Ключови думи: справедливо обезщетение, неимуществени вреди, пострадали от ПТП, критерии за определяне, адвокат, застрахователно право
д-р по търговско право
+0883328927
С определение № 569 от 3.11.2020 г. по т. д. 494/2020г. на ВКС, II т.о. е допуснато касационно обжалване по следния правен въпрос: кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 от ЗЗД, при предявен иск срещу застрахователя?
По отношение на поставения правен въпрос, ВКС съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената задължителната практика на ВС и трайната практика на ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“, включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. А също така и на основание чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай.
За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а извършване на анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост.
Критерий е също и икономическата конюнктура към момента на увреждането и нивата на застрахователни лимити. В конкретния казус, разглеждан от ВКС, за пострадал от ПТП през 2016 г., определени съгласно чл. 492 от КЗ в редакцията в сила от 1.1.2016 г., застрахователното покритие за причинена смърт или телесно увреждане е 10 000 000 при едно събитие.
С тези мотиви по конкретното дело ВКС е отменил въззивното решение и е завишил присъденото обезщетение за неимуществени вреди с още 18 000 лева. Присъденото обезщетение от първоинстанционния и въззивния съд са в общ размер 72 000 лв, като същото е увеличено от ВКС на 100 000 лева. Същото предвид отчетено съпричиняване е намалено, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, с определения от въззивния съд процент на съпричиняване 10 %. Вж. Решение № 42 от 21.05.2021 г. по т.д. 494/2020г. на ВКС, II т. о.
Ключови думи: справедливо обезщетение, неимуществени вреди, пострадали от ПТП, критерии за определяне, адвокат, застрахователно право адвокат Маргарита Балабанова д-р по търговско право +0883328927 С определение № 569 от 3.11.2020 г. по т. д. 494/2020г. на ВКС, II т.о. е допуснато касационно обжалване по следния правен въпрос: кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва […]
Trademark registration in Bulgaria with the Patent Office of the Republic of Bulgaria
attorney at law Margarita Balabanova
PhD in Commercial Law at
A trademark is a mark that is able to distinguish the goods or services of one person from those of others and can be represented graphically. Such signs may take words, including the names of persons, letters, numbers, drawings, figures, the shape of the goods or their packaging, a combination of flowers, sound signs or any combination of these signs.
The right to a trademark is acquired through registration, as of the date of filing the application. The right of registration belongs to the first applicant and is an exclusive right. The exclusive right to the mark may be conferred on bona fide third parties from the date of publication of the registration in the Official Gazette of the Patent Office.
The validity of the registration is 10 years from the date of submission of the application. The registration can be renewed indefinitely for further periods of 10 years.
The registration of a national trademark is a long administrative procedure, which usually lasts about 6 months, if it does not go through optional stages. However, the protection is received from the date of filing the application for registration with the Patent Office.
Balabanova Law Firm provides assistance from researching to trademark registration in Bulgaria and obtaining the registration certificate. The law firm works with logo designers to help invent a new brand or make changes to an existing one.
Communication with customers can be done entirely online.
For more information – click here.
Trademark registration in Bulgaria with the Patent Office of the Republic of Bulgaria attorney at law Margarita Balabanova PhD in Commercial Law at A trademark is a mark that is able to distinguish the goods or services of one person from those of others and can be represented graphically. Such signs may take […]
Ключови думи: стопанска непоносимост, търговска сделка, договор, прекратяване, изменение, адвокат
адвокат Маргарита Балабанова –
Д-р по Търговско право
Съгласно чл. 307 ТЗ съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Според съдебната практика стопанската непоносимост е налице, когато в резултат на необратими икономически промени, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят при неговото сключване, е настъпило такова значително разминаване в насрещните престации, при които въпреки интереса на кредитора, длъжникът не може да бъде принуждаван да спазва условията му. В тези случаи е неоправдано запазване на договора.
Стопанската непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ е основание за постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка, тогава, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването й според първоначалните условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните.
Разпоредбата, касаеща случаите на неизпълнение поради стопанска непоносимост има предвид случаите, когато след сключване на договора настъпват такива непредвидени и непреодолими обстоятелства, които поначало не правят невъзможно изпълнението, но самото изпълнение би довело до несправедливо и в противоречие c добросъвестността състояние за длъжника.
При уважаване на иск по 307 ТЗ съдът променя, респ. прекратява правната връзка занапред, преди да са настъпили предпоставките за търсене на изпълнение на поетите с договора задължения, а не след като връзката е прекратена, развалена или насрещното задължение е изпълнено[1].
Съдебната практика приема, че намалял обем на продажбите в следствие от световната икономическа криза е предпоставка за уважаване на иска по чл. 307 ТЗ[2].
Редът по чл. 307 ТЗ е неприложим по отношение на приватизационните договори, които нямат правната характеристика на търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ и приватизационната продажба не следва да бъде приравнявана към търговската продажба по чл. 318, ал. 1 ТЗ[3].
Утвърденият от съда, с влязло в сила решение, план за оздравяване на предприятие в производство по несъстоятелност, не подлежи на ревизия чрез иск по чл. 307 от ТЗ или на разваляне на основание чл. 87 от ЗЗД[4].
Съдебната практика също така приема, че е налице стопанска непоносимост когато след неочаквана икономическата промяна е налице съществена нееквивалентност на договорените от страните престации. Така с Решение № 240 от 12.09.2013г. по т.дело N 259/2011г. на ВКС, II т. о. се приема, че глобалната икономическа криза през септември 2008 г. е довела до стопанска непоносимост при сключен конкретен договор за наем със следните мотиви:
„При извършената от вещото лице проверка е установено, че за последните 2 месеца на 2007 г. ищецът е реализирал приходи от продажби в наетия обект в размер на 11 474 лв., а за цялата 2008 г. – в размер общо на 26 670 лв., като постъпленията му през м.септември – октомври са единствено от разпродажбата на стоки, през м.ноември същите възлизат на 204.59 лв., а през м.декември са нулеви. Същевременно само разходите за наем през 2008 г., без тези за трудови възнаграждения на персонала възлизат на 49 769 лв. Същото е констатирало, че броят на магазините в търговския комплекс на ответника са 36, от които към датата на предявяване на иска функционират само 21 от тях.
При така установените факти по делото се налага извода, че отрицателните икономически резултати от експлоатацията на наетия от ищеца търговски обект са пряка и непосредствена последица от настъпилата в глобален мащаб икономическа криза, в условията на която потреблението се е свило до стоки от първа необходимост. При наличие на повишено търсене на предлаганите от ищеца дънкови облекла и обувки, при сключването на наемния договор страните по него не са могли и не са били длъжни да предвидят естественият спад в продажбите им като последица от променените икономически условия, за чието отражение върху търговската дейност не само на ищеца, но и за останалите наематели в комплекса сочи отправеното от ответника предложение до тях за намаляване на наемната цена, но при неприемливи за тях условия.
Изложеното налага да се приеме, че са налице предпоставките на чл.307 ТЗ за прекратяване на процесния договор. Настъпилото изменение на условията по него не е причинено от никоя от страните и не е било възможно да бъде предвидено от тях при възникване на задължението, т.е. те невиновно не са могли да предвидят изменението на икономическите условия.
На второ място запазването на правоотношението е противно на справедливостта и добросъвестността поради нарушена еквивалентност на престациите при конкретния договор, тъй като изпълнението му е станало прекомерно обременително или почти разорително за наемателя като страна по него. Това нарушаване на еквивалентността е и недобросъвестно, тъй като е в противоречие с общоприетите критерии за честност и почтеност, т.е. запазването на облигационната връзка е социално неоправдано, тъй като въпреки интересът на кредитора длъжникът не следва да бъде принуждаван да продължава да спазва условията му. Обстоятелството, че ищецът е покривал загубите си от приходи, реализирани от дейности в други търговски обекти не може да обоснове извод за отсъствието на нарушено имуществено равновесие, което се преценява именно спрямо конкретния договор.“
По изложените съображения ВКС приема, че са налице предпоставките на чл.307 ТЗ за прекратяване на наемния договор.
[1] Така Решение № 183 от 21.11.2018 г. по т. д. № 542/2018 г. на ВКС, I т. о.
[2] Така Решение № 240 от 12.09.2013 г. по търг. д. № 259/2011 г. на ВКС, II т. о.
[3] Вж. Решение № 60 от 01.07.2009 г. по т. д. № 564/2008 г. на ВКС, I т. о.
[4] Така Определение № 478 от 10.06.2003 г. по ч. гр. д. № 175/2003 г., на ВКС, V г. о.
Ключови думи: стопанска непоносимост, търговска сделка, договор, прекратяване, изменение, адвокат адвокат Маргарита Балабанова – Д-р по Търговско право Общи положения Съгласно чл. 307 ТЗ съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са […]
Ключови думи: разваляне на двустранен договор, действие на развалянето, адвокат, гражданско право
адвокат д-р Маргарита Балабанова
+359 88 3328927
Съгласно чл. 88 от ЗЗД развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение.
С Определение по гр. д. № 1125/2020 г. на ВКС, III г. о. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали развалянето на двустранен договор има обратно действие, когато поне едната от престациите се извършва с еднократно действие, макар насрещната да е за продължително изпълнение.
По формулирания въпрос ВКС с Решение 146 от 12.11.2020 г. споделя трайната практика, че разваляне на двустранен договор има обратно действие, когато поне едната от престациите се реализира с еднократно действие, макар другата да е за продължително изпълнение (в същия смисъл решение № 239/14г. на ІV ГО).
В издаденото на основание чл.212 ГПК (отм.) Тълкувателно решение № 122/ 01.12.1986 г. на ОСГК на ВСРБ е прието, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане не е за продължително или за периодично изпълнение и поради това развалянето има обратно действие и дава основание за реституция.
Според Решение № 239 от 2014г. по гр.д.№ 1019/ 2014 г. на ВКС, IV г. о. изключването на принципа за разваляне на договора с обратна сила по чл.88 ал.1 изр.1 ЗЗД има своето основание в това, че разменените в миналото престации и на двете страни са за периодично или продължително изпълнение и поради еквивалентността им не е необходимо да се преуреждат отношенията между страните след прекратяването на облигационната връзка. Такава еквивалентност при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане няма, защото само престацията на приобретателя е за продължително изпълнение, а тази на прехвърлителя е с еднократен характер. При такъв договор развалянето е винаги с обратно действие и поражда задължение за реституция на даденото по него, като страната със задължение за продължително изпълнение има вземане за изравняване на неоснователното обогатяване, възникнало от невъзможността престираното от нея да й бъде върнато.
Ключови думи: разваляне на двустранен договор, действие на развалянето, адвокат, гражданско право адвокат д-р Маргарита Балабанова +359 88 3328927 Съгласно чл. 88 от ЗЗД развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. С Определение по гр. д. № 1125/2020 г. на ВКС, III г. о. е допуснато касационно обжалване на основание […]
Ключови думи: съдружник в ООД, суспендиране на право на глас, общо събрание, конфликт на интереси, търговско право
Автор: адвокат д-р Маргарита Балабанова*
Статията е публикувана в сп. Търговско и облигационно право, бр. № 4/2021г.
Едно от основните членствени права на съдружниците в ООД е правото им на глас в общото събрание. В ТЗ е уредена хипотеза, при която това право на глас се суспендира. Съгласно чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството в общото събрание на съдружниците на ООД.
Правилото на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ се основава на идеята, че изключваният съдружник е заинтересован да запази членството си в дружеството и този интерес предполага той да гласува против собственото си изключване, което противоречи на интересите на дружеството. С цел да се предотврати злоупотреба с правото на глас в общото събрание на ООД и да се избегне колизията между интересите на изключвания съдружник и интересите на дружеството законодателят е използвал подхода на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ, въвеждайки законово основание за „инцидентно” лишаване на изключвания съдружник от основно неимуществено право от съдържанието на членственото правоотношение – правото на глас в общото събрание на съдружниците. Лишаването от право на глас в хипотезата на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ гарантира и постигане на предвиденото в закона и в дружествения договор квалифицирано мнозинство за вземане на решението за изключване, което в някои случаи може да е непостижимо при участие в гласуването на изключвания съдружник[1].
В чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ е посочено, че изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Не се посочва изрично при вземане на кои решения „изключеният“ не гласува.
На първо място, безспорно това е хипотезата на чл. 137, ал. 1, т. 2, предл. 2 ТЗ за изключване на съдружник когато гласа на изключвания съдружник се приспада от мнозинството при формиране на решението на общото събрание.
Приложимо ли е суспендирането на правото на глас на съдружника в други хипотези? В доктрината се приема, че суспендирането на правото на глас се прилага и при гласуване на решение по чл. 126, ал. 1 ТЗ за определяне на допълнителен срок за внасяне на вноската в имуществото, както и на решение за отправяне на предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ. Приема се също, че по аналогия на закона не е необходимо съгласието на изключвания съдружник при приемане на тези решения под формата на неприсъствено решение по чл. 139, ал. 2 ТЗ[2].
Това виждане трябва да бъде споделено. На първо място, съдружникът, до който се изпраща покана за изключване[3] или по отношение на който се определя допълнителен срок за внасяне на вноската има качеството на „изключван“, доколкото по отношение на него е започнала процедура по изключване. Затова чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ следва да намери приложение.
Дори и да не се сподели, че прилагането на нормата в посочените хипотези следва пряко от текста на закона, то прилагането на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ трябва да се допусне по аналогия на закона. В чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ се предвижда, че изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството, което е мотивирано от идеята да не се злоупотребява от него с правото на глас, за да блокира и се направи невъзможно гласуването за изключването му. Т. е. предвидена е забрана при упражняване на правото на глас на съдружника, когато е налице противоречие между интересите на носителя на това право и субекта – дружество, срещу което то се упражнява. Прилагането по аналогия е оправдано, когато преследваната цел е една и съща – да се избегне гласуване в условията на конфликт на интереси и да се предпази дружественото предприятие от неизправни съдружници. Принципът за забрана да се гласува при конфликт на интереси е застъпен и в съдебната практика и доктрината[4]. Налице е обвързаност между правото на глас и дружествените интереси и цели.
Освен аналогия на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ, съдебната практика обосновава забраната да се гласува при конфликт на интереси и с аналогия на правилото на чл. 229 ТЗ, което е предвидено по отношение на акционерите в акционерно дружество. При липса на изрична норма, но при съществуване на уредена подобна хипотеза в ТЗ е допустима аналогия на закона. Така според чл. 229 ТЗ акционер не може да участва в гласуването за предявяване на искове срещу него и за предприемане действия за осъществяване отговорността му към дружеството, която следва да се приложи и към съдружник в дружеството с ограничена отговорност. Тази забрана е израз на посочената съща идея, да се изключи злоупотребата с права от съдружника, когато интересите му противоречат на тези на дружеството при вземане на решения, които го засягат[5].
Конфликт на интереси е налице при изключване на съдружник, при приемане на решение по чл. 126, ал. 1 ТЗ за определяне на допълнителен срок за внасяне на вноската в имуществото, както и на решение за отправяне на предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, при взимане на решение за предявяване на иск срещу съдружник за причинени от него на дружеството вреди или за заплащане на вноски и други.
Конфликт на интереси може да възникне и в случаите, когато управителят е съдружник в ООД и е в състояние с участието си в гласуването като титуляри на правото на глас в дейността на общото събрание да блокира възможността дружеството да реализира правата си срещу него. Такива хипотези са случаите, когато се гласува освобождаването от длъжност и от отговорност на управител, който е и съдружник; когато се взема решения за предявяване искове от дружеството срещу управителя или контрольора (които са и съдружници) и за назначава представител за водене на процеси срещу тях (чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ). В тези случаи не е предвидено изрично изключване от гласуване на управителя на дружеството, но непредвиждането се обяснява с обстоятелството, че обикновено управителят не е притежател на дружествен дял в ООД и не би могъл да участва като съдружник с право на глас в работата на общото събрание при решаване на тези въпроси.
Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В посочените хипотези целта на закона е да се ограничи възможността лице, което е заинтересовано от вземане на съответното решение на общото събрание в ООД, да гласува. Целта е да се изключи злоупотребата с права от съдружника, когато интересите му противоречат на тeзи на дружеството при вземане на решения, които го засягат. Затова считам, че са налице основания за прилагане по аналогия на правилото на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ и чл. 229 ТЗ в посочените по-горе хипотези, при които е налице гласуване от съдружник в общото събрание на ООД при конфликт на интереси.
Общото във всички разгледани случаи е, че с тези решения на общото събрание се предприема процедура по санкциониране на неизправен съдружник или управител (контрольор) за негови действия, които противоречат на основаните му задължения към ООД. Случаите са свързани с приемане на решение за реализиране на отговорността на съдружника чрез неговото изключване респ. на управителя чрез неговото освобождаване или чрез вземане на решение за реализиране на имуществената им отговорност за вреди.
Следва ли обаче правилото за суспендиране на правото на глас да се разпростира при всякакви други възможни хипотези, в които съдружникът е лично заинтересован? В доктрината се приема, че не би следвало да участва в гласуването съдружник, който би бил освободен от едно свое задължение, който с решението би получил някаква облага или при вземане на решение дружеството да сключи договор или спогодба с този съдружник[6]. Приема се, че във всички случаи, когато интересите на ООД противоречат на тези на отделния съдружник, последният не трябва да има право на глас при решаване на конкретния въпрос. Ad hoc правото му на глас се суспендира. Като пример се посочат хипотезите, когато същото лице се избира за управител респ. контрольор[7].
Считам, че подобно тълкуване прекалено много ще разшири смисъла и целта на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ. Такова разбиране би поставило под въпрос възможността на съдружника да гласува при приемане на решение за разпределение на дивидент в негова полза, при вземане на решение за прехвърляне на притежания от него дружествен дял, при гласуване на избирането му за управител, при вземане на решения за прехвърляне на имот от ООД на съдружника респ. при вземане на решение за придобиване от дружеството на собствен на съдружника имот и други. В тези хипотези въпреки, че съдружникът е лично заинтересован, то неговото право на глас не следва да се ограничава. Подобно тълкуване би поставило в риск правото на съдружника да участва в управлението на ООД и в разпределението на печалбата, които са негови основни права (чл. 123 ТЗ). При вземане на такива решения съдружникът не е в неизпълнение на членствените си задължения. Освен това в тези случаи интересите и целите на дружеството и съдружника може да не са противоречиви, а еднопосочни.
Правото на глас следва да се изключва само в случаи, при които съдружникът е нарушил членствените си задължения респ. в качеството си на управител е нарушил задълженията си, произтичащи от мандатното или органното правоотношение с дружеството. В такива хипотези е налице поведение, което нарушава дружествените интереси и цели и дружеството реализира отговорността на съответния съдружник или на управителя. Критерият е именно заинтересованост на съдружника, която противоречи на интересите на дружеството и ги нарушава, а не изобщо всяка негова лична заинтересованост. Правилото за приспадане на гласа трябва да се прилага само при реализирането на отговорността на съдружника респ. управителя, която без това суспендиране би могла да се затрудни или да стане невъзможна. Именно това е целта на закона – да се предпази дружественото предприятие от негативното въздействие на неизправни съдружници и управители и да се реализира тяхната отговорност спрямо ООД.
Въз основа на изложените аргументи, приемам, че чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ намира приложение в хипотезите, когато е налице конфликт на интереси между гласуващия съдружник и интересите на дружеството. За да се приложи правилото, решението на общото събрание трябва да касае въпросите за предприемане на действия за осъществяване на отговорността на съдружника, произтичаща от членственото правоотношение респ. от качеството му на управител или контрольор, или въпросите за предявяване на искове срещу него. По този начин ще се предотврати злоупотреба с правото на глас в общото събрание, ще се избегне колизията между интересите на дружеството и на гласуващия и ООД ще се предпази от неизправни съдружници и тяхното негативно въздействие върху дружеството.
Когато тези решения се взимат под формата на неприсъствено решение по чл. 139, ал. 2 ТЗ не е необходимо съгласието на изключвания съдружник при приемането им.
В теорията е налице противоречие по въпроса дали при ООД с двама съдружници, включително и паритетно (при което съдружниците са с равни дялове), единият съдружник може да изключи другия и съответно дали чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ за суспендирането на правото на глас се прилага в такива хипотези[8].
Според практиката на ВКС, която трябва да се подкрепи, ТЗ не се съдържа разграничение за ограничаване на приложното поле на текста на чл. 137, ал. 3, изр. 2 респ. чл. 126 ТЗ по отношение на дружества, съставени само от двама съдружници. Подобно разграничение не се прави и c оглед паритетното им участие. Напротив, изхождайки от целта на ТЗ – да се даде възможност на всеки един от съдружниците, да упражнява правата си в съответствие със закона и дружествения договор, се приема, че в същия обем следва да се предоставят възможности за реализиране на правата на съдружниците и в ООД с двама съдружници. В това число се посочват и случаите когато са налице основанията за изключване, при които съдружниците да могат да се възползват от този механизъм. Този извод пряко произтича от съдържанието на един от основните принципи в търговското право за равнопоставеното третиране на съдружниците.
Ако се възприеме некритично и автоматично тезата, че при дружество c двама съдружници и процентно участие на всеки един от тях 50 % от капитала не е възможно да бъде предоставено на изправния съдружник правото да изключи неизправния, излиза, че единственият начин за преустановяване на нежеланото съдружие е прекратяване на самото дружество. Но подобна мярка би довела до неблагоприятни последици не само за изключвания съдружник, но и за изключващия. Последният, като съдружник, който добросъвестно и точно е изпълнявал задълженията си по дружествения договор ще трябва да търпи негативните последици от едно прекратяване на дружеството, и то в резултат на противоправното поведение на другия съдружник. Очевидно, не това е смисълът на ТЗ.
Законът е посочил, че изключваният съдружник не гласува, което от своя страна е свързано c отнемане на правото му на глас. Това е израз на общата идея на законодателя за недопустимост на недобросъвестно упражняване на права, и нейното крайно проявление – злоупотребата c права. Упражняването на правото на глас в ООД е ограничено в предели, които важат в цялост по отношение упражняването на субективните права, включително и при упражняване на правото на глас в общото събрание. Недобросъвестното упражняване на право на глас съответно злоупотребата c право на глас ще е налице, ако съдружникът се води от интереси, които противоречат на дружествените интереси и цели.
Недопустимо е само защото дружеството се състои от двама съдружници, да се даде право на изключвания съдружник да изразява своята воля чрез гласуване. След като на изключвания съдружник му се отнема правото на глас, съвсем естествено е, че мнозинството ще бъде постигнато от гласовете на оставащите съдружници, като е без значение техния брой. Необходимото мнозинство за вземане на решение за изключване при ООД с двама съдружници се формира само от изключващия съдружник (т. н. персонално, а не чрез капиталово гласуване). Това е така, тъй като предвиждайки мнозинство при изключване на съдружник, законът има предвид мнозинство само на оставащите съдружници, без оглед на конкретния им числен персонален израз.
Подобно тълкуване на чл. 137, ал. 3 ТЗ има и допълнителен позитивен ефект, тъй като допринася за продължаване на дейността на дружеството, и защитава правния интерес на изправния съдружник от съществуване на дружеството, който интерес би бил накърнен, ако се приеме, че дружеството следва да се прекрати поради паритетното съотношение на дяловете в капитала на дружеството c ограничена отговорност, състоящо се от двама съдружници. В същото време интересите на изключвания съдружник са защитени, в достатъчна степен посредством правото му на иск по чл. 74 ТЗ[9].
При наличие на нормативните основания и при спазване на установената процедура няма законово основание да се лиши и миноритарен съдружник от правото да изключи мажоритарен съдружник в ООД чрез прилагането на правилото на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ[10].
В Решение № 744 от 14.12.2006 г. по т. д. № 365/2006 г. на ВКС, І т. о., Решение № 554/12.06.2007 г. по т. д. № 221/2007 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 581/12.09.2006 г. по т. д. № 74/2006 г. на ВКС, т.к., Решение № 159/15.04.2005 г. по т. д. № 525/2004 г. на ВКС, І т. о., е прието, че разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ е ограничителна и не подлежи на разширително тълкувате – само изключваният съдружник не гласува за собственото си изключване и само неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. В съобразителната част на Решение № 554 от 12.06.2007 г. по т. д. № 221/2007 г. е определено като погрешно и несъвместимо с индивидуалния характер на членственото правоотношение, което не допуска лишаване от право на глас при вземане на решение за изключване на друг съдружник, разбирането, че еднаквите основания и причини за изключване на двамата съдружници налагат гласуване „ан блок” и едновременно изключване с общо решение, при което и двамата изключвани не участват в гласуването.
В Решение от 12.03.2007 г. по т. д. № 819/2006 г. на ВКС, ІІ т. о., е застъпено обратното становище. А именно, че в хипотезите, в които основанието за изключване на няколко съдружници е едно и също, при повече от един предложен за изключване съдружник не гласуват всички изключвани съдружници. За неправилно е прието тълкуването на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ, според което забраната за участие в гласуването се отнася за всеки отделен съдружник и останалите съдружници, макар и предложени за изключване на същото основание, участват в гласуването за изключване на другите съдружници. Аналогично разрешение е прието и в Решение от 28.11.1996 г. по ф. д. № 161/1996 г. на ВКС, V г. о., постановено във връзка със спор за вписване на решения на общо събрание на съдружниците в ООД за изключване на двама съдружници на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. Според мотивите към решението, обстоятелствата, съставляващи основание за изключване, следва да се имат предвид при определяне на начина за вземане на решението за изключване с единодушие без участие на „изключвания” по смисъла на чл. 137, ал. 3, пр. 2 ТЗ съдружник. Поставяйки условието „изключваният съдружник не гласува”, законът отчита несъмненото противоречие между интересите на този съдружник и интересите на дружеството и обстоятелството, че винаги изключваният съдружник би гласувал против останалите за запазване на собственото си положение. Смисълът на закона е да изключи предварително от гласуване несъмнено заинтересования съдружник и обстоятелството, че двама съдружници са предложени за изключване на едно и също основание, налага разпоредбата на чл. 137, ал. 3, пр. 2 ТЗ да се тълкува в смисъл, че при повече от един изключван съдружник не гласуват всички изключвани.
Разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ТЗ в частта относно решението за изключване на съдружник е предназначена да уреди типичната хипотеза, при която в дневния ред на общото събрание е включено предложение за изключване на един съдружник, и не съдържа правна уредба за случаите, когато на едно и също общо събрание са предложени за изключване няколко съдружници на еднакви или на различни основания по чл. 126 ТЗ. Отсъствието на изрична правна уредба налага при прилагане на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ към неуредените случаи съдът да изхожда не само от буквата на закона, а също и от целта и смисъла, вложени от законодателя в съдържанието на прилаганата разпоредба. Трябва да се има предвид идеята на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ. Тя е да се предотвратят злоупотреба с правото на глас в общото събрание и да се предотврати конфликт с интересите на дружеството. Целта на разпоредбата ще бъде постигната тогава, когато в гласуването на решението за изключване на конкретен съдружник участват само съдружници, които не са заинтересовани от запазване на членственото правоотношение с изключвания и чрез гласовете си в общото събрание ще формират предвиденото в закона и в дружествения договор мнозинство или единодушие, необходимо за изключване на неизправния съдружник, което е в интерес на дружеството.
Когато няколкото съдружници са предложени за изключване на едно и също основание – например поради неизпълнение на едно и също задължение, изискващо общо съдействие за осъществяване на дейността на дружеството или необходимо за нейното подпомагане (чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 4 ТЗ), неизпълнение на едно и също решение на общото събрание (чл. 126, ал. 3, т. 2 ТЗ) или съвместни действия против интересите на дружеството (чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ), еднаквото основание за изключване логично предполага общ интерес за всички предложени за изключване съдружници да запазят членството си в дружеството. Общият интерес поражда заинтересованост за всеки от изключваните съдружници да гласува против изключването на останалите и да очаква от тяхна страна да гласуват против неговото изключване, препятствайки по този начин необходимото според закона и дружествения договор квалифицирано мнозинство за вземане на решение за изключване. Участието в гласуването с посоченото намерение съставлява недобросъвестно упражняване на правото на глас в общото събрание и е несъвместимо с интереса на дружеството да се освободи от всички съдружници, които с поведението си са осъществили фактическия състав на едно и също основание за изключване.
За да се предотврати злоупотребата с право на глас и засягането на интересите на дружеството, в разглежданата хипотеза разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ следва да се приложи корективно като независимо дали изключването на всички съдружници е включено в обща точка от дневния ред или всеки съдружник е предложен за изключване в самостоятелна точка от дневния ред, в гласуването на решението/решенията за изключване не следва да участват всички предложени за изключване съдружници. Квалифицираното мнозинство за вземане на решение за изключване следва да се формира от дяловете в капитала на останалите участващи в гласуването съдружници с приспадане на дяловете на изключваните.
В съответствие с изложеното в Решение № 157 от 03.01.2017 г. по т. д. № 2219/2015 г. на ВКС, II т. о. е прието, че когато в рамките на едно и също общо събрание на ООД са предложени за изключване няколко съдружници на едно и също основание, произтичащо от едни и същи общи факти, в гласуването на решението/решенията за изключване не участват всички предложени за изключване съдружници. Мнозинството по чл. 137, ал. 3, изр. 1 ТЗ за вземане на решението/решенията за изключване се формира от дяловете на останалите съдружници, като от капитала се приспадат дяловете на всички предложени за изключване съдружници. За правилна е приета практиката в Решение от 12.03.2007 г. по т. д. № 819/2006 г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение от 28.11.1996 г. по ф. д. № 161/1996 г. на ВКС, V г. о.
[1] Така Решение № 157 от 03.01.2017 г. по т. д. № 2219/2015 г. на ВКС, II т. о.
[2] Така Колев, Н. Изключване на съдружник, С., Силела, 2016, с. 142-143. Стефанов, Г. Търговско дружествено право, Второ актуализирано издание, Абгар, 2018, с. 358 също приема, че суспендирането се прилага и при предупреждение на съдружник за неговото изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ, но в останалите случаи аналогията според него е недопустима.
[3] Налице е установена практика на ВКС, според която не е задължително предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ да бъде отправено от общото събрание на дружеството и по решение на общото събрание, като с това право разполага всеки съдружник в ООД, както и управителят на дружеството. В този смисъл е Определение № 633 от 05.10.2009 г. по т. д. № 472/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 293 от 10.06.1994 г. по гр. д.№ 246/1994 г., 5-членен с-в, Решение от 28.09.2012 по т. д. № 905/2011 г. II т. о., Определение 384 от 04.06.2012г. по т. д. 905/2011г., II т. о., Решение № 56 от 8.9.2010 г. по т. д. № 472/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.
[4] Така Герджиков, О. Коментар на търговския закон. Книга втора, С., Софи-Р, 2000, с. 434-435, Колев, Н. Цит. съч., с. 143 и Голева, П. Търговско право, Търговци. Шесто преработено и допълнено издание, С., Нова звезда, 2018, с. 245.
[5] Така Решение № 383 от 6.10.1998 г. на ВКС по гр. д. № 194/1998 г., 5-членен с-в.
[6] Така Голева, П. Цит. съч., с. 245.
[7] Така Герджиков, О. Цит. съч., с. 435.
[8] Според Таджер, В., Герджиков, О., Стефанов, Г., Касабова, К., Бузева, Т. Капиталов търговски дружества, С., ИК „Труд и право“, 2011, с. 78 при паритетно ООД не може единият съдружник да изключи другия. Но ако само единият съдружник в ООД не изпълни задълженията си или вината на единия е по-голяма от тази на другия съдружник, може да бъде изключен съдружникът, който е допуснал по-голямо или по-тежко нарушение. Голева, П. Цит. съч., с. 243-247 смята, че според уредбата в ТЗ е допустимо паритетен съдружник в ООД или дори съдружник с по-голямо участие в капитала да бъде изключен, но смята че тази уредба е нелогична и следва да се промени. Колев, Н. Цит. съч., с. 19 приема, че е допустимо да се приеме решение за изключване с гласовете на един от съдружниците поради суспендиране на правото на глас по чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ. Обратното приема Калайджиев, А., Търговски дружества. Персонални дружества. Дружества с ограничена отговорност, С. Сиби, с. 264, според който, ако съдружниците са с равни дялове, не могат да се изключат взаимно. Авторът приема също, че малцинството не може да изключи мнозинството.
[9] Така Решение № 2033 от 29.12.2001 г. по гр. д. № 663/2001 г. на ВКС, V г. о.
[10] Така приемат също Колев, Н. Цит. съч., с. 16 и Голева, П. Цит. съч., с. 243.
Ключови думи: съдружник в ООД, суспендиране на право на глас, общо събрание, конфликт на интереси, търговско право Автор: адвокат д-р Маргарита Балабанова* Статията е публикувана в сп. Търговско и облигационно право, бр. № 4/2021г. Едно от основните членствени права на съдружниците в ООД е правото им на глас в общото събрание. В ТЗ […]
Ключови думи: обезщетение при трудова злополука, трудово право, съпричиняване на вреда, груба небрежност, работодател, работник, адвокат
адвокат д-р Маргарита Балабанова
+35988 33 289 27
За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.
Кога дължимото обезщетение при трудова злополука може да се намали?
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
С определение № 707 от 23.10.2020 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, когато пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука и по-конкретно относно признаците на грубата небрежност като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за това.
С Решение № 45 от 08.04.2021г. по гр.д. № 1580/2020 г. на ВКС, III г. о. е прието следното: Съобразно установената съдебна практика при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица/добрият стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване поначало не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.
Критериите за намаляване на обезщетение при трудова злополука, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал.2 КТ са разяснени в установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, напр. решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр.д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 4417/2015 на ВКС, ІV г.о., решение № 60 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г.о. и решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г.о. и др., съгласно която поведението на работника следва да бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа.
Следва да се подчертае, че по възражение на работодателя, при конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително следва да се преценяват от гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявена „груба небрежност”за вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението за причинени вреди. При тази небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия, съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл са решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. решение № 291/2012г по гр.д №951/2011г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 159 от 15.01.2018 по гр.д № 251/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о, която установена практика се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІІ г.о. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване.
Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и за двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и осигуряване на безопасни условия на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Делът на останалите мерки, които работодателят е трябвало да предприеме за осигуряване на безопасни условия на труд, не изключва прилагането на чл. 201, ал.2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите обстоятелства, това негово поведение е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. Работодателят е длъжен да внедри системи за безопасност, както и да следи за изправното им функциониране.
Неосигуряване на ефективен контрол върху техническата изправност, профилактика и ремонт на производствените мощности и работното оборудване, довело до използването им при неизправно състояние на заложените от производителя системи за безопасност, има водещо значение за предотвратяване на трудовите злополуки.
Ключови думи: обезщетение при трудова злополука, трудово право, съпричиняване на вреда, груба небрежност, работодател, работник, адвокат адвокат д-р Маргарита Балабанова +35988 33 289 27 За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря […]
Считано от понеделник, 19 април, посещенията в детски центрове, клубове и други, предоставящи организирани групови услуги за деца, се допускат при използване на не повече от 50% от капацитета на помещението и носене на защитни маски за лице от персонала. Това нарежда министърът на здравеопазването с издадена днес заповед.
Със същата заповед се допуска провеждането на конгресно-конферентни мероприятия, семинари, конкурси, обучения, тимбилдинги, изложения и други обществени мероприятия в присъствена форма, при използване на не повече от 50% от капацитета на помещенията, спазване на физическа дистанция от 1.5 м. и носене на защитни маски за лице от участниците.
Провеждането на културни и развлекателни мероприятия (фестивали, кина, театри, циркови представления, сценични прояви, концерти, музеи, галерии, библиотеки, занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство) се допуска при използване на не повече от 50% от капацитета на помещенията. Същото важи за посещенията във фитнес центрове, спортни зали и клубове, плувни басейни и комплекси, балнеолечебни, СПА и уелнес центрове.
До 27 април преустановени остават груповите туристически пътувания с организиран транспорт в страната и в чужбина и груповите посещения на туристически обекти в страната.
С пълния текст на Заповед № РД-01-240/16.04.2021 г. можете да се запознаете в прикачения файл. Заповед № РД-01-240/16.04.2021 г.
Източник: mh.government.bg
Считано от понеделник, 19 април, посещенията в детски центрове, клубове и други, предоставящи организирани групови услуги за деца, се допускат при използване на не повече от 50% от капацитета на помещението и носене на защитни маски за лице от персонала. Това нарежда министърът на здравеопазването с издадена днес заповед. Със същата заповед се допуска провеждането […]
Ключови думи: защита срещу незаконно уволнение, работник, работодател, обезщетение, адвокат по трудово право
адвокат д-р Маргарита Балабанова
+0883328927
Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда.
В случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
Трудовите спорове се разглеждат от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба и от окръжния съд – в едномесечен срок от постъпването на жалбата.
Обезщетение при незаконно уволнение
При уважаването на иска за признаване на незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, работникът има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането без работа поради уволнението за не повече от шест месеца.
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Обикновено искът за обезщетение се предявява заедно с иска за незаконност на уволнението, като няма пречка ищецът да претендира обезщетение за бъдеще време. Когато приключи съдебното дирене в първата инстанция не е изключено да са изтекли по-малко от 6 месеца от уволнението и в този случай, ако признае уволнението за незаконно, първоинстанционният съд присъжда обезщетение за времето до приключване на съдебното дирене. Ако съдебното решение бъде обжалвано от работодателя, работникът може и без да е подал въззивна жалба (или насрещна въззивна жалба) да поиска както с отговора на въззивната жалба, така и устно в съдебно заседание въззивният съд да му присъди допълнително обезщетение за времето след приключването на съдебното дирене в първоинстанционното производство, през което е останал без работа. В такъв случай дори първоинстанционният съд с изричен диспозитив да е отхвърлил иска за обезщетение в съответната част, въззивният съд отменя правилното първоинстанционно решение поради новонастъпили обстоятелства и уважава иска за обезщетение в съответната част. Така Решение № 128 от 28.05.2013 г. по гр. д. № 726/2012 г. на ВКС.
Макар по принцип едновременното изменение на основание и петитум на иска да е недопустимо, в производството по чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда това правило се прилага само в случаите, когато изменението засяга период преди завеждане на исковата молба. Когато претенцията за увеличение размера на иска по това производство е за период след предявяването му, изменението е допустимо, тъй като шестмесечният период след уволнението, подлежащ на обезщетяване, изтича винаги след двумесечния срок за предявяване на иска за отмяна на уволнението. Така Решение № 215 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 166/2009 г. на ВКС.
Уволненият работник, ищец в производството по чл. 344, ал.1, т.3 КТ следва да установи фактите, на които основава своята претенция за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ – факта на оставане без работа в шестмесечен срок след незаконното уволнение и размера на последното, получено преди незаконното уволнение трудово възнаграждение. Когато фактът на оставане без работа не е установен, предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди поради незаконното уволнение е неоснователен. Така Решение № 109 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 1756/2011 г. на ВКС.
За още въпроси свързани със защита срещу незаконно уволнение – адвокат Маргарита Балабанова
Ключови думи: защита срещу незаконно уволнение, работник, работодател, обезщетение, адвокат по трудово право адвокат д-р Маргарита Балабанова +0883328927 Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска: признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната работа; обезщетение за времето, през което […]
Със заповедта се възобновява присъственият учебен процес за:
Допуска се провеждането в присъствена среда на групови извънкласни дейности и занимания, дейности по интереси, занимални и други, организирани в училищна и извънучилищна среда, за деца до 4-ти клас.
Във висшите училища се допуска провеждането на: практически занятия, обучения и изпити по практика на студенти, специализанти и докторанти; семестриални изпити с практическа част, които не могат да бъдат проведени в електронна среда; държавни изпити и защити на дипломни работи.
От 12 април се допуска провеждането на културни и развлекателни мероприятия (фестивали, кина, театри, циркови представления, сценични прояви, концерти, музеи, галерии, библиотеки, занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство) при използване на не повече от 30% от капацитета на помещенията, спазване на физическа дистанция от най-малко 1.5 м., носене на защитни маски за лице и използване само на седящи места (за концерти, фестивали, театри, циркови представления и други сценични прояви).
Отново от 12 април се допускат посещенията в заведенията за хранене и развлечения при използване на не повече от 50% от капацитета им, ограничено работно време между 6.00 и 23.00 часа.
От 29 април посещенията в дискотеки, бар-клубове, пиано барове, бар-вариете и нощни барове се допускат при използване на не повече от 50% от капацитета им.
От 16 април са разрешени посещенията в игралните зали и казина при използване на не повече от 50% от капацитета им.
От 16 април отпадат и ограниченията за работа на обектите, разположени в търговските центрове.
Със същата заповед здравният министър нарежда физическите и юридическите лица, които са собственици или управляват търговски, административни или други обекти, които предоставят услуги на гражданите, и чиято дейност не е преустановена с тази заповед, да създадат организация за контрол на броя на клиентите в съответния обект, като не допускат повече от 1 човек на 8 кв. м.
С пълния текст на Заповед № РД-01-220/08.04.2021 г. можете да се запознаете в прикачения файл.
Заповед № РД-01-220/08.04.2021 г.
Източник: mh.governmet.bg
Със заповедта се възобновява присъственият учебен процес за: учениците от 1-ви до 4-ти клас и задължителните групи за предучилищно образование; учениците, които се обучават в специалните училища за ученици със сензорни увреждания; учениците от 5-ти до 12-ти клас, обучавани в слети паралелки и в паралелки, които са единствени в съответния клас на училището; учениците от […]
Ключови думи: лихва върху застрахователно обезщетение, застраховател, забава, увредено лице, добър адвокат, застрахователно право, Пловдив, София
доктор по Търговско право
С определение № 349/03.07.2019г. по т.д. № 2466/2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на САС при условията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса:
Включват ли се в застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност“ на осн. чл.429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице?
Съгласно чл.386, ал.1 КЗ по договорите за застраховане срещу вреди при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е предвидено в КЗ, а според чл.346 КЗ застрахователната сума представлява договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице.
Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ – да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава (лихва върху застрахователно обезщетение), когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от КЗ / отм./ новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.
До приемането на новия КЗ съгласно правилото на чл.227, т.2 КЗ /отм./ застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ от увредения. Следователно така посочените лихви за забава за периода от увреждането до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение, респ. в застрахователната сума по реда на КЗ /отм./. В КЗ /в сила от 01.01.2016г./ липсва аналогична норма на тази по чл.227, т.2 КЗ /отм./, а по отношение на правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования в чл.433 КЗ и чл.500 КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи застрахователят може да търси всичко платено, включително платените от него на увреденото лице лихви и разноски (в това число и лихва върху застрахователно обезщетение), без изрично да се посочва началната дата на начисляване на лихвата за забава.
По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка «Гражданска застраховка» на автомобилистите на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ – отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Предвид така изложеното, ВКС с Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на I т. о. дава следния отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Ключови думи: лихва върху застрахователно обезщетение, застраховател, забава, увредено лице, добър адвокат, застрахователно право, Пловдив, София адвокат Маргарита Балабанова доктор по Търговско право С определение № 349/03.07.2019г. по т.д. № 2466/2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на САС при условията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Включват ли се в […]
