News

„Детските ясли и детските градини остават затворени до 21 май, 2020 г., включително“. Това гласи заповед на здравния министър, издадена днес, 19 май.

Кметовете трябва да създадат организация за работа на яслите и детските градини на територията на съответните общини. Те трябва да се съобразят както с въведените противоепидемичните мерки, така и с указанията на министъра на образованието и науката.

Със Заповед № РД-01-270/19.05.2020 г., която отменя Заповед № РД-01-268 от 15.05.2020 г., можете да се запознаете в прикачения файл.

Заповед № рд-01-270/19.05.2020 г.

Източник: mh.government.bg

Отварят ясли и детски градини от 22.05.2020г.

„Детските ясли и детските градини остават затворени до 21 май, 2020 г., включително“. Това гласи заповед на здравния министър, издадена днес, 19 май. Кметовете трябва да създадат организация за работа на яслите и детските градини на територията на съответните общини. Те трябва да се съобразят както с въведените противоепидемичните мерки, така и с указанията на […]

На основание чл. 63, ал. 4 и II и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05.2020 г. за обявяване на извънредна епидемична обстановка и предложение от Главния държавен здравен инспектор

НАРЕЖДАМ:

Въвеждам следните противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г.:

  1. Всички работодатели и органи по назначаване, в зависимост от спецификата и възможностите на съответната трудова дейност, организират дистанционна форма на работа за служителите си (надомна работа/работа от разстояние).
  2. Когато е невъзможно прилагане на дистанционна форма на работа, работодателите/органите по назначаване задължително организират провеждането на следните противоепидемични мерки в работните помещения:

а) дезинфекция, съгласно алгоритъм, посочен в Приложение № I;

б) недопускане до работните помещения на лица с прояви на остри респираторни болести (повишена температура, кашлица, хрема и други);

в) инструктаж на персонала за правилна хигиена на ръцете, съгласно посоченото в Приложение № 2 и осигуряване на сапун и вода и дезинфектант;

г) създаване на организация, която да осигури физическа дистанция между лицата най-малко от 1,5 м;

д)  осигуряване на лични предпазни средства на персонала в зависимост от спецификата на работа и оценката на риска на работното място (защитна маска за лице. шлем, ръкавици и др.).

  1. При непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от 1,5 м. е задължително използването на защитна маска за лице или предпазен шлем. По изключение се допуска се обслужване на клиенти без защитна маска за лице или предпазен шлем, когато са осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция.

4. Всички физически и юридически лица, които са собственици или управляват обекти с обществено предназначение, търговски или други обекти, които предоставят услуги на гражданите, освен мерките по т. 2 и т. 3, прилагат и следните противоепидемични мерки:

а) организират дейността си по начин, който осигурява спазването на дистанция най- малко от 1,5 м. между лицата, на които се предоставят съответните услуги в помещенията и прилежащите към тях площи на открито;

б) осигуряват дезинфектант за ръце на входа на обекта;

в) създават организация за контрол на входа на обекта по отношение броя на влизащите лица с цел недопускане струпване на хора и спазването на дистанция;

г) поставят на видно място на информационни табели или информират по друг начин потребителите на услуги за задължението за спазване на физическа дистанция, хигиена на ръцете и носене на защитни маски на лицето при посещението на съответния обект.

  1. Всички лица, когато се намират в закрити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.
  2. По смисъла на настоящата заповед „обществени места“ са общодостъпни за всяко лице места, като обществен транспорт, търговски, спортни или културни обекти, администрации, молитвени храмове, места, на които се предоставят обществени и други услуги.
  3. Противоепидемичната мярка за спазване на физическа дистанция от най-малко 1,5 м. разстояние между лица, които не са от едно семейство/домакинство се се спазва от всички лица, които се намират на открити обществени места (в т.ч. паркове, улици, автобусии спирки).
  4. Противоепидемичните мерки по т. I, 1-4 са задължителни за прилагане от всички работодатели/органи по назначаваме и физически и юридически лица, които са собственици или управляват обекти с обществено предназначение, чърговски или други обекти, които предоставят услуги на гражданите, и чиято дейност не е преустановена с акт на държавен орган за времето на обявената извънредна епидемична обстановка.

Цялата заповед вижте тук

 

Източник: mh.government.bg

Обобщена заповед относно противоепидемичните мерки на обществени места до 14.06.2020г.

На основание чл. 63, ал. 4 и II и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05.2020 г. за обявяване на извънредна епидемична обстановка и предложение от Главния държавен здравен инспектор НАРЕЖДАМ: Въвеждам следните противоепидемични мерки на територията на Република България, […]

Заповед от 15.05.2020г.:

На основание чл. 63, ал. 4, 6, и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05. 2020 г. извънредна епидемична обстановка и предложение на Главния държавен здравен инспектор за въвеждане на мерки на територията на страната

НАРЕЖДАМ:

  1. Въвеждам следните временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 15 май 2020 г. до 14 юни 2020 г:
  2. Не се разрешават посещенията в:

а) увеселителни и игрални зали, дискотеки и барове;

б) закрити търговски площи на заведения за хранене и развлечения – ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейните заведения и кафе-сладкарници, развлекателни центрове, детски и спортни съоръжения на закрито, в т.ч и тези в търговски центрове тип МОЛ, с изключение на заведенията за хранене в тях с открита площ и самостоятелен вход;

в) търговски центрове тип МОЛ остават затворени до 00.00 часа на 18.05.2020 г.

  1. Преустановяват се присъствените учебни занятия и всички извънкласни мероприятия (занимални, клубове, зелени училища, екскурзии и др.) в училища, университети и в други обучителни институции и организации. Институциите от системата на предучилищното и училищното образование организират обучение на ученици, оценяване и подкрепа за личностно развитие, а висшите училища организират обучение и оценяване на студенти и на докторанти доколкото и ако е възможно от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии. Изключение от забраната се допуска по отношение на:

а)   провеждането на учебни практики и стажове на курсантите от Академията на Министерство на вътрешните работи, свързани със сигурността и опазването на обществения ред;

б)  провеждането на обучения от:

ба) учебните центрове за обучение на водачи за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство;

бб) учебните центрове, които извършват обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или курсове за обучение на консултанти по безопасността;

бв) учебните центрове, които провеждат курсове за обучение на водачи за придобиване на начална квалификация и за усъвършенстване на познанията им (периодично обучение);

бг) лицата, които извършват първоначално и периодично обучение на технически специалисти в пунктовете за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства;

бд) висшите училища, които извършват първоначално и периодично обучение на инструктурите;

бе) учебните центрове, които извършват специална и допълнителна подготовка на морските лица;

бж) учебните центрове, които извършват обучение в областта на гражданското въздухоплаване;

бз) центровете за професионално обучение и квалификация в железопътния транспорт;

би) провеждането на обучения, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, при условията на сключените договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

бй) провеждането на обучения, финансирани с публични средства, по линия на Националния план за действие по заетостта за 2020 г.

бк) присъствието на деца, на ученици, на студенти и на докторанти на територията на институции от системата на предучилищното и училищното образование и на територията на висшите училища за осъществяване на дейности по приключването на учебната 2019/2020 г., както и за практически обучения и изпити по практика и за подготовката на учебна 2020/2021 г., когато е невъзможно тези дейности да се реализират от разстояние в електронна среда и/или е неотложно реалното присъствие. В тези случаи директорът на институцията, съответно ректорът на висшето училище, създава организация за стриктно спазване на мерките по т. 12.

  1. Преустановяват се всякакви групови форми на дейност и работа с деца и ученици, извън системата на предучилищното и училищното образование, които се организират и

провеждат от физически и юридически лица, независимо от правно-организационната им форма.

  1. Преустановяват се посещенията на децата в детски ясли и детски градини.
  2. Не се разрешава провеждане на масови спортни мероприятия на открити и на закрити места (в спортни центрове, клубове и други). Изключение от забраната се допуска за колективно спортуване за аматьори с до 12 (дванадесет) участника без състезателен характер, без публика и само на открити места и за фитнес центрове и зали, при заетост на местата не повече от 10 човека за груповите занимания и не повече от 1 човек на 4 кв.м. площ. Фитнес центровете остават затворени до 00.00 часа на 18.05.2020 г.

Допуска се организиране и провеждане на подготвителен триседмичен период за възстановяване тренираността на професионалните футболисти и подновяване на първенството за първа и втора професионална футболна лига на етапи, считано от 15.05.2020 г., а считано от 05.06.2020 г. може да започне първенството за първа и втора професионална лига, без публика. Допуска се възстановяването на тренировъчния процес за спортистите в Програмата за олимпийска подготовка за 2021 г. единствено в определените за целта специализирани спортни бази.

  1. Забранява се провеждането на масови научни мероприятия (конференции, симпозиуми и други).
  2. Забранява се провеждането на масови културно-развлекателни мероприятия на закрито (театри, концерти, сценични прояви и други), с изключение на посещенията на музеи, галерии, библиотеки и кина. Мероприятията, които не са забранени, се провеждат при заетост на местата до 30 % от обхция им капацитет.
  3. Забранява се провеждането и на всякакви организирани събирания на групи над 10 (десет) лица, с изключение на допуснатите мероприятия по т. 5.
  4. Забраняват се посещения на външни лица/свиждания в лечебни заведения за болнична помощ и в специализираните институции за предоставяне на социални услуги и такива за социални услуги от резидентен тип за деца и възрастни.
  5. Определя се часови диапазон от 8,30 до 10,30 часа всеки ден, в който само лицата на видима възраст над 60 (шестдесет) години могат да посещават хранителните магазини и аптеките.
  6. Забраняват се посещенията на спортни и детски площадки и съоръжения на закрити обществени места.
  7. Дейностите, които не се преустановени или забранени с тази заповед, се провеждат при спазване на всички противоепидемични мерки, въведени със Заповед № РД- 01-262 от 14.05.2020 г.
  8. Министрите съгласно функционалната си компетентност могат да дават указания, след съгласуване с министъра на здравеопазването, за прилагането на въведените с тази заповед мерки в контролираните от тях сфери и да създават организация за изпълнението им. Указанията се публикуват на интернет страницата на съответното министерство и на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.
  • Кметовете на общини могат да издават заповеди за прилагането на въведените мерки в рамките на техните правомощия. Заповедите се публикуват на интернет страницата на съответната община.
  1. Тази заповед отменя Заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г.
  2. Заповедта да се съобщи на регионалните здравни инспекции, на министрите и да се публикува на интернет страницата на Министерство на здравеопазването.
  3. Регионалните здравни инспекции да уведомят областните управители, кметовете на общини, директорите на областните дирекции на Министерство на вътрешните работи и всички лечебни заведения на територията на съответната област за въведените противоепидемични мерки, както и съответните регионални управления на образованието за създаване на организация за изпълнение на мерките в учебните заведения.
  • Областните управители, кметовете и държавните органи да оказват пълно съдействие като създават организация за осъществяването на контрол по изпълнението на разпоредените мерки.

Заповедта подлежи на обжалване в едномесечен срок от публикуването й на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Заповед

 

Източник: mh.government.bg

Търговски центрове тип МОЛ и фитнес центрове могат да отворят от 18.05.2020г.

Заповед от 15.05.2020г.: На основание чл. 63, ал. 4, 6, и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05. 2020 г. извънредна епидемична обстановка и предложение на Главния държавен здравен инспектор за въвеждане на мерки на територията […]

Ключови думи: акции, АД, акционерно дружество, джиро, прехвърляне, адвокат по търговско право, дружествено право

 

 

Автор: адвокат Маргарита Балабанова

докторант по Търговско право към ИДП при БАН

 

  1. Същност на акцията

Традиционно се приема, че акцията има три значения – част от капитала на АД и КДА, титул за участие в АД и КДА, и ценна книга[1].

Значението на акцията като част от капитала произтича от нормата на чл. 158 ТЗ, според който акционерно е дружество, чийто капитал е разделен на акции. Акцията като част от капитала е число, стойност, която сумарно с останалите числа, изразяващи номиналната стойност на другите акции, е равна на капитала на АД. За разлика от ООД, където дружествените дялове могат да имат различна номинална стойност, АД не може да издава акции с различна номинална стойност (чл. 175, ал. 2 ТЗ). Акциите са винаги с еднаква номинална стойност. Могат да се издават, обаче, привилегировани акции, които да дават повече права, като например на гарантиран или допълнителен дивидент и ликвидационен дял и съответно имат по-голяма балансова стойност. Балансовата стойност на акцията се определя въз основа на реалната стойност на дружественото имущество и представлява връзката на акцията с имуществото на дружеството, като отразява каква част от него стои зад всяка акция. Акцията има също емисионна стойност, на която се поема при издаването, и пазарна стойност – на която се търгува. Поначало пазарната стойност на акцията на вторичния пазар на ценни книги е величина приблизителна на балансовата стойност[2].

Второто значение на акцията като титул за участие в АД, произтича от чл. 181 ТЗ, съгласно който акцията материализира правата, които акционерът има като член в дружеството. Акцията материализира членството в АД.

Акцията когато е налична е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала (чл. 175, ал. 1 ТЗ). Ценните книги са numerus clausus и се издават само в предвидените от закона случаи, като тяхното съдържание е уредено с императивни норми. Ценната книга е документ с установена от закона форма и съдържание, който материализира волеизявление и произтичащи от него права по такъв начин, че упражняването им става чрез предявяване на документа. При ценните книги възникват две категории права – върху книгата като обект на собственост и по книгата, които са материализираните в ценната книга права.

  1. Временни удостоверения

Срещу направените имуществени вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение. Акции се дават на акционерите срещу представяне на временното удостоверение (чл. 167 ТЗ). Временното удостоверение също е ценна книга като акцията и материализира членството в дружеството, както и направените от акционера имуществени вноски. Прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява. Именно по тази причина в практика често на акционерите се издават само временни удостоверения. Временното удостоверение по правни последици се приравнява на поименната налична акция, с изключението, установено в чл.187, ал.1 ТЗ, че временното удостоверение не може да се прехвърля преди възникване на дружеството.

  1. Прехвърляне на акции

Акцията може да се прехвърля свободно както на други съдружници така и на трети лица, без да е необходимо решение на общото събрание на акционерите. Прехвърлянето на акции зависи от техния вид – налични или безналични.

  • Прехвърляне на налични поименни акции и временни удостоверения

Наличните поименни акции се прехвърлят с джиро, като прехвърлянето трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството[3]. В устава могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции (чл. 185, ал. 2 ТЗ). Може да бъде уговорено, че акциите са винкулирани и прехвърлянето им да бъде поставено в зависимост от решение на общото събрание на акционерите или други условия[4].

Господстващо е и доктринерното становище, че макар и заповедните ценни книги да могат да се прехвърлят с всички транслативни способи, които гражданското право познава и които по своята правна природа също представляват сделки, то изричното уреждане в ТЗ на джирото като транслативен способ при поименните акции, налага да се приеме, че то предпоставя и вещния ефект на прехвърлянето на поименните акции. Това означава, че преминаването на собствеността върху акцията, настъпва едва в момента на последващото обективиране на едностранното волеизявление на титуляра на ценната книга в джиро. Дефинитивно джирото се определя като едностранна формална и абстрактна сделка, с вещен ефект, защото от една страна прехвърля собствеността върху акцията, в качеството и на движима вещ, върху новия и приобретател. От друга страна се явява правен способ за придобиване на материализираните в нея права, т.е. за заместване носителя на субективните членствени права, инкорпорирани в ценната книга с друг – джиратаря, но без самото то да изяснява причината, основанието за извършеното прехвърляне от джиранта, като носител на тези субективни права. Тази причина / кауза/, обаче, се разкрива от съдържанието на съответната „каузална„ сделка, с която, по арг. от чл.465 ТЗ, джирото винаги е съчетано. Следователно джирото на акции, за разлика от джирото при менителничните ефекти, има вторична обслужваща функция – винаги обслужва конкретна каузална сделка[5] по прехвърлянето им. Поради това и абстрактният характер на това джиро се проявява при самото му обективиране върху документа, т. е. при изписването му не е необходимо да се споменава основанието за прехвърляне на правата по акцията, респ. на временното удостоверение, както и в отношенията на джиратаря с трети лица. Но доколкото, облигационното отношение, което се поражда в резултат на джирото винаги е каузална правна сделка, то липсата на кауза, или нейният дефект са от изключително значение в отношенията джирант – джиратар. От изложеното следва, че джирото на поименни акции, респ. временни удостоверения обслужва каузална сделка и евентуалната липса на каузалност представлява основание за недействителност на джирото”[6].

  • Прехвърляне на безналични акции

Безналичните акции не са ценни книги и документи, за разлика от наличните, тъй като при тях липсва материален носител. Уредените в ЗППЦК безналични акции се установяват с акт за регистрация, който се издава от Централния депозитар. Преобладаващо в доктрината е разбирането, че акциите се цедират с договор за цесия и регистриране на сделката в Централния депозитар[7]. Вписването на разпореждането с безналични ценни книги в Централния депозитар има конститутивно действие съгласно чл. 127, ал. 1 ЗППЦК.

 

 

[1] Вж. Касабова, К., Акции и способи за прехвърляне, С., Софи-Р, стр. 15-65 и Калайджиев, А., Акционерно дружество, С., Сиби, стр. 62-84

[2] Вж. Решение № 3662 от 12.04.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2001 г.

[3] Вж. Решение № 222 от 16.01.2014 г. по търг. д. № 708/2012 г. на ВКС, II т. о., където се приема, че джирото представлява само изрично установен в закона специален способ за прехвърлянето на поименните акции и е допустимо да бъде сключен договорът за продажба на поименни налични акции, като за същия законодателят не е предвидил спазването на определена форма за действителност. Джирото не е елемент от фактически състав на договора за продажба на акции, а е действие, което има отношение към транслативния му ефект.

[4] Вж. Голева, П. Търговско право. Търговци, С., Нова звезда, стр. 288

[5] Каузална сделка е сделката във връзка, с която е направено джирото.

[6] Така Решение № 133 от 14.01.2016 г. по т. д. № 1834/2014 г. на ВКС, II т. о.

[7] Така Касабова, К., цит. съч., стр. 246-260 и Калайджиев, А. Акционерно дружество, стр. 78-79. Други автори отричат възможността за цедиране на безналичните акции – вж. Голева, П. Цедират ли се безналичните акции, или отново за въпроса за разпореждането с безналични акции. – Пазар и право, 1999, № 9, стр. 15-23

 

АКЦИИ – СЪЩНОСТ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ

Ключови думи: акции, АД, акционерно дружество, джиро, прехвърляне, адвокат по търговско право, дружествено право     Автор: адвокат Маргарита Балабанова докторант по Търговско право към ИДП при БАН   Същност на акцията Традиционно се приема, че акцията има три значения – част от капитала на АД и КДА, титул за участие в АД и КДА, […]

На основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, и във връзка обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05. 2020 г. извънредна епидемична обстановка и предложение на Главния държавен здравен инспектор за въвеждане на мерки на територията на страната

НАРЕЖДАМ:

  1. Въвеждам временна забрана за влизане на територията на Република България, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г., както следва:
  2. Временно забранявам влизането на територията на Република България на всички лица, независимо от тяхното гражданство, през всички гранични пунктове, с въздушен, морски, железопътен и автомобилен транспорт.
  3. Забраната по т. 1 не се отнася за:

а) българските граждани, членове на семействата на български граждани, лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства;

б) медицински специалисти, медицински научни работници и социални работници, когато целта на пътуването е свързана упражняваната от тях професия;

в) транспортен персонал, ангажиран с международен превоз на пътници и товари, екипажи на въздухоплавателни средства, извършващи търговски въздушен превоз, и друг транспортен персонал при необходимост, включително екипажи на плавателни съдове и лицата, ангажирани с поддръжката на плавателните съдове;

г) чуждестранни официални длъжностни лица (държавни ръководители, членове на правителства и др.) и членовете на техните делегации, както и дипломати, служители
на международни организации, военнослужещи и хуманитарни работници при изпълнение на техните задължения;

д) лица, пътуващи по хуманитарни причини;

е) граждани на държави членки на Европейския съюз и на страни по Шенгенското споразумение (включително Сан Марино, Андора, Монако и Ватикана) и граждани на трети страни, имащи пряко отношение към: изграждане, поддържане, експлоатация и осигуряване на безопасността на стратегическата и критичната инфраструктура на Република България, изпълнение на проекти, сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите, анализи по проекти на потенциални инвеститори и други дейности от значение за икономиката на страната, удостоверено с писмо от министъра на икономиката или друг министър, отговарящ за съответната дейност;

ж) сезонни земеделски работници и работници в областта на туризма;

з) погранични работници;

и) работници, които участват в доставките на лекарствени продукти, медицински изделия и лични предпазни средства, медицинска апаратура, включително при инсталирането и поддръжката й.

  1. Изключение от забраната по т. 1 се допуска и по отношение на транзитно преминаване през територията на Република България на:

а) гражданите на държави членки на Европейския съюз и страни по Шенгенското споразумение (включително Сан Марино, Андора, Монако и Ватикана) и членовете на техните семейства, с цел да се завърнат в държавата, където пребивават;

б) гражданите на трети страни, които имат разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава-членка на Европейския съюз или в страна по Шенгенското споразумение (включително Сан Марино, Андора, Монако и Ватикана) и членовете на техните семейства, с цел да се завърнат в държавата, където пребивават;

в) гражданите на Сърбия, Република Северна Македония, Черна гора и Турция с цел да се завърнат в държавата, чиито граждани са.

  1. Транзитното преминаване се допуска единствено в случаите, когато може да се гарантира незабавното напускане на територията на Република България. Гражданите на чужди държави, за които се допуска транзитно преминаване през територията на Република България, с изключение на лицата по т. 2, буква „в“ следва предварително да са информирали дипломатическото или консулско представителство, акредитирано за Република България, което от своя страна, със съдействието на Министерството на външните работи, съгласува с Министерството на вътрешните работи входящ и изходящ ГКГТП за транзитно преминаване.
  2. Всички лица, които влизат на територията на Република България, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или оправомощено от него длъжностно лице, с изключение на лицата по т. 2, букви „б44 и ,.г“, а за лицата по т. 2, буква „в44 се прилагат специалните правила по т. 7-14. Съответната регионална здравна инспекция предоставя информация на Министерството на външните работи за поставените под карантина чужди граждани (имена, дата на раждане, номер на документ, гражданство).
  3. Под карантина не се поставят и лицата по т. 2, букви „з44 и „и44 след представяне на органите на граничния здравен контрол на следните документи:

а) за лицата по т. 2, буква „з44:

аа) декларация от лицето, в която се удостоверява, че в последните 14 дни не е имало симптоми на остро респираторно заболяване, не е било в контакт с лице с респираторно заболяване, има необходимост от завръщане в мястото на пребиваване на територията на друга държава най-малко един път седмично и се посочва адресът, на който лицето ще пребивава временно на територията на Република България извън работното време. Самонаетите лица декларират и мястото на извършване на дейността си.

бб) лицата, които не са самонаети, представят и документ, удостоверяващ трудова заетост (трудов договор или служебна бележка от работодателя).

б) за лицата по т. 2, буква „и*4:

аа) декларация от лицето, в която се удостоверява, че в последните 14 дни не е имало симптоми на остро респираторно заболяване, не е било в контакт с лице с респираторно заболяване и се посочва адресът, на който лицето ще пребивава временно на територията на Република България извън времето за извършване на доставката на стоките, инсталирането или поддръжката им;

бб) документ за отрицателен резултат от проведен молекулярен тест, направен до 3 дни преди влизане на територията на Република България.

  1. Водачите на автобуси – български граждани, извършващи международен превоз на пътници имат право по време на карантинния период с цел извършване или приключване на международен превоз на пътници:

а) да преминат транзитно през територията на Република България;

б) да се намират в автобуса;

в) да управляват автобуса;

д) да напуснат територията на Република България преди да е изтекъл карантинния период.

  1. Водачите на тежкотоварни автомобили – български граждани имат право по време на карантинния период, с цел извършване или приключване на международен превоз на товари и стоки:

а) да преминат транзитно през територията на Република България;

б) да се намират в кабината на товарния автомобил,;

в) да управляват товарния автомобил;

г) да извършват товаро-разтоварни дейности;

д) да напуснат територията на Република България преди да е изтекъл карантинния период.

  1. За водачи на товарни автомобили, които не са български граждани, и които пристигат от друга държава се въвежда следния режим:

а) водачите на товарни автомобили, превозващи товари и стоки, предназначени за българския пазар влизат на територията на Република България, разтоварват превозваните стоки и товари, при желание – товарят, и незабавно напускат територията на Република България;

б) за водачите на товарни автомобили, превозващи товари и стоки, предназначени за други държави се разрешава транзитно преминаване през Република България по маршрут, обявен от Агенция „Пътна инфраструктура“.

  1. Водачите по т. 9, които преминават през територията на Република България, напускат същата не по-късно от 24 часа от влизането.
  2. В случаите, при които водачите на товарни автомобили, превозващи товари и стоки, предназначени за други държави, на които се разрешава транзитно преминаване през Република България, но поради забрана от страна на държава, гранична на Република България, не могат да напуснат страната, се определя място, на което трябва да престоят товарният автомобил и водачът, до отпадане на съответната забрана.
  3. За спазване на изискванията на т. 9 – 11 съобразно функционалната си компетентност следят следните органи:

а) органите на Министерството на вътрешните работи при осъществяването на контролните им правомощия по закон;

б) длъжностните лица от Националното TOJ1 управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ при осъществяване контрол по изпълнение на задължението за заплащане на пътна такса.

  1. За членове на екипажа на въздухоплавателни средства до и от летища за обществено ползване на територията на Република България, се прилага следният специален режим:

а) членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, което извършва полет от Република България до територията на друга държава, което не е престояло на територията на тази държава, освен на перона (стоянка, ръкав за обслужване на самолета) и този престой е за изпълнение на задължителната предполетна подготовка, и кацащо отново в Република България, не подлежат на поставяне под карантина;

б) членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, което извършва полет до територията на Република България от територията на друга държава, влизат на територията на Република България, при положение, че не напускат въздухоплавателното средство, освен за задължителната предполетна подготовка, като времето им за престой до излитането за следващия планиран полет не надвишава общото им разрешено заето време (FDP), но не повече от 12 часа;

в) членовете на екипаж на въздухоплавателно средство, което извършва полет до територията на Република България с цел доставяне на въздухоплавателно средство за техническо обслужване и връщането му след такова, които са чужди граждани, влизат на територията на Република България, при положение, че не напускат въздухоплавателното средство, освен за задължителната предполетна подготовка, като времето им за престой до излитането за следващия планиран полет не надвишава общото им разрешено заето време (FDP), но не повече от 12 часа:

г) при установяване на пътник със симптоми HaCOVID-19 на борда на въздухоплавателно средство, което е кацнало на територията на Република България, членовете на кабинния екипаж, обслужвал пътника със симптоми на COVID- 19, не се планират за следващ полет, като се поставят под задължителна 14-дневна карантина, съгласно указанията на органите на държавния здравен контрол.

  1. За лицата, пристигащи в специализираните пристанища на Република България с цел участие в ремонт на конкретен кораб (представители на корабособственика, класификационни организации, корабни инженери), се прилага специален режим, съгласно който съответното кораборемонтно предприятие подава предварително следната информация в Министерството на външните работи на Република България по електронен път на адрес: sp abu:

а) трите имеиа на лицето;

б) полет на излитане/заминаване;

в) дата и час на пристигане;

г) цел на пътуването (участие в ремонт, с посочване на име или номер на кораба);

д) номер на автомобил, с който лицето/лицата ще бъдат транспортирани между ГКПП и кораборемонтното предприятие.

  1. Отменям Заповед № РД-01-183 от 6.04.2020 г., изм. със Заповед № РД-01-229 от 22.04.2020 г. и Заповед № РД-01-253 от 7.05.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Заповедта влиза в сила на 14.05.2020 г

Заповедта да се съобщи на директорите на регионалните здравни инспекции, на министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на външните работи и министъра на икономиката за сведение и осъществяване на контрол за изпълнение на мерките и да сс публикува на интернет страницата на Министерство на здравеопазването.

Заповедта подлежи на обжалване в едномесечен срок от публикуването й на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Заповед.

Източник: mh.government.bg

Обобщена заповед относно влизането на територията на Република България за периода до 14.06.2020г.

На основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, и във връзка обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05. 2020 г. извънредна епидемична обстановка и предложение на Главния държавен здравен инспектор за въвеждане на мерки на […]

На основание чл. 63, ап. 4, 6, и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административиопроцесуалния кодекс и във връзка обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05. 2020 г. извънредна епидемична обстановка и предложение на Главния държавен здравен инспектор за въвеждане на мерки на територията на страната

НАРЕЖДАМ:

  1. Въвеждам следните временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г:
  2. Не се разрешават посещенията в:

а) увеселителни и игрални зали. дискотеки и барове;

б) закрити търговски площи на заведения за хранене и развлечения – ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейните заведения и кафе-сладкарници;

в) търговски центрове тип МОЛ (представляващи затворени обекти, в които са разположени магазини, заведения, развлекателни центрове и/или офиси, свързани с общи пешеходни пространства), с изключение на банкови и застрахователни офиси, доставчици на платежни услуги, хранителни магазини, аптеки и дрогерии в тях, както и заведения за хранене с открита площ и самостоятелен външен вход.

  1. Преустановяват се учебните занятия и всички извънкласни мероприятия (занимапни, клубове, зелени училища, екскурзии и др.) в училища, университети и в други обучителни институции и организации. При възможност се въвежда дистанционна форма на обучение. Изключение от забраната се допуска по отношение на:

а) провеждането на учебни практики и стажове на курсантите от Академията на Министерство на вътрешните работи, свързани със сигурността и опазването на обществения ред;

б) провеждането на обучения от:

ба)   учебните центрове за обучение на водачи за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство;

бб) учебните центрове, които извършват обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или курсове за обучение на консултанти по безопасността;

бв) учебните центрове, които провеждат курсове за обучение на водачи за придобиване на начална квалификация и за усъвършенстване на познанията им (периодично обучение);

бг) лицата, които извършват първоначално и периодично обучение на технически специалисти в пунктовете за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства;

бд) висшите училища, които извършват първоначално и периодично обучение на инструктурите;

бе) учебните центрове, които извършват специална и допълнителна подготовка на морските лица;

бж) учебните центрове, които извършват обучение в областта на гражданското въздухоплаване;

би) центровете за професионално обучение и квалификация в железопътния транспорт.

  1. Преустановяват се всякакви групови форми на дейност и работа с деца и ученици, извън системата на предучилищното и училищното образование, които се организират и провеждат от физически и юридически лица, независимо от правно-организационната им форма.
  2. Преустановяват се посещенията на децата в детски ясли и детски градини.
  3. Не се разрешава провеждане на масови спортни мероприятия на открити и на закрити места (в спортни центрове, фитнес зали, клубове и други). Изключение от забраната се допуска за колективно спортуване за аматьори с до 12 (дванадесет) участника без състезателен характер, без публика и само на открити места. Допуска се организиране и провеждане на подготвителен триседмичен период за възстановяване тренираността на професионалните футболисти и подновяване на първенството за първа и втора професионална футболна лига на етапи, считано от 15.05.2020 г., а считано от 05.06.2020 г. може да започне първенството за първа и втора професионална лига, без публика. Допуска се възстановяването на тренировъчния процес за спортистите в Програмата за олимпийска подготовка за 2021 г. единствено в определените за целта специализирани спортни бази.
  4. Забранява се провеждането на масови научни мероприятия (конференции, симпозиуми и други).
  5. Забранява се провеждането на масови културно-развлекателни мероприятия на закрито (театри, концерти, сценични прояви и други), с изключение на посещенията на музеи, галерии, библиотеки и кина. Мероприятията, които не са забранени, се провеждат при заетост на местата до 30 % от общия им капацитет.
  6. Забранява се провеждането и на всякакви организирани събирания на групи над 10 (десет) лица, с изключение на допуснатите мероприятия по т. 5.
  7. Забраняват се посещения на външни лица/свиждания в лечебни заведения за болнична помощ и в специализираните институции за предоставяне на социални услуги и такива за социални услуги от резидентен тип за деца и възрастни.
  8. Определя се часови диапазон от 8,30 до 10,30 часа всеки ден, в който само лицата на видима възраст над 60 (шестдесет) години могат да посещават хранителните магазини и аптеките.
  9. Забраняват се посещенията на спортни и детски площадки и съоръжения на закрити обществени места.
  10. Дейностите, които не се преустановени или забранени с тази заповед, се провеждат при спазване на всички противоепидемични мерки, въведени със Заповед № РД- 01-262 от 14.05.2020 г.
  11. Министрите съгласно функционалната си компетентност могат да дават указания, след съгласуване с министъра на здравеопазването, за прилагането на въведените с тази заповед мерки в контролираните от тях сфери и да създават организация за изпълнението им. Указанията се публикуват на интернет страницата на съответното министерство и на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.
  • Кметовете на общини могат да издават заповеди за прилагането на въведените мерки в рамките на техните правомощия. Заповедите се публикуват на интернет страницата на съответната община.
  1. Тази заповед отменя Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от
  • г., Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г., Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г., Заповед № РД-10-197 от 11.04.2020 г., Заповед РД-01- 225 от 20.04.2020 г., Заповед № РД-01-228 от 21.04.2020 г., Заповед № РД-01 -238 от
  • г., Заповед № РД-01-247 от 01.05.2020 г., Заповед № РД-01-249 от 03.05.2020 г., Заповед № РД-01-250 от 5.05.2020 г., Заповед № РД-01-256 от 11.05.2020 г. и Заповед № РД-01-259 от 11.05.2020 г., както и Заповед № РД 01-143 от 20.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-153 от 25.03.2020 г.. Заповед № РД-01-167 от 30.03.2020

г., Заповед № РД-01-188 от 9.04.2020 г., Заповед № РД-01-196 от 10.04.2020 г., Заповед № РД-01-239 от 26.04.2020 г., Заповед № РД-01-248 от 2.05.2020 г. и Заповед № РД-01-251 от

  • г. на министъра на здравеопазването.
  1. Заповедта да се съобщи на регионалните здравни инспекции, на министрите и да се публикува на интернет страницата на Министерство на здравеопазването.
  2. Регионалните здравни инспекции да уведомят областните управители, кметовете на общини, директорите на областните дирекции на Министерство на вътрешните работи и всички лечебни заведения на територията на съответната област за въведените противоепидемични мерки, както и съответните регионални управления на образованието за създаване на организация за изпълнение на мерките в учебните заведения.
  • Областните управители, кметовете и държавните органи да оказват пълно съдействие като създават организация за осъществяването на контрол по изпълнението на разпоредените мерки.
  • Заповедта влиза в сила на 14.05.2020 г.

Заповедта подлежи на обжалване в едномесечен срок от публикуването й на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

Заповед

 

Източник: mh.government.bg

Обобщена заповед кои обекти могат да работят и при какви условия до 14.06.2020

На основание чл. 63, ап. 4, 6, и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административиопроцесуалния кодекс и във връзка обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05. 2020 г. извънредна епидемична обстановка и предложение на Главния държавен здравен инспектор за въвеждане на мерки на територията на страната НАРЕЖДАМ: […]

(обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г., бр. 17, 27, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 102 от 2017 г., бр. 18, 77, 91, 98 и 102 от 2018 г., бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г. и бр. 23, 28 и 34 от 2020 г.)
§ 1. Член 61 се изменя така:
„Чл. 61. (1) На задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне.
(2) На задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал. 1. С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави.
(3) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със заповед да разпореди задължителна изолация на лица, болни от заразни болести извън посочените по ал. 1 и на заразоносители, както и задължителна карантина на контактните с тях лица. В заповедта се определя срокът на задължителната изолация и лечение по ал. 5, съответно на задължителната карантина по ал. 6 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест.
(4) Задължителната изолация и болничното лечение на лице по ал. 1 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.
(5) Задължителната изолация и/или лечението на лице по ал. 1 и 3 може да се извършва и в домашни условия с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск.
(6) Задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице.
(7) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация и лечението по ал. 5 на лицата по ал. 1 и задължителната карантина по ал. 6 на лицата по ал. 2 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест.
(8) Контактните лица по ал. 2 и 3 не може да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест по ал. 1 или 3.
(9) Министърът на здравеопазването утвърждава образец на предписанията по ал. 4, 5 и 6.
(10) Предписанията по ал. 4, 5 и 6 подлежат на предварително изпълнение.
(11) Заповедите по ал. 3 и 7 и предписанията по ал. 4, 5 и 6 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) Заповедите по ал. 3 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и подлежат на предварително изпълнение.“
§ 2. Член 63 се изменя така:
„Чл. 63. (1) При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.
(2) Извънредна епидемична обстановка по ал. 1 се обявява за определен период от време с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск.
(3) Непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите по ал. 1 е налице, когато при извършване на оценката по ал. 2 се констатира, че заразната болест по чл. 61, ал. 1:
1. е причинена от патоген с висок епидемичен потенциал (инфекциозност на причинителя, висока смъртност, множествен път на предаване или здраво носителство) и/или източникът, механизмът и пътят на предаване са необичайни или непознати, или
2. представлява сериозна опасност за общественото здраве, дори когато броят на установените случаи при човека е малък, или
3. може да затрудни или да забави мерките за контрол на общественото здраве, включително поради липса на лечение и/или ваксина и/или наличие на многобройни огнища и други, или
4. е с ниско имунизационно покритие на населението, или
5. е необичайна за региона, сезона или населението, или
6. протича по-тежко от очакваното, има по-висока заболеваемост и/или смъртност или е с необичайни симптоми, или
7. поставя в риск уязвими или рискови групи от населението (деца, възрастни хора, бежанци, лица с имунен дефицит и/или с хронични заболявания и други), или
8. има регистрирани случаи сред медицински специалисти.
(4) При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
(5) Мерките по ал. 4 може да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните семейства.
(6) Мерките по ал. 4 може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите.
(7) Временни противоепидемични мерки по ал. 4 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място.
(8) Лечебните и здравните заведения, независимо от собствеността им, са длъжни да изпълняват въведените мерки по ал. 4 и 7.
(9) Държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 4 и 7, като средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.
(10) Заповедите по ал. 4 и 7 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(11) Заповедите по ал. 4 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение.“
§ 3. Създава се нов чл. 63а:
„Чл. 63а. (1) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за определен период от време.
(2) Противоепидемични мерки по ал. 1 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място за определен период от време.
(3) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 не се въвеждат противоепидемични мерки за забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави и временно ограничаване придвижването на територията на страната.
(4) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Заповедите по ал. 1 и 2 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение.“
§ 4. Досегашният чл. 63а става чл. 63б.
§ 5. В глава втора, раздел V се създава чл. 63в:
„Чл. 63в. При опасност от или при епидемично разпространение на заразни болести държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица оказват пълно съдействие на органите на държавния здравен контрол.“
§ 6. В чл. 209а ал. 1 се изменя така:
„(1) Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.“
§ 7. Член 215 се изменя така:
„Чл. 215. (1) Лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, както и заразоносител, който откаже или не изпълнява задължителната изолация и/или лечение по чл. 61, ал. 4 или 5, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лицата по ал. 1, отказали да се явят доброволно за изолация и лечение, както и лицата, които не изпълняват задължителната изолация, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол, на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.“
§ 8. В чл. 215а, ал. 1 думите „чл. 63, ал. 8“ се заменят с „чл. 61, ал. 8“.
§ 9. Създава се чл. 215б:
„Чл. 215б. (1) Контактно лице на лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, както и лице, което е влязло на територията на страната от други държави, което откаже или не изпълнява задължителната карантина по чл. 61, ал. 6, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лицата по ал. 1, които не изпълняват задължителната карантина, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол.“
§ 10. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 45, 46 и 47:
„45. „Извънредна епидемична обстановка по чл. 63, ал. 1“ е налице при бедствие, предизвикано от заразна болест, което води до епидемично разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, предотвратяването и преодоляването на което изисква извършване на повече от обичайните дейности по защита и опазване живота и здравето на гражданите.
46. „Изолация“ е действие по отделяне на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, и на заразоносители с цел предотвратяване разпространението на съответната заразна болест.
47. „Карантина“ е действие по отделяне на контактни лица на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави, с цел предотвратяване разпространението на съответната заразна болест.“
Преходни и заключителни разпоредби
§ 11. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 30 от 2006 г.; изм., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 94 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 77 от 2012 г., бр. 104 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 13, 58, 63, 85 и 103 от 2017 г., бр. 42 от 2018 г. и бр. 77 от 2018 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 36 от 2019 г.; изм., бр. 94 от 2019 г.) в чл. 181 се създава ал. 5:
„(5) Обявлението по ал. 1 и определението по ал. 4 се обнародват в следващия брой на „Държавен вестник“.“
§ 12. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34 и 38 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В наименованието на закона накрая се добавя „и за преодоляване на последиците“.
2. В чл. 1 накрая се добавя „и за преодоляване на последиците след отмяната на извънредното положение“.
3. В чл. 5:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) До два месеца след отмяната на извънредното положение срещу физически лица се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители, след което се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски. По искане на физическото лице, направено преди изтичането на срока по изречение първо, публичните продани, съответно въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски.“;
б) в ал. 2 в началото се добавя „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“ и се създава изречение второ: „Не се налагат запори на банкови сметки на общини два месеца след отмяната на извънредното положение.“;
в) в ал. 4 думите „Ограничават се“ се заменят с „До отмяната на извънредното положение се ограничават“.
4. Член 6 се изменя така:
„Чл. 6. До два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.“
5. В чл. 6а навсякъде думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“.
6. Член 6б се изменя така:
„Чл. 6б. (1) По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти – общинска собственост, може да приемат решения, съответно да издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си в имота вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с финансови и други документи, удостоверяващи ограничаването или преустановяването на дейността на физически и юридически лица – наематели или ползватели.“
7. В чл. 11 думите „до отмяната на извънредното положение“ се заменят с „по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“.
8. Член 12 се изменя така:
„Чл. 12. (1) Изискванията за получаване на месечни социални помощи по чл. 2, ал. 4 от Закона за социално подпомагане не се прилагат до 30 септември 2020 г. По преценка на кметовете на общини, при доказана необходимост, се прилага разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 1 от Закона за социално подпомагане в частта относно полагане на общественополезен труд само за осъществяване на дезинфекция при спазване на съответните здравно-хигиенни изисквания.
(2) Изискванията за получаване на месечни семейни помощи по чл. 7, ал. 1, т. 2 – 5, чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 8е, ал. 1, т. 3 – 6 от Закона за семейни помощи за деца не се прилагат до 30 септември 2020 г.
(3) Срокът на всички месечни семейни помощи, отпуснати на основание чл. 7 и чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца, който изтича в периода от 1 февруари 2020 г. до 31 май 2020 г., се удължава служебно до 30 юни 2020 г.
(4) Сроковете по чл. 8в, ал. 5 и чл. 12, ал. 1, т. 1 – 7, ал. 2 и 3 от Закона за семейни помощи за деца, които изтичат след 1 март 2020 г., се удължават служебно до 31 декември 2020 г.
(5) Срокът на задължението за уведомяване при промяна на обстоятелствата по чл. 10, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца, който изтича в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2020 г., се удължава служебно до 30 юни 2020 г., освен когато промяната на обстоятелствата води до отпадане на правото на съответната помощ.
(6) Сроковете на валидност на издадените заповеди за настаняване в специализирани институции и социални услуги в общността от резидентен тип, делегирани от държавата дейности и местни дейности, които изтичат след 1 март 2020 г., се удължават служебно до 31 декември 2020 г.
(7) До 31 август 2020 г. изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане и кметовете на общини нямат право поради липса на потребители да закриват или да намаляват капацитета на социални услуги, делегирани от държавата дейности и местни дейности, с изключение на специализираните институции за деца.
(8) Такси за ползване на социалните услуги Център за социална рехабилитация и интеграция, Център за временно настаняване, звено „Майка и бебе“ и Дневен център, включително и при седмична услуга, когато са делегирани от държавата дейности, не се заплащат от лицата за периода от 13 март 2020 г. до 31 август 2020 г.“
9. В чл. 13:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 в началото се добавя „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат два месеца след отмяната на извънредното положение и за транспортните услуги в случаите по ал. 1, т. 1 и 2.“;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „срока на действие на извънредното положение“ се заменят с „два месеца след отмяната на извънредното положение“.
10. В чл. 15а думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“, а след думите „извънредно положение“ се добавя „и два месеца след неговата отмяна“.
11. В чл. 16, ал. 1 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“, а накрая се добавя „с цел осигуряване на достатъчни количества лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението на Република България“.
12. В чл. 16а, ал. 1 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заменят с „До 31 декември 2020 г.“.
13. В чл. 17а:
а) в ал. 1 след думата „освобождават“ се добавя „до два месеца след отмяната на извънредното положение“;
б) в ал. 2, изречение второ думите „След отмяната на извънредното положение“ се заменят с „Два месеца след отмяната на извънредното положение“.
14. В чл. 20:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) До края на втория учебен срок на учебната 2019 – 2020 г. обучението на учениците, записани в дневна, вечерна, задочна, индивидуална и комбинирана форма на обучение и в дуална система на обучение, както и подкрепата за личностно развитие, се осъществяват доколкото и ако е възможно от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии. Обучението включва дистанционни учебни часове, самоподготовка, текуща обратна връзка за резултатите от обучението и оценяване.“;
б) създават се нови ал. 2 – 4:
„(2) След отмяната на извънредното положение присъствието на деца и ученици на територията на институции от системата на предучилищното и училищното образование се допуска за осъществяване на неотложни дейности по приключването на учебната 2019 – 2020 г. и за подготовката на учебната 2020 – 2021 г., ако е невъзможно тези дейности да се осъществят от разстояние в електронна среда и/или се налага реалното присъствие в училище.
(3) След отмяната на извънредното положение груповото присъствие на деца и ученици на територията на институции от системата на предучилищното и училищното образование извън случаите по ал. 2 се допуска след уведомяване на министъра на образованието и науката.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 директорът на институцията създава организация за стриктно спазване на предписаните мерки от министъра на здравеопазването, като не допуска струпване на деца, ученици или на техни родители, а присъствието на малолетни и непълнолетни ученици става само след съгласие на техните родители.“;
в) досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 5, 6 и 7.
15. В чл. 21:
а) в ал. 1 думите „До отмяната на извънредното положение“ се заличават;
б) създава се нова ал. 8:
„(8) С мотивирано решение ръководителят на управляващия орган може да прекрати процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с цел осигуряване на финансиране съобразно необходимостта от мерки и за преодоляване на настъпилите последици.“;
в) досегашната ал. 8 става ал. 9;
г) създава се ал. 10:
„(10) За преодоляване на настъпилите последици от COVID-19 въз основа на акт на Министерския съвет управляващите органи може да възложат, извън случаите по чл. 5 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, изпълнението на финансови ресурси и инструменти през програмен период 2014 – 2020 г. и чрез Българската банка за развитие.“
16. В чл. 25 думите „не по-късно от един месец“ се заменят с „до 12 месеца“.
17. Създава се чл. 26:
„Чл. 26. (1) Две години след отмяната на извънредното положение Министерството на туризма предоставя на туроператори, които използват въздушни превозвачи с български оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм, държавна субсидия в размер на 35 евро за всяка седалка от максималния пътнически капацитет на самолета за всеки полет, изпълнен с български въздушен превозвач. Субсидията се отпуска за всяка седалка, заета от лице, ползващо туристическа услуга в Република България, само за полети с капацитет от не по-малко от 100 места.
(2) От субсидията по ал. 1 може да се възползват и туроператори, които ползват услугите на въздушни превозвачи с оперативен лиценз, издаден в друга държава, при условие че туроператорът докаже липсата на интерес за изпълнение на конкретния полет от въздушни превозвачи с български оперативен лиценз.
(3) Редът за предоставяне на субсидията се определя с акт на министъра на туризма.“
18. В преходните и заключителните разпоредби:
а) в § 2:
аа) в ал. 1 думите „в условията на извънредно положение“ се заменят с „по време на извънредното положение“;
бб) в ал. 2 в изречения първо и второ в началото се добавя „По време на извънредното положение“;
б) в § 6, ал. 1 думите „По време на действието на този закон“ се заменят със „За периода от 13 март 2020 г. до 30 юни 2020 г.“;
в) в § 8, ал. 2 думите „По време на действието на този закон“ се заменят с „До отмяната на извънредното положение“;
г) в § 20, ал. 1 думите „изтича по време на действието на този закон“ се заменят с „е изтекъл по време на извънредното положение“;
д) в § 21 думите „изтича по време на действие на този закон“ се заменят с „е изтекъл по време на извънредното положение“;
е) в § 30, ал. 1 и 4 думите „По време на действието на този закон“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
ж) в § 31, ал. 2 думите „По време на действието на този закон“ се заменят с „По време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
з) в § 49б, ал. 1 думите „За времето на извънредното положение“ се заменят с „До 31 октомври 2020 г.“;
и) в § 49в думите „до отмяната на извънредното положение“ се заменят с „по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“;
к) създават се § 51а и 51б:
„§ 51а. Разпоредбите на чл. 7, 8, 9, 10, 14, 17, 18, 19, 21 и 22 се прилагат по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна.
§ 51б. Държавните и местните органи в рамките на своята компетентност дават разяснения по прилагането на закона, които обявяват публично.“;
л) в § 52 думите „и се прилага до отмяна на извънредното положение“ се заличават.
§ 13. Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
§ 14. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 15, 33, 97, 101 и 103 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 14, 24, 56 и 77 от 2018 г., бр. 1, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г. и бр. 17 и 28 от 2020 г.) в чл. 24 ал. 13 се изменя така:
„(13) Чужденец с разрешено продължително пребиваване в Република България, на който срокът за пребиваване изтича в срок до три месеца след отмяната на обявено извънредно положение, може да подаде заявление за продължаване на пребиваването в срок до три месеца след отмяната на извънредното положение, като този срок не се смята за прекъсване, когато чужденецът подаде заявление за дългосрочно или постоянно пребиваване. Продължително пребиваващ чужденец, на когото разрешеното продължително пребиваване изтича в срок до три месеца след отмяната на обявено извънредно положение, може да влезе на територията на Република България без наличие на виза до три месеца след отмяната на извънредното положение.“
§ 15. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г., бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г., бр. 85, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 30, 42, 59, 77, 91 и 92 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г. и бр. 13 и 28 от 2020 г.) навсякъде след думите „обявено извънредно положение“ се добавя „или обявена извънредна епидемична обстановка“.
§ 16. (1) Неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 60 работни дни, ползван през 2020 г., се зачита за трудов стаж.
(2) През 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни.
§ 17. До 31 декември 2020 г. по предложение на кмета нa общината ръководителят на социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, може без съгласието на работник или служител, който е част от персонала в социалната услуга, да му възлага извършване на работа в друга социална услуга на територията на съответната община.
§ 18. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58, 77, 91 и 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 14, 24, 54 и 98 от 2015 г., бр. 38, 57, 81 и 105 от 2016 г., бр. 86 и 103 от 2017 г., бр. 7, 30, 38, 77 и 103 от 2018 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 23 от 2019 г.; изм., бр. 79 и 100 от 2019 г. и бр. 13 и 28 от 2020 г.) навсякъде след думите „обявено извънредно положение“ се добавя „или обявена извънредна епидемична обстановка“.
§ 19. (1) През учебната 2019 – 2020 г. в края на ІV и Х клас не се провежда национално външно оценяване по чл. 119, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование за установяване степента на постигане на компетентностите за съответния етап.
(2) Степента на постигане на компетентностите за съответния етап на учениците, завършили ІV и Х клас през учебната 2019 – 2020 г., по решение на министъра на образованието и науката може да се установи след началото на учебната 2020 – 2021 г.
(3) Приемането на ученици от обединените училища в XI клас за учебната 2020 – 2021 г. се извършва само въз основа на окончателните оценки по учебни предмети от удостоверението за завършен първи гимназиален етап на средно образование.
§ 20. (1) Лечебните заведения за болнична помощ за активно лечение, които са определени със заповед на министъра на здравеопазването да извършват лечение и наблюдение на пациенти с COVID-19, чрез определени длъжностни лица извършват ежемесечна проверка на техническото състояние на енергийните обекти, предназначени за снабдяване с електрическа енергия, които са тяхна собственост, включително на електрически уредби, собствени източници на резервно захранване и съоръжения за автоматично превключване на захранването, осигуряващи непрекъснатост на снабдяването с електрическа енергия.
(2) За резултатите от проверката по ал. 1 се съставя протокол.
(3) При установяване на несъответствия с нормативните изисквания лицата по ал. 1 предприемат незабавни действия за тяхното отстраняване с цел гарантиране непрекъснатостта на снабдяването с електрическа енергия.
(4) Лицата по ал. 1 уведомяват незабавно Министерството на енергетиката за предприетите от тях действия в резултат на извършените проверки.
§ 21. (1) За гарантиране на енергийната сигурност ценовият/регулаторният период, който приключва на 30 юни 2020 г. за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика“, може да се удължи със срок до два месеца, считано от датата на изтичане на периода.
(2) При удължаване на срока по ал. 1 Комисията за енергийно и водно регулиране се произнася по заявленията за утвърждаване на цени, подадени от енергийните предприятия до влизането в сила на този закон.
§ 22. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г. – бр. 38 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г., бр. 52 и 54 от 2008 г., бр. 10, 17, 19, 33 и 41 от 2009 г., бр. 18 и 87 от 2010 г., бр. 19 и 47 от 2011 г., бр. 45, 82 и 99 от 2012 г., бр. 27 от 2013 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 65 от 2013 г.; изм., бр. 66 и 109 от 2013 г., бр. 40, 98 и 105 от 2014 г., бр. 52, 60 и 61 от 2015 г., бр. 81 от 2016 г., бр. 13, 58 и 96 от 2017 г., бр. 21, 64, 77 и 90 от 2018 г., бр. 25, 44, 60, 61, 79 и 94 от 2019 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 98 от 2019 г..; изм., бр. 28 и 34 от 2020 г.) в чл. 63а се правят следните допълнения:
1. В текста преди т. 1 след думата „положение“ се добавя „или обявена извънредна епидемична обстановка“.
2. В т. 2 в началото се добавя „лекарствени продукти“.
§ 23. (1) За летен сезон 2020 г., считано от 1 юни 2020 г., концесионерът и наемателят по действащ договор за концесия за морски плаж, съответно за наем на морски плаж предоставя на посетителите на плажа плажните принадлежности по смисъла на § 1, т. 6, предложения първо и второ от допълнителните разпоредби на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие – чадъри и шезлонги, на цени, намалени с не по-малко от 50 на сто от цените за сезон 2019 г. или от максималните по съответния договор.
(2) В срок до 25 май 2020 г. концесионерът, съответно наемателят уведомява министъра на туризма за цените на плажните принадлежности за летен сезон 2020 г. в съответствие с ал. 1. В срок до 30 май 2020 г. министърът на туризма уведомява концесионера или наемателя в съответствие с методиката по ал. 6 за намалението на размера на дължимото концесионно възнаграждение или на наемната цена за 2020 г., което да съответства на намалението на цените на плажните принадлежности по ал. 1. Концесионерът заплаща концесионното си възнаграждение за 2020 г. до 30 ноември 2020 г.
(3) В случаите по ал. 2 по предложение на министъра на туризма Министерският съвет с решение намалява размера на дължимото концесионно възнаграждение за 2020 г., а министърът на туризма със заповед намалява размера на дължимата наемна цена за 2020 г. Когато възнаграждението или цената е вече заплатена изцяло или частично, съответната намалена част се приспада от концесионното възнаграждение, съответно от наемната цена за 2021 г.
(4) В съответствие с решението или заповедта по ал. 3 министърът на туризма и концесионерът, съответно наемателят сключват допълнително споразумение към концесионния договор или договора за наем.
(5) Срокът на концесията или наема може да се удължава по предложение на концесионера, съответно наемателя със срок не по-дълъг от една година, независимо дали се надвишава нормативно установеният максимален срок за съответния вид договори, като концедентът или наемодателят може мотивирано да приеме или откаже предложението. Министърът на туризма и концесионерът, съответно наемателят сключват допълнително споразумение към концесионния договор или договора за наем.
(6) Намаляването на дължимото концесионно възнаграждение или на наемната цена, което да съответства на намалението на плажните принадлежности, както и удължаването на срока на концесията или наема, се определят с методика, приета до 23 май 2020 г. от Министерския съвет по предложение на министъра на туризма.
(7) На лице, което не изпълни задължение по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер на 50 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – наказанието е имуществена санкция в размер на 100 000 лв. Повторно нарушение е нарушение, извършено в 4-месечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение за същия морски плаж.
(8) Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от министъра на туризма. Наказателните постановления се издават от министъра на туризма или оправомощени от него длъжностни лица.
§ 24. (1) Концесионерът по договор за концесия за морски плаж може да предложи отсрочване, намаляване или пренасочване на част или на всички инвестиции, които трябва да направи за 2020 и 2021 г. съгласно концесионния договор, съответно да предложи нови инвестиции, а концедентът мотивирано да приеме или откаже предложението.
(2) Договорите по ал. 1 се изменят с подписване на допълнително споразумение между страните, което се сключва до 31 декември 2020 г., и с приемане на решение от концедента, освен в случаите по чл. 8х, ал. 13 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
§ 25. (1) За летен сезон 2020 г. на територията на морските плажове през 2020 г. се допуска към обектите по чл. 10, ал. 4, т. 2, буква „б“ от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ползването на допълнителна търговска площ на морския плаж извън площта по чл. 10, ал. 7 от същия закон, но не повече от 4 на сто от площта на морския плаж.
(2) На лице, което наруши разпоредбата на ал. 1, се налага глоба от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. При повторно извършено нарушение глобата е от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция е от 4000 до 40 000 лв. Повторно нарушение е нарушение, извършено в 4-месечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение за същия морски плаж.
(3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на туризма. Наказателните постановления се издават от министъра на туризма или оправомощени от него длъжностни лица.
§ 26. През 2020 г. на територията по чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие концесионерът или наемателят може да обособи зони с цел превенция и контрол на потока на посетителите след одобрение на схеми от министъра на туризма.
§ 27. През 2020 г. на територията на охраняемите морски плажове на разкритите спасителни постове личният състав на всеки пост може да се намали до един спасител.
§ 28. (1) Срокът на действие на удостоверенията за категоризиране на места за настаняване клас А и клас Б, заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване), туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене, чиято категоризация съгласно Закона за туризма изтича след 1 септември 2019 г., се удължава до 31 декември 2020 г.
(2) Срокът на действие на удостоверенията за сертифициране на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове, за обектите, чиято сертификация съгласно Закона за туризма изтича след 1 септември 2019 г., се удължава до 31 декември 2020 г.
§ 29. В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. (ДВ, бр. 99 от 2019 г.) в преходните и заключителните разпоредби в § 12, ал. 1 и 2 думите „не по-късно от 30 юни 2020 г., а за помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, изработени по поръчка“ се заличават, а думата „октомври“ се заменя с „декември“.
§ 30. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 99 и 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от 2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г., бр. 25 и 54 от 2011 г., бр. 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 16 от 2016 г., бр. 7, 28, 88, 94 и 103 от 2018 г., бр. 47 и 100 от 2019 г. и бр. 26 от 2020 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 23а, ал. 3, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и ограничаването на дейността в изпълнение на противоепидемични мерки, определени със закон или въведени с акт на държавен орган“.
2. В чл. 31, ал. 2 се създава т. 15:
„15. програми и проекти за подпомагане на дейци на културата и изкуството, упражняващи свободни професии.“
§ 31. В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. 19 от 2009 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 80 от 2009 г.; изм., бр. 92 и 93 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 54 от 2011 г., бр. 15, 38, 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 16, 52 и 74 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г., бр. 7, 77, 89 и 98 от 2018 г., бр. 1 и 62 от 2019 г. и бр. 21 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 186, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „както и в изпълнение на противоепидемични мерки, определени със закон или въведени с акт на държавен орган“.
2. В чл. 187, ал. 4 думите „за посещение един ден месечно“ се заменят със „за категории посетители, определени в правилника за устройството и дейността на съответния музей“.
§ 32. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 17, 58, 61, 95 и 101 от 2015 г., бр. 15, 51, 52 и 95 от 2016 г., бр. 12, 58 и 96 от 2017 г., бр. 55, 77, 98 и 103 от 2018 г., бр. 17, 25 и 61 от 2019 г. и бр. 21 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 118, ал. 2:
а) създава се нова т. 5:
„5. свободното движение на необходимите химикали за обработка на питейните и отпадъчните води при процесите за пречистването им, в т.ч. внос през държавната граница;“
б) досегашните т. 5, 6 и 7 стават съответно т. 6, 7 и 8.
2. В чл. 127 се създава ал. 4:
„(4) Пречиствателните станции за отпадъчни води на населените места, селищните и курортните образувания се осигуряват с пречиствателни съоръжения/инсталации за обеззаразяване. Обеззаразяване се извършва преди заустване в повърхностни води и Черно море при възникнала необходимост по преценка на органите на Министерството на здравеопазването. Задължително обеззаразяване се извършва преди заустване в Черно море по време на курортния сезон.“
3. В чл. 131 се създава ал. 3:
„(3) При настъпило аварийно замърсяване с непречистени битови отпадъчни води или при обявена извънредна епидемична обстановка:
1. утайките от пречиствателни станции за отпадъчни води на населените места, селищните и курортните образувания, които се използват в земеделието, се прилагат в почвата най-малко след 30 дни времепрестой извън пречиствателните съоръжения;
2. води, използвани в съответствие с Наредба № 18 от 2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури (ДВ, бр. 43 от 2009 г.), когато са замърсени с непречистени отпадъчни води, се използват за напояване на земеделските култури най-малко 48 часа след смесването им с тези води.“
4. В чл. 148а ал. 6 се отменя.
5. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 101:
„101. „Химикали за обработка на питейните и отпадъчните води при процесите за пречистването им“ са флокуланти, коагуланти, биоциди, използвани за обеззаразяване/дезинфекция, и други, предназначени за пречиствателните станции/съоръжения за питейни води и пречиствателните станции за отпадъчни води.“
§ 33. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г. и бр. 9, 14, 18 и 28 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 47:
а) в ал. 1, т. 11 думите „производство и складиране“ се заменят с „производство и/или складиране“;
б) създават се ал. 7 – 11:
„(7) Данъчен склад не може да бъде обект, който обхваща:
1. нефтопродуктопровод и свързана/присъединена към него повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти;
2. нефтопровод и нефтопродуктопровод със свързани/присъединени към тях повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти.
(8) В случаите по ал. 7, т. 2, при наличие на производствена инсталация за преработка на нефт свързаните с нея нефтопровод и нефтопродуктопровод са неразделна част от съответния данъчен склад.
(9) В случаите, когато нефтопродуктопроводът е разположен на територията на повече от едно митническо учреждение, за него се издава отделен лиценз за управление на данъчен склад. Помпените съоръжения, необходими за функциониране на нефтопродуктопровода, се считат за част от данъчния склад.
(10) В случаите по ал. 9 свързаните с нефтопродуктопровода бази/обекти за съхранение и/или производство на енергийни продукти са отделни данъчни складове.
(11) При издаване на лиценз за управление на данъчен склад по ал. 8 и 9 се отчита съответната специфика.“
2. В чл. 52:
а) в ал. 1:
аа) точка 6 се отменя;
бб) създава се т. 7:
„7. използва средства за измерване и контрол на входа и изхода на помпените съоръжения, необходими за функциониране на нефтопродуктопровода, в случаите по чл. 47, ал. 9.“;
б) в ал. 2 т. 1 се отменя.
§ 34. (1) Лицата, попадащи в обхвата на чл. 47, ал. 7 – 10 от Закона за акцизите и данъчните складове, привеждат дейността си в съответствие със същия закон, като за целта в едномесечен срок от влизането в сила на този закон подават уведомление до директора на Агенция „Митници“ за:
1. промяна на вече издадени лицензи за отделяне на нефтопродуктопровод/нефтопродуктопроводи и за издаване на самостоятелен/самостоятелни лиценз/лицензи за отделените от данъчния склад бази;
2. промяна на вече издадени лицензи, в обхвата на които попада производствена инсталация за преработка на нефт и свързаните с нея нефтопровод и нефтопродуктопровод и за издаване на самостоятелен/самостоятелни лиценз/лицензи.
(2) В уведомлението се съдържа информация и се прилагат необходимите документи за издаване на лиценз за управление на данъчен склад в съответствие с изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове.
(3) Когато е необходимо изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на решение за промяна и лиценз/лицензи за управление на данъчен склад, лицето, подало уведомление по ал. 1, може да поиска спиране на производството за срок до един месец, като посочва причините за спирането. Искането може да бъде подадено в 14-дневен срок от подаването на уведомлението по ал. 1, съответно в срока за отстраняване на нередовностите при наличие на такива.
(4) Решението за промяна и издаденият/издадените лиценз/лицензи във връзка с подадено уведомление по ал. 1, т. 1 или 2 се връчват едновременно.
(5) Обезпеченията за данъчния/данъчните склад/складове по подаденото искане по ал. 1 се представят преди издаването на лиценза/лицензите.
(6) Установените от митническите органи наличности на акцизни стоки към датата на връчването на актовете по ал. 4 се вписват в материалната отчетност на съответните данъчни складове и не се считат за освободени за потребление, като за целта се регистрират електронни административни документи.
(7) В случай че не е подадено уведомление в срока по ал. 1, лицензът, попадащ в обхвата на чл. 47, ал. 7 – 10 от Закона за акцизите и данъчните складове, се прекратява.
(8) До издаването на съответния акт на директора на Агенция „Митници“ относно привеждане в съответствие с чл. 47, ал. 7 – 10 от Закона за акцизите и данъчните складове лицата, подали уведомление по ал. 1, продължават дейността си като лицензирани складодържатели, но не по-късно от 30 ноември 2020 г.
§ 35. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 96 от 2019 г.; изм., бр. 18 от 2020 г.) в § 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „В тримесечен срок от влизането в сила на този закон“ се заменят с „В едномесечен срок след отмяната на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.“.
2. В ал. 4 думата „тримесечен“ се заменя с „едномесечен“.
3. В ал. 5 думата „тримесечен“ се заменя с „двумесечен“.
§ 36. За срок до 6 месеца след отмяната на извънредното положение Агенцията по заетостта превежда компенсация в размер 290,00 лв. за определени категории лица, подлежащи на осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване, съгласно критерии и условия, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител/самоосигуряващо се лице. Средствата са за сметка на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
§ 37. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр. 61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г., бр. 6, 14, 35, 42 и 44 от 2009 г., бр. 15 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 32 от 2011 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 36 от 2011 г.; изм., бр. 57 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 1, 19 и 53 от 2014 г., бр. 39, 43 и 51 от 2016 г., бр. 9, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7, 21, 24 и 47 от 2018 г. и бр. 79 от 2019 г.) в чл. 58а, ал. 2 числото „50“ се заменя с „80“.
§ 38. (1) До края на 2020 г. министърът на финансите може да отпуска безлихвени заеми за сметка на централния бюджет със срок на възстановяване, не по-дълъг от края на 2021 г., на общини във връзка с изпълнението на противоепидемични мерки на територията на общината по чл. 63 от Закона за здравето или при временни касови разриви по бюджета на общината в резултат на занижена събираемост на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху превозните средства и таксата за битови отпадъци спрямо същия период на 2019 г.
(2) Заемите по ал. 1 се отпускат въз основа на мотивирано искане от кмета на общината и решение на общинския съвет, като чл. 103, ал. 5 от Закона за публичните финанси и чл. 14 и 15 от Закона за общинския дълг не се прилагат.
(3) За заемите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 105 и 106 от Закона за публичните финанси.
§ 39. Предоставеният до 20 януари 2020 г. трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища по чл. 53, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. може да бъде ползван за извършване на разходи от общината за изпълнение на противоепидемични мерки на територията на общината по чл. 63 от Закона за здравето.
§ 40. (1) За 2020 г. в разходите по чл. 62, т. 3 от Закона за местните данъци и такси може да бъдат включени и разходи за изпълнение на мерки по чл. 63 от Закона за здравето, извършени на територии за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
(2) Разходите по ал. 1 се осигуряват чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци.
§ 41. (1) До 31 декември 2020 г., до 30 на сто от натрупаните средства по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците може да се разходват за прилагане на мерки по чл. 63, ал. 4 и 7 от Закона за здравето, свързани с изпълнението на изискванията на Закона за управление на отпадъците.
(2) Разходването на средствата по ал. 1 се извършва по решение на общинските съвети след одобрение на министъра на околната среда и водите.
(3) Дължимите месечни отчисления за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за периода от 1 март 2020 г. до 30 ноември 2020 г. се внасят в срок до 31 декември 2020 г.
(4) За периода от 1 март до 31 декември 2020 г. не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.
§ 42. През 2020 г. забраната за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие по чл. 15 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие е от 15 юни до 1 октомври.
§ 43. (1) До 31 октомври 2020 г. безработни лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за социално подпомагане и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от същия закон, може да сключват трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за срок не повече от 120 дни, като това време не се признава за трудов стаж.
(2) Трудовият договор по ал. 1 е с нормална продължителност на работното време за деня до 8 часа, като страните по него може да уговарят работа за 4 или 6 часа.
(3) При сключване и при прекратяване на трудовия договор по ал. 1 не се прилагат чл. 62, ал. 3 и 4, чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128а, ал. 3 от Кодекса на труда.
(4) Трудовият договор по ал. 1 съдържа данни за страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дните и месеца на изпълнение на работата, продължителност на работното време, начало и край на работния ден и данни, служебно вписани от инспекцията по труда, регистрирала съответния образец.
(5) Трудовият договор по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика, и се публикува на електронната страница на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
(6) Работодателят – регистриран земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители или регистриран тютюнопроизводител по реда на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, може да получи регистрирани образци на трудовите договори по ал. 1.
(7) Образците на трудовите договори по ал. 1 може да се получат в съответната дирекция „Инспекция по труда“ от регистрирания земеделски стопанин или тютюнопроизводител лично или по електронен път.
(8) Трудовото възнаграждение се изплаща в деня на изтичане на срока на трудовия договор по ал. 1 срещу разписка, неразделна част от него.
(9) Осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване за лицата по ал. 1 се внасят от осигурителите, сключили договор по ал. 1, в сроковете по чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и по чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
(10) Лицата по ал. 1 запазват правото си на месечна помощ по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за социално подпомагане за времето, през което имат сключен договор по ал. 1.
(11) До 31 октомври 2020 г. основната икономическа дейност „Растениевъдство“ – прибиране на реколтата“ се смята за дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта.
§ 44. Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на § 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 12 май 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание:  Цвета Караянчева
Източник: https://dv.parliament.bg/

Министърът на здравеопазването издаде заповед, която позволява упражняването на колективни спортове за аматьори на открито, без състезателен характер (в т.ч. футбол, баскетбол, волейбол).

Участниците трябва да бъдат до 10 души и да спазват противоепидемичните мерки.

Не се допуска използването на бани и съблекални, както и присъствието на публика.

Със същата заповед здравният министър посочва, че в музеите, галериите, библиотеките и кината на закрито, не трябва да се използват климатични инсталации.

С пълния текст на заповедта можете да се запознаете в прикачения файл.

Заповед № РД-01-259/11.05.2020 г.

Източник: mh.government.bg

Разрешени са колективните спортове за аматьори на открито

Министърът на здравеопазването издаде заповед, която позволява упражняването на колективни спортове за аматьори на открито, без състезателен характер (в т.ч. футбол, баскетбол, волейбол). Участниците трябва да бъдат до 10 души и да спазват противоепидемичните мерки. Не се допуска използването на бани и съблекални, както и присъствието на публика. Със същата заповед здравният министър посочва, че […]

Днес, 11 май, министърът на здравеопазването издаде заповед, с която разрешава посещения на музеи на закрито, галерии и библиотеки на открито и закрито, при спазване на изискването за социална дистанция и на всички противоепидемични мерки.

Заповедта позволява провеждането на културни събития – концерти и други сценични прояви, на сцени на открито, с допустима заетост на местата до 30% от максималния капацитет. Условието е също да бъдат спазвани социалната дистанция и въведените противоепидемични мерки.

Допускат се и посещения на кина,  като допустимата заетост на местата също е до 30% от максималния капацитет.

Със Заповед № РД-01-256/11.05.2020 г. можете да се запознаете тук.

 

Източник: mh.government.bg

Позволяват провеждането на културни събития, посещенията на музеи, галерии, библиотеки и кина

Днес, 11 май, министърът на здравеопазването издаде заповед, с която разрешава посещения на музеи на закрито, галерии и библиотеки на открито и закрито, при спазване на изискването за социална дистанция и на всички противоепидемични мерки. Заповедта позволява провеждането на културни събития – концерти и други сценични прояви, на сцени на открито, с допустима заетост на […]

В кои случаи и при какви предпоставки уговорката в приватизационните и търговските договори за неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави?

В редица решения на Търговската колегия на ВКС е прието, че уговаряне на неустойка без краен предел или без фиксиран краен срок, до който тя може да се начислява, е нищожна договорна клауза поради накърняване на добрите нрави (чл. 26 ал. 1 ЗЗД).

Обратното разбиране е застъпено в други решения, с които е прието, че поради липса на императивни правила за определяне размера на неустойката и съществуващата свобода на договаряне, начинът, по който страните по договора са уговорили неустойката без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, не противоречи на добрите нрави.

В тази връзка в съдебната практика липсва установен критерий, спрямо който уговорената в приватизационните и търговски договори неустойка следва да се приеме за прекомерна и като такава да се прогласи за нищожна поради накърняване на добрите нрави, съгласно чл. 26 ал.1 ЗЗД. В едни случаи като критерий за прекомерност на неустойката се определя съотношението й с претърпените от кредитора вреди, а в други-съотношението й с размера на основното задължение, чието изпълнение тя обезпечава. Има и случаи, при които като критерий за прекомерност на неустойка за неизпълнение на парично задължение е приет размера на обезщетението по чл.86 ЗЗД, възлизащо на законната лихва.

Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност. В съдебната практика липсва еднозначност при определяне условията и предпоставките, при наличието на които уговорената в приватизационните и търговските договори неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Според едното становище при уговаряне на неустойка в твърде голям /значителен/ размер или без краен предел или фиксиран срок, до който тя може да се начислява, такава договорна клауза ще бъде нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Според второто становище такава неустоечна клауза не е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки – арг. от чл.288 ТЗ.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:

* естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;

* дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.;

* вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част;

* съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди;

При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

 Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.

Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора.

С посочените мотиви ОСТК на ВКС с Тълкувателно решение № № 1/2009 от 15 юни 2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009г. е приело в т. 3 (www.vks.bg), че не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява.

Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

 

Ключови думи: неустойка, нищожност, търговски договори, приватизационни договори, добри нрави, търговско право, адвокат, Пловдив

 

За повече информация и контакти – адвокат Маргарита Балабанова

Нищожност на неустойка поради накърняване на добрите нрави

неустойка

В кои случаи и при какви предпоставки уговорката в приватизационните и търговските договори за неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави? В редица решения на Търговската колегия на ВКС е прието, че уговаряне на неустойка без краен предел или без фиксиран краен срок, до който тя може да се начислява, е нищожна договорна […]