Считано от 15 юни до 30 юни не се разрешават посещенията в дискотеки, пиано-барове, нощни барове, клубове и други подобни. В същия период не се разрешава провеждането на групови празненства на закрито с присъствието на повече от 10 души, в т. ч. сватби, балове, кръщенета и други.
Това нарежда здравният министър със Заповед № РД-01-332/12.06.2020 г., която влиза в сила от 15 юни, понеделник.
Със същата заповед се разрешава провеждането на спортни мероприятия на открито и закрито при заетост на местата до 50 % от общия им капацитет и настаняване на зрители най-малко през една седалка или при дистанция от 1,5 м. Същото условие, за 50 % заетост на местата, се отнася и за провеждането на конгреси, конференции, семинари и изложения, както и за провеждането на културно-развлекателни мероприятия, в т.ч. театри, концерти, сценични прояви, занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство, както и занимални от юридически и физически лица и др.
Обръщаме внимание, че до 15 юни действаща остава Заповед № РД-01-302/03.06.2020 г.
С пълния текст на новата заповед може да се запознаете – тук.
Източник: mh.government.bg
Считано от 15 юни до 30 юни не се разрешават посещенията в дискотеки, пиано-барове, нощни барове, клубове и други подобни. В същия период не се разрешава провеждането на групови празненства на закрито с присъствието на повече от 10 души, в т. ч. сватби, балове, кръщенета и други. Това нарежда здравният министър със Заповед № […]
Ключови думи: договор за наем, прекратяване, разваляне, неустойка, всички наемни вноски до края на договора, адвокат, Пловдив, София
Възможно ли е наемодателят да претендира от наемателя под формата на неустойка всички оставащи наемни вноски след прекратяване на договора за наем и след връщане на наетата вещ, когато страните изрично са уговорили такава последица при едностранно прекратяване на наемния договор от наемателя?
Въпросът е много актуален, доколкото предвид създалата се ситуация в страна много наематели са поставени в положение да искат прекратяване на сключените от тях договори за наем. Често се среща в договорите за наем да има уговорена неустойка при прекратяване или разваляне на договора, че наемателят ще има задължение да заплати всички оставащи наемни вноски до края на срока на договора.
Този въпрос е допуснат до касационно обжалване с определение № 82/29.01.2016г. по т.д. № 1226/15г. на ВКС, I т.о.
След постановяване на горепосоченото определение с Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. е създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика, с която се формира отговор, че уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването /развалянето/ до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, като неустоечната клауза, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Доколкото договорът за наем проявява по някои свои правни последици сходство с договора за лизинг на вещ, така даденото разрешение има приложение и към въпроса за уговорената при прекратяване на наемен договор неустойка в размер на оставащите до изтичане на срока наемни вноски.
С оглед характера на насрещните престации – за продължително изпълнение на наемодателя /предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично изпълнение на наемателя /за заплащане на наемната цена/, както развалянето на този договор, така и прекратяването му има действие за в бъдеще.
На осн. чл.238 ЗЗД, ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Когато договорът за наем е с определен срок, наемното правоотношение се прекратява с изтичане на срока. Срокът обезпечава както интереса на наемателя – защитава го от възможността наемодателят да го лиши от ползването на имота предсрочно било поради прекратяване, било поради разпореждане с вещните си права по отношение на имота, ако се легитимира и като собственик на последния, при отчитане на правилото по чл.237, ал.2 ЗЗД, така и интереса на наемодателя – да получи за определен период наемна цена срещу предоставеното право на ползване на наетата вещ.
Същевременно липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл.9 ЗЗД страните по договор за наем могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за наем, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за наем и вида на насрещните престации: наемодателят се задължава да предостави на наемателя ползването на една вещ срещу наемна цена, а наемателят – да я заплати, но само срещу отстъпеното му ползване. При прекратяване на договора за наем наемодателят не получава наемна цена, но може да отдаде вещта за ползване на друго лице, от което да реализира пропусната печалба. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за наем от наемателя, в размер на всички неплатени по договора наемни вноски до края на срока му, наемодателят по прекратения наемен договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на бившия наемодател и нарушава принципа за справедливост.
Предвид изложеното отговорът на поставения материалноправен въпрос е, че уговорката за неустойка в полза на наемодателя при предсрочно прекратяване от наемателя на договор за наем, определена в размер на наемните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.26,ал.1 пр.3 ЗЗД. Така е прието в Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на ВКС, I т. о.
За контакти – адвокат Маргарита Балабанова
Ключови думи: договор за наем, прекратяване, разваляне, неустойка, всички наемни вноски до края на договора, адвокат, Пловдив, София Възможно ли е наемодателят да претендира от наемателя под формата на неустойка всички оставащи наемни вноски след прекратяване на договора за наем и след връщане на наетата вещ, когато страните изрично са уговорили такава последица при […]
Считано от 10.06.2020 г. се разрешават колективни и индивидуални спортни мероприятия с тренировъчен и състезателен характер за всички възрастови групи, на открито, с публика, при заетост на местата до 30% от общия им капацитет, при настаняване на зрителите най-малко през 2 седалки или при спазване на дистанция от 1,5 м.
Считано от 15.06.2020 г. се разрешават колективни и индивидуални спортни мероприятия с тренировъчен и състезателен характер за всички възрастови групи, на закрито, с публика, при заетост на местата до 30% от общия им капацитет и при настаняване на зрителите най-малко през 2 седалки.
Това нарежда министърът на здравеопазването със своя заповед, издадена днес.
Издадената днес Заповед № РД-01-302/03.06.2020 г. отменя Заповед № РД-01-289/02.06.2020 г.
С пълния текст на заповедта можете да се запознаете тук.
Източник: mh.government.bg
Считано от 10.06.2020 г. се разрешават колективни и индивидуални спортни мероприятия с тренировъчен и състезателен характер за всички възрастови групи, на открито, с публика, при заетост на местата до 30% от общия им капацитет, при настаняване на зрителите най-малко през 2 седалки или при спазване на дистанция от 1,5 м. Считано от 15.06.2020 г. се […]
Ключови думи: регистрация на марка, опозиция, търговски марки, адвокат, Пловдив
адвокат Маргарита Балабанова –
докторант по Търговско право към ИДП при БАН
Всяка заявка за национална регистрация на марка, която отговаря на изискванията за формална редовност и ако не са налице абсолютни основания за отказ на регистрация на марка, се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.
В тримесечен срок от тази публикацията[1], пред Патентното ведомство може да се подаде опозиция срещу регистрацията на марка или срещу признаване действието на международна регистрация на марка на територията на Република България.
Основания за подаване на опозиция са относителните основания за отказ за регистрация по чл. 12 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), а именно:
По-ранна марка е например марка с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, регистрирана по реда на ЗМГО; заявена марка с по-ранна дата на подаване или с по-ранен приоритет, ако бъде регистрирана по реда на ЗМГО; международна регистрация на марка с по-ранна дата на регистрацията, с по-ранен приоритет или с по-ранна дата на териториалното разширение и с признато действие на територията на Република България; марка на Европейския съюз с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, или със старшинство за територията на Република България по отношение на марки по т. 1 и 3, което е признато и уредено съгласно правилата на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз (OB, L 154/1 от 16 юни 2017 г.); марка, която е общоизвестна на територията на Република България към датата на подаване на заявка за марка, съответно към датата на приоритета и други, изрично посочени хипотези в чл. 12, ал. 2 ЗМГО.
Опозицията има законоустановено съдържание, на което трябва да отговаря.
Опозицията се разглежда от състав по опозиции, който се състои от трима експерти, единият от които е държавен експерт по смисъла на чл. 64 ЗМГО и е председател на състава. Съставът се назначава със заповед на председателя на Патентното ведомство.
За опозиция срещу регистрацията на марка, се уведомява заявителят на марката – обект на опозицията. За опозиция срещу признаване действието на международна регистрация на марка се уведомява Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, наричано по-нататък „Международното бюро“.
Извършва се проверка за допустимост и формална редовност на опозициите, по която се проверява дали опозицията е подадена в срок, дали са спазени законовите изисквания за съдържанието й, както и дали е заплатената такса. Когато се констатират нередовности, се уведомява лицето, което я е подало, като му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. Когато нередовностите не бъдат отстранени в този срок, производството по опозиция се прекратява. Отказът за образуване и прекратяването на производството се извършват с решение на състав по опозиции.
След приключването на проверката за допустимост и формална редовност на опозицията на двете страни се изпраща уведомление, с което им се предоставя тримесечен срок за постигане на споразумение, който започва да тече от датата на изпращане на уведомлението. Този срок може еднократно да се удължи с три месеца по писмено искане, подписано от страните, придружено с документ за платена държавна такса, ако плащането е по банков път. Едновременно с уведомлението на заявителя на марката – обект на опозиция, се предоставя единият екземпляр от опозицията заедно с доказателствата, когато такива са представени.
Когато не бъде депозирано споразумение в срок, на заявителя се предоставя двумесечен срок за отговор по опозицията и доказателствата, ако такива са представени. Отговорът на заявителя се предоставя на лицето, подало опозицията, за даване на становище в едномесечен срок. Ако в едномесечния срок опонентът представи становище, то се предоставя на заявителя за отговор в едномесечен срок от съобщаването, при условие че с него са представени нови факти, обстоятелства и/или доказателства от значение за опозицията.
По искане на заявителя на марката – обект на опозиция, лицето, подало опозицията, представя доказателства за реално използване на по-ранната марка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и на които се основава опозицията през петте години, предхождащи датата на подаване или датата на приоритета на заявката за регистрация на марка – обект на опозиция, или доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването й, при условие че по-ранната марка е регистрирана поне 5 години преди датата на заявяване или датата на приоритета на по-късната марка. Искането следва да бъде направено при първата предоставена на заявителя възможност за отговор по подадената опозиция.
След изтичането на този срок съставът по опозиции пристъпва към разглеждане на опозицията, на отговорите на заявителя, на становището на опонента и на доказателствата, ако такива са представени. Разглеждането на опозицията се ограничава до правните основания и мотивите във връзка с тях.
След изясняването на всички факти и обстоятелства по спора съставът по опозиции взема решение, с което:
Решенията по опозиции се постановяват в тримесечен срок, след като е приключило събирането на доказателствата и материалите от страните.
Срещу решението на съставът по опозиции може да се подаде жалба в двумесечен срок от съобщаването на решението пред съставите за разглеждане на жалби, които включват по двама държавни експерти по смисъла на чл. 64 ЗМГО и по един юрист.
След приключването на проверката за допустимост и формална редовност на жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 3 единият екземпляр на жалбата се предоставя на заинтересованата страна за отговор в едномесечен срок.
След изясняването на всички факти и обстоятелства по спора съставът по спорове изготвя становище за вземане на решение, с което:
Решенията се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател в двумесечен срок от приключването на размяната на кореспонденция между страните.
Когато се отмени решение на състав по опозиции, при повторното му разглеждане се взема решение по същество.
Решението подлежи на съдебен контрол и може да се обжалват пред Административния съд – град София, в двумесечен срок от съобщаването.
[1] Който за международната регистрация на марка започва два месеца след публикацията по чл. 49, ал. 3 ЗМГО
За повече информация и контакти:
адвокат Маргарита Балабанова, тел. 0883328927
Ключови думи: регистрация на марка, опозиция, търговски марки, адвокат, Пловдив адвокат Маргарита Балабанова – докторант по Търговско право към ИДП при БАН Всяка заявка за национална регистрация на марка, която отговаря на изискванията за формална редовност и ако не са налице абсолютни основания за отказ на регистрация на марка, се публикува в Официалния […]
Здравният министър издаде Заповед № РД-01-285/29.05.2020 г., с която регламентира влизането в Р България, считано от 1 юни, транзитното преминаване през територията на страната, както и поставянето под 14-дневна карантина.
Заповедта гласи:
„I. Въвеждам временна забрана за влизане на територията на Република България, считано от 1 юни 2020 г., както следва:
1. Временно забранявам влизането на територията на Република България на всички лица, независимо от тяхното гражданство, през всички гранични пунктове, с въздушен, морски, железопътен и автомобилен транспорт.
2. Забраната по т. 1 не се отнася за:
а) българските граждани, гражданите на държави членки на Европейския съюз (ЕС), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, на страни по Шенгенското споразумение (включително Република Сан Марино, Княжество Андора, Княжество Монако и Държавата град Ватикан), Република Сърбия и Република Северна Македония, членовете на семействата на български граждани, както и лицата, които са във фактическо съжителство с български гражданин, лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства;
б) медицински специалисти, медицински научни работници, социални работници, и техните ръководители, когато целта на пътуването е с свързана упражняваната от тях професия;
в) работници, които участват в доставките на лекарствени продукти, медицински изделия и лични предпазни средства, медицинска апаратура, включително при инсталирането и поддръжката ѝ;
г) транспортен персонал, ангажиран с международен превоз на пътници и товари, екипажи на въздухоплавателни средства, извършващи търговски въздушен превоз, и друг транспортен персонал при необходимост, включително екипажи на плавателни съдове и лицата, ангажирани с поддръжката на плавателните съдове;
д) чуждестранни официални длъжностни лица (държавни ръководители, членове на правителства и др.) и членовете на техните делегации, както и дипломати, служители на международни организации, военнослужещи, служители на службите за сигурност и обществения ред и хуманитарни работници при изпълнение на техните задължения;
е) лица, пътуващи по хуманитарни причини;
ж) представители на търговско-икономическите и инвестиционни дейности и лица, имащи пряко отношение към: изграждане, поддържане, експлоатация и осигуряване на безопасността на стратегическата и критичната инфраструктура на Република България, изпълнение на проекти, сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите, анализи по проекти на потенциални инвеститори и други дейности от значение за икономиката на страната, , удостоверено с писмо от министъра на икономиката или друг министър, отговарящ за съответната дейност, както и лица, ангажирани в корабостроенето и кораборемонта;
з) сезонни земеделски работници и работници в областта на туризма;
и) погранични работници.
3. Изключение от забраната по т. 1 се допуска и по отношение на транзитно преминаване през територията на Република България на:
а) гражданите на държави членки на Европейския съюз, на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и на страни по Шенгенското споразумение (включително Република Сан Марино, Княжество Андора, Княжество Монако и Държавата град Ватикан) и членовете на техните семейства, с цел да се завърнат в държавата, където пребивават;
б) гражданите на трети страни, които имат разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава-членка на Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, или в страна по Шенгенското споразумение (включително Република Сан Марино, Княжество Андора, Княжество Монако и Държавата град Ватикан) и членовете на техните семейства, с цел да се завърнат в държавата, където пребивават;
в) гражданите на Република Сърбия, Република Северна Македония, Черна гора и Република Турция с цел да се завърнат в държавата, чиито граждани са.
4. Транзитното преминаване се допуска единствено в случаите, когато може да се гарантира незабавното напускане на територията на Република България.
5. Всички лица, които влизат на територията на Република България от Кралство Швеция, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Кралство Белгия, Република Ирландия, Република Португалия, Кралство Испания, Република Малта и Италия както и от всички трети страни, с изключение на Република Сърбия и Република Северна Македония, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или оправомощено от него длъжностно лице.
6. Изключение от изискването за поставяне под карантина на лицата по т. 5 се допуска по отношение на:
а) български граждани и граждани на други държави членки на ЕС, на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на страни по Шенгенското споразумение (включително Република Сан Марино, Княжество Андора, Княжество Монако и Държавата град Ватикан), които са лица по т. 2, букви „е“ и „ж”;
б) водачите на автобуси, извършващи международен превоз на пътници;
в) водачите на товарни автомобили, които извършват или приключват международен превоз на товари и стоки.
г) членовете на екипажите на плавателни съдове – български граждани
д) лицата по т. 2, букви „б“, “в“, „д“ и „и“, независимо от тяхното гражданство.
7. Съответната регионална здравна инспекция предоставя информация на Министерството на външните работи за поставените под карантина чужди граждани (имена, дата на раждане, номер на документ, гражданство).
8. Лицата, които не се поставят под карантина, както и лицата, които преминават транзитно през територията на страната по реда на т. 3, представят на органите на граничния здравен контрол декларация по образец – Приложение № 1, в която се задължават да спазват противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра на здравеопазването на територията на Република България, както и, че са запознати с рисковете от заболяването COVID-19.
9. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) определя място, на което трябва да престоят товарният автомобил и водачът, до отпадане на съответната забрана, в случаите, при които водачите на товарни автомобили, превозващи товари и стоки, предназначени за други държави, на които се разрешава транзитно преминаване през Република България, поради забрана от страна на държава, гранична на Република България, не могат да напуснат страната..
10. За членове на екипажа на въздухоплавателни средства до и от летища за обществено ползване на територията на Република България, се прилага следният специален режим:
а) членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, което извършва полет от Република България до територията на друга държава, което не е престояло на територията на тази държава, освен на перона (стоянка, ръкав за обслужване на самолета) и този престой е за изпълнение на задължителната предполетна подготовка, и кацащо отново в Република България, не подлежат на поставяне под карантина;
б) членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, което извършва полет до територията на Република България от територията на друга държава, влизат на територията на Република България, при положение, че не напускат въздухоплавателното средство, освен за задължителната предполетна подготовка, като времето им за престой до излитането за следващия планиран полет не надвишава общото им разрешено заето време (FDP), но не повече от 12 (дванадесет) часа;
в) членовете на екипаж на въздухоплавателно средство, което извършва полет до територията на Република България с цел доставяне на въздухоплавателно средство за техническо обслужване и връщането му след такова, които са чужди граждани, влизат на територията на Република България, при положение, че не напускат въздухоплавателното средство, освен за задължителната предполетна подготовка, като времето им за престой до излитането за следващия планиран полет не надвишава общото им разрешено заето време (FDP), но не повече от 12 (дванадесет) часа;
г) при установяване на пътник със симптоми на COVID-19 на борда на въздухоплавателно средство, което е кацнало на територията на Република България, членовете на кабинния екипаж, обслужвал пътника със симптоми на COVID-19, не се планират за следващ полет, като се поставят под задължителна 14-дневна карантина, съгласно указанията на органите на държавния здравен контрол.
II. Заповед № РД-01-274 от 21.05.2020 г. на министъра на здравеопазването се отменя.
III. Заповедта влиза в сила от 01.06.2020 г.
IV. Заповедта да се съобщи на директорите на регионалните здравни инспекции, на министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на външните работи и министъра на икономиката за сведение и осъществяване на контрол за изпълнение на мерките и да се публикува на интернет страницата на Министерство на здравеопазването.
Заповедта подлежи на обжалване в едномесечен срок от публикуването на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Приложението и заповедта можете да намерите тук.
Източник: mh.government.bg
Здравният министър издаде Заповед № РД-01-285/29.05.2020 г., с която регламентира влизането в Р България, считано от 1 юни, транзитното преминаване през територията на страната, както и поставянето под 14-дневна карантина. Заповедта гласи: „I. Въвеждам временна забрана за влизане на територията на Република България, считано от 1 юни 2020 г., както следва: 1. Временно забранявам влизането на […]
Ключови думи: съдружник в ООД, прекратяване на членство, предизвестие, адвокат, търговско право
Автор:
адвокат Маргарита Балабанова –
доктор по Търговско право към ИДП при БАН
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването. В дружествения договор може да се предвиди по-дълъг срок на предизвестието.
В тази хипотеза прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок – тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон – прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника[1].
С подаването на писменото предизвестие по смисъла на чл. 125, ал. 2 ТЗ, съдружникът упражнява свое потестативно право. С изтичане на срока на предизвестието настъпва автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото му правоотношение. Уреждането на имуществените отношения между съдружника и дружеството има последващ характер и не влияе върху настъпилото вече прекратяване на членствените правоотношения. С изпълнението на фактическия състав на чл. 125, ал. 2 ТЗ членственото правоотношение се прекратява.
Разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ предвижда имуществените последици при прекратяване на членственото правоотношение със съдружник в ООД, да се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Равностойността на вземането на съдружника по чл. 125, ал. 3 ТЗ при прекратено членство отразява припадащата се на съдружника част от имуществото на дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение. Такова вземане се изплаща когато според баланса по чл. 125, ал. 3 ТЗ сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието на съдружника. Когато сумата на активите е по-ниска от сумата на пасива, не е налице вземане, което да трябва да се изплати на напусналия съдружник[2]. Затова изплащане не се извършва при превишение на пасива (без собствения капитал, резервите и финансовия резултат) над активите на дружеството по баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на съдружника.
При определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти.
При оспорване на съставения от търговеца баланс и установена нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите, компрометираща нейната достоверност вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ следва да се определи въз основа на нов коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица[3].
Дружеството изпада в забава за плащане на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ след като бъде поканено да плати от съдружника.
При липса на доброволно плащане от дружеството, съдружникът може да реализира правата си по съдебен ред.
[1] Вж. Решение № 17496 от 30.12.2013 г. по адм. д. № 12562/2013 на ВАС
[2] Така Решението № 100 от 07.02.2013г. по т. д. № 665/2011 г. състав на ВКС, І т. о.
[3] Така Решение № 206 от 06.08.2018 г. по т. д. № 1108 / 2017 г. на ВКС, II т. о.
Ключови думи: съдружник в ООД, прекратяване на членство, предизвестие, адвокат, търговско право Автор: адвокат Маргарита Балабанова – доктор по Търговско право към ИДП при БАН Прекратяване на членството на съдружник в ООД с предизвестие. Общи положения. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с […]
На 26 май, министърът на здравеопазването издаде заповед, с която отпадат част от мерките, въведени заради COVID-19.
Съгласно заповедта, считано от 26 май, се разрешават културно-развлекателни мероприятия (театри, концерти, сценични прояви, занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство, както и занимални от юридически и физически лица и други), при заетост на местата до 30 % от общия им капацитет на закрито и до 50% от общия им капацитет на открито и при максимален капацитет на използване на залите (читалища, детски комплекси, културни домове, младежки центрове, училищни салони и зали, частни обекти, военни клубове и други) според квадратурата на помещението при заетост на местата не повече от 20 човека за груповите занимания, и не повече от 1 човек на 4 кв. м. площ.
В заповедта на здравния министър се казва още, че считано от 01.06.2020 г. се разрешават посещенията в закрити площи на ресторанти, заведения за бързо хранене, питейни заведения, кафе-сладкарници, детски и спортни съоръжения на закрито, увеселителни и игрални зали, в т.ч и тези в търговски центрове тип МОЛ, барове, с изключение на дискотеки, пиано-бар и нощен бар.
Също считано от 1 юни се разрешават всички извънкласни занимания като занимални, клубове, детски центрове и други.
От 12 юни отварят увеселителни и игрални зали, дискотеки и барове от 15.06.2020г.
Издадената днес Заповед № РД-01-277/26.05.2020 г. отменя Заповед № РД-01-272 от 20.05.2020 г.
С пълния текст на Заповед № РД-01-277/26.05.2020 г. можете да се запознаете в прикачения файл.
Източник: mh.government.bg
На 26 май, министърът на здравеопазването издаде заповед, с която отпадат част от мерките, въведени заради COVID-19. Съгласно заповедта, считано от 26 май, се разрешават културно-развлекателни мероприятия (театри, концерти, сценични прояви, занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство, както и занимални от юридически и физически лица и други), при заетост на местата до 30 % […]
Summary/Abstract: Subject of the study are the controversial issues in the doctrine and practice regarding the nature of the cause. The issue of the presence or absence of a cause in the so called „abstract transactions” is placed under discussion. The article also addresses a number of procedural issues, related to the presence of cause in the transactions in negotiable instruments. Furthermore the mandatory court practice related to the issues discussed has been researched and systematized.
Published in: Legal Theory Magazine, 2017 No. 3, pp. 27 – 45:
https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=571393
Keywords: cause; transactions in negotiable instruments; abstract transactions; causal transactions; evidential burden; objections; nullity Summary/Abstract: Subject of the study are the controversial issues in the doctrine and practice regarding the nature of the cause. The issue of the presence or absence of a cause in the so called „abstract transactions” is placed under discussion. The article also […]
Keywords: Cancellation, limited liability company, company share, shareholder, expulsion, consequences, attorney, Bulgaria
Summary/Abstract: The purpose of the present article is to enlighten the term “cancellation” of a company share in a limited liability company on the ground of failure by the shareholder to pay its capital contribution. The article focuses on the legal nature, the conditions and legal effect of the cancellation of a company share in the LLC, which the author analyzes taking into account the applicable case law of the Supreme Court of Cassation and the legal theory.
Published in: Proceedings of the VIII National Conference of Doctoral Students in Legal Sciences, S., BAS, Institute of State and Law, 2018, pp. 169-184:
https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=774097
More information: attorney-at-law Margarita Balabanova
Keywords: Cancellation, limited liability company, company share, shareholder, expulsion, consequences, attorney, Bulgaria Summary/Abstract: The purpose of the present article is to enlighten the term “cancellation” of a company share in a limited liability company on the ground of failure by the shareholder to pay its capital contribution. The article focuses on the legal […]
Ключови думи: географско наименование, марка на ЕС, регистрация, адвокат, търговска марка
Съгласно чл. 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 относно марката на Европейския съюз aбсолютно основаниe за отказ за регистрация на марка е когато тя се състои предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни техни особености. Нормата е идентична с чл. 7, пар. 1, буква в) от Регламент № 207/2009, който вече не е в сила.
Съгласно чл. 59, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001[1] регистрираната марка на Европейския съюз се обявява за недействителна, когато се състои предимно от знак или от означение, което може да служи в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход (например географско наименование) или момента на производство на стоката или на предоставянето на услугата, или други характерни техни особености. Съгласно член 7, параграф 2 от цитирания регламент член 7, параграф 1 се прилага, независимо че основанието за отказ или за недействителност съществува само в една част на Съюза.
Съгласно постоянната съдебна практика знаците или означенията, визирани в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 и Регламент № 207/2009, са тези, които при нормална употреба от гледна точка на съответните потребители могат да служат за обозначаване на стоката или услугата, чиято регистрация се иска или се оспорва, или пряко или чрез споменаване на някоя от характерните особености на тази стока или услуга[2]. Следователно, за да попадне в приложното поле на прогласената в тази разпоредба забрана, знакът трябва да има достатъчно пряка и конкретна връзка с разглежданите стоки или услуги, която да даде възможност на съответните потребители да получат, незабавно и без друг размисъл, описание на разглежданите стоки или услуги или на някоя от техните характерни особености[3]. Достатъчно е основанието за отказ или за обявяване на недействителност да е налице само по отношение на непренебрежима част от целевите потребители и не е необходимо да се проверява дали останалите потребители, които са част от съответните потребители, също познават посочения знак[4].
Залегналият в основата на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 и Регламент № 207/2009 общ интерес е да се осигури възможност знаците, описващи една или повече от характерните особености на стоките или услугите, чиято регистрация като марка се иска, да се използват свободно от всички икономически оператори, предлагащи такива стоки или услуги[5]. Цитираната разпоредба не допуска тези знаци или означения да бъдат запазени само за едно предприятие поради регистрацията им като марка (решение от 23 октомври 2003 г., СХВП/Wrigley, C‑191/01 P, EU:C:2003:579, т. 31) и едно предприятие да монополизира използването на описателен термин в ущърб на другите предприятия, включително неговите конкуренти, за които по този начин обхватът на речника, който ще могат да използват, за да опишат собствените си стоки, би бил ограничен (вж. решение от 7 декември 2017 г., 360°, T‑332/16, непубликувано, EU:T:2017:876, т.). Прилагането на споменатата разпоредба обаче не зависи от това дали е налице конкретна, настояща и сериозна необходимост от оставяне на възможност за свободно ползване[6].
Що се отнася в частност до знаците или означенията, които могат да служат за обозначаване на произхода или географското местоназначение на категории стоки или мястото на предоставяне на категории услуги, за които е заявена марка на Европейския съюз, и особено по отношение на географските наименования, налице е общ интерес да се запази възможността за тяхното свободно ползване, по-специално поради способността им не само евентуално да разкрият качеството и други свойства на съответните категории стоки или услуги, но и да повлияят по различни начини на предпочитанията на потребителите, например като свържат стоките или услугите с дадено място, което може да предизвика положителни емоции[7]
Освен това следва да се припомни, че са изключени, от една страна, регистрацията като марки на географските наименования, когато те обозначават определени географски места, които са вече известни или познати за категорията съответни стоки или услуги и които поради това заинтересованите среди свързват с нея, и от друга страна, регистрацията на географски наименования, които могат да бъдат използвани от предприятията и които също трябва да бъдат оставени за свободно ползване от тези предприятия като указания за географския произход на категорията съответни стоки или услуги[8].
Трябва да се отбележи обаче, че по принцип член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001[9] допуска регистрацията на географски наименования, които не са познати на заинтересованите среди или поне не са познати като обозначение на дадено географско място, или също на наименования, по отношение на които поради характеристиките на мястото, което обозначават, е малко вероятно заинтересованите среди да могат да приемат, че категорията съответни стоки или услуги произхожда от това място или е замислена там[10].
С оглед на гореизложеното описателният характер на знака може да бъде преценен само от гледна точка на съответните стоки или услуги, от една страна, и на начина, по който го разбират съответните потребители, от друга страна[11].
С решението на EUIPO марката ДЕВИН е обявена за изцяло недействителна, поради това, че българският град Девин е познат на широката общественост в България и на значителна част от потребителите в съседните страни, като Гърция и Румъния, по-специално като известен балнеологичен курорт, и че заинтересованите среди свързват името на този град с категорията стоки, обхванати от оспорваната марка, и в частност минералните води. „Девин“ сезира Общия съд на Европейския съюз с искане за отмяна на решението на EUIPO.
Образувано е дело Т-122/2017 на Общия съд, с решението по което е заключено, че средният български потребител разпознава думата „девин“ като географско наименование на български град, но това няма решаващо значение в конкретния казус, защото в съзнанието на средния български потребител оспорваната марка е придобила силен отличителен характер и дори репутация, що се отнася до минералните води. Следва да се отбележи, че след като словната българска марка „Девин/Devin“ е била призната от Патентното ведомство на Република България за известна марка, на пръв поглед изглежда съвсем неправдоподобно оспорваната марка, а именно словната марка на Европейския съюз „ДЕВИН“, да не е придобила там поне нормален отличителен характер, без дори да се разглежда въпросът за нейния силен отличителен характер или за нейната репутация.
Фактът, че град Девин се открива от интернет търсачките, не е достатъчен, за да се докаже — в съответствие с правните изисквания и изискванията на съдебната практика — че става дума за място, познато на голяма част от съответните потребители от Гърция и от Румъния.
Наличието на „непренебрежим туристически профил в интернет“ обаче само по себе си не е достатъчно, за да се докаже, че съответните потребители в чужбина познават даден малък град. В тази насока фактът, че Девин не е сред най-популярните дестинации в България на интернет сайта „TripAdvisor.com“ е най-малкото релевантен, защото има логика да се смята, че съответните чуждестранни потребители познават само основните забележителности на трета страна като България.
Що се отнася до средния гръцки и румънски потребител, Общият съд констатира, че наличието на „туристически профил в интернет“ само по себе си не е достатъчно, за да се докаже, че съответните потребители в чужбина познават даден малък град. На следващо място фактът, че град Девин има „мащабна туристическа инфраструктура“, не дава основание да се направи извод, че такъв потребител би могъл да познава града извън границите или да направи пряка връзка с него. Общият съд подчертава, че съсредоточавайки се неправилно върху чуждестранните туристи, по-специално гръцки или румънски, които посещават България или Девин, EUIPO не е отчела съвкупността от съответните потребители, която се състои от средния потребител от Съюза, по-специално от посочените държави членки. В тази насока Общият съд смята, че средният потребител на минерална вода и напитки в Съюза няма тясна специализация по география или по туризъм и няма конкретно доказателство, въз основа на което да може да се направи извод, че той възприема думата „девин“ като географско място в България.
Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (сега – Регламент 2017/1001) допуска регистрацията на географски наименования, които не са познати на заинтересованите среди или поне не са познати като обозначение на географско място. В настоящия случай докато географско наименование „Девин“ е познато на заинтересованите среди в България — страна, в която жалбоподателят твърди, че оспорваната марка е придобила отличителен характер, то следва да се приеме за установено, че на заинтересованите среди от останалите държави — членки на Съюза, и по-специално Гърция и Румъния, това място е до голяма степен непознато, или поне непознато като обозначение на географско място.
Аналогично, съгласно цитираната по-горе съдебна практика при преценката си EUIPO е била длъжна да докаже, че географското наименование е познато на заинтересованите среди като обозначение на дадено място. В този казус съдът е приел, че географско наименование „Девин“ е непознато на голяма част от заинтересованите среди, които се състоят от средни потребители. Частта от съответните потребители, които познават това наименование като географско място, е незначителна и пренебрежима — един или най-много няколко процента. Нещо повече, този процент на пръв поглед изглежда по-малък от частта от съответните потребители, които познават Девин като марка на минерална вода.
От предходното следва, че EUIPO е допуснал грешка в преценката, като е заключил, че оспорваната марка е описателна за географски произход, що се отнася до средния потребител от съседни на България страни, а именно Гърция и Румъния, както и от всички останали държави — членки на Съюза, с изключение единствено на България. С това той е нарушил член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от същия регламент.
Затова Общия съд на ЕС отменя решението на EUIPO, с което оспорваната марката ДЕВИН е обявена за изцяло недействителна (Така решение по Т-122/2017 на Общия съд).
[1] Този член е идентичен с член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009
[2] Вж. в този смисъл решения от 20 септември 2001 г., Procter & Gamble/СХВП, C‑383/99 P, EU:C:2001:461, т. 39 и от 10 септември 2015 г., Laverana/СХВП (BIO organic), T‑610/14, непубликувано, EU:T:2015:613, т. 14.
[3] Вж. решения на общия съд от 22 юни 2005 г., Metso Paper Automation/СХВП (PAPERLAB), T‑19/04, EU:T:2005:247, т. 25 и от 7 декември 2017 г., Colgate-Palmolive/EUIPO (360°), T‑332/16, непубликувано, EU:T:2017:876, т. 15.
[4] Вж. решение от 6 октомври 2017, Karelia/EUIPO (KARELIA), T‑878/16, непубликувано, EU:T:2017:702, т. 27 и цитираната съдебна практика.
[5]Решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 37.
[6] Вж. в този смисъл решение от 7 октомври 2015 г., Кипър/СХВП (XAΛΛOYMI и HALLOUMI), T‑292/14 и T‑293/14, EU:T:2015:752, т. 55 и цитираната съдебна практика.
[7] Решения от 25 октомври 2005 г., Peek & Cloppenburg/СХВП (Cloppenburg), T‑379/03, EU:T:2005:373, т. 33, от 15 януари 2015 г., MEM/СХВП (MONACO), T‑197/13, EU:T:2015:16, т. 47 и от 27 април 2016 г., Niagara Bottling/EUIPO (NIAGARA), T‑89/15, непубликувано, EU:T:2016:244, т. 15.
[8] Решения от 25 октомври 2005 г., Cloppenburg, T‑379/03, EU:T:2005:373 от 15 януари 2015 г., MONACO, T‑197/13, EU:T:2015:16 и от 27 април 2016 г., NIAGARA, T‑89/15, EU:T:2016:244, Т-122/2017.
[9] И от Регламент № 207/2009 отм., които норми са идентични.
[10] Решения от 25 октомври 2005 г., Cloppenburg, T‑379/03, EU:T:2005:373, т. 36, от 15 януари 2015 г., MONACO, T‑197/13, EU:T:2015:16, т. 49 и от 27 април 2016 г., NIAGARA, T‑89/15, непубликувано, EU:T:2016:244, т. 17.
[11] Решения от 25 октомври 2005 г., Cloppenburg, T‑379/03, EU:T:2005:373, т. 37, от 15 януари 2015 г., MONACO, T‑197/13, EU:T:2015:16, т. 50 и от 27 април 2016 г., NIAGARA, T‑89/15, непубликувано, EU:T:2016:244, т. 18.
За повече информация и контакти: адвокат Маргарита Балабанова
Ключови думи: географско наименование, марка на ЕС, регистрация, адвокат, търговска марка Забрана за описателност на марката на Европейския съюз (ЕС) Съгласно чл. 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 относно марката на Европейския съюз aбсолютно основаниe за отказ за регистрация на марка е когато тя се състои предимно от знаци или от означения, които […]
