Ключови думи: регистрация на дружество, ООД, ЕООД, АД, ЕАД, СД, КД, адвокат, Пловдив
Изготвил:
адв. Маргарита Балабанова –
доктор по Търговско право в ИДП при БАН
Консултирането с адвокат ще Ви улесни да изберете най-подходящата за Вашия бизнес организационна форма за извършване на търговска дейност.
Изготвянето на документите за регистрация на дружество от адвокат е важно, защото ще Ви помогне да предотвратите бъдещи проблеми, неясноти и съдебни производства. Налице е възможност за отклониние от законоустановените норми с такива правила, които биха гарантирали по-добре интересите Ви, както и възможност да уредите неуредените от закона хипотези.
Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Търговските дружества са юридически лица.
Търговските дружества са:
2. Еднолични търговски дружества (ЕАД, ЕООД)
В предвидени от закон случаи може да се учреди дружество и от едно лице. Според Търговския закон е допустимо да се учреди еднолично дружество с ограничена отговорност – ЕООД и еднолично акционерно дружество – ЕАД.
Еднолично е това дружество, в което целият капитал е внесен и принадлежи на едно лице. То не е някаква нова и самостоятелна организационна форма, а разновидност на ООД и АД. ЕООД и ООД респ. ЕАД и АД са дружества от един и същи вид и включването на нов съдружник в едноличното дружество не променя вида на дружеството[1]. Трансформирането на ЕООД в ООД респ. на ЕАД в АД или обратно никога не е преобразуване, а се явява преструктуриране на капитала на такова дружество и промяна в членския му състав.
Със закон може да се предвиди, че определена дейност може да се извършва само от даден вид търговски дружества. Така например банкова и застрахователна дейност може да извършва само акционерно дружество.
Освен в случите, които са изрично предвидени в закона като изключения (когато например е предвидена лицензия), търговското дружество може да извършва всяка дейност незабранена със закон, даже и да не е включена в предмета му на дейност.
Лицата, които искат да учредят дружество, могат да уговарят действията, които трябва да извършат, за да се подготви учредяването на дружеството чрез подготвителен договор. При неизпълнение на задълженията по този договор страните отговарят само за причинените вреди.
Разпоредбата на чл. 67 от Търговския закон гласи, че дружеството се смята възникнало от деня на вписването му в търговския регистър. Заявлението за вписване се извършва от избрания управителен орган.
Вписването има конститутивно действие за възникване на дружеството – преди вписването дружеството не съществува като правен субект.
Действията на учредителите, извършени от името на учредяваното дружество до деня на вписването, пораждат права и задължения за лицата, които са ги извършили. При извършването на сделките задължително се указва, че дружеството е в процес на учредяване. Лицата, сключили сделките, отговарят солидарно за поетите задължения. Когато сделката е извършена от учредителите или от упълномощено от тях лице, правата и задълженията преминават по право върху възникналото дружество.
Учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица. T. e. учредителите трябва да са пълнолетни и да не са поставени под пълно или ограничено запрещение.
Всяко лице може да участва в повече от едно дружество, доколкото законът не забранява това. Когато търговско дружество участва в друго дружество, правата му като съдружник или едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено лице.
Българското законодателство не забранява участие на чуждестранни граждани да развиват стопанска дейност в България и да участват като съдружници респ. акционери в търговски дружества.
Дружеството е длъжно да получава, да разполага и да предоставя в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са негови действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.
Идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари подлежат на вписване в търговския регистър.
[1] Така Таджер. В. Капиталови търговски дружества, С., ИК „Труд и право“, 1994, стр. 113
За повече информация и контакти – адв. Маргарита Балабанова
Ключови думи: регистрация на дружество, ООД, ЕООД, АД, ЕАД, СД, КД, адвокат, Пловдив Изготвил: адв. Маргарита Балабанова – доктор по Търговско право в ИДП при БАН Консултирането с адвокат ще Ви улесни да изберете най-подходящата за Вашия бизнес организационна форма за извършване на търговска дейност. Изготвянето на документите за регистрация на дружество от […]
Със своя заповед министърът на здравеопазването разрешава посещенията на градски паркове и градини на следните лица:
– деца до 12 години, придружавани от родител/и или член/ове на семейството, но не повече от двама възрастни, в часовия диапазон от 9,30 ч. до 18,30 ч. всеки ден;
– собственици на кучета, но не повече от един, във времето до 9,30 ч. и след 18,30 ч., всеки ден.
Посещенията на градски паркове и градини трябва да се осъществяват при стриктното спазване на противоепидемичните мерки. Задължителни са носенето на предпазни маски, спазването на физическа дистанция от 2,5 метра, влизането в и излизане от парковете и градските градини през обозначените за целта места, както и придвижването по обозначените маршрути. Забранява се консумацията на алкохол на територията на парковете и градините. Гражданите трябва да избягват контакт с повърхности, в т.ч. сядане на пейки и тревни площи, както и да съблюдават всички противоепидемични мерки и указания на лицата, изпълняващи служебните си правомощия.
Остава в сила забраната за посещения на спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
На база заповедта на министъра на здравеопазването, кметовете на общини следва да създадат необходимата организация за прилагане мерките, съобразно спецификите на съответните градски паркове и градини на територията на общините.
С пълния текст на Заповед РД-01-239/26.04.2020 г. можете да се запознаете в прикачения файл.
Източник: mh.governmetn.bg
Със своя заповед министърът на здравеопазването разрешава посещенията на градски паркове и градини на следните лица: – деца до 12 години, придружавани от родител/и или член/ове на семейството, но не повече от двама възрастни, в часовия диапазон от 9,30 ч. до 18,30 ч. всеки ден; – собственици на кучета, но не повече от един, във […]
Неплатежоспособност и свръхзадълженост като основания за откриване на производство по несъстоятелност – правен анализ на нормативната уредба и съдебната практика
Изготвил:
адвокат Маргарита Балабанова
докторант по Търговско право в ИДП при БАН
0883328927
Ключови думи: неплатежоспособност, свръхзадълженост, търговец, търговско дружество, несъстоятелност, адвокат
Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността представлява обективно финансово-икономическо състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определна дата, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Поради това за определяне на неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост[1].
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.
При търговските дружества, които не са капиталови (СД и КД), неплатежоспособността е единственото основание за откриване на производство по несъстоятелност.
От икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови активи /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел – т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го.
При добри показатели за ликвидност и лош на финансова автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност на търговеца. В тази хипотеза е налице единствено индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения[2].
Влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи и рязко, ако в един и същ момент се падежират значима част от дългосрочните до този момент задължения на длъжника /вкл. когато са само към един кредитор/, които се трансформират в краткосрочни, ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните по-горе икономически показатели.
Незаявяването в съда на състоянието на неплатежоспособност е въздигнато в престъпление срещу кредиторите според Наказателния кодекс. Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 ТЗ.
Освен при неплатежоспособност производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. Съобразно легалната дефиниция на това понятие, търговското дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество е недостатъчно да покрие паричните му задължения. За изпадане в състояние на свръхзадълженост е от значение невъзможността на длъжника за покриване на паричните си задължения спрямо всички кредитори, а не само спрямо задължението по кредита, от който произтича вземането на кредитора-молител за откриване производството по несъстоятелност.
Състоянието на свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по несъстоятелност е самостоятелно, спрямо неплатежоспособността, и цели да изпревари /освен когато съвпадне с него неминуемо следващото от същото състояние на неплатежоспособност, като осигури на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му[3].
Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, защото не се прилага за всички търговци, а само за капиталовите търговски дружества. За търговските дружества, които не са капиталови, свръхзадължеността не създава заплаха за кредиторите, тъй като освен от едноличния търговец или персоналното търговско дружество, кредиторите могат да се удовлетворят и от личното имущество на физическото лице – търговец или от това на неограничено отговорните съдружници.
Заплахата за кредиторите при капиталовите търговски дружества се изразява в това, че ако задълженията в пасива надхвърлят имуществото в актива, имуществото на капиталовото търговско дружество ще бъде обективно недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори ако дружеството е платежоспособно. За разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността, не е нужно задълженията да са изискуеми. При преценката дали е налице това състояние се вземат предвид и неизискуемите задължения.
За свръхзадълженото капиталово търговско дружество следва да се открие производство по несъстоятелност, без да се чака момента, в който неговото имущество ще се изразходи и ще настъпи и неговата неплатежоспособност. По този начин ще се обезпечи равно третиране на всички кредитори и тяхното съразмерно удовлетворение от недостатъчното имущество на дружеството[4].
Основанията „неплатежоспособност„ и „свръхзадълженост„ са самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност. Те могат да бъдат предявени в условия на кумулативност или евентуалност, но откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания е възможно ако съвпада началната дата на неплатежоспособност. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособността, от значение е дали състоянието на свръхзадълженост продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще следва да бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението[5].
[1] Вж. Така Решение № 348 от 19.02.2019 г. по т. д. № 1022/2018 г. на ВКС, II т. о.
[2] Така Решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т. о.
[3] Така Решение № 152 от 13.07.2018 г. по т. д. № 2205/2017 г. на ВКС, I т. о.
[4] Така Решение № 201 от 11.12.2014 г. по търг. д. № 659/2014 г. на ВКС, I т.о
[5] Така Решение № 152 от 13.07.2018 г. по т. д. № 2205 / 2017 г. на ВКС, I т.о
Повече за производството по несъстоятелност прочетете: тук.
За информация и контакти – адв. Маргарита Балабанова
Неплатежоспособност и свръхзадълженост като основания за откриване на производство по несъстоятелност – правен анализ на нормативната уредба и съдебната практика Изготвил: адвокат Маргарита Балабанова докторант по Търговско право в ИДП при БАН 0883328927 Ключови думи: неплатежоспособност, свръхзадълженост, търговец, търговско дружество, несъстоятелност, адвокат Неплатежоспособност Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Съгласно разпоредбата […]
Несъстоятелност на търговец – основания и откриване на производството
Изготвил:
Адвокат Маргарита Балабанова –
Докторант по Търговско право към ИДП при БАН
0883328927
Ключови думи: несъстоятелност, търговец, търговско дружество, търговско право, адвокат, кредитори, неплатежоспособност, свръхзадълженост
Несъстоятелност е производство на универсално принудително изпълнение под ръководството и надзора на съда, чиято цел е справедливото удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на длъжника, при спазване интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници по чл. 607 ТЗ.
Производството по несъстоятелност може да бъде открито само при наличие на материалноправните предпоставки за това – неплатежоспособност или свръхзадълженост. Неплатежоспособността е състояние на невъзможност за изпълнение на изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унощожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публично правно задължение към държавата или общините, свързана с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост може да иска и член на управителния орган на търговското дружество, както и ликвидаторът.
Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Последваща смяна на адреса не води до промяна на компетентния съд.
Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Молбата се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник. Прокуристът е длъжен в 7-дневен срок да уведоми писмено търговеца за неплатежоспособността. Когато молбата се подава от пълномощник, се изисква изрично пълномощно. Към молбата за откриване на производство по несъстоятелност се прилагат законово посочени приложения, както и доказателства.
Незаявяването в съда на състоянието на неплатежоспособност е въздигнато в престъпление срещу кредиторите според Наказателния кодекс. Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон.
Подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си за откриване на производството. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. За присъединилите се кредитори давността относно вземанията им се прекъсва от момента на подаване на молбата за присъединяване. Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната. Действието на спирането на давността се запазва.
Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжник, съответно от ликвидатор, се разглежда от съда незабавно в закрито заседание. Молбата се обявява в търговския регистър, като чл. 624 се прилага съответно.
Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, най-късно в 14-дневен срок от подаването на молбата. Съдът спира делото по молба, подадена от длъжник, ако до датата на постановяване на решение по него кредитор подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност.
До приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството могат да се присъединяват други кредитори, да се правят възражения и да се представят писмени доказателства. Съдът трябва да приложи правилата на предходните алинеи, ако подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност отговаря на всички изисквания на чл. 628. Съдът образува делото в деня на подаването на молбата и обявява делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.
Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно, съдът по несъстоятелността може да определи предварителни обезпечителни мерки сред които назначаване на временен синдик, налагане на запор, възбрана и други. Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността. Съдът може да отмени наложените обезпечителни мерки, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед на постигане целите на обезпечаването.
Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си:
Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за приходите или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696. Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички.
Съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът – физическо или юридическо лице, има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодично.
Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б , съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър. Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б .
Споровете относно отделни вземания не са в преюдициална връзка с решението по откриване на това производство. Те касаят фазата на приемане на вземанията на кредитора от синдика /чл. 633, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 692, ал. 1 ТЗ/[1].
Доколкото производството по несъстоятелност в аспекта му на универсално принудително изпълнение, има за цел справедливото удовлетворяване интересите на всички кредитори на несъстоятелния длъжник и замества индивидуалните принудителни изпълнения по събиране на вземанията на отделните кредитори, след решението по отриване на производството по несъстоятелност плащания на кредиторите се извършват само от синдика и то след спазване на процедурата по предявяване и приемане на вземания, осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, съставяне на сметка за разпределение и нейното одобряване[2].
[1] Решение № 108А от 13.05.1999 г. по гр. д. № 26/99 г., V г. о. на Върховен касационен съд на РБ
[2] Определение № 109 от 13.04.2016 г. по т. д. № 629/2008 г. на ВКС, I т. о.
За повече информация и контакт – адв. Маргарита Балабанова
Несъстоятелност на търговец – основания и откриване на производството Изготвил: Адвокат Маргарита Балабанова – Докторант по Търговско право към ИДП при БАН 0883328927 Ключови думи: несъстоятелност, търговец, търговско дружество, търговско право, адвокат, кредитори, неплатежоспособност, свръхзадълженост Несъстоятелност е производство на универсално принудително изпълнение под ръководството и надзора на съда, чиято цел е справедливото удовлетворяване […]
Автор на правния анализ:
адвокат Маргарита Балабанова –
Докторант по Търговско право към ИДП при БАН
Ключови думи: наказателно постановление, обжалване, противоепидемични мерки, защитна маска, адвокат, Пловдив
При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Тези мерки на територията на отделна област или община могат да се въвеждат и от директора на съответната регионална здравна инспекция.
Въведени противоепидемични мерки към настоящия момент са например: Всички граждани, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.), са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). Обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване. Това важи и за места, на които се предоставят обществени услуги. Тази мярка е установена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.
Със заповед (РД 01-143/20.03.2020Г.) се забраняват се пощенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
Налице са и много други въведени мерки както на територията на цялата страна, така и в отделните области и общини.
Според закона, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.
Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 5000 лв.
Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от кметовете на общини. Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
При констатиране на административни нарушения актосъставителят може да изземва и задържа веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, както и вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата.
Актът за установяване на административно нарушение има законоустановено съдържание. Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Когато не може да се установи самоличността на нарушителя от актосъставителя, тя се установява от най-близката общинска администрация или поделение на Министерството на вътрешните работи.
При съставяне на акта лицето, което се твърди да е нарушител, може да направи възражения, които се отразяват в самия акт. Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него.
В двуседмичен срок от подписването на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката. Когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган.
Наказателните постановления за нарушение на противоепидемични мерки се издават съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община.
Наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. В случаите, когато нарушителя няма постоянен адрес в Република България наказващият орган се произнася в деня на получаване на административнонаказателната преписка. Наказателното постановление има законоустановено съдържание.
Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Наказателно постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението.
Срокът за обжалване е кратък – седемдневен от връчването на наказателно постановление, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му. Легитимирани да обжалват са нарушителят и поискалият обезщетение.
Обжалването на наказателното постановление става чрез наказващия орган, който ги е издал. В седемдневен срок от получаване на жалбата наказващият орган я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление.
При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2 , и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление, както и допуснатите от съда свидетели. Прокурорът може да участвува в производството пред съда, ако намери това за необходимо.
Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление или електронния фиш.
Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
С изменение на Закона за административните нарушения и наказания (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) се предвиди, че в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления страните имат право на присъждане на сторените разноски (напр. за заплатено адвокатско възнаграждение) по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
За контакти и повече информация – адв. Маргарита Балабанова
Автор на правния анализ: адвокат Маргарита Балабанова – Докторант по Търговско право към ИДП при БАН Ключови думи: наказателно постановление, обжалване, противоепидемични мерки, защитна маска, адвокат, Пловдив Противоепидемични мерки При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Тези мерки на територията […]
Ключови думи: адвокат, Пловдив, търговско право, ООД, ЕООД, наследствени права, дружествен дял, иск, съдебна практика
адвокат Маргарита Балабанова –
докторант по Търговско право към ИДП при БАН
С определение по чл.288 ГПК пред ВКС е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: „Налице ли е правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, в хипотеза, когато се търси защита на наследствени права върху дружествен дял при смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД?”
При поредица от последователни вписвания на един и същ вид обстоятелства, всяко от тях по необходимост е съпътствано от заличаване на предходно обстоятелство, поради промяната му (т. нар. несъщинско заличаване). Този случай е предмет на регулация в чл.7а, ал.3 от Наредба №1 от 14.02.2017г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в който е предвидено, че когато се заявяват за вписване едновременно обстоятелства за заличаване и обстоятелства за вписване по едно основно поле, следва да се посочат първо обстоятелствата, които подлежат на заличаване със съответното отбелязване в полето за заличаване, след което се посочват обстоятелствата, чието вписване се заявява.
Доколкото необходимо условие за вписване на ново обстоятелство от един вид е заличаване на предходно вписаното обстоятелство от същия вид, при верига от вписвания на несъществуващи обстоятелства от един и същи вид, включваща и последното вписване, е налице правен интерес от установяване на всички несъществуващи обстоятелства, тъй като на основание чл.30 ЗТРРЮЛНЦ, при уважаване на исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуване на обстоятелства се заличава не само вписването, но и съпътстващото го несъщинско заличаване.
Чрез иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ не се осъществява защита на членствените права на съдружници, поради което съществуването им не е от значение, както за активната легитимация, така и за правния интерес от воденето на иска от наследник на дружествен дял при смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД.
Предвид изложеното, ВКС с Решение № 51 от 05.12.2019 г. по т. д. № 949/2018 г. на II т. о. е дало следния отговор на поставения въпрос:
„Налице е правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, когато с искова молба са предявени искове за установяване несъществуване и на последващите вписани обстоятелства от същия вид, вкл. в хипотеза, когато се търси защита на наследствени права върху дружествен дял при смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД.”
Източник: vks.bg
Ключови думи: адвокат, Пловдив, търговско право, ООД, ЕООД, наследствени права, дружествен дял, иск, съдебна практика адвокат Маргарита Балабанова – докторант по Търговско право към ИДП при БАН С определение по чл.288 ГПК пред ВКС е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: „Налице ли е правен интерес от предявяване […]
автор: адвокат Маргарита Балабанова
доктор по Търговско право към ИДП при БАН
Съгласно чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), изменен с Държавен вестник (ДВ) бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да тека определени, изрично посочени в чл. 3 срокове. Сроковете, които не са посочени като спрени или които са изрично посочени в приложение към чл. 3, ал. 1 като изключения, продължават да текат и по време на извънредното положение. Това са:
1. Договорно определени срокове
Такива са сроковете, определени от страните в сключените от тях договори и други частни документи, като например покани за плащане и за изпълнение на други задължения. Те не следва да считат спрени, защото не са давностни и не са определени в нормативен акт[1].
До отмяната на извънредното положение, обаче, съгласно чл. 6 ЗМДВИП при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица (например чрез цесия), и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.
2. Преклузивни срокове
Други срокове, определени в закон, извън тези по чл. 3, които са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субект, са преклузивните и рекламационните срокове. След изменението на ЗМДВИП с ДВ бр. 34/09.04.2020г. се предвиди, че тези срокове не спират да текат по време на извънредното положение. Ако обаче тези срокове изтичат по време на извънредното положение, то съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДВИП те се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение[2].
Изтичането на преклузивните срокове прекратява субективни права и правни задължения. Като преклузивни в литературата и съдебната практика се квалифицират сроковете по глава VI от Семейния кодекс (СК) за исковете за оспорване на бащинство, за припознаване и други, сроковете в Закона за авторското право и сродните му права за продължителността на авторските права, искът за отмяна на решение на общото събрание по чл. 74 от Търговския закон (ТЗ) и други.
3. Рекламационни срокове
Рекламационните срокове не са изрично дефинирани в закона. Рекламационният срок е установен в закона срок, в рамките на който титулярът на едно субективно право е длъжен да отправи искане до длъжника за доброволно удовлетворяване на неговата претенция. Целта на рекламацията е страните доброволно да уредят отношенията си и да се избегне съдебно производство. Рекламационните срокове обикновено се установяват за гражданскоправни и търговскоправни отношения, които за едната страна възникват в множество случаи и пораждат спорове с насрещната страна.
В повечето случаи извършването на рекламация е въздигнато в предпоставка за упражняване на различни права. Последица от изтичане на рекламационния срок е, че ако рекламация не бъде направена в срок, съответното лице губи възможността да направи рекламацията в по-късен момент и губи правата, с които се свързват с рекламацията. Така например съгласно чл. 114 ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията има право да развали договора и да иска възстановяване на заплатената от него сума или да иска намаляване на цената.
4. Процесуални срокове
Процесуалните срокове, които не са по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства също не спират, по аргумент за противното от нормата на чл. 3, ал. 1 ЗМДВИП.
Процесуалните срокове не спират и по изрично посочени в приложение към чл. 3, т. 1 от закона съдебните производства. Това са:
I. Наказателни съдебни производства
1. Делата по чл. 64 и чл. 65 от Наказателно-процесуалния кодекс и по чл. 270 от Наказателно-процесуалния кодекс;
2. Делата по чл. 66 от Наказателно-процесуалния кодекс;
3. Делата по чл. 67 от Наказателно-процесуалния кодекс;
4. Делата по чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс;
5. Делата по чл. 69 от Наказателно-процесуалния кодекс;
6. Делата по чл. 70 от Наказателно-процесуалния кодекс;
7. Мерките по чл. 72 и чл. 73 от Наказателно-процесуалния кодекс;
8. Разпит на обвиняем пред съдия по чл. 222 от Наказателно-процесуалния кодекс;
9. Разпит на свидетел пред съдия по чл. 223 от Наказателно-процесуалния кодекс;
10. Делата по чл. 427 от Наказателно-процесуалния кодекс;
11. Делата по глава пета, раздел II от Закона за здравето;
12. Делата по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест по искания за задържане или предаване на лица;
13. Делата по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода;
14. Делата по чл. 7 от Указа за борба с дребното хулиганство;
15. Делата по чл. 225, ал. 6 от Наказателния кодекс;
16. Делата по чл. 326, ал. 2 от Наказателния кодекс;
17. Делата по чл. 355 от Наказателния кодекс;
18. Делата, образувани по искания по Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 159а от Наказателно-процесуалния кодекс;
19. Процесуалните действия по реда на чл. 146, чл. 158, чл. 161, чл. 164 и чл. 165 от Наказателно-процесуалния кодекс;
20. Делата по обжалване или протестиране на наказателни постановления, издадени при или по повод извънредното положение;
21. Делата по чл. 437 от Наказателно-процесуалния кодекс за предсрочно освобождаване по чл. 70 и 71 от Наказателния кодекс.
II. Граждански и търговски съдебни производства
1. Делата за упражняване на родителски права само относно привременни мерки;
2. Делата по Закона за защита от домашното насилие само относно заповед за незабавна защита или изменение на същата, както и в случаите на отхвърляне на молбата за защита;
3. Разрешения за теглене на суми от детски влогове;
4. Обезпечителните производства;
5. Делата за обезпечаване на доказателства;
6. Искания по Закона за електронните съобщения и чл. 19, ал. 6 във връзка с ал. 5 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел във връзка с чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс;
7. Делата по чл. 62, ал. 3 от Закона за кредитните институции.
III. Административни съдебни производства
1. Делата по чл. 60 и чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс;
2. Делата по чл. 75 и чл. 157 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
3. Делата по чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи;
4. Обезпечителните производства;
5. Делата за обезпечаване на доказателства;
6. Делата по чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
7. Делата по чл. 252 от Административнопроцесуалния кодекс;
8. Делата по Закона за обществените поръчки;
9. Делата по Закона за концесиите;
10. Делата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
11. Делата по глава трета от Закона за държавната собственост и глава трета от Закона за общинската собственост;
12. Делата по Изборния кодекс;
13. Делата по оспорване на актове за установяване на публични вземания;
14. Делата по чл. 215 от Закона за устройство на територията, свързани с оспорване на актове за издадени разрешения за строеж и за одобрени и/или изменени подробни устройствени планове;
15. Делата по обжалване или протестиране на административни актове, издадени при или по повод извънредното положение;
16. Делата по глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
5. Удължаване на срокове
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДВИП удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, както и действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение. От тази разпоредба става ясно, че посочените по-горе в статията срокове, които не са спрели да текат по време на извънредното положение, се удължават. Предпоставките са срокът да е определен със закон, да е свързан с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти ( напр. преклузивни, рекламационни и др.) и да изтича по време на извънредното положение. Ако са налице посочените предпоставки, съответният срок се удължава с един месец, който започва да тече от отмяна на извънредното положение.
Посоченото удължаване е неприложимо към уговорените от страните срокове в сключените от тях договори, защото те не са законоустановени. Също така не се удължават с един месец законово определените срокове, свързани с упражняване на права и изпълнение на задължения, които изтичат след отмяната на извънредното положение.
Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДВИП удължаването на срока не се прилага за производствата, свързани с възлагане на обществени поръчки, концесионните процедури, производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, производствата по глава трета от Закона за държавната собственост и по глава трета от Закона за общинската собственост, производствата по Закона за подпомагане на земеделските производители, производствата по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, производствата по Закона за горите, производствата по Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, производствата по Закона за ветеринарномедицинската дейност, производствата по Закона за устройство на територията и производствата по Закона за защита на конкуренцията. Изречение първо се прилага и за производствата по съответните подзаконови нормативни актове.
6. Срокове, които бяха спрени преди изменението на закона с ДВ бр. 34/09.04.2020г.
Преди изменението на ЗМДВИП с ДВ (бр. 34/09.04.2020г.), чл. 3, т. 1 гласеше „За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда“.
Т. 2 преди изменението гласеше, че спират да текат по време на извънредното положение „давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания“.
Съгласно т. 3 (преди промяната) спират да текат „сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове“.
Съгласно § 13 от Заключителните разпоредби на ЗМДВИП (ДВ бр. 34/09.04.2020г.) сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция (преди измененията) и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Извършените действия от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон запазват силата си.
Тоест с измененията на ЗМДВИП е предвидено, че другите срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти и сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган ще се считат спрени САМО за срока от 13.03.2020г. до 16.04.2020г. – период от 35 дена. След изтичането на 7 дни от обнародването на измененията на закона (09.04.2020г.) тези срокове продължават да текат. Затова считано от 17.03.2020г. тези срокове отново почват да текат, като се удължават с периода на спирането.
[1] Ако са налице съответните предпоставки страната може да се позове на непреодолимата сила, изразяваща се в обявеното извънредно положение. Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира.
[2] Виж т. 5 от настоящата статия
Ключови думи: адвокат, Пловдив, преклузивен срок, рекламационен срок, извънредно положение, изменение
автор: адвокат Маргарита Балабанова доктор по Търговско право към ИДП при БАН Съгласно чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), изменен с Държавен вестник (ДВ) бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да тека определени, изрично посочени […]
Всички граждани, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.), са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). Обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване. Това важи и за места, на които се предоставят обществени услуги.
Такова нареждане дава здравният министър със своя Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., която можете да прочетете тук.
Заповедта е в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., включително.
Източник: mh.goverment.bg
Всички граждани, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.), са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, […]
Ключови думи:
адвокат, Пловдив, кредитополучател, кредит, заем, отсрочване,
задължения, банки
Управителният съвет на Българската народна банка утвърди представения от Асоциацията на банките в България (АББ) проект на Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения (кредит, заем и други) към банки и дъщерните им дружества – финансови институции във връзка с извънредното положение, въведено от Народното събрание на 13 март 2020 г. След утвърждаването му документът представлява частен мораториум по смисъла на Насоките на Европейския банков орган (ЕБО) относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19 (EBA/GL/2020/02). Насоките на ЕБО бяха приети за спазване с решение на Управителния съвет на БНБ от 3 април 2020 г. и са публикувани на интернет страницата на ЕБО.
Търговските банки, приели да прилагат утвърдения ред за отсрочване на изискуеми задължения, ще обявят публично предлаганите облекчения на своята интернет страница, в банковите салони и по друг подходящ начин.
Утвърденият частен мораториум осигурява възможност за промени в графика за изплащане на главницата и/или лихвите по задълженията, без да се променят ключови параметри по кредитния договор, например вече договорените лихви. Могат да бъдат разсрочвани задължения за срок до 6 месеца, който да изтича до 31 декември 2020 г. Разсрочваните задължения трябва да са били редовно обслужвани или с просрочие не повече от 90 дни към 1 март 2020 г.
Клиентите трябва да заявят изрично пред обслужващата ги банка, че желаят да се възползват от предлаганите облекчения.
1. Уредените по-долу правила за отсрочване и уреждане на задължения (кредит, заем и др.) се прилагат по отношение на клиенти, които отговарят кумулативно на следните условия:
1.1. Кредитополучатели (клиенти на банките), с изключение на кредитни институции, които имат или очакват затруднения при погасяване на задълженията си, съгласно сключения с кредитора договор, във връзка с пандемията от COVID-19 и ограниченията, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и техните последици.
1.2. Към 01.03.2020 г. задълженията на клиентите по т. 1.1 са редовно обслужвани или с просрочие не повече от 90 дни.
1.3. Клиентите изразяват изрично желание да се възползват от облекченията, предлагани от кредитора.
2. Общи параметри на облекченията
2.1. Всяка банка, приела да прилага настоящия ред, обявява публично предлаганите облекчения на своя сайт, в банковите салони и по друг подходящ начин. Обявлението се счита отправено до всички клиенти, отговарящи на горните изисквания. В обявлението се посочва редът, по който банката ще договаря отсрочване на задълженията, както и началният момент, от който то ще бъде прилагано.
2.2. Отсрочват се задължения за срок до 6 месеца, който изтича не по-късно от 31.12.2020 г. Крайната дата може да варира в зависимост от датата, на която клиентът е поискал да се възползва от отсрочването и от наличието на просрочени вноски към тази дата.
2.3. Отсрочването може да обхване всички изискуеми суми или само главница. За краткост периодът на отсрочване ще бъде наричан и „гратисен период“.
2.4. Непогасените на първоначално договорените падежи суми се погасяват на части след изтичане на гратисния период, съгласно приложимия механизъм на отсрочване, освен ако изрично е предвидено друго в приложимия механизъм.
2.5. Отсрочване може да поиска всеки клиент, който отговаря на изискванията по т. 1, най- късно до 22.06.2020 г., а кредиторът трябва да е взел решение до 30.06.2020г.
2.6. Искането може да включва както непогасени в срок вноски преди подаване на искането, така и вноски с ненастъпил падеж. Ако към датата на отправяне на искането за отсрочване клиентът не е в забава, отсрочването се прилага само за в бъдеще – по отношение на вноски с ненастъпил падеж.
2.7. Датата, на която е направено искането на клиента да ползва отсрочване, не променя общия времеви обхват на отсрочването, съгласно т. 2.2.
2.8. Клиентът има възможност да се откаже от предоставения гратисен период по-рано от предвиденото и да поиска изготвяне на погасителен план.
2.9. Предлаганите механизми за отсрочване и уреждане на задължения (кредит, заем) се отнасят само за такива, произтичащи от договори, сключени преди 31.03.2020 г.
III. МЕХАНИЗМИ НА РАЗСРОЧВАНЕ
3. Механизъм № 1 – отсрочване на главница и лихва за до 6 месеца
3.1. Дължимите суми (главница и лихва) се отсрочват за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г.
3.2. Целият остатък от дълга, заедно с неплатената главница по време на гратисния период по т. 3.1, се погасяват съгласно нов погасителен план за срок с до 6 месеца по-дълъг от първоначалния, в зависимост от броя на отсрочените вноски.
3.3. Към всяка вноска по погасителния план до изтичане на срока на кредита или друг разумен по-кратък период, договорен с кредитополучателя, се добавя равна част от непогасената по време на гратисния период лихва.
4. Механизъм № 2 – отсрочване на главница за до 6 месеца
4.1. Дължимите суми по главница се отсрочват за срок до 6 месеца, но не покъсно от 31.12.2020 г.
4.2. Дължимата за периода лихва се плаща, съгласно договора.
4.3. След изтичане на гратисния период се изготвя нов погасителен план, който да обхване целия остатък от дълга, включително неплатена главница по време на гратисния период. Новият погасителен план се удължава в зависимост от броя нанеплатените вноски, но с не повече от 6 месеца.
5. Механизъм № 3, приложим за револвиращи продукти
5.1. Револвиране на кредитна линия се допуска, въпреки че дължими вноски или част от тях не са погасени. Погасяването на вноските се отлага до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г.
5.2. Не се формира минимална сума за револвиране на кредитен лимит по кредитна карта, считано най-рано от 01.02.2020 г., за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. След изтичане на гратисния срок формирането на минимална сума за револвиране се възстановява и кредитът се обслужва съгласно първоначалния договор.
5.3. За срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. дължимата месечна лихва по кредит – овърдрафт, се погасява за сметка на неусвоен лимит или плащането ѝсе отсрочва за срок до 6 месеца след изтичане на гратисния период.
5.4. Точки 5.1, 5.2 и 5.3 се прилагат поотделно към посочените в тях кредитни продукти.
6. Избор на механизъм
6.1. Изборът на механизъм за отсрочване на задължения (кредит, заем и други) се извършва по взаимно съгласие на страните.
Пълният текст на утвърдения ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения (кредит, заем и др.) към банки и дъщерните им дружества – финансови институции може да бъде прочетен тук.
Източник: bnb.bg
Ключови думи: адвокат, Пловдив, кредитополучател, кредит, заем, отсрочване, задължения, банки Управителният съвет на Българската народна банка утвърди представения от Асоциацията на банките в България (АББ) проект на Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения (кредит, заем и други) към банки и дъщерните им дружества – финансови институции във връзка с извънредното положение, въведено от […]
Автор:
адвокат Маргарита Балабанова –
докторант по Търговско право към БАН
Съгласно чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), изменен с Държавен вестник (ДВ) бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да тека определени изрично посочени срокове.
На първо място, според т. 1 на цитирания член, спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. В това приложение към чл. 3, т. 1 от закона са изброени по кои наказателни, граждански, търговски и административни съдебни производства сроковете не спират да текат по време на извънредното положение.
Процесуални срокове са тези за извършване на процесуални действия. Най-общо те са определени в процесуалните нормативни актове – ГПК, ДОПК, АПК и НПК. Процесуалните нормативни актове уреждат действия и правоотношения между орган, разполагащ с държавна власт да даде защита и да наложи санкция, и лицата, заинтересувани от защитата и санкцията, както и самото производство, подготвящо защитата и самата защита[1]. Процесуални срокове са например тези за подаване на отговор на искова молба, въззивна, касационна и частна жалба.
На второ място, според чл. 3, т. 2 ЗМДВИП спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Давността може да е придобивна и погасителна.
Придобивната давност е сложен юридически състав, който включва упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът третира като своя през определен в Закона за собствеността (ЗС) срок. Придобивната давност е първично основание за придобиване на права. При оригинерните способи за придобиване правото на собственост, каквото е давността, правата на предишния собственик се погасяват съгласно чл. 99 ЗС. Т. е. действието на придобивната давност включва прекратяването на вещните права на предишния собственик на придобитата по давност вещ и на лицата, на които той е учредил права[2].
Доколкото придобивната давност е свързана с придобиване и прекратяване на права, то следва да се приеме, че тази давност спира да тече за срока на извънредното положение.
Погасителната давност няма легално законово определение. Погасителната давност е институт на материалното право. Погасителна давност тече както за гражданскоправни, така и за публични вземания.
Погасителна давност за гражданскоправни вземания
Общите разпоредби на погасителната давност в гражданското право се съдържат в чл. 110-120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Наред с тях действат и редица специални правни норми, които установяват различни по продължителност срокове на погасителна давност.
Според установената съдебна практика, погасителната давност като институт на правото представлява период от време, след изтичането на който кредиторът губи правото си да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо длъжника[3]. Погасителната давност може да се определи като бездействие на носителя на едно гражданско право, да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на искането за принудително осъществяване.
Погасяването, за което говори чл. 110 и следващите ЗЗД, има предвид погасяване на правото на иск, тоест правото да се иска от съда защита на нарушено субективно материално право. Характерно за давностните срокове е, че те са в известен смисъл санкция за титуляра на съответното право, който по собствена воля бездейства да го упражни. С това свое поведение кредиторът създава фактическо положение, на което законът придава правно значение, лишавайки неупражненото в течение на давностния срок право от публичноправна закрила[4].
Общата петгодишна давност по ЗЗД се прилага спрямо всички вземания, които не спадат към някоя специална давност, предвидена в закон. Специалната давност може да е по-кратка или по-дълга от петгодишната.
Тригодишна е погасителната давност за вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
Погасителна давност за публични вземания
Публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
С изтичането на десетгодишен давностен срок (така наречената абсолютна давност), считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Изключение е налице за случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа ДОПК.
Съгласно чл. 3, т. 4 ЗМДВИП по време на извънредното положение спират да текат сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Съгласно чл. 3, т. 5 ЗМДВИП спират също сроковете по чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Спирането на процесуалния, давностния или друг законово определен срок, означава че за определен период от време започналият срок спира да тече. Ходът на времето не може да се спре, но са налице обстоятелства, които представляват пречка носителят на субективното право да го упражни. Именно такава пречка за носителите на права е извънредното положение, обявено в Република България на 13.03.2020г. Поради това със ЗМДВИП законодателят е предвидил, че по време на извънредното положение процесуалните и давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, спират да текат.
Изтеклият преди спирането срок запазва своето значение. Докато е налице извънредно положение, изтеклият период от време не се включва в срока на процесуалния или давностния срок. След отпадане на извънредното положение срокът ще продължи да тече като фактически ще се удължи с периода, през който е бил спрял да тече.
[1]Така Стамболиев, О. – Сталев. Ж, Мингова, А., Стамболиев, О. Попова, В. Иванова, Р. Българско гражданско процесуално право, С., Сиела, 2012, стр. 49-50
[2] Така Павлова, М. Гражданско право. Обща част., С., Софи-р, 2002г., стр. 648-649
[3] Така Решение №505 от 01.07.2004 г. по гр. д. № 97/2004 г. на ВКС , I г. о.
[4] Така Решение № 138 от 22.03.2018 г. по гр. д. № 4303/2016 г. на ВКС, II г. о.
Ключови думи: адвокат, Пловдив, давност, давностни срокове, погасителна давност, придобивна давност, извънредно положение
Автор: адвокат Маргарита Балабанова – докторант по Търговско право към БАН Съгласно чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), изменен с Държавен вестник (ДВ) бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да тека определени изрично посочени срокове. […]
