На 22.10.2021 г. в Бизнес хотел, гр. Пловдив се проведе представяне на книгата на адв. д-р Маргарита Балабанова „Дружествен дял в ООД“.
Участие в събитието взе доц. д-р Николай Колев, ръководител на секция гражданскоправни науки в ИДП при БАН и научен ръководител на д-р Балабанова. Модератор на събитието беше доц. д-р Ангел Шопов от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.
Сред гостите на събитието присъстваха представители на правната доктрина, специалисти в сферата на търговското право и практикуващи юристи. По време на събитието бяха представени основните въпроси, които са разгледани в научния труд и се проведе интересна дискусия по поставените проблеми.
Монографията „Дружествен дял в ООД“ е допълнен вариант на дисертационния труд на д-р Маргарита Балабанова, защитен успешно през 2020 г. в ИДП при БАН. Трудът е първото изследване в българската правна литература, което е посветено изцяло на дружествения дял в ООД. Изяснена е същността на дружествения дял и същият е разграничен от сходни институти. Разгледани са въпросите, касаещи придобиване и разпореждане с дружествен дял в ООД, дружественият дял в ООД като предмет на изпълнение и особен залог и дружественият дял при прекратяване на членството и на дружеството. Направено е сравнителноправно изследване с немското и швейцарското право. Анализирана е установената съдебна практика на ВС и ВКС по поставените проблеми. Трудът дава не само теоретични обяснения, а и практически разрешения.
Книгата може да бъде закупена в книжарниците или поръчана от сайта на „Сиела“:
https://ciela.com/druzhestven-dyal-v-ood.html
На 22.10.2021 г. в Бизнес хотел, гр. Пловдив се проведе представяне на книгата на адв. д-р Маргарита Балабанова „Дружествен дял в ООД“. Участие в събитието взе доц. д-р Николай Колев, ръководител на секция гражданскоправни науки в ИДП при БАН и научен ръководител на д-р Балабанова. Модератор на събитието беше доц. д-р Ангел Шопов от Пловдивски […]
Със Заповед от 19.10.2021г. се въвеждат следните временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 21.10.2021 г.:
1. Преустановяват се посещенията в центровете за подкрепа на личностно развитие,
детски центрове, клубове и други, предоставящи организирани групови услуги за деца.
Изключение се допуска само по отношение на центровете за специална образователна
подкрепа.
2. Преустановява се провеждането на конгресно-конферентни мероприятия,
семинари, симпозиуми, обучения, конкурси, изпити и други мероприятия с такъв характер.
3. Преустановява се провеждането на тиймбилдинг и други организирани групови
мероприятия с такъв характер в трудови колективи.
4. Преустановява се провеждането на всички масови мероприятия, като музикални и
други фестивали, събори, фолклорни инициативи и други с такъв характер.
5. Преустановяват се груповите посещения в центрове, школи и други обекти за
танцово и музикално изкуство.
6. Преустановява се присъственият учебен процес във висшите училища.
7. Преустановяват се присъствените учебни занятия в училищата във всички общини
с достигната 14-дневна заболяемост над 750 на 100 000 население.
8. Преустановяват се присъствените учебни занятия на 50% от паралелките в
училищата в общините с достигната 14-дневна заболяемост между 500 и 750 на 100 000
население. Присъственото обучение се осъществява по график, утвърден от министъра на
образованието и науката.
9. Преустановяват се присъствените учебни занятия на 50% от паралелките в
училищата в общините с достигната 14-дневна заболяемост между 250 и 500 на 100 000
население, при отсъствие на над 20% от учениците в съответното училище и/или поставяне
под карантина на над 30% от паралелките. Присъственото обучение се осъществява по
график, утвърден от директора на училището.
10. Решението за преминаване в обучение в електронна среда от разстояние по т. 7-9
се взема от министъра на образованието и науката при условията и по реда на чл. 105, ал. 6 и
115а, ал. 1, 4 и 5 от Закона за предучилищното и училищното образование.
11. Учебните занятия в училищата и детските градини при присъствено обучение се
осъществяват при спазване на Насоките за обучение и действия в условията на извънредна
епидемична обстановка в училищата и детските градини, утвърдени от министъра на
образованието и науката и министъра на здравеопазването и публикувани на интернет
страницата на Министерство на образованието и науката.
12. Всички ученици от пети до дванадесети клас, както и целия педагогически и
непедагогически персонал в училищата носят защитна маска за лице по време на престоя и
обучението им в училищата.
13. Часовете по физическо възпитание и спорт се провеждат на открито.
14. При провеждането в присъствена среда на групови извънкласни дейности и
занимания, дейности по интереси, занимални и други, организирани в училищна среда не се
допуска смесване на ученици от различни паралелки.
15. Преустановява се провеждането на присъствени групови занятия за възрастни в
езикови центрове, образователни центрове и други обучителни центрове и школи.
16. Провеждането на присъствени групови занятия за деца в езикови центрове,
образователни центрове и други обучителни центрове и школи се допуска при осигуряване
на физическа дистанция от най-малко 1,5 м и не повече от 5 човека в помещение, носене на
защитни маски за лице, хигиена на ръцете, редовно проветряване на всеки час и дезинфекция.
17. Преустановяват се посещенията на музеи, галерии, кина, театри, циркови
представления, концерти и други сценични прояви на закрито.
18. Преустановява се провеждането на колективни спортове на закрито, с изключение
на тренировки и състезания за картотекирани състезатели към лицензирани спортни
федерации.
19. Провеждането на спортни състезания за картотекирани състезатели към
лицензирани спортни федерации се допуска без публика.
20. Преустановяват се посещенията на фитнес центрове, спортни зали и клубове,
плувни басейни и комплекси, балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове,
уелнес центрове и таласотерапевтични центрове.
21. Преустановяват се посещенията в заведенията за хранене и развлечения по
смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, включително и тези към местата за настаняване.
22. Провеждането на събирания от частен характер (кръщенета, сватби и др.) се
допуска с участието на не повече от 15 лица на закрито и 30 лица на открито.
23. Всички физически и юридически лица, които са собственици или управляват
търговски, административни или други обекти, които предоставят услуги на гражданите,
създават организация за контрол на броя на клиентите в съответния обект, като не допускат
повече от 1 човек на 8 кв м.
24. На всички пазари, тържища, базари и изложения на открито се създава организация
за еднопосочно движение, осигуряване на контрол на влизащите лица и допускане на не
повече от 1 човек на 8 кв м и осигуряване на физическа дистанция от най-малко 1,5 м между
посетителите. Работещите и посетителите са длъжни да носят защитна маска за лице.
25. Преустановяват се посещенията в търговските центрове тип МОЛ, магазините с
нетна търговска площ над 300 кв м, базарите и изложенията на закрито. Изключение се
допуска по отношение на магазините, които предлагат предимно хранителни стоки, аптеките,
дрогериите, оптиките, зоомагазините, банките, доставчиците на пощенски и куриерски
услуги, застрахователите, доставчиците на платежни услуги и офисите на
телекомуникационните оператори, независимо дали са самостоятелни обекти или са
разположени в търговски център тип МОЛ.
26. Преустановява се провеждането на организирани екскурзии и групови посещения
на туристически обекти в страната.
27. Работодателите и органите по назначаване да организират работния процес на
работниците/служителите в дистанционна форма (работа от разстояние/надомна работа),
където е възможно, като допускат присъствена работа на най-много 50% от персонала.
28. Работодателите и органите по назначаване във всички администрации по смисъла
на чл. 1 от Закона за администрацията организират работния процес на
работниците/служителите, като:
а) установят работно време с променливи граници и начало на работния ден между
7.30 и 10.00 часа, освен ако в зависимост от характера на работа това не е възможно и
б) разпоредят работа от разстояние на най-малко 50% от персонала, освен ако в
зависимост от характера на работа това не е възможно.
29. Работодателите в лечебните заведения за болнична помощ, комплексните
онкологични центрове, диализните центрове, хосписите и домовете за възрастни хора
организират работния процес, като допускат до работа само служители с валидни документи
за ваксинация, преболедуване или изследване по смисъла на Заповед № РД-01-733 от
27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.
30. Преустановяват се свижданията в лечебни заведения, с изключение на
свижданията на пациенти в терминален стадий, както и свижданията в специализираните
институции за предоставяне на социални услуги и в тези за социални услуги от резидентен
тип за деца и възрастни.
31. Въведените противоепидемични мерки по т. 2, 4, 5, 6, 15, 17, 19, 20, 21, 25 и 26,
може да НЕ се прилагат при следните условия:
а) 100% от персонала в съответния обект/лицата, заети с мероприятието са
ваксинирани или преболедували COVID-19 или разполагат с отрицателен резултат от
проведено преди влизане в обекта/мероприятието изследване, удостоверено с валидни
документи за ваксинация, преболедуване или изследване по смисъла на Заповед № РД-01-
733 от 27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването и
б) ръководителят на обекта/организаторът на мероприятието е взел решение и е създал
необходимата организация за допускане в обекта, съответно на мероприятието само на лица,
които:
аа) са ваксинирани или преболедували COVID-19, удостоверено с валидни документи
за ваксинация или за преболедуване по смисъла на Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. на
министъра на здравеопазването или
бб) представят отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в
обекта/мероприятието изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19
или бърз антигенен тест (до 48 часа преди влизане в обекта/мероприятието), удостоверено
чрез валиден документ съгласно Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. на министъра на
здравеопазването.
в) условията по букви „аа“ и „бб“ не се прилагат по отношение на лица до 18 годишна
възраст.
II. Дейностите, които не са преустановени или забранени с тази заповед, или се
извършват по реда на т. I, 31 се провеждат при спазване на всички противоепидемични мерки,
въведени със Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.
Цялата заповед може да прочетете тук.
Източник: mh.governmetn.bg
Със Заповед от 19.10.2021г. се въвеждат следните временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 21.10.2021 г.: 1. Преустановяват се посещенията в центровете за подкрепа на личностно развитие, детски центрове, клубове и други, предоставящи организирани групови услуги за деца. Изключение се допуска само по отношение на центровете за специална образователна подкрепа. 2. Преустановява […]
Предстои да излезе от печат книгата на адв. д-р Маргарита Балабанова на тема „Дружествен дял в ООД“. Книгата ще бъде издадена от издателство „Сиела“. Към момента може да бъде направена предварителна заявка за поръчка.
Монографията е допълнен вариант на дисертационния труд на д-р Маргарита Балабанова, защитен успешно през 2020 г. Трудът е първото изследване в българската правна литература, което е посветено изцяло на дружествения дял в ООД. Изяснена е същността на дружествения дял и същият е разграничен от сходни институти. Разгледани са въпросите, касаещи придобиване и разпореждане с дружествен дял в ООД, дружественият дял в ООД като предмет на изпълнение и особен залог и дружественият дял при прекратяване на членството и на дружеството. Направено е сравнителноправно изследване с немското и швейцарското право. Анализирана е установената съдебна практика на ВС и ВКС по поставените проблеми. Трудът дава не само теоретични обяснения, а и практически разрешения.
Линк към сайта на „Сиела“ за поръчки:
https://ciela.com/druzhestven-dyal-v-ood.html
Предстои да излезе от печат книгата на адв. д-р Маргарита Балабанова на тема „Дружествен дял в ООД“. Книгата ще бъде издадена от издателство „Сиела“. Към момента може да бъде направена предварителна заявка за поръчка. Монографията е допълнен вариант на дисертационния труд на д-р Маргарита Балабанова, защитен успешно през 2020 г. Трудът е първото изследване в […]
Ключови думи: марка на европейския съюз, регистрация, адвокат, защита, търговски марки
адвокат д-р Маргарита Балабанова
Регистрацията на марка на Европейския съюз е валидна за всички държави — членки на ЕС! Валидността на марката на ЕС е 10 години. Тя може да бъде подновявана неограничено, като всяко подновяване е за срок от 10 години.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАРКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Коя марка може да бъде регистрирана
Марката на Европейския съюз трябва да отговаря на две условия: да отличава стоките и услугите на един производител от тези на други производители и да бъдат представени по начин, който дава възможност на компетентните органи и на обществеността да определят ясен и точен предмет на защита, която се предоставя на техния притежател.
Кой може да придобие марка на Европейския съюз
Достъп до марката на Европейския съюз като правило имат всички видове заявители. Всяко физическо или юридическо лице, включително органите, основани съгласно общественото законодателство, може да бъде притежател на марка на Европейския съюз.
Кой може да подаде заявка за регистрация на марка на Европейския съюз
Всички физически и юридически лица от страни членки на Европейския съюз могат да се обръщат директно към Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.
Заявители от страни, които не членуват в Европейския съюз, трябва да бъдат представлявани пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.
Представителство пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост
Често пъти е препоръчително за извършване на действия пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост да се ползват услугите на оторизиран представител.
Опитът и съветите на специален професионален представител помагат на предприятия, които нямат служители с опит в областта на закрилата на марки, да избегнат трудностите, породени от недостатъчно познаване на закона, процедурите и сроковете за регистрация на марки.
Действия като представители пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост могат да изпълняват само практикуващи адвокати и професионални представители, вписани в поддържания за целта списък на Службата.
На какъв език трябва да се подаде заявката
Заявка за марката на Европейския съюз може да се подаде на всеки от официалните езици на Европейската общност и той се приема за първи език. Допълнително може да се посочи и втори език, избран измежду петте работни езика на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, които са: испански, немски, английски, френски и италиански.
Всички действия пред Службата след приключване на регистрацията се извършват на втория език. Освен това заявителят приема, че вторият език ще може да се използва от трети лица за подаване на възражения срещу регистрацията, искания за отмяна или заличаване на регистрацията.
Ако заявката е подадена на един от петте работни езика на Службата, тогава езикът, който ще може да се използва за възражения срещу регистрацията и за процедури за отмяна или заличаване на регистрацията, може да бъде както първият език, така и посоченият от заявителя втори език, в зависимост от избора на възразяващата страна или молителя.
Как се подготвя заявка за марка на Европейския съюз: избор на знак
Изборът на единствена марка, която да се използва в редица страни с различни езици, култура, традиции и обичаи, изисква много по-внимателно обмисляне в сравнение с този на национална марка.
Подаване на заявка за регистрация на марка на Европейския съюз
Марката на Европейския съюз се заявява директно пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост. С регламента за изменение е отменена възможността за подаване на заявки за марки на ЕС чрез националните служби.
Заявката може да бъде предадена лично в приемната на Службата в Аликанте, да бъде изпратена по пощата, по куриер или по факс. Когато заявката е подадена по факс, не е необходимо допълнително да се изпраща оригиналният екземпляр.
Възможно е и така нареченото е-заявяване – заявката се изпраща чрез електронен формуляр по Интернет. Тъй като разходите за обработване на електронните заявки са по-малки, използването на този вид заявяване се поощрява, като основната заявителска такса е по-ниска.
ПРОЦЕДУРА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ
Дата на заявяване
При получаване на заявката експерт на Службата проверява дали тя съдържа всичко необходимо и дали са платени таксите. Ако е нужно, от заявителя се иска да отстрани съществуващи нередности. Този етап завършва, като на заявката се дава дата на заявяване.
Абсолютни основания за отказ
Заявката може да бъде отказана от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост по абсолютни основания, свързани с характеристиките на заявената марка сама за себе си.
Публикуване на заявката
Ако няма абсолютни основания за отказ и ако заявителят не оттегли своята заявка, след като получи проучвателните доклади за наличие на по-ранни права, заявката се публикува в Бюлетина на марките на Европейския съюз, издаван от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост на всички официални езици на Европейския съюз.
Каква е ролята на Регистъра на марките на Европейския съюз
Регистърът на марките на Европейския съюз осигурява достъп до пълната информация за такива марки и техните притежатели. Вписването в Регистъра има ефект по отношение на трети лица относно правата върху марката на Европейския съюз.
След приключване на регистрационната процедура марката на Европейския съюз се вписва в Регистъра. Всяко прехвърляне, лицензиране или други свързани с марката права трябва да бъдат вписани в Регистъра, за да имат ефект по отношение на трети лица. Списъкът на стоките и услугите, за които е регистрирана всяка една марка, се вписват в Регистъра на всички езици на Европейския съюз, както и всяка друга информация, която трябва да бъде преведена, за да стане достъпна за гражданите на страните членки на Европейския съюз. Регистърът е и база данни, която е достъпна чрез Интернет и в която могат да се правят справки в реално време от националните ведомства по индустриална собственост в цял свят или чрез услугите на фирми и консултанти по индустриална собственост.
В Бюлетина на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственостсе публикува информацията, която се съдържа в Регистъра. Когато има претенция за цвят, марките се отпечатват цветни.
Какви права осигурява регистрацията на марка на Европейския съюз
Марката на Европейския съюз дава на притежателя й право на закрила срещу възпроизвеждане или имитиране на неговата марка на територията на Европейския съюз. Тя може да се прехвърля и лицензира.
Упражняване на правата, произтичащи от марката на Европейския съюз
Нарушенията на права върху марката на Европейския съюз се санкционират от съдилищата за марки на Европейския съюз, определени във всяка страна членка на Европейския съюз след процедура за установяване на нарушението.
Тези съдилища за Република България са определени от Закона за марките и географските означения и са Софийският градски съд като първа инстанция и Софийският апелативен съд като втора инстанция.
Ключови думи: марка на европейския съюз, регистрация, адвокат, защита, търговски марки адвокат д-р Маргарита Балабанова Регистрацията на марка на Европейския съюз е валидна за всички държави — членки на ЕС! Валидността на марката на ЕС е 10 години. Тя може да бъде подновявана неограничено, като всяко подновяване е за срок от 10 години. […]
Считано от 7 септември, вторник, със своя заповед министърът на здравеопазването въвежда нови противоепидемични мерки на територията на България:
1. Провеждането на присъствени групови занятия в езикови, образователни и други обучителни центрове и школи се допуска при спазване на физическа дистанция от най-малко 1.5 м. и не повече от 10 човека в помещение и носене на защитни маски.
2. Преустановяват се посещенията в детски центрове, клубове и други, предоставящи организирани групови услуги за деца.
3. Конгреси, конференции, семинари, симпозиуми, обучения и др. се допуска при използване на не повече от 30% от капацитета на помещението и с до 30 участника, при спазване на физическа дистанция и носене на защитни маски.
4. Преустановява се провеждането на тимбилдинги и други организирани групови мероприятия с такъв характер в трудови колективи.
5. Провеждането на конкурси и изпити се допуска при използване на не повече от 30% от капацитета на помещението, с до 30 участника, при спазване на физическа дистанция от най-малко 1.5 м. и носене на защитни маски.
6. Преустановява се провеждането на всички масови мероприятия, при които присъстващите не са организирани с определени седящи места и входът (участието) е неограничен.
7. Посещенията на кина, театри, циркови представления, концерти и други сценични прояви на закрито се допуска при използване на не повече от 50% от капацитета на помещенията, заемане само на седящи места през едно и носене на защитни маски.
8. Посещенията на музеи и галерии се организира като се допускат не повече от 1 човек на 8 кв. м., при спазване на физическа дистанция и носене на защитни маски.
9. Посещенията в центрове, школи и други обекти за танцово и музикално изкуство се допускат при използване на не повече от 30% от капацитета на помещенията и с до 10 човека в помещение.
10. Провеждането на спортни състезания с професионален характер на закрито се допуска без публика.
11. Провеждането на спортни състезания с професионален характер на открито се допуска с публика при заемане на не повече от 30% от капацитета, използване само на седящи места при заемане на всяка трета седалка и носене на защитни маски.
12. Посещенията на фитнес центрове се допуска при използване на не повече от 30% от капацитета на всяко помещение и спазване на физическа дистанция и носене на защитна маска от персонала.
13. Посещенията в спортни зали и клубове, плувни басейни и комплекси се допускат само за индивидуални спортове при използване на не повече от 30% от капацитета им и спазване на физическа дистанция от най-малко 1.5 м. Провеждането на колективни спортове на закрито се преустановява, с изключение на тренировки и състезания за картотекирани състезатели професионалисти.
14. Посещенията в балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове се допуска при използване на 30% от капацитета им, спазване на физическа дистанция, носене на защитни маски за лице при услуги, допускащи тяхната употреба, и създаване при възможност на график за индивидуално ползване на услугите.
15. Посещенията в заведенията за хранене и развлечения, игралните зали и казина се допускат само в часовия интервал от 7,00 ч. до 23,00 ч. при спазване на отстояние от 1.5 м. между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски от персонала.
16. Провеждането на събирания от частен характер се допуска с участието на не повече от 30 лица на закрито и 60 лица на открито.
17. Физическите и юридически лица – собственици или управители на търговски, административни или други обекти, предоставящи услуги на гражданите, създават организация за контрол на броя на клиентите в съответния обект, като не допускат повече от 1 човек на 8 кв. м.
18. На пазари, тържища, базари и изложения се създава организация за еднопосочно движение, осигуряване на контрол на влизащите лица и допускане на не повече от 1 човек на 8 кв. м. и носене на защитна маска от работещите и посетителите.
Въведените противоепидемични мерки по т. 1, 3, 7, 8, 9, 12 и 13, може да не се прилагат при следните условия:
-100% от персонала е ваксиниран или преболедувал COVID-19, или разполага с отрицателен резултат от проведено преди влизане в обекта/мероприятието изследване, удостоверено с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване и
– ръководителят на обекта/организаторът на мероприятието е взел решение и е създал необходимата организация за допускане само на лица, които:
Задължителното отстояние от 1.5 м. между облегалките на столовете на съседните маси и допускане на не повече от 6 души на една маса (по т. 15) може да не се прилагат при изпълнение на посочените условия.
Заповедта е в сила до 31.10.2021 г.
С пълния текст на Заповед № РД-01-748/02.09.2021 г. можете да се запознаете в прикачения файл – Заповед № РД-01-748/02.09.2021 г.
Източник: https://www.mh.government.bg/
Считано от 7 септември, вторник, със своя заповед министърът на здравеопазването въвежда нови противоепидемични мерки на територията на България: 1. Провеждането на присъствени групови занятия в езикови, образователни и други обучителни центрове и школи се допуска при спазване на физическа дистанция от най-малко 1.5 м. и не повече от 10 човека в помещение и носене […]
Ключови думи: акционерно дружество, АД, търговско право, адвокат, акции, акционери
Адвокат Маргарита Балабанова
Доктор по търговско право
Съгласно легалното определение, дадено в ТЗ акционерно е дружеството, чийто капитал е разделен на акции. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си.
Акционерно дружество е най-подходящата дружествена форма за привличане на голям по размер, вкл. чуждестранен, капитал. Не случайно редица правни субекти, от съществено значение за пазарните отношения, съществуват само във формата на акционерно дружество – инвестиционни дружества, фондови и стокови борси, банки, застрахователни дружества и други. Тази подходящност е предпоставена от функционирането на акционерното дружество независимо от членския му състав.
Акционерното дружество в най – пълна степен притежава характеристиките на капиталово дружество, илюстрация на което е липсата на необходимост то да получава съдействие за работата си от страна на акционерите – последните имат единственото задължение да платят вноските, дължими срещу записаните от тях акции – чл. 188 ТЗ.
Друга характеристика е възможността за свободно прехвърляне на акционерните права без необходимост от вписване в ТРРЮЛНЦ /за дружеството е от значение единствено вписването в акционерната книга/, ограничената отговорност на акционерите за задълженията на дружеството и т. н. Акцията дава право на един глас в общото събрание /чл. 181, ал. 1 ТЗ/, който възниква с изплащане на вноската, ако не е предвидено друго /чл. 228, ал. 1 ТЗ/. Общото събрание включва акционерите с право на глас като за дружеството това са лицата, вписани в акционерната книга[1].
Според практиката на ВКС малолетни лица, предвид чисто капиталовия характер на акционерно дружество, могат да наследяват акции и да придобиват качеството на акционери в акционерно дружество, като адресат на разпоредбата на чл.65, ал.1 ТЗ са само учредителите на акционерно дружество. Легитимацията на наследника на починал притежател на акции в акционерно дружество като акционер се извежда от начина на упражняване на правата по наследените акции на осн. чл.177, изр.2 ТЗ[2].
В случай, че акция се притежава от повече от едно лице, в акционерната книга следва да бъдат вписани всички нейни съпритежатели. Когато съпритежателите на акция целят упражняване на своето право на глас /най – същественото сред групата неимуществени права/, с цел гарантиране вътрешната организация на акционерното дружество, те могат да сторят това само, ако писмено упълномощят свой общ представител съобразно правилото на чл. 177, предл. II ТЗ, вр. с чл. 226 ТЗ. Как е излъчен този представител /дали с единодушие или при мнозинство – обикновено или квалифицирано/ за дружеството е без значение. Достатъчно е този общ представител да е афиширан пред органите на акционерното дружество с писмено пълномощно, изходящо от всички съпритежатели.
Законът не поставя ограничение в броя на представителите при наличие на акция в режим на съпритежание. Възможно е определяне на повече от един общ представител или определяне на различни представители по отношение на всяка една от пакет съпритежавани акции.
С определение № 132/04.03.2020г. по т. д. № 1510 / 2019 г. на ВКС, 1-во при преценено наличие на допълнителния селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос : „Има ли право притежателят на идеални части от акции да участва самостоятелно на общо събрание на акционерите без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл. 177 ТЗ?“
С решение № 58/10.08.2020 г. по т. д. № 101/2019 г. на ВКС, I т. о. (www.vks.bg) е прието, че в работата на общото събрание могат да участват само акционери с право на глас. Тъй като отделните съпритежатели на акции нямат такова самостоятелно право съгласно чл. 177, предл. II ТЗ, то недопускането им до работата на общото събрание при липса на упълномощен общ представител не съставлява нарушение на членственото им право на глас. Правото на участие в общото събрание при липса на предпоставки за упражняване правото на глас не е защитимо от закона.
С решение № 101 от 03.02.2021 г. по т. д. № 1510 / 2019 г. на ВКС, I т. о.. споделя това разрешение, като излага следните аргументи:
Разпоредбата на чл. 177 ТЗ определя акциите като неделими. Когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно чрез определен общ пълномощник. След изменение на чл. 178 ТЗ /ДВ бр. 88/2018 г./ чл. 177 ТЗ намира приложение по отношение на поименните акции.
Разкриване смисъла на сочената разпоредба изисква нейното историческо тълкуване. Правилото за неделимостта на акциите е съществувало в разпоредбите на чл. 148, ал. 2 ТЗ и чл. 172, ал. 1 от ТЗ /1897 г., отм. с ДВ бр. 78/28.11.1951 г./, които от своя страна са заимствани от § 207 на стария германски ТЗ и § 164 на стария унгарски ТЗ. В чл. 148, ал. 2 ТЗ /1897 г., отм./ се сочи, че акциите са неделими, което е преповторено и в чл. 172, ал. 1 ТЗ /1997 г., отм./ – поименните акции и на предявителя, с обозначение на определена и равна сума, трябва да се считат за неделими. В исторически аспект в националното ни обективно право разбирането за неделимостта на акцията е иманентно свързано с правната природа и организация на акционерното дружество.
В сравнителноправен аспект нормата на чл. 177 ТЗ почти изцяло съвпада с § 63 от германския Закон за акционерните дружества /1937 г./ и с § 69 от настоящия германски Закон за акционерните дружества /1965 г./. Последната предвижда, че когато няколко лица притежават една акция, те могат да упражняват правата си по нея само чрез общ представител и отговарят солидарно за задълженията, които възникват по повод притежанието на акцията. Когато дружеството трябва да направи волеизявление спрямо съпритежателите и те не са определили свой общ представител, достатъчно е изявлението да е достигнало до някой от съпритежателите. В случай, че съпритежанието произтича от наследствено правоприемство, това правило може да се прилага само след изтичане на един месец от откриване на наследството.
В българската и немска правна доктрина се приема, че неделимостта на акцията се отнася не само до невъзможността тя да се раздроби на части, по – малки от записаната в устава нейна номинална стойност /чл. 165, ал. 1, т. 3 ТЗ/, но и невъзможността да се разделят различните права по акцията между различни лица. Следователно, когато акцията се притежава от повече от едно лице, всички те само заедно упражняват правата по нея в рамките на номинална й стойност. Смисълът от съвместното упражняване на правата по акцията се разглежда като защита на дружеството от несигурността, която съпритежанието върху акция предпоставя, и потенциалната опасност това съпритежание да блокира организацията на акционерното дружество, както и с цел защита на капитала му. Ето защо, последното следва да се счита дистанцирано от вътрешните отношения между съпритежателите и евентуални техни спорове по повод съпритежанието, както между впрочем то е дистанцирано от акционерите въобще /чиито брой често е значителен/ в сравнение с останалите форми на сдружаване по ТЗ /събирателно дружество, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност/.
Акционерното дружество в най – пълна степен притежава характеристиките на капиталово дружество, илюстрация на което е липсата на необходимост то да получава съдействие за работата си от страна на акционерите – последните имат единственото задължение да платят вноските, дължими срещу записаните от тях акции – чл. 188 ТЗ. Друга характеристика е възможността за свободно прехвърляне на акционерните права без необходимост от вписване в ТРРЮЛНЦ /за дружеството е от значение единствено вписването в акционерната книга/, ограничената отговорност на акционерите за задълженията на дружеството и т. н.
Правната специфика и организация на акционерното дружество като капиталово такова обосновава тезата, поддържана както в теорията, така и в постановеното от ВКС, I ТО решение № 58/2020 г. по т. д. № 101/2019 г., че нормата на чл. 177 ТЗ е с императивен характер. Разбиране, което се споделя напълно и от настоящия състав. Всяко отклонение от нея, уговорено в устава на акционерно дружество, би било недействително. Приложението на разпоредбата, обаче, не следва да се разбира като възможност дружеството чрез своите органи да се освободи от изпълнение на задълженията му – напр. за изплащане на дивидент по съпритежаваната акция /общо на всички притежатели/, когато има взето решение за това, вписване в книгата на акционерите, предоставяне на съставени във връзка с общо събрание писмени материали /общо на всички/, когато съпритежателите не са определили общ пълномощник. Тъй като всеки от съпритежателите на акция е в членствено правоотношение с дружеството, органите на последното са длъжни, изпълнявайки задълженията си, да осигуряват упражняване на правата по всяка акция.
Акцията дава право на един глас в общото събрание /чл. 181, ал. 1 ТЗ/, който възниква с изплащане на вноската, ако не е предвидено друго /чл. 228, ал. 1 ТЗ/. Общото събрание включва акционерите с право на глас като за дружеството това са лицата, вписани в акционерната книга – аргумент от чл. 185, ал. 2 ТЗ и чл. 179 ТЗ. В случай, че акция се притежава от повече от едно лице, както беше посочено по – горе, в акционерната книга следва да бъдат вписани всички нейни съпритежатели. Когато съпритежателите на акция целят упражняване на своето право на глас /най – същественото сред групата неимуществени права/, с цел гарантиране вътрешната организация на акционерното дружество, те могат да сторят това само, ако писмено упълномощят свой общ представител съобразно правилото на чл. 177, предл. II ТЗ, вр. с чл. 226 ТЗ. Как е излъчен този представител /дали с единодушие или при мнозинство – обикновено или квалифицирано/ за дружеството е без значение. Достатъчно е този общ представител да е афиширан пред органите на акционерното дружество с писмено пълномощно, изходящо от всички съпритежатели. Законът не поставя ограничение в броя на представителите при наличие на акция в режим на съпритежание. Възможно е определяне на повече от един общ представител или определяне на различни представители по отношение на всяка една от пакет съпритежавани акции.
Общото събрание е волеобразуващият орган на дружеството и като такъв има изключителната компетентност да взема решения, свързани със съществуването му /чл. 221 ТЗ/. За да се предотврати блокиране дейността на дружеството, правото на глас следва да е упражнено ясно по категоричен и недвусмислен начин, гаранция за което е разпоредбата на чл. 177, предл. II ТЗ при съществуващо съпритежание на акция/акции. Законът провежда баланс между интересите на дружеството и правата на отделните акционери и гарантира възможността на всеки от тях реално да упражни правата си без с това да затруднява формирането на решаващата воля от страна на този колективен орган /общото събрание/.
За да упражнят правото си на глас, акционерите следва да бъдат известени за насроченото общо събрание, да могат да получат материали по точките от дневния ред, ако е предвидено съставянето им, да бъдат допуснати до участие в гласуването. Законът не защитава фактическото присъствие и участие в работата на събранието със съвещателен глас за акционери съпритежатели на акция, които нямат общ пълномощник. Разпоредбите на чл. 220, ал. 2 и ал. 3 ТЗ уреждат съвсем различни хипотези и те не следва да се прилагат механично. За акционерите с право на глас смисълът да участват в работата на общото събрание е да упражнят това си право и с изявлението си да участват във формиране на решение от името на дружеството, което да обвърже всички акционери, или гласувайки „против“ да участват във формиране на воля за отклоняване приемането на решение. В този смисъл отказът на дружеството да допусне до фактическо участие само част от съпритежателите на акция, които самостоятелно не могат да упражнят правата си по нея, в частност правото си на глас, не води до опорочаване на взетите от дружеството чрез общото събрание решения. Следва да се посочи и, че законодателната уредба не позволява обосноваване на извод, че правото на глас е комплексно и съдържа в себе си правото на съвещателен глас, нито може да се приеме, че част от съпритежателите на акция имат право съвещателен глас, а друга част – право на глас, или поотделно съпритежателите имат съвещателен глас, а само заедно – право на глас.
[1] Така Решение № 101 от 03.02.2021 г. по т. д. № 1510/2019 г. на ВКС, I т. о.
[2] Вж. Решение № 111 от 13.11.2020 г. по т. д. № 1687/2019 г. на ВКС, I т. о.
Ключови думи: акционерно дружество, АД, търговско право, адвокат, акции, акционери Адвокат Маргарита Балабанова Доктор по търговско право Съгласно легалното определение, дадено в ТЗ акционерно е дружеството, чийто капитал е разделен на акции. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си. Акционерно дружество е най-подходящата дружествена форма за привличане на голям по размер, вкл. чуждестранен, […]
Ключови думи: преобразуване на търговски дружества, вливане, сливане, разделяне, отделяне, правоприемство, съотношение, адвокат по търговско право
Адвокат Маргарита Балабанова
Доктор по търговско право
Търговските дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната форма. При всички форми на преобразуване преобразуващите се, приемащите и новоучредените дружества (участващите в преобразуването дружества) могат да бъдат от различен вид, доколкото закон не предвижда друго. Еднолично търговско дружество може да се преобразува и чрез прехвърляне на цялото си имущество на едноличния собственик, ако той е физическо лице.
Следва да се посочи, че с изменението на ТЗ ДВ, бр. 104 от 2007 г. в глава 16 се уреди Раздел V , който урежда преобразуването на търговско дружества с участие на дружества от държави-членки на Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Същественото за преобразуването е, че като юридически факт по правило то има едновременно правопрекратяващо и правопораждащо действие. Ако за критерий се вземе съдържанието на промените между прекратеното и образуваното търговско дружество, се различават два вида преобразуване. При единия вид се касае за промяна във вида търговско дружество, означено в Търговския закон като промяна във формата, или по-точно-преобразуване чрез превръщане/конвертиране/ от един дружествен вид в друг дружествен вид/ от СД в ООД, от ООД в АД и др./.
Вторият вид преобразуване се отнася до броя на търговските дружества, с които се извършва концентрация или деконцентрация. На мястото на две или повече търговски дружества се създава едно или на мястото на едно се образуват няколко търговски дружества[1].
Предвид разпоредбата на чл. 64 ТЗ, установяваща лимитативно петте вида търговски дружества, преобразуването им е винаги преход от един вид към друг, докато трансформирането на ЕООД в ООД или обратно никога не е преобразуване, а се явява само преструктуриране на капитала на такова дружество[2].
Преобразуването на търговските дружества, което е уредено в глава ХVI на ТЗ, по правило е свързано с правоприемство. При вливане имуществото на преобразуващото/щите се дружество/а преминава в патримониума на приемащо дружество, а при сливане имуществата на преобразуващите се дружества се придобиват от новоучреденото дружество. При разделяне имуществото на преобразуващото се дружество преминава към имуществата на новоучредени или приемащи дружества, а при отделянето част от имуществото на преобразуващото се дружество преминава към новоучреденото/ите и/или приемащото/ите дружество/а.
Правоприемството настъпва от датата на вписването на преобразуването в търговския регистър (арг. от чл.263и ТЗ), т.е. от тази дата титуляр/и на правата, притежавани преди преобразуването от преобразуващото/щите се дружество/а, става новоучреденото/ните и/или приемащото/щите дружество/а. Когато преобразуващото/щите се дружество/а е притежавало вещни права върху недвижими имоти или други права, за които закон изисква отчуждаването им да бъде вписано в книгите по ПВ, чл.263и ал.6 ТЗ предвижда издаване на удостоверение за вписване на преобразуването и задължава управителния орган на новоучреденото/ните или приемащото/щите дружество/а да го представи пред съответния регистър.
Законодателят отчита необходимостта от оповестяване на преминаването на права и постановява нещо различно от общия принцип, че на вписване в книгите по ПВ подлежат актове за недвижими имоти (чл.4 ПВ). В случая правоприемството се осъществява въз основа на смесен фактически състав, в който се включват както юридически факти на частното право, така и вписването в търговския регистър, което става въз основа на волеизявление на държавен орган. Когато се осъществят всички факти от състава, правоприемството е настъпило[3].
Един от основните принципи при преобразуването на търговски дружества е принципа на еквивалентно съотношение на замяната. Съгласно чл. 261б ТЗ при преобразуване съдружниците или акционерите в преобразуващите се дружества стават съдружници или акционери в едно или повече от новоучредените и/или приемащите дружества. Придобитите дялове или акции след преобразуването трябва да са еквивалентни на справедливата цена на притежаваните преди преобразуването дялове или акции в преобразуващото се дружество.
За постигане на еквивалентно съотношение на замяна могат да бъдат направени парични плащания на съдружниците или акционерите в размер не повече от 10 на сто от съвкупната номинална стойност на придобитите дялове или акции.
Не могат да се придобиват акции или дялове в приемащо или новообразувано дружество срещу акции или дялове в преобразуващото се дружество, притежавани от приемащото дружество, както и срещу собствени акции на преобразуващото се дружество. Тази забрана се отнася и за лице, което действа от свое име, но за сметка на дружеството.
Съгласно чл. 261в ТЗ членовете на управителните органи на преобразуващите се и приемащите дружества отговарят пред съдружниците и акционерите в дружеството за вреди от неизпълнение на задълженията им при подготовката и провеждането на преобразуването.
При преобразуване съществуващи залози и запори върху дялове и акции в преобразуващи се дружества преминават върху придобитите в замяна дялове или акции в приемащи и/или новоучредени дружества.
Преминаващите залози и запори се вписват служебно или по искане на кредитора в търговския регистър съответно в централния регистър на ценни книжа, воден от „Централен депозитар“ – АД, и в книгата на акционерите, водена от дружеството.
[1] Решение № 84 от 02.06.2017 г. по гр. д. № 4136/2016 г. на ВКС, III гр. о.
[2] Определение № 164 от 02.05.2018 г. по т. д. № 972/2018 г. на ВКС, II тър. о.
[3] Вж. т.3 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС
Ключови думи: преобразуване на търговски дружества, вливане, сливане, разделяне, отделяне, правоприемство, съотношение, адвокат по търговско право Адвокат Маргарита Балабанова Доктор по търговско право Общи положения Търговските дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната форма. При всички форми […]
Summary/Abstract: The report explores the concepts of capital of a limited liability company. The legal framework, the legal doctrine and the caselaw on the issues raised are analyzed. The functions of capital of llc. are discussed. A definition of capital has been given and a comparative legal analysis has been made with German law.
Published in: Proceedings of the VIII National Conference of Doctoral Students in Legal Sciences, S., BAS, Institute of State and Law, 2020, pp. 60-68
https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=871577
Author(s): Margarita Balabanova Subject(s): Law, Jurisprudence, Civil Law Published by: the Institute of the State and the Law at the Bulgarian Academy of Sciences Keywords: Limited liability company; capital; functions; protection Summary/Abstract: The report explores the concepts of capital of a limited liability company. The legal framework, the legal doctrine and the caselaw on the issues raised are analyzed. The functions of capital […]
Ключови думи: изпълнение върху дружествен дял в ООД, съдружник, едноличен собственик, кредитор, ликвидация, правен интерес
доктор по Търговско право
+359 883 328 927
Съгласно чл. 517, ал. 3 ГПК когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Съгласно чл. 517, ал. 4 ГПК когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Съгласно постоянната практика на ВКС конститутивният иск по чл. 517, ал.4 ГПК е предоставен на взискателя в изпълнителното производство, когато длъжникът не е изпълнил задължението си да плати при насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството. Ищец по иска е взискателят, а ответник – дружеството, чието прекратяване се иска.
Предпоставките за прекратяване на търговско дружество по чл. 517, ал. 4 ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и ал. 4 ГПК: ищецът следва да има качеството на взискател; наличие на висящо изпълнително производство; изпращане от съдебния изпълнител на запорно съобщение до Агенцията по вписвания и уведомяване на дружеството от Агенцията за вписания запор върху дела на длъжника; овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава запорираните дялове, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение до този момент не е удовлетворено.
По въпроса какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да бъде уважен конститутивният иск по чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК, е формирана постоянна практика на ВКС /решение № 77/06.06.2013г. по т.д. № 573/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 101/25.06.2012г. по т. д. № 877/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 146/07.11.2013г. по т. д. № 1041/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 104/10.07.2014г. по т. д. № 2144/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./.
2. Правен интерес на кредитора на съдружник да предяви иск за недействителност на договор, сключен от ликвидатора на прекратено по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК
С Определение № 60259 от 06.07.2021 год. по т.д. № 1198/2021 г. на ВКС, I т. о. е допуснато до касационно обжалване решение по следния въпрос:
В случаи на ликвидация на дружество, прекратено по реда на чл. 517, ал.4 ГПК, има ли правен интерес кредиторът на съдружник в прекратеното дружество , да предяви искове за недействителност на договори, сключени от ликвидатора на прекратеното дружество ?
ВКС е приел, че този въпрос пряко кореспондира с решаващия извод на въззивния съд, за недопустимост на исковете, поради липса на правен интерес и като такъв удовлетворява общия, а и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липсата на законодателна уредба на съотношението между ликвидационната процедура и производството по изпълнителното дело, за принудително събиране на вземане от съдружник, чрез насочването изпълнението върху притежаван от същия дял от капитала на ликвидиращото се дружество.
Съгласно чл.517 ал.1 ГПК изпълнителният способ, уреден в разпоредбата , започва с налагането на запор върху дела на съдружника в ООД, респ. върху всички дялове в ЕООД, каквато е хипотеза в разглеждания от ВКС казус. Запорното съобщение се изпраща на Агенция по вписванията, за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството, като самото то се уведомява служебно от Агенцията – чл.517 ал.1 изр. трето ГПК. Вписването на запорното съобщение има конститутивно действие, като от този момент насетне се ограничава разпоредителната власт на съдружника – длъжник със запорираните дялове / чл.451 ГПК /. От този момент насетне дружеството придобива качеството на трето задължено лице в образуваното изпълнително производство, като му е запретено да изплати на съдружника стойността на ликвидационния му дял, както и да сключва със същия разпоредителни сделки, с предмет това вземане, водещи до погасяването му – напр. сделка по опрощаването му, прихващане с вземане на дружеството към същия и пр. / чл.507 ал.2 и ал.3 вр. с чл. 451 ГПК /.
Вземането на съдружника от ликвидационен дял – спрямо което дружеството придобива качеството на трето задължено лице в изпълнителното производство, действително не е определено по размер към момента на налагане на запора и е под условие формирането на остатък от имуществото на дружеството, след провеждане на ликвидационното производство и удовлетворяване на кредиторите му. Взискателят действително не конкурира с кредиторите на ликвидиращото се дружество, но в смисъл, че не би могъл да удовлетвори собственото си, за сметка на и преди удовлетворяване вземанията на тези кредитори, чийто длъжник е прекратеното дружество. Точно затова, в преждепосоченото решение № 165/19.05.2016 г. по т.д.№883/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че след като взискателят, с връчване по реда на чл.517 ал.3 ГПК на изявлението за прекратяване участието на съдружника в дружеството, не придобива качество на кредитор на дружеството, с вземане в размер на припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125 ал.3 ТЗ, то той не е активно материалноправно легитимиран да предяви иск, с правно основание чл.135 ЗЗД срещу дружеството, с обект – разпоредителни сделки с имуществото му след налагане на запора. Тези сделки , в открито производство по ликвидация, целят именно осребряване на имущество, с оглед удовлетворяване на кредиторите.
Няма противоречие във формираната съдебна практика, че при установителния иск за нищожност на правна сделка, правен интерес от предявяването му могат да имат и трети лица, стига да обосноват засягане на свое имуществено право от сключването й . Прието е, че такова засягане е налице не само когато с уважаването на иска пряко би се признало или удовлетворило материалното право на ищеца, но и когато с уважаването на установителсния иск би се способствало неговото признаване или удовлетворяване. Също безспорно е прието, че правният интерес от провеждане на установителния иск по чл. 124 ал. 1 ГПК за недействителност на договор за продажба, предявен от лице, което не е страна по договора, винаги е конкретен , произтича от конкретните обстоятелства, наведени в исковата молба, чрез които ищецът твърди, че се засяга правната му сфера.
В конкретния казус, разгледан от ВКС, ищецът не е кредитор на прекратяващото се дружество с ограничена отговорност, но е кредитор на единствения притежател на дружествените дялове в същото. Кредиторите на ликвидиращото се дружество нямат правен интерес от атакуване действителността на разпоредителни сделки на ликвидатора, доколкото със същите формално се осребрява имущество за удовлетворяването им , а за разлика от несъстоятелността, ликвидацията предполага достатъчно имущество за удовлетворяването им. Ако не би било така, като резултат от разпоредителната сделка, за кредиторите възниква интерес от обявяване неплатежоспособността на дружеството и откриване на производство по несъстоятелността му, с присъщите му способи за защита на кредиторите. Интерес от атакуване действителността на разпоредителни сделки, сключвани от ликвидатора на дружество с ограничена отговорност, обаче, би имал съдружник в същото, тъй като, чрез прогласяване ненастъпили по нищожна такава сделка правни последици / при възможност за удовлетворяване на кредиторите от имуществото, извън това по атакуваната сделка , доколкото и към момента на предявяването на иска не е инициирано производство по несъстоятелност / се потвърждава съществуването на разпореденото имущество в патримониума на прекратеното дружество, като предпоставка за формиране на ликвидационен дял за съдружника.
Такъв правен интерес, макар и при специфики във всяка конкретна хипотеза, е признат в практиката на ВКС, за съдружник в ООД, респ. едноличен собственик на ЕООД, атакуващ действителността на разпоредителна сделка на дружеството. В решения по т.д.№ 17/2011 г. на I-во т. о. на ВКС, т.д. № 2296/2015г. на I-во т.о. и т.д.№ 171/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, правният интерес на съдружника, в качеството му на трето лице, да предяви искове по чл.26 ЗЗД, за установяване на нищожност на сделка, сключена от търговското дружество, в което членува, е обоснован с евентуално /опосредено/ накърняване на неговите имуществени права в търговското дружество, елемент от членственото му право. От същите съображения – за опосредено засягане на имуществени права,обуславящо допустимост на установителен иск за нищожност на сделка, спрямо която ищецът е трето лице – се изхожда и в решение по т.д.№ 1286/2018 г. на ІІ т.о. и в определение по ч.т.д.№ 2111/2019 г. на І т.о. на ВКС, с които е признат правен интерес на наследник на починал съдружник, да атакува сключени от дружеството сделки, с оглед удовлетворяване на придобито по универсално правоприемство вземане по чл.125 ал.3 вр. с ал.1 т.1 от ТЗ, в действителния му дължим размер.
За наличието на правен интерес съдебната практика не изисква правните последици от уважаването на установителния иск за нищожност да удовлетворяват пряко и непосредствено ищеца – трето лице, а е достатъчно да способстват удовлетворяването му , без да е необходимо условие това способстване да предпоставя сигурен и безспорен за ищеца резултат, след като е достатъчно да е възможен. Така в решение по т.д.№ 38/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. на ВКС е признат правен интерес на ищеца да предяви иск за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот – обект на приватизационна сделка, обусловен от възможността да се довърши процедурата по приватизация, чрез изкупуване на обекта по реда на ЗППДОП(отм.). В решение по гр.д.№ 4829/2008 г. на ІV г.о. на ВКС – е признат правния интерес на лица – страни по предварителен договор за покупко-продажба, сключен с разпоредилия се, след сключването му, собственик на имота , за установяване нищожност на тази разпоредителна сделка, като препятствие за сключването на окончателен договор. В решение по т.д.№ 634/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС изрично е посочено, че възможността правният субект да има дори и някаква косвена полза от уважаването на иска за нищожност на сделката между други лица, е достатъчна да обоснове правен интерес от установителния му иск, като трето за сделката лице.
Такъв е и случаят, разгледан от ВКС, доколкото с нищожната сделка се отчуждава имущество, с потенциална функция да формира ликвидационен дял на едноличния собственик на капитала.
От обстоятелството, че макар и при наличие на правен интерес, съдружникът бездейства в защита на правото си на ликвидационен дял от имуществото на прекратяваното дружество / за което би могъл да има своя фактически интерес / , се обуславя и правният интерес на кредитора му – в случая ищецът – да предяви правото му с уредения от законодателя косвен /суброгационен/ иск – чл.134 ЗЗД. Вида на предвидената със същия защита не е ограничен. Без значение е, че формирането на ликвидационен дял е под условие удовлетворяването на всички кредитори и наличие на остатък от имуществото на дружеството. След като, в съответствие с преждецитираната практика, която ВКС напълно споделя, е налице косвен правен интерес за длъжника – съдружник в ООД – да предяви такъв установителен иск в защита на свое имуществено право, и при безспорност на качеството на ищеца като кредитор на същия, с възможност да се удовлетвори от това имуществено право, реципрочно е налице правен интерес на самия кредитор да предяви правото на длъжника си, макар правните последици от уважаването на иска да не удовлетворяват непосредствено, а – както е посочил за допустимо и самият въззивен съд – евентуално интереса му от събиране на вземането към длъжника – съдружник.
Негодна да опровергае правния интерес е хипотетичната възможност, дори и с имуществото на успешно прогласената за нищожна разпоредителна сделка и след удовлетворяването на кредиторите, да не се формира остатък, за поставяне в ликвидационен дял на съдружника. Равностойната обратна възможност изключва логичността на подобен довод.
Доколкото в съдебната практика е прието, че правният интерес от установителен иск е изключен при възможна защита с друг иск, то следва да се съобрази, че такъв в конкретния случай не съществува. Правилни са съображенията на жалбоподателя, че без правото на настоящия установителен иск същият е абсолютно лишен от защита, още повече в специфичната хипотеза на ликвидатор, съвпадащ с личността на неговия длъжник, което обстоятелство е достатъчно да наведе основателни съмнения за интерес от фиктивно разпореждане с имуществото на дружеството.
Ключови думи: изпълнение върху дружествен дял в ООД, съдружник, едноличен собственик, кредитор, ликвидация, правен интерес адвокат Маргарита Балабанова, доктор по Търговско право +359 883 328 927 Изпълнение върху дружествен дял в ООД Съгласно чл. 517, ал. 3 ГПК когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството […]
Ключови думи: иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство, пасивна легитимация, страни в производството, дружествени дялове, търговско право
доктор по Търговско право
+359883328927
С Определение № 60266 от 11.06.2021 г. по ч. т. д. № 870/2021 година на ВКС, II т. о. е допуснато касационно обжалване по следния въпрос:
1. Съществува ли за ищеца по иск по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ (респ. чл.97 ГПК (отм.) вр. чл.431, ал.2 ГПК (отм.)) правен интерес от това да насочи иска си не само срещу дружеството, по чиято партида е вписано твърдяното несъществуващо обстоятелство, но и срещу правния субект, претендиращ права върху дяловете от капитала на същото дружество (приобретателя по договора, за който се твърди, че е нищожен), за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение?
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване, са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им от въззивния съд е обусловило прекратяването на производството по предявения срещу ответника „Теда Кетъринг“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ.
По отношение на поставените въпроси е доказана и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка – противоречие на даденото от въззивния разрешение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 87/02.08.2013 г. по т. д. № 68/2012 г. на ВКС, І т. о. В цитираното решение е прието, че произнасянето по иск за установяване нищожност на решение на съвета на директорите на акционерно дружество за разпореждане с притежавани от дружеството дялове в капитала на друго дружество се включва имплицитно в произнасянето по специалния иск с правно основание чл.431, ал.2 ГПК (отм.), аналогичен на иска по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, за установяване несъществуването на вписаното в търговския регистър обстоятелство (промяна в титуляра на дружествените дялове), чието възникване е обусловено от квалифицираното като нищожно решение, и поради това самостоятелен иск за установяване нищожност на решението за разпореждане с дяловете е недопустим.
Когато в исковата молба, с която е предявен искът по чл.431, ал.2 ГПК (отм.), съответно чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, е въведено твърдение за нищожност на решението, по повод на което е извършено вписването, страни в производството са правните субекти, претендиращи собственост върху капитала на дружеството и произтичащите от това права, както и самото дружество.
Конституирането на приобретателя на дружествените дялове като ответник по иска за несъществуване на вписаното в търговския регистър обстоятелство е свързано с претенциите му за собственост върху капитала на дружеството и макар същият да не е задължителна страна по делото, интересът на ищеца /който твърди, че актът за разпореждане с дружествените дялове е нищожен и не е произвел правно действие/ да насочи иска си и срещу него произтича от обхвата на субективните предели на силата на пресъдено нещо на бъдещото решение по спора.
Формираната с решението по т. д. № 68/2012 г. практика на ВКС е относима към хипотезата, в която е постановено обжалваното въззивно определение – предявен иск по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписано в търговския регистър обстоятелство, касаещо промяна в принадлежността на дружествени дялове, основан на твърдения за нищожност на договора по чл.129, ал.1 ТЗ, с който е извършено прехвърлянето на дяловете. С определението въззивният съд е отрекъл пасивната процесуалноправна легитимация на лицето, което има качеството на приобретател по договора за продажба на дружествени дялове и е вписано като притежател на дяловете в търговския регистър, да участва като ответник в инициираното с иска по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ производство.
Произнасяйки се в този смисъл, въззивният съд е разрешил посочените от частния жалбоподател въпроси в противоречие с практиката на ВКС в посоченото решение, поради което въззивното определение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК (www.vks.bg).
Ключови думи: иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство, пасивна легитимация, страни в производството, дружествени дялове, търговско право адвокат Маргарита Балабанова доктор по Търговско право +359883328927 С Определение № 60266 от 11.06.2021 г. по ч. т. д. № 870/2021 година на ВКС, II т. о. е допуснато касационно […]
