Ключови думи: регистрация на хранителни добавки; БАБХ; храна, предназначен за мускулна употреба; процедура; адвокат
Адвокатска кантора „Балабанова“ предлага специализирана правна услуга по регистрация на хранителни добавки пред Българската агенция по безопасност на храните. Кантората осигурява пълно съдействие на всеки етап от процедурата – етикетирането, подготовка и комплектоване на необходимата документация, кореспонденция с БАБХ и успешно приключване на регистрационния режим.
С над 2000 успешно регистрирани хранителни добавки, адвокатска кантора „Балабанова“ разполага със значителен практически опит и задълбочени познания в областта на хранителното и регулаторното право. Екипът работи с български и международни производители, вносители и търговци.
Услугата е насочена към минимизиране на административните рискове, избягване на забавяния и санкции, както и към бързо и сигурно въвеждане на хранителните добавки на пазара.
Изискванията към състава, безопасността, представянето и етикетирането на хранителните добавки са уредени в множество нормативни актове – както на национално ниво, така и в правото на Европейския съюз. Поради сложността и динамиката на тази правна уредба, както и поради честите тълкувателни затруднения и контролната практика на БАБХ, е силно препоръчително производителите и търговците да ангажират адвокат със специализиран опит в областта с цел избягване на нарушения, санкции и забавяне при пускането на продуктите на пазара.
За пускане за първи път на пазара на територията на Република България на хранителна добавка или храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, търговецът е длъжен да извърши регистрация.
Компетентен орган за регистрация на хранителни добавки и храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, е изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Хранителна добавка или храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, се пуска на пазара на територията на Република България единствено след вписване в регистъра на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. В противен случай съответния търговец подлежи на административна отговорност и глоби или имуществени санкции.
За повече информаци – адв. д-р Маргарита Балабанова
Ключови думи: регистрация на хранителни добавки; БАБХ; храна, предназначен за мускулна употреба; процедура; адвокат Адвокатска кантора „Балабанова“ предлага специализирана правна услуга по регистрация на хранителни добавки пред Българската агенция по безопасност на храните. Кантората осигурява пълно съдействие на всеки етап от процедурата – етикетирането, подготовка и комплектоване на необходимата документация, кореспонденция с БАБХ и […]
Ключови думи: отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, застраховател, жалба, адвокатска кантора, адвокат
д-р и гл. ас. по Търговско право
Лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да подаде застрахователна претенция пред съответния застраховател или в някои изрично уредени в КЗ случаи пред гаранционен фонд.
Застрахователят е длъжен да регистрира датата на всяка заведена претенция, както и да регистрира датата на последващо получаване на всеки документ по нея, и да удостовери всяко от тези обстоятелства поотделно или под опис пред лицето, заявило претенцията.
Когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.
Заключение на застрахователя. Срокове за произнасяне и изпълнение
Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки свързани с животозастраховането (Застраховки „Живот“, Застраховки „Живот“, свързани с инвестиционен фонд и др.) и Общо застраховане (Злополука, Заболяване, застраховка „Каско“, Пожар и природни бедствия, Други вреди на имущество, Обща гражданска отговорност, Кредит, Гаранции, Разни финансови загуби, Правни разноски и др.) в срок до 15 работни дни от представянето на всички необходими доказателства.
Срокът за произнасяне по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите е три месеца от подаване на застрахователната претенция.
В дейността по уреждане на претенции по застраховки на големи рискове срокът не може да е по-дълъг от 6 месеца.
В тези срокове застрахователя може:
Отказът на застрахователя може да се обжалва пред застрахователя извънсъдебно, като се изложат подробни аргументи и ако е необходимо се представят нови доказателства, доказващи основанието и размера на вредите. Препоръчително е жалбата да е изготвена от юрист и в нея да са изложени подробни юридически аргументи.
Другият път за защита в случай на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е лицето да потърси правата си срещу застрахователя по съдебен ред. Следва да се посочи, че макар по-бавен, този път за защита понякога най-пълно защитава интереса на лицето, желаещо да получи обезщетение. Това е така защото съдът, като безпристрастен държавен орган, ще съобрази всички обстоятелства по спора и в по-голяма част от случаите в практиката ще пресъди по-голямо обезщетение, отколкото застрахователят би платил доброволно. Освен това съдът ще присъди лихва за забава върху сумата, както и сторените по делото разноски.
Застрахователните дела са сред най-сложните и предизвикателни правни производства. Те изискват не само задълбочено познаване на застрахователното, облигационното и търговското право, но и практически опит в работата със застрахователни дружества, съдебната практика и различните видове съдебни експертизи (медицински, технически и други). В тези дела често се прилагат специфични клаузи и съдебна практика, които могат съществено да повлияят върху изхода от спора.
За постигането на максимални резултати е от ключово значение адвокатът да разполага с необходимия професионален опит, стратегическо мислене и умение да защити интересите на клиента на всеки етап от производството. Само чрез прецизен правен анализ, познаване на актуалната съдебна практика и целенасочена защита може да се гарантира справедливо обезщетение и ефективна защита на правата на застрахованите лица.
Адвокатска кантора „Балабанова“ предоставя висококвалифицирана правна помощ и процесуално представителство по застрахователни спорове в цялата страна. Кантората разполага с богат практически опит по всички видове застрахователни договори и успешно защитава интересите на своите клиенти както в извънсъдебни производства, така и пред всички съдебни инстанции. Адвокатите от кантората следят отблизо развитието на законодателството и актуалната съдебна практика, което им позволява да прилагат най-ефективните правни подходи в защита на интересите на своите клиенти.
Комбинацията от висока правна експертиза, практически опит и индивидуален подход към всеки казус гарантира професионално представителство и стремеж към постигане на максимално благоприятен резултат по всяко застрахователно дело.
Ключови думи: отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, застраховател, жалба, адвокатска кантора, адвокат адв. Маргарита Балабанова – д-р и гл. ас. по Търговско право Лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да подаде застрахователна претенция пред съответния застраховател или в някои изрично уредени в КЗ случаи пред гаранционен фонд. Застрахователят е длъжен да […]
Ключови думи: застрахователна претенция, застрахователно обезщетение, застрахователен договор, адвокат
адв. гл. асистент и д-р по Търговско право
Маргарита Балабанова
Екипът на адвокатска кантора „Балабанова“ е специализирал работата си в сферата на застрахователното право. Оформянето и подаването на застрахователна претенция е изключително важно за реализиране на правата на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, спрямо застраховател и получаване на справедливо застрахователно обезщетение. В тази връзка Ви съветваме да се обърнете към специалист, защото в някои случаи неправилно подадената застрахователна претенция, може да доведе до отказ от изплащане на обезщетение и да осуети пътя Ви за последващи действия и защита срещу застрахователя.
Своевременно и правилно подадената застрахователна претенция е ключова за получаване на справедливо застрахователно обезщетение и съответно е от значение за дължимите лихви. В някои случая именно тя е ключът към бързо решаване на съответния казус и избягване на дълги и трудни съдебни производства.
Според КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
В чл. 380, ал. 1 КЗ изрично е уредена форма на претенцията до застрахователя и тя е писмена. Като задължителен реквизит е посочено наличието на банкова сметка, по която лицето желае да му бъде заплатено обезщетение.
Изискването за подаване на застрахователна претенция е уредено в част четвърта, дял първи от КЗ: Общи изисквания към всички застрахователни договори и затова е приложима за всички застрахователни договори.
Основна функция на писмената застрахователна претенция е да се уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и да му се даде възможност за доброволно плащане. Целта на претенцията е да се даде възможност на застрахователят да плати доброволно и извънсъдебно застрахователно обезщетение.
На задължението на увреденият да предяви застрахователна претенция кореспондира задължението на застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок.
Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Според чл. 496, ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в лимитирания от чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, може да се изрази:
1/ в определяне и изплащане на размера на обезщетението, или
2/ в отказ за плащане, който може да е само частичен, по отношение на част от претенцията.
Застрахователната претенция има изключително важно значение за давността, за лихвите за забава, дори и за наследяването на право на застрахователно обезщетение.
Във връзка със застраховка гражданска отговорност отправянето от увреденото лице към застрахователя или негов представител на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ[1].
[1] Така Решение № 167 от 30.01.2020 г. по к. т. д. № 2273 / 2018 г. на ВКС
Ключови думи: застрахователна претенция, застрахователно обезщетение, застрахователен договор, адвокат адв. гл. асистент и д-р по Търговско право Маргарита Балабанова Екипът на адвокатска кантора „Балабанова“ е специализирал работата си в сферата на застрахователното право. Оформянето и подаването на застрахователна претенция е изключително важно за реализиране на правата на лицето, което желае да получи застрахователно […]
Ключови думи: разрешение за търговия с тютюневи изделия, цигари, тютюн, търговци, адвокат
Адвокатска кантора „Балабанова“ ще Ви съдейства с изготвяне, снабдяване и подаване на всички необходими документи за получаване на разрешение за търговия с тютюн, цигари и други подобни изделия. Кантората разполага със специалисти с богат опит, които ще Ви помогнат във всяка стъпка до получаване на разрешението.
Продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия може да се извършват само от лица, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия от директора на териториалната дирекция по местонахождение на търговския склад или обект.
Право да извършва търговия с тютюневи изделия има лице, което:
а) не са осъждани за престъпление от общ характер;
б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
Продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия може да се извършват в търговски складове и обекти – специализирани магазини за търговия с тютюневи изделия, магазини за продажба на хранителни и нехранителни стоки, магазини за продажба на вина и спиртни напитки, станции за зареждане на моторни превозни средства, павилиони, ресторанти, питейни заведения и барове.
Търговските складове и обекти по ал. 1 трябва да отговарят на следните условия:
Продажбата на тютюневи изделия чрез използване на транспортни средства е допустима само за осъществяване на тяхната доставка от и за лица, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия.
Ключови думи: разрешение за търговия с тютюневи изделия, цигари, тютюн, търговци, адвокат Адвокатска кантора „Балабанова“ ще Ви съдейства с изготвяне, снабдяване и подаване на всички необходими документи за получаване на разрешение за търговия с тютюн, цигари и други подобни изделия. Кантората разполага със специалисти с богат опит, които ще Ви помогнат във всяка стъпка […]
Ключови думи: въвеждане на еврото, двойно обозначаване на цени; двойно обращение; обмяна на банкноти; евро; лев; адвокат
В настоящата статията ще бъдат разгледани някои основни въпроси, касаещи въвеждането на еврото в Република България от 01.01.2026г., а именно периодът на двойно обозначаване на цените, периодът на двойно обращение на лева и еврото и правилата за обмяна на банкноти и монети.
Двойно обозначаване на цените на стоките и услугите
За периодът от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. цените на всички стоки и услуги, които се предлагат на потребители, се обозначават в евро и в левове, като за цените в евро се прилагат правилата за превалутиране и съответно за закръгляване по закона за въвеждане на еврото в Република България.
Изискването за двойно обозначаване не се прилага при:
В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.
Период на двойно обращение на лева и еврото
От датата на въвеждане на еврото в Република България за период от един месец банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на Република България (период на двойно обращение на лева и еврото).
В периода на двойно обращение при получено плащане в брой в левове или в евро търговецът връща остатъка изцяло в евро. Когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне остатъка изцяло в евро, връща остатъка изцяло в левове.
В периода на двойно обращение търговецът може да не приема повече от 50 броя монети в левове, включително стотинки, при една трансакция.
В периода на двойно обращение при рекламация на стока или услуга, когато потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената от него сума, търговецът връща платената сума изцяло в евро. Когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне платената сума в брой в евро, връща платената сума изцяло в левове.
От датата на въвеждане на еврото в Република България при извършване от търговци на операции в брой с автомати, устройства и системи на самообслужване, включително без електрическо захранване, се използва само евро.
При връщане на остатъка по ал. 1 в евро или на платената сума по ал. 3 в евро търговецът предоставя устно информация относно паричната стойност на остатъка или платената сума в левове, при поискване от потребителя.
Обмяна на банкноти и монети
Българската народна банка обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс.
През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции обменят безплатно, в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс, като за суми над 30 000 лв. на една трансакция кредитните институции обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро след предварителна заявка от 3 работни дни. Изречение първо се прилага съответно и при внасянето и свързаната с това обмяна на банкноти и монети в левове по сметка на клиента в евро при кредитна институция, в която е извършена обмяната.
През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България „Български пощи“ ЕАД обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс в размер до 1000 лв. на ден за едно лице. За суми в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. на ден за едно лице „Български пощи“ ЕАД обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро след подадена предварителна заявка от 3 до 5 работни дни само в предварително обявени пощенски клонове в страната. „Български пощи“ ЕАД не обменя банкноти и монети от левове в евро в размер над 10 000 лв. на ден на едно лице. „Български пощи“ ЕАД обменя банкноти и монети от левове в евро само в населени места, където няма офиси или клонове на кредитна институция, чрез възлагане на дейността като услуга от общ икономически интерес за срок от 6 месеца, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, съгласно Решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес.
Обмяната на банкноти и монети от левове в евро се извършва при спазване на изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение.
За повече информация: адв. д-р гл. ас. Маргарита Балабанова
Ключови думи: въвеждане на еврото, двойно обозначаване на цени; двойно обращение; обмяна на банкноти; евро; лев; адвокат В настоящата статията ще бъдат разгледани някои основни въпроси, касаещи въвеждането на еврото в Република България от 01.01.2026г., а именно периодът на двойно обозначаване на цените, периодът на двойно обращение на лева и еврото и правилата за обмяна […]
Ключови думи: поемане на участие в капитала; ООД; търговско право; дружествено право; адвокат
д-р и гл. ас. по Търговско право
*Статията е публикувана в списание
Търговско и облигационно право кн. 8/2024г.
Терминът „поемане“ е легален термин. Същият се използва в Търговския закон (ТЗ) – чл. 117, ал. 4, чл. 176, ал. 1, чл. 263с, ал. 3 и други. В закона липсва дефиниция. Като синоним на поемане в ТЗ се използва терминът „записване“ (чл. 148, ал. 1, т. 2, чл. 160, чл. 161 ТЗ и др.), за който отново няма законово определение. Същото трябва да се изведе по тълкувателен път.
По отношение на ООД чл. 117, ал. 4 ТЗ предвижда, че участието в капитала може да бъде поето съвместно от няколко лица, а чл. 263с, ал. 3 ТЗ, че дяловете на напусналия съдружник при преобразуване на дружеството се поемат от останалите съдружници, предлагат се на трето лице или с тях се намалява капиталът.
Относно АД чл. 160 ТЗ говори за записване на акции от учредителите, а чл. 161, ал. 4 ТЗ предвижда, че капиталът трябва да е изцяло записан. При АД е налице единство на акцията, която инкорпорира както правото на вземане от имуществото, така и частта от капитала, с която съдружникът участва в дружеството.
При ООД капиталът условно е разделен на дялове, които се наричат участие в капитала1. Капиталът и участието в капитала са абстрактни числа, установени в дружествения договор. По отношение на тях не може да възникне притежание, защото те не са вещи, нито права. Капиталът се записва/поема от съдружниците при учредяване на дружеството, респ. при увеличение на капитала2. Размерът на записания от всеки съдружник капитал е неговото участие в капитала. Срещу записаното участие в капитала за съдружника възниква задължение да направи вноска в имуществото на дружеството, срещу задължението за която придобива дружествен дял. С други думи казано, срещу поетото участие в капитала съдружникът получава дружествен/и дял/ове, съответстващи по номинален размер на участието в капитала.
Предпоставки
Поемане на участие в капитала е допустимо, когато има капитал, който не е записан и съответно има участие в капитала, което не е поето от никой съдружник. Въпреки че не е уредено изрично както при АД (чл. 161, ал. 4, изр. 1 ТЗ), така и при ООД, капиталът на дружеството трябва да е записан изцяло3.
На първо място, участие в капитала се поема при учредяване на дружеството и при последващо увеличаване на капитала. Срещу записаната „част от капитала“, която съдружникът трябва да покрие със задължението си за вноска в имуществото, той придобива дружествени дялове. Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредбата № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, наричана за краткост по-долу Наредбата, при промяна на обстоятелствата по група „Капитал“ по партидата на дружеството в търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) към заявлението се прилага при парична вноска – документът за внесен в банка капитал, съответно част от увеличението на капитала при увеличаване на капитала.
Следващите случаи, при които е възможно поемане на участие в капитала, са при прекратяване на участието на съдружник в дружеството по чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ – при смърт или поставяне под пълно запрещение, при изключване, при прекратяване с ликвидация за юридически лица, при обявяване в несъстоятелност, при доброволно напускане с писмено предизвестие, при прехвърляне, респ. наследяване на дружествен дял, без приобретателят респ. наследникът да е приет за съдружник в дружеството. Във всички тези хипотези членството на съдружник се прекратява. Остава участие в капитала, което не е записано от никой съдружник. Дружеството трябва да уреди последиците от прекратяването на членството на съдружника. Възможностите са да бъде приет нов съдружник, който да поеме участието в капитала на съдружника с прекратено членство, участието в капитала да бъде поето от другите съдружници или с него да бъде намален капиталът на дружеството.
Поемане на участие в капитала понякога е задължително. Такъв ще е случаят, когато регистрираният от дружеството капитал в ТРРЮЛНЦ е в минимален размер, поради което е недопустимо намаляването му4.
В случаите на смърт на съдружника, наследниците на починалия съдружник не стават автоматично съдружници в съответното ООД, в което наследодателят им е бил съдружник, по силата на наследственото правоотношение. Те имат положение на трето за дружеството лице. Наследниците наследяват само имуществените права на наследодателя си и имат вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ спрямо дружеството. Наследникът може да стане член в ООД при условията за приемане на нов съдружник – с решение на общото събрание по негова писмена молба. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание. Ако бъде приет за съдружник, той трябва да запише участие в капитала. Той може да поеме участието в капитала на своя наследодател, или пък да запише ново участие в капала.
Във всички тези случаи поемането на участието в капитала, което е останало записано, става с решение на общото събрание на дружеството. Срещу записаното участие в капитала съдружникът придобива дружествени дялове в дружеството.
Част от съдебната практика приема, че за да бъде вписано поемането на „освободено“ участие в капитала в ТРРЮЛНЦ, поемащият трябва да направи вноска в имуществото, съответстваща по размер на номиналната стойност на поетото участие в капитала, като пред ТРРЮЛНЦ се представят доказателства5. Мотивите в тези съдебни решения са, че поемането на участие в капитала без заплащане на вноската в имуществото щяло да доведе до декапитализация на дружеството6. Налице било задължение на длъжностното лице по регистрация служебно да следи за запазването на покритието на капитала при капиталовите търговски дружества7.
Това разбиране се споделя и от някои автори в доктрината, които приемат, че в хипотезата на поемане на участие в капитала на напуснал съдружник от страна на друг съдружник, всички съдружници съразмерно или трето лице, винаги е налице задължение за извършване на вноска за покриване на капитала. Това е така, тъй като поемането на участието в капитала и последващото вписване на това обстоятелство по същество представлявали едновременно намаляване и увеличаване на капитала по смисъла на чл. 149, ал. 1, изр. 2 ТЗ във връзка с чл. 203 ТЗ8.
Налице е и практика в обратна посока – че не се изисква представяне на документ за направена вноска в размер на поетото участие9. Аргументите са, че при липса на изменение на капитала на дружеството, не се дължи представяне на документ за внесен капитал. Стойността на дяловете на напусналия съдружник вече е била внесена в капитала на дружеството при неговото учредяване. Няма разпоредба в ТЗ, която да изисква внасяне на капитала втори път10. Прекратяване членството на съдружник поради изключването му или поради доброволното му напускане като факт не променя състоянието на вписания и осигурен вече чрез вноските на съдружниците капитал, поради което и довнасяне към същия или намаляването му не е задължително11. Именно това становище трябва да бъде споделено.
Вноската, направена от съдружника, не подлежи на връщане при прекратяване на участието му в дружеството. Съдружникът с прекратено членство има вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ, което е от имуществото на дружеството и не засяга неговия капитал12. Вземането пряко зависи от стойността на чистия актив и няма отношение към размера на капитала. Действително, срещу поетото участие има задължение за вноска, но тя вече е направена от съдружника с прекратено членство. Затова не е необходимо отново (повторно) да бъде правена вноска за покриване на капитала от поемащия съдружник. Стойността на дяловете на напусналия съдружник вече е била внесена при неговото учредяване. Капиталът е постоянна величина и до предприемане на действия по неговото увеличаване или намаляване ТЗ не съдържа разпоредби, вменяващи задължения за неговото повторно внасяне.
Не могат да бъдат споделени мотивите за наличие на задължение за запазване на покритието на капитала. Действително капиталът на ООД има гаранционна функция. Важно е обаче да се подчертае, че дружеството с ограничена отговорност отговаря за задълженията си с имущество си, а не с капитала. Капиталът стои в основата на това имущество. Предназначението му е да служи като показател за минималната стойност на това имущество, откъдето идва и задължението за обявяването му в ТРРЮЛНЦ, но по действащата уредба капиталът не е в състояние да изпълни тази своя функция.
На практика в закона липсва задължение за дружеството по време на своето съществуване да поддържа имущество на стойност не по-малка от записания капитал13. Последният е просто една стойностна величина, отразена в партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ, зад която може да липсва каквото й да било имущество, което да послужи за удовлетворяване на неговите кредитори. Следва да се посочи още, че с изменението на ТЗ (ДВ, бр. 82 от 2009 г.) се намали законоустановеният минимален капитал за образуване на ООД на 2 лева14, което и формално обезсмисля каквато и да е гаранционна функция на капитала.
Предвид горното и предвид обстоятелството, че дружеството отговаря за задълженията си към трети лица не със записания капитал, а с имуществото си, става ясно, че в настоящата законова регламентация на капитала не е предвидено задължение капиталът на ООД да е покрит. В тази връзка няма как да е налице задължение на длъжностното лице по регистрация да следи за това покритие.
Също така аргумент в полза на разбирането, че не е необходимо да се представя доказателство за внасяне на поетото участие в капитала е, че в Наредбата е предвидено изискване за представяне на документ за внесен капитал само при промяна на обстоятелствата по група „Капитал“. В случай на поемане капиталът на дружеството не се променя, а се променя само членственият му състав, поради което чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредбата е неприложим.
С оглед на изложените аргументи, следва да се приеме, че при поемане на „освободено“ участие в капитала на ООД не възниква задължение за вноска за покриване на поетия капитал.
Изключение е налице в хипотезата на изключване на съдружник поради неплатена вноска по чл. 126, ал. 1 ТЗ. В този случай, доколкото вноската или част от нея не е била направена от изключения съдружник, то поемащият трябва да я внесе в имуществото на дружеството15.
Резултатът от поемането на участието на съдружник с прекратено членство може да бъде постигнат с едновременно намаление и увеличение на капитала на дружеството – намаляване на капитала с участието на прекратилия участието си съдружник и увеличаване на капитала, което да бъде записано от друг съдружник или трето лице. Процедурата по намаляване на капитала обаче е продължителна и сложна, а в някои случаи, когато капиталът е минимален – неприложима.
Заключение
Като обобщение следва да се приеме, че поемането на участие в капитала в ООД е способ за придобиване на дружествени дялове. Той се осъществява чрез записването на част от капитала в ООД при учредяването му, при последващо увеличение на капитала или при „освободен“ капитал от съдружник, който е прекратил участието си в дружеството. Поемащо лице може да е както съдружник, така и трето лице при спазване на условията за приемане на нов съдружник. Във всички случаи е необходимо решение на общото събрание на дружеството.
За поемащия при учредяване на дружеството и при последващо увеличаване на капитала възниква задължение за заплащане на вноска в имуществото на дружеството, срещу което същият придобива дружествени дялове с номинална стойност равна на записаното участие в капитала на дружеството. Чрез поемането при „освободен“ капитал се предотвратява необходимостта от намаляване на капитала на дружеството. В тези случаи за поемащия не възниква задължение за вноска в имуществото, с изключение на хипотезата на поемане на „освободен“ капитал при изключване поради неплатена вноска по чл. 126, ал. 1 ТЗ.
Дружеството не може да запише „свое“ участие в капитала нито при учредяване, нито впоследствие. Дружеството не може да придобие собствени дялове. Такава законова възможност не е предвидена изрично, както при АД. Подобна възможност би застрашила интересите на кредиторите и на правната сигурност16.
При поемане участието в капитала на съдружниците в дружеството се променя. Размерът на участието в капитала е част от задължителното съдържание на дружествения договор, който подлежи на обявяване в ТРРЮЛНЦ (чл. 119, ал. 4 ТЗ). Ако поемащият е трето лице, което е прието за съдружник с решение на общото събрание, ще се промени и членственият състав на дружеството, като в ТРРЮЛНЦ трябва да се впише новият съдружник. Ако съдружникът е освободил цялото си участие в капитала, то същият ще трябва да бъде заличен като такъв от партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ (чл. 140 ТЗ във връзка с чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ).
_____
1 В практиката и доктрината за участието в капитала се използва терминът „дял в капитала“ или само „дял“, а в по-старата литература се среща и като „основен дял“. Считам, че терминологично и с оглед разграничението му с дружествения дял е по-точен терминът „участие в капитала“. Вж. Балабанова, М. Дружествен дял в ООД. София: Сиела, 2021.
2 ЗДОО (отм.) говори за записване/поемане на основни, а не на дружествени дялове. Григоров, Г. Може ли ООД да придобива „свои“ дялове. – В: Правна мисъл, 1999, № 3, с. 22-29 също приема, че това, което се записва, са дялове в капитала.
3 Така също Таджер, В. Капиталови търговски дружества. София: ИК „Труд и право“, 1994, с. 46.
4 Вж. Добрев, К. Поемане на дружествени дялове по действащото право – електронен портал „Грамада“, 2016.
5 Така Решение № 69 от 19.03.2019 г. по т. д. 151/2019 г. на Апелативен съд – Варна – цит. по Николова, Б. Заличаване от търговския регистър на съдружник и управител в ООД – противоречиви практически разрешения. – В: Търговско и облигационно право, 2020, № 6, с. 5-16, Решение № 316 от 03.04.2013 г. по т. д. № 405/2013 г. на Окръжен съд Варна и др.
6 Така Решение № 626 от 03.04.2019 г. по т. д. № 389/2019 г. на СГС.
7 Така Решение № 156 от 01.06.2015 г. по в. т. д. № 301/2015 г. на Апелативен съд – Варна и Решение № 328 от 14.10.2013 г. по т. д. № 519/2013 г. на Окръжен съд – Бургас, в което се приема, че да се приеме противното, ще означава да се накърни общественият интерес, като се допусне в правния мир да действат търговски дружества с неясно състояние на покритието на капитала, а следователно с неясни гаранции за интересите на третите лица – настоящи и бъдещи кредитори.
8 Така Шиков, Г. Право на напускане на съдружник в ООД и правни последици от упражняването му. Дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор“. С., 2024, с. 200.
9 Така Решение № 55 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1974/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Решение № 388 от 06.11.2018 г. по т. д. № 555/2018 г. на I състав на Окръжен съд – Бургас, Решение № 972 от 06.11.2019 г. по т. д. № 1763 019 г. на I състав на Окръжен съд – Варна, Решение № 217 от 10.07.2023 г. по т. д. № 263/2023 г. на Окръжен съд – Бургас и др.
10 Така Решение № 271 от 17.05.2017 г. по т. д. № 281/2017 г. на XX състав на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 406 от 04.08.2017 г. по т. д. № 47/2017 г. на XIX състав на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 76 от 30.08.2021 г. по т. д. № 613/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив.
11 Така Решение № 80 от 21.06.2019 г. по ч. т. д. № 12/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
12 Така приема и Николова, Б. Заличаване от търговския регистър…, с. 5-16.
13 За сравнение раздел 30, ал. 1 ГЗДОО (Gesetz betreffend die Gesellschaften mit beschränkter Haftung – GmbHG) предвижда изискване активите, които са необходими за поддържане на дружествения капитал, да не могат да бъдат изплащани на съдружниците.
14 За сравнение според ГЗДОО минималният размер на капитала на ООД е 25 000 евро.
15 Вж. Колев, Н. Изключване на съдружник от ООД. София: Сиела, 2016, с. 173.
16 Вж. Григоров, Г. Може ли ООД да придобива „свои“ дялове. – В: Правна мисъл, 1999, № 3, с. 22-28, който прави предложения de lege ferenda за бъдеща уредба и посочва хипотези, при които правната сигурност и интересите на кредиторите няма да се засегнат при записване на „свои“ дялове.
Ключови думи: поемане на участие в капитала; ООД; търговско право; дружествено право; адвокат адвокат Маргарита БАЛАБАНОВА д-р и гл. ас. по Търговско право *Статията е публикувана в списание Търговско и облигационно право кн. 8/2024г. Терминът „поемане“ е легален термин. Същият се използва в Търговския закон (ТЗ) – чл. 117, ал. 4, чл. 176, ал. 1, чл. […]
Ключови думи: бързо производство по ликвидация, дружества, предпоставки, срок, адвокат, дружествено право
Статията е публикувана в сп. Търговско и облигационно право, кн. 10/2025
гл. асистент по Търговско право в ИДП при БАН
С измененията в Търговския закон (ТЗ) от 27.09.2024г. (ДВ, бр. 82/27.09.2024г.) се въведе бързо производство по ликвидация. Същото e уредено в новия чл. 274а ТЗ, като съответно се направиха промени и в Закона за търговския регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) и Данъчно осигурителния кодекс (ДОПК). Целта на това ново производство е дружества, които не са осъществявали дейност последните 12 месеца, да могат да се ликвидират по-бързо и лесно, доколкото производство по ликвидация по общия ред е продължително.
Бързо производство по ликвидация на дружество се провежда, когато дружеството е прекратено по решение на общото събрание и/или съгласие на съдружниците. За това е необходимо решение за провеждане на бързо производство, което се взима от общото събрание на дружеството с ограничена отговорност, акционерното дружество и дружеството с променлив капитал, а за останалите търговски дружества – единодушно от неограничено отговорните съдружници.
Предпоставките, за да се проведе бързо производство по ликвидация на дружество, са следните:
В хипотезата на бързо производство по ликвидация имуществото на дружеството се разпределя само когато са изминали три месеца от деня на обявяването на поканата до кредиторите в търговския регистър. При обикновено производство по ликвидация този срок е шест месечен от обявяване на поканата до кредиторите в търговския регистър.
Ликвидаторите представят декларация за това, че са налице обстоятелствата за провеждане на процедура по бърза ликвидация при подаване на заявление за прекратяване на дейността и ликвидация.
В производството по бърза ликвидация не се изисква представяне на удостоверение по чл. 77 ДОПК от заявителя, доколкото с изменения в ДОПК се предвиди специален ред за изискване на информация от НАП[1]. Това допълнително съкращава времето за провеждане на производството по бърза ликвидация, доколкото при обикновената ликвидация се изисква удостоверение по чл. 77 ДОПК, което териториалната дирекция на НАП издава на търговеца или на заявителя в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението.
Доколкото не са предвидени специални правила за бързото производството по ликвидация се прилагат правилата за обикновената ликвидация.
Въпреки, че разпоредбата, предвиждаща бърза ликвидация, е в сила вече почти една година, то все още нейното приложение е практически възпрепятствано.
Съгласно новата ал. 5 на чл. 19 ЗТРРЮЛНЦ (Нова – ДВ, бр. 82 от 2024 г.) длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване на прекратяване на дейността при условията и по реда на чл. 274а, ал. 1, т. 1 – 5 от Търговския закон след получаване по служебен път на информацията по чл. 77б, ал. 2 от ДОПК.
Във връзка с чл. 274а ТЗ е приета нова разпоредба в ДОПК – чл. 77б (Нов – ДВ, бр. 82 от 2024 г.), съобразно ал. 1 на която Агенцията по вписванията изпраща уведомление по електронен път до НАП за постъпването на заявление за прекратяване на дейността и ликвидация при условията и по реда на чл. 274а ТЗ. В чл. 77б, ал. 2 ДОПК е предвидено в 30-дневен срок от постъпване на уведомлението по чл. 77б, ал. 1 ДОПК НАП да предоставя по електронен път на Агенцията по вписванията информацията за наличие или липса на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1, т. 1 – 5 ТЗ, с която разполага.
Въпреки новата законова уредба длъжностните лица при Агенцията по вписванията масово постановяват откази по заявленията за вписване на обстоятелства относно производство по бърза ликвидация, доколкото все още нямат техническата възможност да изискат служебно информация от НАП по реда на чл. 77б, ал. 1 ДОПК.
Липсата на техническа възможност се оправдава с § 27 от ПРЗ на ТЗ, съгласно който в едногодишен срок от влизането в сила на този закон Агенцията по вписванията осигурява техническа възможност за прилагането на глава шестнадесета, раздели V и VI, и съвместно с НАП и НОИ – техническа възможност за прилагането на чл. 274, като и в двата случая министърът на правосъдието определя началната дата на прилагането в наредбата по чл. 31 ЗТРРЮЛНЦ. Тъй като към настоящия момент Наредба № 1 от 14 февруари 2007 год. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ не била изменена в посочения смисъл, вписване на обстоятелства относно бърза ликвидация на ЮЛНЦ не било приложимо.
Съгласно предвиденото в чл. 5, ал. 5 КРБ всички нормативни актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В случая новосъздадената разпоредба на чл. 274а от ТЗ е обнародвана в ДВ, бр. 82/27.09.2024 г., и съответно е влязла в сила на 01.10.2024 г., тъй като в ЗИД на ТЗ не е предвиден друг срок. Действието на разпоредбата не е отложено във времето, предвид, че в § 27 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ТЗ /обн. в ДВ, бр. 82/2024 г./ не е посочен чл. 274а от ТЗ. Дори посочването в пар. 27 на разпоредбата на чл. 274 ТЗ, а не тази на чл. 274а ТЗ, да е плод на техническа грешка, тя не може да бъде поправена чрез тълкуване, тъй като подобно тълкуване би било разширително по характера си, което е недопустимо във връзка с прякото действие на нормата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията, която следва да се прилага стриктно. Следователно влизането в сила на посочената разпоредба не е отложено във времето.
Това становище се застъпва масово в практиката на съдилищата, които приемат, че до създаването на подобна свързаност между Агенцията по вписванията и НАП, двете институции разполагат с възможност да комуникират една с друга чрез традиционните методи за обмен на информация[2]. Разпоредба на § 27 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ТЗ предвижда срок за изменение на подзаконов нормативен акт, но не и отложено действие на законовата разпоредба. Не съществува нормативно основание, съвместимо с действащото законодателство, учредяващо правомощие на министър да определя кога влизат в сила приети от Народното събрание закони. Липсата на подзаконова уредба не е пречка за приложението на закона, тъй като именно законови норми съдържат ясно дефиниране на задълженията на държавните органи във връзка с ликвидацията – чл. 274а, ал. 1 ТЗ, чл. 77б, ал. 1 ДОПК, чл. 5, ал. 15 КСО, чл. 19, ал. 5 и чл. 21, т. 9 ЗТРРЮЛНЦ.
Наличието/липсата на технически възможности за облекчен обмен на информация чрез свързване на регистри касае фактическата дейност на държавните органи, но не и приложението на закона. До осигуряването на такава техническа възможност приложението на разпоредбата следва да се осъществи чрез наличните способи за електронна комуникация между държавни органи или чрез обикновена писмена комуникация, чрез която Агенцията по вписвания да уведоми НАП и НОИ за постъпилото заявление и изиска данните по чл. 274а, ал. 1 ТЗ, след постъпването на които длъжностното лице да прецени наличието на предпоставките и да се произнесе за приложимостта на бързото производство по ликвидация, респективно по подаденото заявление[3].
Подобно е разрешението дадено в Решение № 24 от 14.05.2025 г. по т. д. № 9 / 2025 г. на Окръжен съд – Смолян, Решение № 533 от 10.04.2025 г. по т. д. № 584 / 2025 г. на Софийски градски съд; Решение № 74 от 29.05.2025 г. по т. д. № 89 / 2025 г. на Софийски окръжен съд; Решение № 128 от 16.05.2025 г. по т. д. № 30 / 2025 г. на Окръжен съд – Габрово; Решение № 7 от 21.03.2025 г. по т. д. № 8 / 2025 г. на Окръжен съд – Ямбол; Решение № 205 от 19.05.2025 г. по т. д. № 256 / 2025 г. на Окръжен съд – Варна; Решение № 987 от 03.07.2025 г. по т. д. № 830 / 2025 г. на Софийски градски съд; Решение № 35 от 24.03.2025 г. по т. д. № 44 / 2025 г. на Окръжен съд – Русе; Решение № 5 от 15.01.2025 г. по т. д. № 6 / 2025 г. на Окръжен съд – Русе; Решение № 100 от 11.07.2025 г. по т. д. № 120 / 2025 г. на Окръжен съд – Русе; Решение № 66 от 29.05.2025 г. по т. д. № 93 / 2025 г. на Окръжен съд – Русе; Решение № 15 от 05.06.2025 г. по т. д. № 13 / 2025 г. на Окръжен съд – Монтана; Решение № 207 от 25.06.2025 г. по т. д. № 199 / 2025 г. на Окръжен съд – Бургас; Решение № 7 от 06.03.2025 г. по т. д. № 13 / 2025 г. на Окръжен съд – Шумен.
В тези съдебни актове съдът отменя отказите на длъжностните лица при Агенцията по вписванията и задължава Агенция по вписванията да изпълни процедурата по чл.77б ДОПК вр. чл. 19, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, като изиска и получи по служебен път информацията по чл. 77б, ал. 2 от ДОПК и след това да извърши вписването.
Следва да се посочи, че е налице изолирана практика в обратния смисъл, а именно, че прилагането на чл. 274а ТЗ е отложено до 01.10.2025 г. Това мнение се застъпва само в три съдебни акта на СГС – Решение № 994 от 07.07.2025 г. по т. д. № 1115 / 2025 г., Решение № 1070 от 17.07.2025 г. по т. д. № 1163 / 2025 г. и Решение № 1083 от 19.07.2025 г. по т. д. № 1325 / 2025 г. В тях е прието, че за чл. 274а ТЗ и чл. 77б ДОПК се предвижда отложено действие с §27 от ПРЗ на ТЗ. Съгласно тази разпоредба обезпечаването на техническата възможност за електронен обмен на данни във връзка с прилагането на глава шестнадесета, раздели V и VI, и на чл. 274, следва да се осигури от Агенцията по вписванията в едногодишен срок от влизане в сила на измененията. Логическото и историческо тълкуване на тази норма показва, че същата е въведена за обезпечаване прилагането на промените, въведени именно с измененията с ДВ бр. 82/2024 г., каквато е нормата на чл. 274а ТЗ, а не разпоредбата на чл. 274 ТЗ, в чиято редакция няма промени. Горното обосновава извода, че § 27 от ПРЗ на ЗИД на ТЗ е относима именно към чл. 274а ТЗ, а не към чл. 274 ТЗ, което е възможно да се дължи на грешка, но съдът, като правоприлагащ орган, следва да тълкува духа на закона, неговата цел и да извежда волята на законодателя, произтичаща от взаимовръзката между всички разпоредби и целта на промените в тях, в случая – на отложеното прилагане на определени нововъведени разпоредби на ТЗ и ДОПК.
Следва да бъде споделено първото от посочените по-горе становища, застъпвани в съдебната практика. Разпоредба на § 27 ПЗР на ЗИД на ТЗ не предвижда отложено действие на чл. 274а ТЗ. Дори и да бъде извършено тълкуване на нормата и да се приеме, че същата е относима към чл. 274а ТЗ (а не чл. 274 ТЗ), то от това тълкуване следва, че предвиденият едногодишен срок е за осигуряване на техническа възможност за прилагането на разпоредбата, но не и за нейното отложено действие. Тази техническа възможност касае промените в чл. 19, ал. 5 ЗТРРЮЛН и чл. 77б ДОПК. Едногодишният срок е за създаване на свързаност между Агенцията по впиванията и НАП за служебно получаване на информация за предпоставките по чл. 274а, ал. 1., т. 1 до 5 ТЗ. До създаване на тази техническа свързаност за облекчен ред за получаване на информация, същата може да бъде получавана по обикновения ред, а не служебно.
Липсата на техническа възможност и свързаност между Агенцията по вписванията и НАП за служебно получаване на информация, не може да бъде в ущърб на търговците и да представлява основание за отказ.
[1] Така Решение № 24 от 14.05.2025 г. по т. д. № 9 / 2025 г. на Окръжен съд – Смолян.
[2] Така Решение № 238 от 28.05.2025 г. по т. д. № 309 / 2025 г. на Окръжен съд – Пловдив и Решение № 21 от 30.07.2025 г. по т. д. № 41 / 2025 г. на Окръжен съд – Ямбол.
[3] Така Решение № 1113 от 28.07.2025 г. по т. д. № 1282 / 2025 г. на Софийски градски съд.
Ключови думи: бързо производство по ликвидация, дружества, предпоставки, срок, адвокат, дружествено право Статията е публикувана в сп. Търговско и облигационно право, кн. 10/2025 адв. д-р Маргарита Балабанова гл. асистент по Търговско право в ИДП при БАН Същност и предпоставки С измененията в Търговския закон (ТЗ) от 27.09.2024г. (ДВ, бр. 82/27.09.2024г.) се въведе бързо производство […]
Ключови думи: Констативен протокол за ПТП, пътно-транспорно произшествие, пострадали лица, материални щети, адвокат
адвокат д-р Маргарита Балабанова
+359883328927
В настоящата редакция на ЗДвП случаите, при които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на ПТП, са изчерпателно изброени. В тези случаи службите за контрол на МВР издават протокол за посещението по чл. 125 ЗДвП на мястото на ПТП.
В чл. 2 от Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд са уредени три вида протоколи за ПТП:
В наредбата подробно е уредено при кои хипотези какъв протокол се издава, като е уредено и съдържанието на протоколите в съответното приложение към наредбата.
Органите на реда задължително издават протокол за ПТП, когато има пострадли лица и материални щети. Във втория случай протокол се издава, ако щетите са такива, че възпрепядстват движението на МПС на собствен ход и няма съгласие между водачите относно обстоятелствата свързани с ПТП. Когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, констативния протокол за ПТП е двустранен и се попълва от участниците в ПТП, а не от органите на реда.
В практиката на ВКС[1] последователно се приема, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление. Т. е. съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
В бланката за такъв констативен протокол, съставен съобразно изискванията на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, изрично е предвидено отбелязване на обстоятелствата дали водачите на участващите в конкретния пътен инцидент моторни превозни средства имат полици за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, техния номер и срока на валидността им. Констатациите, обективирани в констативния протокол, включително и досежно последните три обстоятелства, подлежат на опровергаване с всички годни доказателствени средства по ГПК, чрез провеждането на насрещно доказване.
Когато съставителят издава констативния протокол за ПТП, той удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В случаите когато ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице според посочената по-горе практика на ВКС, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието, но се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в инцидента моторни превозни средства и другите обстоятелства пряко възприети от съставителя.
В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.
Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП. Поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица (като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава.
При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато няма влязла в сила наказателна присъда и протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава[2].
Като обобщение на съдебната практика, констативния протокол за ПТП се ползва с материална доказателствена сила само за направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Тази материална сила може да бъде оспорена, като оспорващата страна ще носи тежестта да проведе пълно обратно доказване.
[1] Вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 98 от 25.06.2012 г. на по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 73 от 22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 24 от 10.03.2011 г на I т. о. по т. д. № 444/2010 г. и Решение № 85 от 28.5.2009 г. по т. д. № 768/08 г. на ВКС, II т. о.
[2] Така Решение № 15 от 25.07.2014 по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т. о.
Ключови думи: Констативен протокол за ПТП, пътно-транспорно произшествие, пострадали лица, материални щети, адвокат адвокат д-р Маргарита Балабанова +359883328927 В настоящата редакция на ЗДвП случаите, при които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на ПТП, са изчерпателно изброени. В тези случаи службите за контрол на МВР издават протокол за посещението […]
Ключови думи: действителни собственици, Закон за мерките срещу изпирането на пари, вписване, санкции, адвокат
д-р по Търговско право
+359 88 33 289 27
Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.
Информацията и данните за действителните собственици се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.
Физическите и юридическите лица и други правни образувания, които са установени или пребивават на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици или лица, заемащи сходни длъжности в тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават и да разполагат с подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са действителни собственици на доверителната собственост.
Информацията и данните за действителните собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания се вписват в регистър БУЛСТАТ по партидите на физическите и юридическите лица, и други правни образувания, които действат в качеството си на доверителни собственици или лица, заемащи сходна длъжност в тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост и които подлежат на вписване съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 3а от Закона за регистър БУЛСТАТ.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:
Данните за действителните собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, се заявяват за вписване, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица с нестопанска цел в съответния регистър като физически лица. Когато лицата – действителни собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на § 2 от допълнителните разпоредби, данните за тях се заявяват за вписване.
За неизпълнение на задължението за вписване на действителните собственици в съответния регистър е предвидена санкция – глоба и имуществена санкция в размер на 5 000 лева. Актовете за установяване на нарушенията на задълженията за вписване на действителни собственици се съставят от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.
Съгласно § 2 от ЗМИП „действителен собственик“ е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
Индикация за косвено притежаване е налице, когато акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.
„Контрол“ е контролът по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.
Индикация за „непряк контрол“ е упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица.
Когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.
Ключови думи: действителни собственици, Закон за мерките срещу изпирането на пари, вписване, санкции, адвокат адв. Маргарита Балабанова д-р по Търговско право +359 88 33 289 27 Задължение за вписване на действителни собственици в Агенцията по вписванията Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт […]
ключови думи: съпричиняване, непоставен обезопасителен колан, ПТП, вреди, обезщетение, застрахователно право, адвокат
Статията е публикувана в кн. 3/2024г. на сп. Търговско и облигационно право
Съпричиняването на вреди е уредено в чл. 51, ал. 2 ЗЗД, според който, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване на вреди от пострадалия е налице когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – деликвентът и увреденият. Пострадалият съпричинява вредата тогава, когато с поведението си допринася за настъпване на самия деликт или за собственото си увреждане.
Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно[1].
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №1/2014 г. по т. д. 1/2014 г. на ОСТК, на ВКС, т. 7 приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен[2].
При определяне степента на съпричиняването е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Преценката е комплексна, като се определя степента на обективна вредоносност, както и дали действието или бездействието е виновно, както и противоправността. Намаляването се определя според размера на причиняването в общата вреда, като неговият размер се преценява с оглед всички факти и обстоятелства като конкретно се взема предвид нарушението от страна на пострадалия, за да настъпи противоправният резултат. При определяне обема на съпричиняване се изисква преценяване на целия увреждащ комплекс[3] като подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
В правната теория се приема, че намаляването на обезщетението следва да се бъде извършено въз основа на комплексна оценка, включваща следните показатели – степен на каузалното действие на деянието на пострадалия; степен на неговата обективна вредоносност; тежест на правонарушението, ако деянието на пострадалия е противоправно; степен на неговата вина. Наличието или отсъствието на противоправността и вината на пострадалия влияят при определяне степента на участие на пострадалия в причиняване на вредата и съответно върху намаляване на обезщетението, което му се дължи[4].
Настоящата статия има за цел да анализира и обобщи съдебната практика на съдилищата относно размера на приноса при наличие на съпричиняване на вреди при пътно транспортно произшествие (ПТП) в една от най-честите хипотези на съпричиняване, а именно – непоставянето на предпазен колан от пострадалия.
В чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е предвидено задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключения от това правило са предвидени в ал. 2 и те са изчерпателно посочени. Могат да не използват обезопасителен колан бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите-при управление на автомобила с учебна цел.
Следва да се посочи, че задължението за поставяне на предпазен колан от пътниците на задните седалки е регламентирано с изменението на ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр. 51/26.06.2007г.
Непоставянето на обезопасителен колан е рисково поведение на пострадалия пътник в МПС. Ако бъде установено, обаче, че механизмът на ПТП и/или получените увреждания са такива, че нямат отношение към ползването на колан, в този случай редукцията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД няма да намери приложение.
В съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 205 от 30.05.2015 г., по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС, ІІ т. о ., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/2011г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2012г. на ВКС, ІІ т. о. Решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013г. на ВКС, І т. о. и Решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012г. на ВКС, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, се прима, че за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В Решение № 60097 от 13.09.2021 г. по т. д. № 1600/2020 г. на ВКС, II т. о. е прието наличие на стенен на съпричиняване от 1/3 поради непоставяне на обезопасителен колан. Мотивите на съда са, че за возещата се на задната седалка е имало задължение, тъй като автомобилът е снабден с предпазен колан, да сложи същия в съответствие с предвиденото в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП задължение. Със слагането на колана не биха настъпили установените по делото сериозни последици. Но самото непоставяне на обезопасителен колан, не може да се приеме, че е в причинна връзка, обуславяща извод за съпричиняване от 2/3. Съпоставено е наистина положението на водача на автомобила и нетежката травма при него, който е установено, че е носил обезопасителен колан. Непоставянето на колан, което способства за настъпването на вредите, действително е решаващо. Но настъпването на вредите е причинено в много по-голям обем от резките движения на волана от водача на автомобила, липсата на преценка какви са последствията от предприемане на маневрата, както и невъзможността да се овладее автомобилът при рязкото завиване. Следователно предизвикването на непозволеното увреждане има много по-голям обем в причинноследствения комплекс, от непоставянето на колана и изпадането на пострадалата. Пострадалата се е возела на дясната задна седалка. Макар да е установено, че не би пострадалата в такава степен и да не би настъпил летален изход, то обемът на причиняване в общия противоправен резултат не може да се определи на повече от 1/3. Определянето в размер на 2/3 е прекомерно. Това следва и от обстоятелството, че изискванията на закона към водача на МПС са много по-високи от тези към пътниците, като на водача е вменено непрекъснато да осъществява контрол над управлението на автомобила.
В Решение № №106 от 22.06.2016 г. постановено по т. д. №1796/2015 на ВКС , ІІ т. о. е прието, че обстоятелството, че пострадалата е била без предпазен колан към момента на ПТП се установява от констатациите на вещото лице изготвило заключението на СМЕ. Въпреки това, не става ясно доколко в конкретния случай това е допринесло за настъпването на смъртта на пострадалата. Ето защо и доколкото самият факт на поведение на пострадалия, квалифицируемо като съпричиняване на увреждащия резултат по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е в доказателствена тежест на ответника по прекия иск, то не следва да се приеме такова над ¼.
С Решение № 78 от 07.05.2013 г. постановено по т. д. №490/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. е приет принос от 1/3 за непоставен предпазен колан.
С Решение № 141 от 31.08.2017г., постановено по т. д. 2272 /2016 г. на ВКС, II т. о. съдът е определил приносът на ищеца поради пътуване с непоставен обезопасителен колан в размер на 1/3.
С Решение № 107 от 01.09.2017 г., постановено по т. д. № 441/2016 г. на ВКС, I т. о., съдът приема съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради допуснато съществено нарушение на задължението му по чл. 137а ЗДвП, а именно пътуване без поставен обезопасителен колан, в размер на 1/3 спрямо приноса на преките причинители на ПТП.
С Решение № 154 от 31.10. 2011 г., постановено по т. д. № 3540/ 2013 г. на ВКС, I т. о. е приет принос от 1/5 за непоставянето на предпазни колани от пострадалите.
В Решение № 54 от 04.06.2020 г., постановено по т. д. №1018/2019 г. на ВКС, II т. о. е разгледана хипотеза, касаеща размера на приноса при наличие на няколко основания, квалифицирани като съпричиняване. Конкретният разгледан случай е на съпричиняване поради поведението на пострадалия непосредствено преди ПТП, изразяващо се в съзнателно участие, като пътник в управлявания след употреба на алкохол от ответника, автомобил и знание на този факт, и наред с това – непоставянето на предпазен колан. ВКС е приел, че механичното кумулиране на отделните факти, съставляващи поведение на пострадалия в причинна връзка с настъпването на неблагоприятни за него последици, при положение, че последните са резултат от чуждо, а не собствено на пострадалия, виновно противоправно поведение, не може да води до необосновано по степен намаляване отговорността на самия делинквент. Подобен подход би довел до хипотези на пълно изключване на самата отговорност на последния, въпреки установеното негово виновно и противоправно поведение в причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалия вреди. Т. е. би довело до неприлагане на нормата в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД за задължението на всяко лице да поправи вредите, които виновно е причинило другиму. Ето защо, ВКС приема, че съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не следва съвкупно преценено да превишава 50 на сто[5].
За пълнота на изложеното ще бъде анализирана и практика на апелативните съдилища във връзка с размера на приноса на пострадалия при непоставяне на предпазен колан. С Решение № 2422/23.12.2014 г. по гр. д.№ 3494/2014 г. на Софийски апелативен съд е определена степен на съпричиняване от 10 %. С Решение №2312 от 15.12.2014 г. по гр. д. №2883/2014 г., Решение № 263 от 28.01.2020 г. по в. г. д. № 4160/2019 г. и с Решение № 173 от 21.01.2019 г. по в. г. д. № 3429/2018 г., и трите на Софийски апелативен съд, ГК, е определен принос на пострадалия от 30 %. С Решение № 1068 от 29.05.2020 г. по в. г. д. № 5115/2019 г. на Софийски апелативен съд, Г. К. е определен принос от 20 %. С Решение № 1362 от 25.06.2015 г. по в. г. д. № 1571/2015 г. на Софийски апелативен съд, Г. К. е определено съпричиняване от 20 % поради пътуване без поставен предпазен колан, като степента на съпричиняването е възприета от касационната инстанция в Решение № 217 от 22.12.2016 г. по т. д. № 3402/2015 г. на ВКС, II т. о.
С Решение № 364 от 18.07.2022 г. по в. т. д. № 230/2022 г. и Решение № 166 от 25.05.2016 г. по т. д. № 263/2016 г., и двете на Апелативен съд – Пловдив, е определена степен на съпричиняване от 20 %. С Решение № 1392 от 26.11.2012 г. по гр. д. № 1200/2012 г. на Апелативен съд – Пловдив е определен принос от 25 %. С Решение № 51 от 13.02.2023 г. по в. т. д. № 532/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив е определен принос от 30 %.
С Решение № 161 от 10.05.2023 г. по в. т. д. № 583/2022 г. на Апелативен съд – Варна и Решение № 80 от 15.03.2023 г. по в. т. д. № 722/2022 г. на Апелативен съд – Варна е определен принос от 30 %.
С Решение № 57 от 09.08.2021 г. по в. гр. д. № 249/2021 г. на Апелативен съд – Бургас е определен принос от 20 %. С Решение № 61 от 25.08.2020 г. по в. гр. д. № 168/2020 г. на Апелативен съд – Бургас е определен принос от 30 %.
С Решение № 151 от 02.11.2022 г. по в. гр. д. № 212/2022 г., Решение № 259 от 16.10.2012 г. по в. гр. д. № 292/2012 г., Решение № 108 от 29.07.2022 г. по в. т. д. № 136/2022 г. и Решение № 99 от 07.07.2023 г. по в. т. д. № 94/2023 г., и четирите на Апелативен съд – Велико Търново, е определен принос от 20 %. С Решение № 123 от 10.08.2023 г. по в. т. д. № 130/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново и Решение № 208 от 06.11.2023 г. по в. гр. д. № 296/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново е определена степен на съпричиняване от 30 %. С Решение № 212 от 17.12.2020 г. по в. т. д. № 297/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново е определен принос от 40 %. С Решение № 184 от 13.10.2023 г. по в. гр. д. № 302/2023 г. и Решение № 154 от 07.11.2022 г. по в. гр. д. № 208/2022 г., и двете на Апелативен съд – Велико Търново, е определен принос от 50 %.
Във връзка с обезопасителния колан следва да се спомене Решение № 27 от 15.04.2015 г. постановено по т. д. 457/2014 г. на ВКС, II т. о., в което се приема, че при направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан наличието на обезопасителни колани на процесното МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат.
В Решение № № 92 от 07.09.2016 г., постановено по т. д. 185/2014 г. на ВКС, II т. о. е прието, че при подадена от ответника по иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ въззивна жалба срещу първоинстанционното осъдително решение не е допустимо въззивната инстанция да приеме по-нисък процент на съпричиняване на вредата от страна на увреденото лице по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от приетото от първоинстанционния съд процентно съотношение, без да е направено оплакване във въззивната жалба на ответника относно приетия принос, или без да е подадена въззивна жалба от ищеца с оплакване за неправилно прието съпричиняване или неправилно определен размер на съпричиняването /при частично отхвърляне на иска/, или когато ищецът като въззиваем във въззивното производство не е релевирал доводи за неправилно прието съпричиняване или неправилно определен по-висок процент на съпричиняване.
Като обобщение на анализираната съдебна практика следва изводът, че според ВКС степента на приноса при настъпване на вредата в хипотезата на доказана липса на поставен обезопасителен колан в причинна връзка с настъпилата вреда варира в диапазона между 20-33,33 % респ. изразено като квоти в размер на 1/5, 1/4 и 1/3. Този размер на приноса се възприема масово и в практиката на апелативните съдилища.
Изключения са решенията на апелативните съдилища, в които се определя по-ниска или по-висока степен на съпричиняване от посочената по-горе, като тези решения са в отклонение от установената практика на ВКС.
[1] Така Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС, Решение № 64 от 16.05.2019 г. по т. д. № 1781/2018 г. на ВКС, II т. о. и др.
[2] Обратното е застъпено в Решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о., където се приема, че за наличието на съпричиняване не се изисква противоправност. Голева, П. Деликтно право, Фенея, С., 2018, ISBN 978-619-198-017-8, с. 118 и Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. Шесто издание, С., Сиби, ISBN 978-954-730-842-8, с. 454 също приемат, че противоправността не е задължителна.
[3] Така Решение № 60097 от 13.09.2021 г. по т. д. № 1600/2020 г. на ВКС, II т. о.
[4] Така Голева, П. Цит. съч., с. 119
[5] Обратното е прието в Определение № 607 от 05.11.2019 г. по т. д. № 589/2019 г. на ВКС, II т. о. и в Решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о., според което е допустимо, ако след извършването на преценката на всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на съпричиняването, се достигне до извод, че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям от този на деликвента, обезщетението да бъде намалено с повече от половината. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат, който в някой случай може да бъде по-голям от този на деликвента.
ключови думи: съпричиняване, непоставен обезопасителен колан, ПТП, вреди, обезщетение, застрахователно право, адвокат адв. д-р Маргарита Балабанова Статията е публикувана в кн. 3/2024г. на сп. Търговско и облигационно право Съпричиняване. Общи положения Съпричиняването на вреди е уредено в чл. 51, ал. 2 ЗЗД, според който, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може […]
