки от тях да придобие реална част от една акция, което конфронтира и с императивното правило за номиналната стойност на акцията като константна величина – една и съща за всички акции на дружеството. Неделимостта, обаче, не означава невъзможност за подялба на всички наследени акции между наследниците, така че всеки от тях да придобие реална част от същите, съобразно наследствения си дял. Способът за подялба не е предмет на настоящото решение.
Не може,обаче, да се сподели разбирането, че тази подялба следва автоматично от наследяването. По начало прекратяването на съсобствеността предпоставя волеизявление /интерес, желание/ за това, което не може да се презумира с факта на наследяването от няколко лица. Съсобствеността по принцип не се прекратява автоматично, освен при вземанията, на правния режим на които не би могъл да се приравни правния режим на акциите, защото правата по същите не се изчерпват с право върху конкретно определена, а и непроменима парична стойност /не е такова правото на дивидент и ликвидационен дял, които са динамични, а и обусловени от допълнителни предпоставки, вземания, т.е. не възникват по силата на самото придобиване на акцията/, а и правата, които акциите обективират, не са по правило еднакви.
Възможна е и хипотеза, в която сънаследниците на акции желаят именно съвместното упражняване на членствените права, които всяка една акция материализира. В качеството на ценни книги наличните акции се индивидуализират /със серия, номер/. Възможно е издаването на купюри с повече от една акции / 5,10 или кратни на 10 /. Очевидно само по силата на универсалното правоприемство, без намеса с определени, обвързващи сънаследниците правни последици, освен в случай на съгласие между всички тях, е неосигуримо разпределението на наследените акции, като индивидуализирани ценни книги, в притежание на всеки отделен наследник. И преди всичко, наличните акции могат да предоставят „особени права„, формирайки различни класове или да бъдат привилегировани – със или без право на глас, т.е. наследените акции могат да инкорпорират различни по съдържание членствени права, поради което и да биха имали различна пазарна стойност.
Автоматично прекратяване на съсобствеността върху акциите, т.е. на съпритежанието на членствените права, за да би се приело, следва да е обективно приложимо като правило, независимо от вида на акциите, което, в хипотезата на акции от различен клас или с привилегии, очевидно не е постижимо, освен в идеалната хипотеза на поделяемост, поради равен брой акции от всеки вид, делими съобразно броя и наследствените права на сънаследниците. Това е и основен аргумент за да не би се приложила автоматична поделяемост, аналогично на вземанията. Ако би се приело автоматично разпределение на наследените в съсобственост акции, остава обективно необходимо и оказването на съдействие за фактическото им разпределяне между наследниците, съобразно наследствените им права, задължение за което не е уредено, нито е изводимо по тълкувателен път, за управителните органи на АД, при съответно носене и на отговорност от същите, за неправилното му осъществяване.
2. По отношение на право на участие и упражняване на правото на глас на съпритежателите на акция
АД е най-подходящата дружествена форма за привличане на голям по размер, вкл. чуждестранен, капитал. Не случайно редица правни субекти, от съществено значение за пазарните отношения, съществуват само във формата на АД / инвестиционни дружества, фондови и стокови борси /. Тази подходящност е предпоставена от функционирането на акционерното дружество независимо от членския му състав / в много случаи многоброен / и промените в същия / в много случаи динамични /. Членствените правоотношения са свободно прехвърлими, като промяната не подлежи на вписване в търговския регистър. Акционерите не отговарят за задълженията на дружеството, нямат задължения за лични действия, а единствено имущественото задължение за вноска, осигуряващо наличието на активи в съответствие с вписания капитал. Автономността във функционирането на дружеството от акционерите, свободното прехвърляне на членствени правоотношения и ограничената отговорност на акционерите са характеристики на АД, които предпоставят интереса от учредяването му и/или участие в същото.
Именно спецификата на АД, като гарантирано функциониращо, независимо от динамиката в членствения му състав,обяснява съществуването на чл.177 ТЗ. Неделимо е членственото право, предоставяно от акцията, изразяващо се – досежно управителните права – в право на 1 глас. Ако би била допустима подялбата му, би подлежала на промяна номиналната стойност на акциите на дружеството / тъй като същата следва да е еднаква за всички акции – чл.175 ал.2 ТЗ /, съобразно волята на съделителите, при това само в хипотеза на подялба при равни квоти, не винаги възможно с оглед действителните наследствени квоти. С неделимостта по чл.177 пр. първо ТЗ законът гарантира да не възникват обстоятелства, предпоставящи промяна в структурата на капитала и преуреждане членствените права на останалите акционери, съобразно последиците от подялбата на членствените права по всяка една от съсобствените акции. Последното би било от естество да затрудни, ако не и да осуети дейността на акционерното дружество / вземането на решения от ОСА /, правейки я заложник на интересите на отделни акционери, както и на възможни спорове относно подялбата между същите.
Аналогични гарантиращи функции осигурява и императивното правило на чл.177 пр. второ от ТЗ. Чрез разпоредбата, все в интерес на независимото функциониране на дружеството от членствения му състав , законодателят ирелевира противоречията в интересите на отделните акционери – съсобственици на акция, зачитайки гласа им само при способност за формиране на обща воля, респ. определянето на общ пълномощник и формирането на един глас от акция. Тази обща воля, освен като резултат на единодушно решение на съсобствениците на акция, би била съобразима и като формирана воля на мнозинството – на базата на предварително постигнато и удостоверено съгласие на същите, за зачитане волята на обикновено или квалифицирано мнозинство, вкл. такова на базата на наследствените им права. Касае се за споразумение, за което не е налице ограничение в свободата на договаряне. Само така определен пълномощник е оправомощен от закона да упражни правото на глас, предоставяно от една акция, а от чл.177 пр. първо ТЗ следва, че упълномощаване на лице от част от съсобствениците на акция / упражняване на част от членствено право / е правно ирелевантно.
ВКС с решение № 58 от 10.08.2020г. по т. дело № 101/2019г. на ВКС, ТК, 1 т. о. приема, че не може да се отрече правото на част от съсобствениците на акция да присъстват лично на ОСА, тъй като и с това си право на собственост върху идеална част от акция те се легитимират като акционери. Чл.177 пр. второ ТЗ, обаче, се отнася не до присъствието, а до участието – като активно поведение на изявяване становища и предложения по включените в дневния ред въпроси и съответно гласуване по същите.
Това „участие” законодателят зачита само като изходящо от волята на всички съсобственици на акция. Дали отделния съсобственик на акция би бил лишен от възможност да присъства или присъствайки – лишен от правото да заяви становища и предложения по въпросите от дневния ред на ОСА, вкл. чрез пълномощник, но не такъв на всички съсобственици на акцията, съответно е бил лишен от правото да гласува, поради липса на общ с останалите съсобственици пълномощник, е без значение за законосъобразността на взетите решения. Правото на глас е обективно обусловено от правото на участие в ОСА и само с тази им взаимосвързаност правото на участие е от значение за законосъобразността на взетите решения, доколкото с предоставянето му не е препятствано упражняване правото на глас.
Обективно е непостижим извод каква би била действителната воля на акционерите , съответно би ли била различна от формираната, ако участващ в ОС акционер би бил допуснат да изкаже определено мнение или становище, нито е обективно установимо какво би било действителното съдържание на непозволеното му изявление в ОС, в качеството му на неосъществил се факт. Затова и значими за интересите на акционерите въпроси законодателят е допуснал да бъдат допълнително включвани в дневния ред, вкл. с предложения за решения / чл.223а ТЗ /, гарантирайки правото на становище и мнения предварително. Правото на участие в ОСА, въпреки липса на предпоставки за упражнимо право на глас при вземане решенията на същото, не е самостоятелно защитимо с иска по чл.74 ТЗ . Формираната, при съответствие с кворума /за който са съобразими и правата на акционерите – съсобственици на акции, независимо участват или не в ОСА/ и изискуемото се мнозинство, воля на присъствалите акционери, не би могла да бъде лишена от правни последици, с оглед формалното неучастие или ненадлежно участие на акционер, с несъобразима при гласуването воля, след като същото е единствено последица от неупражнено право на упълномощаване по чл.177 пр. второ ТЗ. Възможността за такова упълномощаване е извън интереса на законодателя , доколкото с оглед уредбата на АД , същият предоставя превес на интересите на останалите акционери и дружеството като цяло, пред тези на спорещите съсобственици на акция.
Съгласно чл.220 ал.1 ТЗ, ОСА – като орган за управление на АД – включва акционерите с право на глас, защото с гласуването се формира волята му, а точно тя е от значение като предмет на иска по чл.74 ТЗ. Няма основание чл.220 ал.1 ТЗ да се тълкува стеснително – само досежно притежателите на привилегировани акции без право на глас, съгласно чл.182 ТЗ. След като участници в ОСА са само акционерите с право на глас, а самостоятелно такова не притежават само част от съсобствениците на акция, съгласно чл.177 пр. второ ТЗ, то недопускането на последните до работата на Общото събрание – лично или чрез техен, а не на всички съсобственици на акциите пълномощник, не е от естество да обоснове нарушение на членственото управленско право на глас, вкл. посредством осуетено право на участие в ОСА . Това е и отговора на правните въпроси. Това разбиране е прието и в Решение № 8 от 22.02.2021 г. по т.д. № 2741 по описа за 2019г. на ВКС, II т.о.
Правен анализ:
Така приетото от ВКС становище обаче не следва да се възприема безкритично. На първо място, считам, че доколкото по отношение на акциите не може да се говори за вещни права, то по удачно е да се използва термина съпритежание на акция, а не съсобственост.
По въпроса упражнимо ли е право на глас от част от съсобствениците на акция, независимо от неупълномощаването на общ пълномощник по чл.177 ТЗ от всички съсобственици, считам, че правото е упражнимо независимо от упълномощаването на общ пълномощник. Ако по законовите или договорни правила на общността на съпритежателите е постигнато съгласие относно начина на упражняване на правото на глас, то този глас следва да бъде зачетен. Това, че са упълномощили или не общ пълномощник не лишава акционерите съпритежатели от право да участват лично в работата на общото събрание на акционерите. Разпоредбата на чл. 177 ТЗ не изисква всички съпритежатели да действат „единодушно“ и едновременно, а съвместно и еднопосочно.
Разпоредбите за съпритежание на дял при ООД (чл. 132 ТЗ) и на акция в АД (чл. 177 ТЗ) са сходни, поради което съдебната практика е относима. По отношение на съпритежанието на дял в ООД е налице съдебна практика, според която определянето на представител по чл. 132, изр. 3 ТЗ не лишава съдружника от правото да участва лично в работата на събранието. В хипотезата на чл.132 ТЗ съдружниците – съпритежатели на дружествен дял могат да участват и да гласуват лично в общото събрание – съобразно предвижданията на дружествения договор и вътрешните уговорки помежду им, независимо от изискването на чл.132, изр.3 ТЗ за избор на общ представител. Упражняването на правото на глас от всеки съдружник трябва да е еднопосочно, за да формира един общ глас, пропорционален на размера на общия дял. Ако поради несъгласие на съдружниците е невъзможно формиране на общ глас, техните индивидуални гласове не следва да се вземат предвид и припадащото се на общия дял право на глас следва да се счита за неупражнено. Така Решение № 127 от 10.02.2015 г. по т. д. № 3197/2013 г. на ВКС, II т. о. Налице е противоречие в практика на ВКС, като според мен следва да бъде споделено застъпеното в решение 127 от 10.02.2015г. по т.д. 3197/2013г. по отношение на общия представител.
Ключови думи: АД, съпритежание на акция, акционери, право на глас, общо събрание на акционерите, търговско право, адвокат адвокат Маргарита Балабанова – доктор по Търговско право С определение № 510/11.11.2019 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса : Защитимо ли е по реда на чл.74 ТЗ, чрез отмяна на решението на ОСА, право на […]
От 1 март се разрешава провеждането на присъствени учебни занятия в училищата за ученици със сензорни увреждания. Занятията трябва да се провеждат в съответствие с изготвените от министерствата на образованието и науката и здравеопазването Насоки за работа на системата на училищното и предучилищното образование в условията на COVID-19. Това нарежда министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов със своя заповед, издадена днес.
Със същата заповед се допуска провеждането на присъствени групови занятия в езикови центрове, образователни центрове и други обучителни центрове и школи, организирани от юридически и физически лица. Изискването е за спазване на физическа дистанция от 1,5 м., носене на защитна маска за лице, проветряване на всеки час и дезинфекция.
Отпада забраната да бъдат провеждани в присъствена среда групови и извънкласни дейности и занимания, дейности по интереси, занимални и други, организирани в училищна и извънучилищна среда занимания.
От 1 март, между 6:00 ч. и 23:00 ч., се разрешават посещенията в заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, с изключение на дискотеки – бар-клубове, пиано-барове, бар-вариете и нощни барове, които ще отворят от 1 април. Изискванията към обектите, които ще отворят на 1 март, са да използват не повече от 50% от капацитета си, при настаняване на не повече от 6 души на маса и носене на защитна маска за лице от персонала.
Отново от 1 март, в часовия диапазон между 6:00 ч. и 23:00 ч., работата си могат да възобновят и игралните зали и казината, при използване на не повече от 50% от капацитета си и носене на защитна маска за лице от персонала и посетителите.
От 1 март се разрешава провеждането на групови туристически пътувания с организиран транспорт в страната, а от 1 април – и в чужбина.
Разрешават се и изложенията при създаване на организация за еднопосочно движение и спазване на физическа дистанция от 1,5 м. между посетителите.
С пълния текст на Заповед № РД-01-132/26.02.2021 г. може да се запознаете в прикачения файл.
Заповед № РД-01-132/26.02.2021 г.
Източник: mh.government.bg
От 1 март се разрешава провеждането на присъствени учебни занятия в училищата за ученици със сензорни увреждания. Занятията трябва да се провеждат в съответствие с изготвените от министерствата на образованието и науката и здравеопазването Насоки за работа на системата на училищното и предучилищното образование в условията на COVID-19. Това нарежда министърът на здравеопазването проф. Костадин […]
Ключови думи: прекратяване на трудов договор, изисквания, длъжност, адвокат по трудово право
На 01.02.2021г. ОСГК на ВКС прие тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2017г. по следните въпроси:
1. Налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността: А/. Когато при сключването на трудовия договор, изискванията за образование или професионална квалификация са били въведени от работодателя; Б/. Когато при сключването на трудовия договор, изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени;
2. Промяната на кои изисквания за заемане на длъжността след сключване на трудовия договор са основание за прекратяването му, на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – всички изисквания или не се включват тези за промяна на образованието и професионалната квалификация?
3. В заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ задължен ли е работодателят да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата (чрез изброяването им или като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи това основание за уволнение) или това не е необходимо?
По поставените въпроси Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд прие следното:
1a. He e нaлицe ocнoвaниeтo пo чл. 328, aл. 1, т. 6 KT зa пpeĸpaтявaнe нa тpyдoвия дoгoвop, aĸo пpи cĸлючвaнeтo мy paбoтниĸът или cлyжитeлят нe oтгoвapя нa въвeдeнитe oт paбoтoдaтeля изиcĸвaния зa oбpaзoвaниe или пpoфecиoнaлнa ĸвaлифиĸaция зa изпълнявaнaтa paбoтa.
1б. Haлицe e ocнoвaниeтo зa пpeĸpaтявaнe нa тpyдoвия дoгoвop пo чл. 328, aл. 1, т. 6 KT, ĸoгaтo пpи cĸлючвaнeтo мy paбoтниĸът или cлyжитeлят нe oтгoвapя нa въвeдeнитe c нopмaтивeн aĸт изиcĸвaния зa oбpaзoвaниe или пpoфecиoнaлнa ĸвaлифиĸaция зa изпълнявaнaтa paбoтa.
2. Ocнoвaниe зa пpeĸpaтявaнe нa тpyдoвия дoгoвop нa ocнoвaниe чл. 328, aл. 1, т. 11 KT e пpoмянaтa нa вcичĸи изиcĸвaния зa зaeмaнe нa длъжнocттa, извън тeзи зa oбpaзoвaниe и пpoфecиoнaлнa ĸвaлифиĸaция.
3. B зaпoвeдтa зa пpeĸpaтявaнe нa тpyдoв дoгoвop нa ocнoвaниe чл. 328, aл. 1, т. 5 KT paбoтoдaтeлят e длъжeн дa пocoчи липcвaщитe ĸaчecтвa нa paбoтниĸa или cлyжитeля зa eфeĸтивнo изпълнeниe нa paбoтaтa чpeз избpoявaнeтo им или ĸaтo пocoчи нaчинa, пo ĸoйтo paбoтниĸът ce cпpaвя c възлoжeнaтa paбoтa.
Пълният текст на решението може да видите тук.
За повече информация и контакти: адвокат Маргарита Балабанова
Ключови думи: прекратяване на трудов договор, изисквания, длъжност, адвокат по трудово право На 01.02.2021г. ОСГК на ВКС прие тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2017г. по следните въпроси: 1. Налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална […]
Ключови думи: прехвърляне на дружествени дялове, ООД, съдружници, предпоставки, адвокат по търговско право
автор:
адвокат Маргарита Балабанова –
доктор по Търговско право*
*Статията е представена на „X национална конференция на докторантите и постдокторантите в областта на правните науки“, организирана от ИДП при БАН.
Разпоредба на чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ беше допълнена в ДВ бр. 102/2017 г. с изискването, че прехвърляне на дружествения дял в ООД се допуска, ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.
Ал. 2 на същия член беше допълнена в ДВ бр. № 15/2018 г., като се предвиди, че прехвърлянето на дружествен дял в ООД се вписва в ТРРЮЛНЦ след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1, като чл. 16, ал. 2 – 4 ТЗ се прилагат съответно.
След приемане на тези допълнения в ТЗ възникна противоречие в практиката на Агенцията по вписванията и съдилищата дали отрицателната предпоставка по чл. 129, ал. 1, изр. 2, предл. 2 ТЗ е приложима само в случай на прехвърляне на дружествени дялове на трето за дружеството лице или и при прехвърляне на дялове между съдружници в ООД.
Агенцията по вписванията дава указания и постановява откази за вписване на прехвърляне на дружествени дялове между съдружници с мотива, че към заявлението не е представена декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ от управителя и от прехвърлителя, че дружеството няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на тези, чиито трудови правоотношения са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествените дялове в ООД. В този смисъл е налице и съдебна практика, която приема, че в случай на прехвърляне на дружествени дялове между съдружници трябва да се представи декларацията по чл. 129, ал. 2 ТЗ. Това следвало от обстоятелството, че новото изискване е прибавено автоматично към старата редакция на чл. 129, ал.1, изр. 2 ТЗ и то касае двата варианта на прехвърляне, разглеждани в същата. Приема се, че в редакцията на чл. 129, ал. 2 ТЗ не се прави разлика между двете хипотези по чл. 129, ал. 1 ТЗ. Във връзка със съдържанието на ал. 2 се приема, че законодателят е въвел изискване за представяне на декларации и при двата случая[1].
Съществува, обаче, съдебна практика и в обратен смисъл, според която при прехвърляне на дружествени дялове между съдружници в ООД не трябва да се представя декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ[2]. Противоречията станаха повод да бъде образувано Тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС, т. 7, изр. 2 по въпроса дали отрицателната предпоставка по чл. 129, ал. 1, предл. 2 ТЗ е приложима при прехвърляне на дялове между съдружници (www.vks.bg).
2. Анализ
Трябва да се сподели второто становище, че изискването за представяне на декларация не се прилага при прехвърляне на дялове между съдружници въпреки непрецизната редакция на чл. 129, ал. 2 ТЗ.
За целта на закона и действителната воля на законодателя може да се съди от публикуваните мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ (сигн. 754-01-39/06.07.2017 г.). Според тях изискването за представяне на декларация за липса на неплатени изискуеми задължения е продиктувано от необходимостта да се ограничи възможността дружествените дялове в търговски дружества с натрупани задължения да се прехвърлят на трети лица, като по този начин се злепоставят интересите на кредиторите. С предложенията се цели прекратяването на порочната от години практика фирми със задължения (предимно към НАП и с неизплатени заплати на работници) да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземанията си. По който начин вече бившите собственици се освобождават от пасивите на фирмата и оставят всичките ѝ задължения на новия собственик, като в същото време регистрират друго дружество и започват наново. Предложените промени са съобразени с практиката и целят да пресекат най-често регистрираните случаи на злоупотреба и избягване от отговорност. Със създаването на промените се цели ограничаване на прехвърлянето на дружествени дялове на трети лица при образувано ревизионно производство и при наличие на задължения от публичноправен характер.
Превес трябва да вземе целта на приемането на ал. 2. Допълнението на ал. 2 на чл. 129 ТЗ беше прието няколко месеца след допълнението на ал. 1, за да поправи възникналия законодателен пропуск по отношение на въпроса как се доказва липсата на отрицателната предпоставка по ал. 1. Преди приемането на посоченото допълнение в ал. 2 беше налице неяснота в практиката на Агенцията по вписванията как се доказва липсата на изискуеми незаплатени трудови възнаграждения и осигуровки[3]. Т. е. ал. 2 не е приета, за да разшири хипотезите по ал. 1, при които се изисква да няма незаплатени трудови възнаграждения и осигуровки, а за да посочи редът, по който това отрицателно обстоятелство се доказва в производството по вписване. Това следва и от граматическото и систематическото тълкуване на разпоредбата.
Предвидените в алинея първа на чл. 129 ТЗ допълнителни изисквания се прилагат единствено в случаите, когато се извършва прехвърляне на дружествени дялове на трети лица. Извън приложното поле на ал. 2 е за кои хипотези на прехвърляния е необходимо представяне на декларации, като те са уредени в ал. 1. Целта на ал. 2 на чл. 129 ТЗ не е да разшири тези изисквания и спрямо първата хипотеза на ал. 1 – прехвърляне на дялове между съдружници. В случай че законодателят е искал да уеднакви режима на прехвърлянето и за двете хипотези, то това е трябвало да намери отражение на систематичното място – в ал. 1 на чл. 129 ТЗ, която разпоредба урежда този въпрос, но не и в ал. 2, имаща отношение само към доказването на прехвърлянето. Ето защо от актуалната редакция на чл. 129, ал. 2 ТЗ не може да се направи извод, че във всички случаи на прехвърляне на дялове е необходимо представяне на декларация. Такава е необходима само за доказване на изпълнението на условието по чл. 129, ал. 1 ТЗ, което е относимо единствено към хипотезата на прехвърляне на дялове от съдружник на трето лице. За вписване на промяна, изразяваща се в прехвърляне на дялове между съдружници, е достатъчно представянето на договор в изискуемата форма за валидност по чл. 129, ал. 2 ТЗ.
Затова разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ трябва да се тълкува систематически с чл. 129, ал. 1 ТЗ стеснително и да се прилага само по отношение на прехвърлянето на дружествен дял на трето лице. В случай на вписване на прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг изискването за представяне на декларация е неприложимо.
3. Заключение и предложения
Отговорът на поставения от ВКС въпрос в тълкувателното дело трябва да бъде в смисъл, че отрицателната предпоставка по чл. 129, ал. 1, изр. 2, предл. 2 ТЗ не е приложима при прехвърляне на дружествени дялове в ООД между съдружници.
Независимо от приетото тълкуване считам че целите, с които е прието допълнението на закона – да се предотврати прехвърляне на дружествени дялове на малоимотни граждани и съдружниците по този начин да се освободят от отговорност и да се увредят кредиторите, са трудно постижими с приетите промени. На практика чрез въведеното изискване се цели да се окаже натиск върху съдружника, който иска да прехвърли дружествените си дялове на трето лице, да предприеме необходимите действия за изплащане на трудовите възнаграждения и осигурителни вноски от дружеството или от самия него, доколкото той има такава възможност.
Съдружниците не отговарят за задължения на ООД с личното си имущество, а с вноските си в имуществото на дружеството. Имуществото на дружеството е отделно от това на съдружниците[4]. Хипотезите, при които съдружници са отговорни и то само за публично правни задължения на дружеството, са предвидени в чл. 19 ДОПК. Тези хипотези са уредени като изключения и са приложими при прехвърляне на дружествени дялове при наличие на знание от мажоритарен съдружник, че дружеството е свръхзадължено или неплатежоспособно, когато разпореждането е извършено преди откриване на производство по несъстоятелност (вж. чл. 19, ал. 5 и 6 ДОПК). Извън лимитативно уредените хипотези в чл. 19 ДОПК съдружниците не носят отговорност за задължения на дружеството. Затова обстоятелството, че дружествени дялове в ООД се прехвърлят на трето лице не уврежда интересите на кредиторите, защото ООД отговаря пред тях със същото имущество, което е имало и преди прехвърлянето.
Приетите редакции на чл. 129 ТЗ не държат сметка, че са възможни хипотези на прехвърляне на дружествен дял между съдружници, при които се прехвърлят всички притежавани от един съдружник дружествени дялове, и по този начин членството на същия в дружеството се прекратява. Мислима е и хипотеза, в която съдружник прехвърля само част от дружествените дялове, които притежава, на трето лице и по този начин остава съдружник в дружеството.
По-голяма логика би имало в чл. 129 ТЗ да се въведе разграничение, че е необходимо представяне на декларация, когато съдружник прехвърля всички дружествени дялове, които притежава – независимо дали ги прехвърля на друг съдружник или на трето лице. В случай, че се прехвърлят само част от дружествените дялове, представянето на такава декларация е лишено от смисъл.
Затова в тази си редакция и независимо от очакваното тълкувателно решение приетите промени в чл. 129 ТЗ не биха постигнали целите на закона и е необходима законодателна промяна.
[1] Така Решение № 86 от 18.02.2019 г. по т. д. № 105/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, XIX с.; Решение № 62 от 19.02.2019 г. по т. д. 88/2019г. на Апелативен съд – Пловдив; Решение № 120 от 24.04.2018г. по т. д. 221/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив; Решение № 1262 от 19.06.2018 г. по т. д. 1894/2018 г. на СГС; Решение № 114 от 6.08.2019 г. по т. д. 179/2019 г. на Окръжен съд – София.
[2] Така Така Решение № 343 от 08.10.2018 г. по т. д. № 464/2018 г. на Окръжен съд – Бургас, I с., Решение № 2121 от 25.10.2018 г. по т. д. № 2220/2018 г., СГС, т. о. VI-20 с, Така Решение от 25.04.2019 г. по т. д. № 10019/2019 г. на Окръжен съд – Габрово, Решение от 05.12.2019 г. по т. д. № 155/2019 г. на Окръжен съд – Сливен и др.
[3] Дали чрез удостоверение от НАП, декларация или по друг начин.
[4] Вж. Голева, П. Търговско право. Търговци, С., Нова Звезда, с. 209-211.
Ключови думи: прехвърляне на дружествени дялове, ООД, съдружници, предпоставки, адвокат по търговско право автор: адвокат Маргарита Балабанова – доктор по Търговско право* *Статията е представена на „X национална конференция на докторантите и постдокторантите в областта на правните науки“, организирана от ИДП при БАН. Проблем Разпоредба на чл. 129, ал. 1, изр. 2 […]
Със своя заповед министърът на здравеопазването удължава срока на въведените в страната временни противоепидемични мерки, считано от 1 февруари до 30 април.
Със заповедта се допускат присъствените учебни занятия и за учениците от 5-и до 12-и клас при спазването на следния график:
– от 4.02.2021 г. до 17.02.2021 г. – присъствено се обучават учениците от 7, 8 и 12 клас;
– от 18.02.2021 г. до 2.03.2021 г. – присъствено се обучават учениците от 5, 10 и 11 клас;
– от 4.03.2021 г. до 17.03.2021 г. – присъствено се обучават учениците в 6, 9 и 12 клас.
От 1 февруари се разрешават посещенията в кината, както и участието в занятия на творческото, танцовото и музикалното изкуство, при използване на 30% от капацитета на помещения и спазване на физическа дистанция.
От началото на следващия месец фитнесите могат да възобновят работата си при използване на до 50% от капацитета на помещенията.
До 28 февруари са преустановени посещенията в заведенията за хранене и развлечение, като се допускат доставки или вземане на храна за дома и офиса. Изключение от забраната се допуска за ресторантите в местата за настаняване при досегашните изисквания.
От 1 март се допускат посещенията в заведения за хранене и развлечения, с изключение на дискотеки, бар-клубове, пиано-барове, бар-вариете и нощни барове, при използване на до 50% от капацитета им, отстояние от 1,5 м. между облегалките на столове на две съседни маси и носене на защитни маски за лице от персонала.
От началото на следващия месец работата си възобновяват и търговските центрове, и МОЛ-овете, като малолетните и непълнолетни лица имат право да ги посещават, само ако са придружени от родител, настойник/попечител или от друго пълнолетно лице.
От 29 януари пристигащите в страната трябва да предоставят документ за негативен резултат от PCR-тест
Считано от 29 януари (петък) до 30 април се въвежда изискването пристигащите у нас да предоставят документ за отрицателен резултат от проведен до 72 часа преди влизането в страната PCR-тест.
Българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване в страната и членовете на техните семейства, които не представят документа, се поставят под 10-дневна карантина.
Изключение от изискването за отрицателен резултат от PCR-тест се допуска за водачите на автобуси, извършващи международен превоз, водачите на товарни автомобили, извършващи или приключващи международен превоз, екипажите на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, пограничните работници и транзитно преминаващите през страната.
От 1 февруари в закрити обществени места е задължително носенето на защитни маски за еднократна или многократна употреба
От 1 февруари до 30 април всички граждани, които се намират в закрити обществени места, в т.ч. и в обществения транспорт, трябва да носят защитна маска за лице. Същото изискване важи и за откритите обществени пространства, когато струпването на хора не може да бъде избегнато. Това означава, че отпада възможността вместо маска да се използват шлемове или други средства, покриващи носа и устата.
Изключение се допуска за клиентите на местата за хранене и питейните заведения, когатo посещенията в последните са разрешени, за спортуващите, за децата до 6-годишна възраст, както и за изказващите се по време на семинари, пресконференции и т.н.
С издадените днес, 26 януари, заповеди можете да се запознете в прикачените файлове.
Заповед № РД-01-50/26.01.2021 г.
PDF файл, 825,0 KB, качен на 26.01.2021
Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г.
PDF файл, 817,0 KB, качен на 26.01.2021
Заповед № РД-01-52/26.01.2021 г.
За изменение и допълнение на Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-718 от 18.12.2020 г. и Заповед № РД-01-20 от 15.01.2021 г.
PDF файл, 612,8 KB, качен на 26.01.2021
Източник: mh.government.bg
Със своя заповед министърът на здравеопазването удължава срока на въведените в страната временни противоепидемични мерки, считано от 1 февруари до 30 април. Със заповедта се допускат присъствените учебни занятия и за учениците от 5-и до 12-и клас при спазването на следния график: – от 4.02.2021 г. до 17.02.2021 г. – присъствено се обучават учениците […]
