Ключови думи: стопанска непоносимост, търговска сделка, договор, прекратяване, изменение, адвокат
адвокат Маргарита Балабанова –
Д-р по Търговско право
- Общи положения
Съгласно чл. 307 ТЗ съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Според съдебната практика стопанската непоносимост е налице, когато в резултат на необратими икономически промени, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят при неговото сключване, е настъпило такова значително разминаване в насрещните престации, при които въпреки интереса на кредитора, длъжникът не може да бъде принуждаван да спазва условията му. В тези случаи е неоправдано запазване на договора.
Стопанската непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ е основание за постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка, тогава, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването й според първоначалните условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните.
Разпоредбата, касаеща случаите на неизпълнение поради стопанска непоносимост има предвид случаите, когато след сключване на договора настъпват такива непредвидени и непреодолими обстоятелства, които поначало не правят невъзможно изпълнението, но самото изпълнение би довело до несправедливо и в противоречие c добросъвестността състояние за длъжника.
При уважаване на иск по 307 ТЗ съдът променя, респ. прекратява правната връзка занапред, преди да са настъпили предпоставките за търсене на изпълнение на поетите с договора задължения, а не след като връзката е прекратена, развалена или насрещното задължение е изпълнено[1].
- Приложение на стопанската непоносимост
Съдебната практика приема, че намалял обем на продажбите в следствие от световната икономическа криза е предпоставка за уважаване на иска по чл. 307 ТЗ[2].
Редът по чл. 307 ТЗ е неприложим по отношение на приватизационните договори, които нямат правната характеристика на търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ и приватизационната продажба не следва да бъде приравнявана към търговската продажба по чл. 318, ал. 1 ТЗ[3].
Утвърденият от съда, с влязло в сила решение, план за оздравяване на предприятие в производство по несъстоятелност, не подлежи на ревизия чрез иск по чл. 307 от ТЗ или на разваляне на основание чл. 87 от ЗЗД[4].
Съдебната практика също така приема, че е налице стопанска непоносимост когато след неочаквана икономическата промяна е налице съществена нееквивалентност на договорените от страните престации. Така с Решение № 240 от 12.09.2013г. по т.дело N 259/2011г. на ВКС, II т. о. се приема, че глобалната икономическа криза през септември 2008 г. е довела до стопанска непоносимост при сключен конкретен договор за наем със следните мотиви:
„При извършената от вещото лице проверка е установено, че за последните 2 месеца на 2007 г. ищецът е реализирал приходи от продажби в наетия обект в размер на 11 474 лв., а за цялата 2008 г. – в размер общо на 26 670 лв., като постъпленията му през м.септември – октомври са единствено от разпродажбата на стоки, през м.ноември същите възлизат на 204.59 лв., а през м.декември са нулеви. Същевременно само разходите за наем през 2008 г., без тези за трудови възнаграждения на персонала възлизат на 49 769 лв. Същото е констатирало, че броят на магазините в търговския комплекс на ответника са 36, от които към датата на предявяване на иска функционират само 21 от тях.
При така установените факти по делото се налага извода, че отрицателните икономически резултати от експлоатацията на наетия от ищеца търговски обект са пряка и непосредствена последица от настъпилата в глобален мащаб икономическа криза, в условията на която потреблението се е свило до стоки от първа необходимост. При наличие на повишено търсене на предлаганите от ищеца дънкови облекла и обувки, при сключването на наемния договор страните по него не са могли и не са били длъжни да предвидят естественият спад в продажбите им като последица от променените икономически условия, за чието отражение върху търговската дейност не само на ищеца, но и за останалите наематели в комплекса сочи отправеното от ответника предложение до тях за намаляване на наемната цена, но при неприемливи за тях условия.
Изложеното налага да се приеме, че са налице предпоставките на чл.307 ТЗ за прекратяване на процесния договор. Настъпилото изменение на условията по него не е причинено от никоя от страните и не е било възможно да бъде предвидено от тях при възникване на задължението, т.е. те невиновно не са могли да предвидят изменението на икономическите условия.
На второ място запазването на правоотношението е противно на справедливостта и добросъвестността поради нарушена еквивалентност на престациите при конкретния договор, тъй като изпълнението му е станало прекомерно обременително или почти разорително за наемателя като страна по него. Това нарушаване на еквивалентността е и недобросъвестно, тъй като е в противоречие с общоприетите критерии за честност и почтеност, т.е. запазването на облигационната връзка е социално неоправдано, тъй като въпреки интересът на кредитора длъжникът не следва да бъде принуждаван да продължава да спазва условията му. Обстоятелството, че ищецът е покривал загубите си от приходи, реализирани от дейности в други търговски обекти не може да обоснове извод за отсъствието на нарушено имуществено равновесие, което се преценява именно спрямо конкретния договор.“
По изложените съображения ВКС приема, че са налице предпоставките на чл.307 ТЗ за прекратяване на наемния договор.
[1] Така Решение № 183 от 21.11.2018 г. по т. д. № 542/2018 г. на ВКС, I т. о.
[2] Така Решение № 240 от 12.09.2013 г. по търг. д. № 259/2011 г. на ВКС, II т. о.
[3] Вж. Решение № 60 от 01.07.2009 г. по т. д. № 564/2008 г. на ВКС, I т. о.
[4] Така Определение № 478 от 10.06.2003 г. по ч. гр. д. № 175/2003 г., на ВКС, V г. о.