Несъстоятелност на търговец – основания и откриване на производството
Изготвил:
Адвокат Маргарита Балабанова –
Докторант по Търговско право към ИДП при БАН
0883328927
Ключови думи: несъстоятелност, търговец, търговско дружество, търговско право, адвокат, кредитори, неплатежоспособност, свръхзадълженост
Несъстоятелност е производство на универсално принудително изпълнение под ръководството и надзора на съда, чиято цел е справедливото удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на длъжника, при спазване интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници по чл. 607 ТЗ.
- Основания за откриване на производство по несъстоятелност
Производството по несъстоятелност може да бъде открито само при наличие на материалноправните предпоставки за това – неплатежоспособност или свръхзадълженост. Неплатежоспособността е състояние на невъзможност за изпълнение на изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унощожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публично правно задължение към държавата или общините, свързана с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост може да иска и член на управителния орган на търговското дружество, както и ликвидаторът.
Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Последваща смяна на адреса не води до промяна на компетентния съд.
Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
- Откриване на производство по несъстоятелност
Производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
- Задължение за заявяване и наказателна отговорност
Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Молбата се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник. Прокуристът е длъжен в 7-дневен срок да уведоми писмено търговеца за неплатежоспособността. Когато молбата се подава от пълномощник, се изисква изрично пълномощно. Към молбата за откриване на производство по несъстоятелност се прилагат законово посочени приложения, както и доказателства.
Незаявяването в съда на състоянието на неплатежоспособност е въздигнато в престъпление срещу кредиторите според Наказателния кодекс. Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон.
- Молба за откриване на производство по несъстоятелност
Подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си за откриване на производството. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. За присъединилите се кредитори давността относно вземанията им се прекъсва от момента на подаване на молбата за присъединяване. Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната. Действието на спирането на давността се запазва.
Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжник, съответно от ликвидатор, се разглежда от съда незабавно в закрито заседание. Молбата се обявява в търговския регистър, като чл. 624 се прилага съответно.
Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, най-късно в 14-дневен срок от подаването на молбата. Съдът спира делото по молба, подадена от длъжник, ако до датата на постановяване на решение по него кредитор подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност.
До приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството могат да се присъединяват други кредитори, да се правят възражения и да се представят писмени доказателства. Съдът трябва да приложи правилата на предходните алинеи, ако подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност отговаря на всички изисквания на чл. 628. Съдът образува делото в деня на подаването на молбата и обявява делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.
- Предварителни обезпечителни мерки
Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно, съдът по несъстоятелността може да определи предварителни обезпечителни мерки сред които назначаване на временен синдик, налагане на запор, възбрана и други. Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността. Съдът може да отмени наложените обезпечителни мерки, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед на постигане целите на обезпечаването.
- Решение за откриване на производство по несъстоятелност
Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си:
- обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, и определя началната й дата;
- открива производството по несъстоятелност;
- назначава временен синдик;
- допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;
- определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.
Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за приходите или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696. Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички.
Съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът – физическо или юридическо лице, има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодично.
Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б , съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър. Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б .
Споровете относно отделни вземания не са в преюдициална връзка с решението по откриване на това производство. Те касаят фазата на приемане на вземанията на кредитора от синдика /чл. 633, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 692, ал. 1 ТЗ/[1].
Доколкото производството по несъстоятелност в аспекта му на универсално принудително изпълнение, има за цел справедливото удовлетворяване интересите на всички кредитори на несъстоятелния длъжник и замества индивидуалните принудителни изпълнения по събиране на вземанията на отделните кредитори, след решението по отриване на производството по несъстоятелност плащания на кредиторите се извършват само от синдика и то след спазване на процедурата по предявяване и приемане на вземания, осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, съставяне на сметка за разпределение и нейното одобряване[2].
[1] Решение № 108А от 13.05.1999 г. по гр. д. № 26/99 г., V г. о. на Върховен касационен съд на РБ
[2] Определение № 109 от 13.04.2016 г. по т. д. № 629/2008 г. на ВКС, I т. о.
За повече информация и контакт – адв. Маргарита Балабанова