Ключови думи: действителни собственици, Закон за мерките срещу изпирането на пари, вписване, санкции, адвокат
д-р по Търговско право
+359 88 33 289 27
Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.
Информацията и данните за действителните собственици се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.
Физическите и юридическите лица и други правни образувания, които са установени или пребивават на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици или лица, заемащи сходни длъжности в тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават и да разполагат с подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са действителни собственици на доверителната собственост.
Информацията и данните за действителните собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания се вписват в регистър БУЛСТАТ по партидите на физическите и юридическите лица, и други правни образувания, които действат в качеството си на доверителни собственици или лица, заемащи сходна длъжност в тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост и които подлежат на вписване съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 3а от Закона за регистър БУЛСТАТ.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:
Данните за действителните собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, се заявяват за вписване, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица с нестопанска цел в съответния регистър като физически лица. Когато лицата – действителни собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на § 2 от допълнителните разпоредби, данните за тях се заявяват за вписване.
За неизпълнение на задължението за вписване на действителните собственици в съответния регистър е предвидена санкция – глоба и имуществена санкция в размер на 5 000 лева. Актовете за установяване на нарушенията на задълженията за вписване на действителни собственици се съставят от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.
Съгласно § 2 от ЗМИП „действителен собственик“ е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
Индикация за косвено притежаване е налице, когато акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.
„Контрол“ е контролът по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.
Индикация за „непряк контрол“ е упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица.
Когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.
Ключови думи: действителни собственици, Закон за мерките срещу изпирането на пари, вписване, санкции, адвокат адв. Маргарита Балабанова д-р по Търговско право +359 88 33 289 27 Задължение за вписване на действителни собственици в Агенцията по вписванията Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт […]
ключови думи: съпричиняване, непоставен обезопасителен колан, ПТП, вреди, обезщетение, застрахователно право, адвокат
Статията е публикувана в кн. 3/2024г. на сп. Търговско и облигационно право
Съпричиняването на вреди е уредено в чл. 51, ал. 2 ЗЗД, според който, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване на вреди от пострадалия е налице когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – деликвентът и увреденият. Пострадалият съпричинява вредата тогава, когато с поведението си допринася за настъпване на самия деликт или за собственото си увреждане.
Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно[1].
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №1/2014 г. по т. д. 1/2014 г. на ОСТК, на ВКС, т. 7 приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен[2].
При определяне степента на съпричиняването е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Преценката е комплексна, като се определя степента на обективна вредоносност, както и дали действието или бездействието е виновно, както и противоправността. Намаляването се определя според размера на причиняването в общата вреда, като неговият размер се преценява с оглед всички факти и обстоятелства като конкретно се взема предвид нарушението от страна на пострадалия, за да настъпи противоправният резултат. При определяне обема на съпричиняване се изисква преценяване на целия увреждащ комплекс[3] като подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
В правната теория се приема, че намаляването на обезщетението следва да се бъде извършено въз основа на комплексна оценка, включваща следните показатели – степен на каузалното действие на деянието на пострадалия; степен на неговата обективна вредоносност; тежест на правонарушението, ако деянието на пострадалия е противоправно; степен на неговата вина. Наличието или отсъствието на противоправността и вината на пострадалия влияят при определяне степента на участие на пострадалия в причиняване на вредата и съответно върху намаляване на обезщетението, което му се дължи[4].
Настоящата статия има за цел да анализира и обобщи съдебната практика на съдилищата относно размера на приноса при наличие на съпричиняване на вреди при пътно транспортно произшествие (ПТП) в една от най-честите хипотези на съпричиняване, а именно – непоставянето на предпазен колан от пострадалия.
В чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е предвидено задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключения от това правило са предвидени в ал. 2 и те са изчерпателно посочени. Могат да не използват обезопасителен колан бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите-при управление на автомобила с учебна цел.
Следва да се посочи, че задължението за поставяне на предпазен колан от пътниците на задните седалки е регламентирано с изменението на ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр. 51/26.06.2007г.
Непоставянето на обезопасителен колан е рисково поведение на пострадалия пътник в МПС. Ако бъде установено, обаче, че механизмът на ПТП и/или получените увреждания са такива, че нямат отношение към ползването на колан, в този случай редукцията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД няма да намери приложение.
В съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 205 от 30.05.2015 г., по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС, ІІ т. о ., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/2011г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2012г. на ВКС, ІІ т. о. Решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013г. на ВКС, І т. о. и Решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012г. на ВКС, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, се прима, че за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В Решение № 60097 от 13.09.2021 г. по т. д. № 1600/2020 г. на ВКС, II т. о. е прието наличие на стенен на съпричиняване от 1/3 поради непоставяне на обезопасителен колан. Мотивите на съда са, че за возещата се на задната седалка е имало задължение, тъй като автомобилът е снабден с предпазен колан, да сложи същия в съответствие с предвиденото в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП задължение. Със слагането на колана не биха настъпили установените по делото сериозни последици. Но самото непоставяне на обезопасителен колан, не може да се приеме, че е в причинна връзка, обуславяща извод за съпричиняване от 2/3. Съпоставено е наистина положението на водача на автомобила и нетежката травма при него, който е установено, че е носил обезопасителен колан. Непоставянето на колан, което способства за настъпването на вредите, действително е решаващо. Но настъпването на вредите е причинено в много по-голям обем от резките движения на волана от водача на автомобила, липсата на преценка какви са последствията от предприемане на маневрата, както и невъзможността да се овладее автомобилът при рязкото завиване. Следователно предизвикването на непозволеното увреждане има много по-голям обем в причинноследствения комплекс, от непоставянето на колана и изпадането на пострадалата. Пострадалата се е возела на дясната задна седалка. Макар да е установено, че не би пострадалата в такава степен и да не би настъпил летален изход, то обемът на причиняване в общия противоправен резултат не може да се определи на повече от 1/3. Определянето в размер на 2/3 е прекомерно. Това следва и от обстоятелството, че изискванията на закона към водача на МПС са много по-високи от тези към пътниците, като на водача е вменено непрекъснато да осъществява контрол над управлението на автомобила.
В Решение № №106 от 22.06.2016 г. постановено по т. д. №1796/2015 на ВКС , ІІ т. о. е прието, че обстоятелството, че пострадалата е била без предпазен колан към момента на ПТП се установява от констатациите на вещото лице изготвило заключението на СМЕ. Въпреки това, не става ясно доколко в конкретния случай това е допринесло за настъпването на смъртта на пострадалата. Ето защо и доколкото самият факт на поведение на пострадалия, квалифицируемо като съпричиняване на увреждащия резултат по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е в доказателствена тежест на ответника по прекия иск, то не следва да се приеме такова над ¼.
С Решение № 78 от 07.05.2013 г. постановено по т. д. №490/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. е приет принос от 1/3 за непоставен предпазен колан.
С Решение № 141 от 31.08.2017г., постановено по т. д. 2272 /2016 г. на ВКС, II т. о. съдът е определил приносът на ищеца поради пътуване с непоставен обезопасителен колан в размер на 1/3.
С Решение № 107 от 01.09.2017 г., постановено по т. д. № 441/2016 г. на ВКС, I т. о., съдът приема съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради допуснато съществено нарушение на задължението му по чл. 137а ЗДвП, а именно пътуване без поставен обезопасителен колан, в размер на 1/3 спрямо приноса на преките причинители на ПТП.
С Решение № 154 от 31.10. 2011 г., постановено по т. д. № 3540/ 2013 г. на ВКС, I т. о. е приет принос от 1/5 за непоставянето на предпазни колани от пострадалите.
В Решение № 54 от 04.06.2020 г., постановено по т. д. №1018/2019 г. на ВКС, II т. о. е разгледана хипотеза, касаеща размера на приноса при наличие на няколко основания, квалифицирани като съпричиняване. Конкретният разгледан случай е на съпричиняване поради поведението на пострадалия непосредствено преди ПТП, изразяващо се в съзнателно участие, като пътник в управлявания след употреба на алкохол от ответника, автомобил и знание на този факт, и наред с това – непоставянето на предпазен колан. ВКС е приел, че механичното кумулиране на отделните факти, съставляващи поведение на пострадалия в причинна връзка с настъпването на неблагоприятни за него последици, при положение, че последните са резултат от чуждо, а не собствено на пострадалия, виновно противоправно поведение, не може да води до необосновано по степен намаляване отговорността на самия делинквент. Подобен подход би довел до хипотези на пълно изключване на самата отговорност на последния, въпреки установеното негово виновно и противоправно поведение в причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалия вреди. Т. е. би довело до неприлагане на нормата в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД за задължението на всяко лице да поправи вредите, които виновно е причинило другиму. Ето защо, ВКС приема, че съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не следва съвкупно преценено да превишава 50 на сто[5].
За пълнота на изложеното ще бъде анализирана и практика на апелативните съдилища във връзка с размера на приноса на пострадалия при непоставяне на предпазен колан. С Решение № 2422/23.12.2014 г. по гр. д.№ 3494/2014 г. на Софийски апелативен съд е определена степен на съпричиняване от 10 %. С Решение №2312 от 15.12.2014 г. по гр. д. №2883/2014 г., Решение № 263 от 28.01.2020 г. по в. г. д. № 4160/2019 г. и с Решение № 173 от 21.01.2019 г. по в. г. д. № 3429/2018 г., и трите на Софийски апелативен съд, ГК, е определен принос на пострадалия от 30 %. С Решение № 1068 от 29.05.2020 г. по в. г. д. № 5115/2019 г. на Софийски апелативен съд, Г. К. е определен принос от 20 %. С Решение № 1362 от 25.06.2015 г. по в. г. д. № 1571/2015 г. на Софийски апелативен съд, Г. К. е определено съпричиняване от 20 % поради пътуване без поставен предпазен колан, като степента на съпричиняването е възприета от касационната инстанция в Решение № 217 от 22.12.2016 г. по т. д. № 3402/2015 г. на ВКС, II т. о.
С Решение № 364 от 18.07.2022 г. по в. т. д. № 230/2022 г. и Решение № 166 от 25.05.2016 г. по т. д. № 263/2016 г., и двете на Апелативен съд – Пловдив, е определена степен на съпричиняване от 20 %. С Решение № 1392 от 26.11.2012 г. по гр. д. № 1200/2012 г. на Апелативен съд – Пловдив е определен принос от 25 %. С Решение № 51 от 13.02.2023 г. по в. т. д. № 532/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив е определен принос от 30 %.
С Решение № 161 от 10.05.2023 г. по в. т. д. № 583/2022 г. на Апелативен съд – Варна и Решение № 80 от 15.03.2023 г. по в. т. д. № 722/2022 г. на Апелативен съд – Варна е определен принос от 30 %.
С Решение № 57 от 09.08.2021 г. по в. гр. д. № 249/2021 г. на Апелативен съд – Бургас е определен принос от 20 %. С Решение № 61 от 25.08.2020 г. по в. гр. д. № 168/2020 г. на Апелативен съд – Бургас е определен принос от 30 %.
С Решение № 151 от 02.11.2022 г. по в. гр. д. № 212/2022 г., Решение № 259 от 16.10.2012 г. по в. гр. д. № 292/2012 г., Решение № 108 от 29.07.2022 г. по в. т. д. № 136/2022 г. и Решение № 99 от 07.07.2023 г. по в. т. д. № 94/2023 г., и четирите на Апелативен съд – Велико Търново, е определен принос от 20 %. С Решение № 123 от 10.08.2023 г. по в. т. д. № 130/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново и Решение № 208 от 06.11.2023 г. по в. гр. д. № 296/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново е определена степен на съпричиняване от 30 %. С Решение № 212 от 17.12.2020 г. по в. т. д. № 297/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново е определен принос от 40 %. С Решение № 184 от 13.10.2023 г. по в. гр. д. № 302/2023 г. и Решение № 154 от 07.11.2022 г. по в. гр. д. № 208/2022 г., и двете на Апелативен съд – Велико Търново, е определен принос от 50 %.
Във връзка с обезопасителния колан следва да се спомене Решение № 27 от 15.04.2015 г. постановено по т. д. 457/2014 г. на ВКС, II т. о., в което се приема, че при направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан наличието на обезопасителни колани на процесното МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат.
В Решение № № 92 от 07.09.2016 г., постановено по т. д. 185/2014 г. на ВКС, II т. о. е прието, че при подадена от ответника по иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ въззивна жалба срещу първоинстанционното осъдително решение не е допустимо въззивната инстанция да приеме по-нисък процент на съпричиняване на вредата от страна на увреденото лице по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от приетото от първоинстанционния съд процентно съотношение, без да е направено оплакване във въззивната жалба на ответника относно приетия принос, или без да е подадена въззивна жалба от ищеца с оплакване за неправилно прието съпричиняване или неправилно определен размер на съпричиняването /при частично отхвърляне на иска/, или когато ищецът като въззиваем във въззивното производство не е релевирал доводи за неправилно прието съпричиняване или неправилно определен по-висок процент на съпричиняване.
Като обобщение на анализираната съдебна практика следва изводът, че според ВКС степента на приноса при настъпване на вредата в хипотезата на доказана липса на поставен обезопасителен колан в причинна връзка с настъпилата вреда варира в диапазона между 20-33,33 % респ. изразено като квоти в размер на 1/5, 1/4 и 1/3. Този размер на приноса се възприема масово и в практиката на апелативните съдилища.
Изключения са решенията на апелативните съдилища, в които се определя по-ниска или по-висока степен на съпричиняване от посочената по-горе, като тези решения са в отклонение от установената практика на ВКС.
[1] Така Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС, Решение № 64 от 16.05.2019 г. по т. д. № 1781/2018 г. на ВКС, II т. о. и др.
[2] Обратното е застъпено в Решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о., където се приема, че за наличието на съпричиняване не се изисква противоправност. Голева, П. Деликтно право, Фенея, С., 2018, ISBN 978-619-198-017-8, с. 118 и Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. Шесто издание, С., Сиби, ISBN 978-954-730-842-8, с. 454 също приемат, че противоправността не е задължителна.
[3] Така Решение № 60097 от 13.09.2021 г. по т. д. № 1600/2020 г. на ВКС, II т. о.
[4] Така Голева, П. Цит. съч., с. 119
[5] Обратното е прието в Определение № 607 от 05.11.2019 г. по т. д. № 589/2019 г. на ВКС, II т. о. и в Решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о., според което е допустимо, ако след извършването на преценката на всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на съпричиняването, се достигне до извод, че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям от този на деликвента, обезщетението да бъде намалено с повече от половината. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат, който в някой случай може да бъде по-голям от този на деликвента.
ключови думи: съпричиняване, непоставен обезопасителен колан, ПТП, вреди, обезщетение, застрахователно право, адвокат адв. д-р Маргарита Балабанова Статията е публикувана в кн. 3/2024г. на сп. Търговско и облигационно право Съпричиняване. Общи положения Съпричиняването на вреди е уредено в чл. 51, ал. 2 ЗЗД, според който, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може […]
Ключови думи: заличаване на данни от кредитния регистър; погасено по давност вземане; лични данни; централен кредитен регистър; администратор на лични данни, адвокат
С Решение № 12441 от 13.12.2023 г. по административно дело № 8782/2023 г. Върховен административен съд, Пето отделение, прие следното:
При погасено по давност и направено от длъжника възражение за погасяване на вземането, администраторът на лични данни не разполага с възможности за извънсъдебно събиране на естественото задължение, спрямо което е изтекла погасителната давност. В хипотеза когато длъжникът е направил изрично възражение за изтеклата давност, вземането вече не е скрепено с държавна принуда и не е възможно принудителното събиране на вземането чрез изпълнителното производство.
Единствената възможност за ред, различен от съдебния на събиране на вземането е доброволното плащане, по аргумент от разпоредбите на чл.118 ЗЗД. В случай на изрично заявление от длъжника, че няма да плати доброволно погасеното по давност задължение, това му волеизявление води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството кредитор и администратор на лични данни по чл.6, пар.1, буква“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни да продължи да обработва личните му данни.
Волеизявлението за погасяване по давност и за липса на доброволно плащане водят и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните на длъжника – а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл.17, пар.1 буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора, за което изменение на кредита същият на основание чл.10 от Наредба №22/16.07.2009 г. на БНБ следва да подаде информация в Централния кредитен регистър (ЦКР), след което да престане да подава информация за длъжника в ЦКР предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл.17, пар.1 буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679.
Отпадането на задължението за подаване на информация в ЦКР за дружеството е свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в ЦКР – а именно осигуряване на данни за кредитната им задлъжнялост. При липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, очевидно че липсват основания за последващо подаване на данни за задължения на длъжника спрямо кредитора, произтичащи от процесния договор. Поисканото заличаване на личните данни на длъжника от ЦКР не е от компетентността на дружеството, а на ЦКР.
В такава хипотеза е налице основание за заличаване на данни от кредитния регистър.
За повече информация – адвокат д-р Маргарита Балабанова
Ключови думи: заличаване на данни от кредитния регистър; погасено по давност вземане; лични данни; централен кредитен регистър; администратор на лични данни, адвокат С Решение № 12441 от 13.12.2023 г. по административно дело № 8782/2023 г. Върховен административен съд, Пето отделение, прие следното: При погасено по давност и направено от длъжника възражение за погасяване на […]
Ключови думи: обжалване на ревизионен акт; административен ред; съдебен ред; ревизионен доклад; жалба; правомощия; адвокат; данъчно право
д-р по търговско право
Съгласно чл. 152 ДОПК ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му.
Решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при централното управление на Националната агенция за приходите. Жалбата се подава чрез териториалната дирекция. В жалбата може да се посочат изрично доказателствата, за които се предлага постигане на споразумение по реда на тази глава. В срока по чл. 146 органът по приходите, издал обжалвания акт, може да посочи писмено пред решаващия орган и жалбоподателя доказателствата, за които предлага постигане на споразумение по реда на тази глава, независимо дали с жалбата е направено предложение по ал. 4.
Обжалването по административен ред е изискване за процесуална допустимост на съдебното оспорване по чл. 156, ал.1 ДОПК. Първоначалният акт трябва да е обжалван по административен ред и да не е отменен[1].
Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение. Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана.Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3.
В останалите случаи решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител. Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му. Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаването на решението по ал. 6, съответно в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по искането. Съдът се произнася по жалбата срещу отказа за спиране на изпълнението с определение.
Споразумение относно доказателствата
В срока за издаване на решение по жалбата срещу ревизионния акт може да се постигне писмено споразумение между органа по приходите, издал обжалвания акт, и ревизирания субект относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни. Споразумението по ал. 1 се одобрява писмено с резолюция от решаващия орган по жалбата. Той не може да се произнесе по нея преди изтичането на 14-дневен срок от началото на срока за произнасяне по жалбата, с която е направено предложението за постигане на споразумение. За доказателствата, за които е постигнато споразумение, не се допускат нови доказателства за опровергаването или потвърждаването им в производството по административното и съдебното обжалване.
Правомощия на решаващия орган
Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването й в съответната дирекция. Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. Когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, решаващият орган се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението.
Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:
Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия.
В случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта.
Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване.
С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 156, ал.1 ДОПК е ревизионният акт, а не решението на решаващия орган по чл. 152 ДОПК[2]. Основната характеристика на съдебното производство при обжалване на актове по ДОПК е, че то е производство по същество, а не контролно отменително.
Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Делото се разглежда от административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите.
Ревизионен акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. От това следва, че обжалването по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за съдебно производство[3].
Непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. В случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите.
Решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда.
Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването. При непроизнасяне в този срок се прилагат разпоредбите на ал. 5 и 6.
Спиране на изпълнението от съда
Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 – 5.
Съдът се произнася в 14-дневен срок от подаването на искането за спиране с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
Свидетелски показания се допускат само в случаите на чл. 57, ал. 2 . Съдът следи служебно за спазването на чл. 154, ал. 3 .
Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес. При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят.
Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване.
Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Алинея 3 не се прилага за ревизионните актове. Когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. При обявяване на ревизионния акт за нищожен от съда се прилага чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.
Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя.
Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно.
Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Такси и разноски в съдебното обжалване на ревизионен акт
На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата.
Важно изключение при обжалването на ревизионен акт е, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.
При прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4 .
Държавна такса за касационно обжалване се определя по реда на Административнопроцесуалния кодекс върху определяем материален интерес в размер на установеното с ревизионния акт публично вземане.
[1] Така Решение № 9825 от 26.06.2019 г. по адм. д. № 3328 / 2019 на Върховния административен съд
[2] Така Решение № 3014 от 28.02.2019 г. по адм. д. № 10240/2018 на Върховния административен съд
[3] Така Определение № 1128 от 28.01.2014 г. по адм. д. № 347/2014 на Върховния административен съд
Ключови думи: обжалване на ревизионен акт; административен ред; съдебен ред; ревизионен доклад; жалба; правомощия; адвокат; данъчно право адв. Маргарита Балабанова д-р по търговско право ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД Съгласно чл. 152 ДОПК ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. […]
Ключови думи: особен залог, вписване, Централен регистър на особените залози, договор за особен залог, предмет, залогодател, адвокат
Екипът на адвокатска кантора „Балабанова“ може да Ви съдейства за изготвяне на договора за особен залог и всички други необходими документи, както и за вписването му в Централния регистър на особените залози. Кантората може да Ви съдейства за извършване на промени по залога, както и в случаите на неизпълнението му.
за повече информация:
д-р по търговско право
+ 359883328927
Особеният залог е уреден в Закона за особените залози. Според закона залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за особен залог. Договорът за особен залог се сключва в писмена форма, а в изрично предвидените в този закон случаи – в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Изискванията за форма по се отнасят и при изменение и допълнение на договора за особен залог. Всяко съгласие на заложния кредитор се дава в писмена форма с нотариална заверка на подписа.
Залогодателят трябва да е търговец или лице по чл. 2 от Търговския закон. Ограничението не се прилага по отношение на:
Ограничението не се прилага при залог на безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми, дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции и дружества с ограничена отговорност, както и на права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни.
Лицата по чл. 2 ТЗ са:
Заложено имущество
Чл. 4 от ЗОЗ, озаглавен „Заложено имущество”, в алинея първа съдържа изчерпателно изброяване на имущества, които могат да се залагат при условията и по реда на този закон.
При условията и по реда на Закона за особените залози могат да се залагат:
Заложеното имущество може да е и родово определено или бъдещо. Бъдеща реколта може да се залага или от текущата, или от следващата стопанска година. Заложното право се разпростира и върху лихвите по заложеното вземане. Когато заложената вещ бъде преработена или присъединена, залогът следва новата вещ.
Залогодателят има право да запази държането на заложеното имущество.
Залогодателят, който запазва държането на заложеното имущество, има право:
За извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7, е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и в съответния друг регистър. Когато заложният кредитор не е дал съгласие по ал. 3, приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател. Това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател на заложеното имущество, освен ако той установи, че е бил добросъвестен.
Залогодателят, запазил държането на заложеното имущество, е длъжен да се грижи за запазването му с грижата на добър търговец, като:
Залогодателят е длъжен да осигурява на заложния кредитор възможност да проверява състоянието на заложеното имущество. В случаите на ал. 1, т. 4 залогодателят е длъжен незабавно да поиска вписване в съответния регистър на промените в правата върху или в идентичността на заложеното имущество.
Залогодателят не може да се разпорежда със заложеното имущество след вписване на пристъпване към изпълнение. Извършените от залогодателя разпореждания със заложеното имущество след вписаното пристъпване към изпълнение не могат да се противопоставят на заложния кредитор и присъединените кредитори по чл. 40. Залогодателят е длъжен при погасяване на залога да удовлетвори заложния кредитор с получената сума срещу отчужденото имущество.
Заложният кредитор има право да се удовлетвори по предпочитание от:
Заложният кредитор може да се удовлетвори по реда на този закон, като сам продаде заложеното имущество или по реда на Гражданския процесуален кодекс. Образуването на изпълнително производство по Гражданския процесуален кодекс по молба на заложния кредитор става въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество.
Заложният кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество. В тези случаи обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението. Заложният кредитор упражнява правата си на присъединен взискател, включително правото да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си.
Заложният кредитор може да впише по всяко време залога и срещу приобретател на заложеното имущество, освен когато залогът е погасен по реда на чл. 7.
Заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение има право да получава от държавните органи и от третите лица, които държат, съхраняват или водят на отчет заложеното имущество, информацията относно това имущество, достъпна за залогодателя.
Производството по чл. 32 и следващите от ЗОЗ е специално производство за извънсъдебно удовлетворяване на заложния кредитор, различно от индивидуалното принудително изпълнително производство по ГПК и от универсалното принудително производство по несъстоятелност по ТЗ. Законът за особените залози предоставя възможност на заложния кредитор сам да продаде заложеното имущество, без да въвежда конкретни изисквания към начина, по който следва да бъде извършена продажбата му, в т. ч. и по отношение определяне на цената на същото.
Ключови думи: особен залог, вписване, Централен регистър на особените залози, договор за особен залог, предмет, залогодател, адвокат Екипът на адвокатска кантора „Балабанова“ може да Ви съдейства за изготвяне на договора за особен залог и всички други необходими документи, както и за вписването му в Централния регистър на особените залози. Кантората може да Ви съдейства […]
Ключови думи: обществени поръчки, процедури, възлагане, принципи, цели, адвокат за обществени поръчки, Пловдив, София
+0883328927
Екипът на кантората работи с възложители на обществени поръчки, като оказва съдействие за цялата процедура по провеждане на обществената поръчка.
Също така екипът на кантората работи с участници в обществени поръчки, като им оказва съдействие за подготовка и подаване на всички необходими документи за участие в обществената поръчка и сключването на договор за обществена поръчка.
Кантората оказва помощ в производства пред КЗК, както и по въпроси, възникващи в хода на изпълнение на поръчката, както и съдействие на страните при изпълнение респ. неизпълнение на обществена поръчка.
Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. При възлагане на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор. Чрез тях по същество възложителят определя минимални изисквания за допустимост на участниците във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката, в случай, че бъде избран за изпълнител[1].
Съгласно чл. 1 от Закона за обществените поръчки провеждането на обществената поръчка е с цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства. Решението за откриването й обаче се взема от възложителя според нуждите му, които тази поръчка следва да задоволи при спазване на заложените в ЗОП принципи и условия. В оперативната самостоятелност на възложителя е да прецени какви изисквания да заложи в документацията за участие, да определи на какви конкретни условия следва да отговарят офертите, стига те да не противоречат на основните принципи, регламентирани в чл. 2 от ЗОП, а именно публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация.
Принципните положения, които са засегнати в ЗОП, дават както изрични разпоредби в процеса на провеждане на обществената поръчка – императивни и диспозитивни, но и задават определената насока – да се постигне максимална ефективност и оправдана финансираност. Законът е поставил редица, различни по характер, ограничения в рамките, на които възложителите да упражняват предоставената им оперативна самостоятелност. Нарушаването, на което и да било ограничение, поставено от закона, прави административния акт на възложителя незаконосъобразен[2].
Целите на ЗОП обосновават изключението от принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, чрез повелителните правни норми на закона относно предмета, страните, срока на договора, в т.ч. и стойността на обществената поръчка, включваща всички плащания към изпълнителя. Предлаганата цена е част от офертата на участника и задължителен елемент от договора с изпълнителя, като веднъж предложена, не може да бъде променяна /включително с поемане на ангажимент за безвъзмездно изпълнение/, доколкото по този начин се заобикалят изискванията на ЗОП[3].
Осигуряването на публичност и прозрачност е основен принцип при провеждането на обществените поръчки – чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП. Във всеки един случай възложителят следва да бъде убеден във възможностите на кандидата за изпълнение на дейностите по обществената поръчка при заявените в офертата условия, като по този начин вземе обосновано решение за законосъобразно и целесъобразно разходване на заложените средства. Според вида на процедурата обаче горният принцип се проявява в различна степен[4].
Обекти на обществени поръчки са:
а) изпълнение или проектиране и изпълнение на строителство, свързано с една от дейностите по приложение № 1;
б) изпълнение или проектиране и изпълнение на строеж;
За строителство се приема и изпълнение на строеж, за който възложителят има решаващо влияние върху вида или проектирането му, без значение от формата на сътрудничество и произхода на използваните ресурси.
[1] Така Решение № 11010 от 02.11.2021 г. по адм. д. № 7197 / 2021 на Върховния административен съд
[2] Така Решение № 13025 от 21.10.2020 г. по адм. д. № 13220 / 2019 на Върховния административен съд
[3] Така Решение № 12801 от 15.12.2021 г. по адм. д. № 10993 / 2021 на Върховния административен съд
[4] Така Решение № 11914 от 23.11.2021 г. по адм. д. № 5880 / 2021 на Върховния административен съд
Ключови думи: обществени поръчки, процедури, възлагане, принципи, цели, адвокат за обществени поръчки, Пловдив, София адв. д-р Маргарита Балабанова +0883328927 Екипът на кантората работи с възложители на обществени поръчки, като оказва съдействие за цялата процедура по провеждане на обществената поръчка. Също така екипът на кантората работи с участници в обществени поръчки, като им оказва съдействие […]
Ключови думи: дружество с променлив капитал, ДПК, дружествен дял, прехвърляне, управление, адвокат, дружествено право
д-р по Търговско право
към ИДП при БАН
С последните изменение на Търговския от закон ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г. се уреди нов шести вид търговско дружество – дружество с променлив капитал. Уредбата за него е поместена в глава 15 а от ТЗ.
Прави впечатление, че законодателят този път е работил с много по-точна терминология, отколкото при уредбата на ООД, като са възприети много от предложенията ми, направени в монографията ми „Дружествен дял в ООД“ касателно дружествените дялове на съдружниците. Възприето е направеното разграничение между дружествения дял на съдружника, участието на съдружника в дружеството и вноската му, като е използвана предложената от мен терминология – „вноска“, „права, които дружествения дял осигурява“, „номинална стойност на дяловете“ и други.
Възприето е виждането ми, че дружественият дял не е равнозначен на членство в дружеството, а дава определени имуществени права на неговия титуляр. Затова свидетелства възприетото в чл. 260 е ТЗ, според който „правата, които дружественият дял осигурява, са съразмерни с номиналната стойност на дела, освен ако е уговорено друго в дружествения договор. Правата по дружествения дял възникват със заплащане на вноската в капитала“. Също така в чл. 260л, ал. 3 ТЗ е предвидено, че дружествените дялове на изключения съдружник се поемат по решение на общото събрание от останалите съдружници и/или от дружеството при условия и ред, определени в дружествения договор.
Споделено е виждането ми, че дружественият дял има номинална стойност, като този термин е използван на много места от законодателя при уредбата на ДПК.
Приети са и много от направените от мен предложения за подобряване на уредбата.
Така например в чл. 260м, ал. 3 ТЗ е възприето, че дружеството изплаща на съдружника стойността на дружествения му дял към момента на прекратяването, освен ако е уговорено друго в дружествения договор. Считам, че тази норма е много по-ясна и точна отколкото уредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, касаеща имуществените последици при прекратяване на членството, и е в пълно съответствие с направените от мен тълкувания и предложения в монографията ми.
В чл. 260 з, ал. 3 е прието, че ако не е уговорено друго в дружествения договор, при смърт на съдружник в дружеството встъпват изявилите желание негови наследници. Наследниците заявяват искането си да встъпят в дружеството в срок три месеца от откриване на наследството. Ако наследниците не желаят да станат съдружници, дружеството им изплаща стойността на дружествения дял на наследодателя към момента на неговата смърт.
Това напълно съответства на направените от мен предложения досежно това, че в дружеството могат да встъпят само някои наследниците на починалия (така Балабанова, М. Дружествен дял в ООД, с. 209), относно срока за встъпване в дружеството – 3 месеца (така Балабанова, М. Дружествен дял в ООД, с. 210), както и относно последиците, ако съдружниците не желаят да станат съдружници – възникване на право на вземане към дружеството за равностойността на дела на наследодателя им (така Балабанова, М. Дружествен дял в ООД, стр. 196).
В съответствие с моите предложения е и уредбата, касателно вписването в Търговския регистър. В чл. 260 г, ал. 2ТЗ правилно е посочено, че в търговския регистър се вписват данни, а не решения, както неправилно е посочено в чл. 140, ал. 1 и 3 ТЗ относно вписването при ООД (вж. с. 138-149 от Балабанова, М. Дружествен дял в ООД).
Има и някои неточности в използваната терминология, като например неправилно е посочено, че вноската е в капитала на дружеството (а правилно би било да се посочи, че вноската е в имуществото на дружеството), но сравнено с уредбата на ООД, категорично смятам, че законовата регламентация е много по-добра и по-ясна.
Уредба:
Дружеството с променлив капитал се учредява от едно или повече физически или юридически лица. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си.
Дружество с променлив капитал може да е само предприятие, което има средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и годишен оборот, който не превишава 4 000 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 4 000 000 лв.
Фирмата на дружеството трябва да съдържа означението „дружество с променлив капитал“ или съкращението „ДПК“. Когато дружеството се учредява от едно лице, фирмата съдържа означението „еднолично дружество с променлив капитал“ или съкращението „ЕДПК“.
Дружественият договор се сключва в писмена форма и трябва да съдържа:
1. фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството;
2. предмета на дейност;
3. срока на договора, ако има такъв;
4. класа и номиналната стойност на дяловете от отделните класове и правата, които се придобиват за отделните класове дялове, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива;
5. вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива;
6. управлението и начина на представителство;
7. привилегиите, които определени съдружници запазват за себе си, ако са уговорени;
8. начина на разпределение на печалбата;9. други условия във връзка с учредяването, съществуването, управлението и прекратяването на дружеството.
Когато дружеството се създава от едно лице, се съставя учредителен акт.
Дружеството се вписва в търговския регистър, като в закона е уредено какви документи са необходими и кои обстоятелства подлежат на вписване.
Капитал и дружествени дялове
Съгласно чл. 260д, ал. 1 ТЗ капиталът на дружеството е променлив и не подлежи на вписване в търговския регистър. С решение на редовното годишно общо събрание, свикано за разглеждане на годишния финансов отчет, се установява размерът на капитала при приключване на финансовата година и неговото изменение по отношение на предходната финансова година.
Капиталът на дружеството е разпределен в дялове. Дяловете от един клас са с една и съща номинална стойност, която не може да бъде по-малка от една стотинка.
Дяловете може да бъдат различни по размер за отделните класове.
Срещу поетите дялове съдружниците правят вноски. Срокът за извършване на вноските се определя в дружествения договор или по решение на общото събрание. Когато вноската е непарична, тя се оценява от три вещи лица, определени от управителния съвет, съответно от управителя на дружеството. Номиналната стойност на всеки дял съответства на размера на вноската на съдружника.
Правата, които дружественият дял осигурява, са съразмерни с номиналната стойност на дела, освен ако е уговорено друго в дружествения договор. Правата по дружествения дял възникват със заплащане на вноската в капитала.
Ако е уговорено в дружествения договор, дружеството може да издава дружествени дялове с особени права (привилегии). Дружествените дялове с еднакви права образуват отделен клас. Не се допуска ограничаване на правата по дяловете от един клас.
Привилегированите дружествени дялове може да осигуряват повече от един глас в общото събрание на съдружниците, гарантиран или допълнителен дивидент или ликвидационен дял, право на обратно изкупуване на дружествените дялове, както и други права, предвидени в закона или в дружествения договор.
С дружествения договор може да се предвиди привилегированите дружествени дялове да са без право на глас. Когато дивидентът по привилегированите дружествени дялове без право на глас не бъде изплатен за една година и закъснялото плащане не бъде извършено през следващата година заедно с дивидента за тях, привилегированият дял придобива право на глас до изплащане на забавените дивиденти. В този случай привилегированите дялове се пресмятат при определяне на необходимите кворум и мнозинство.
Дружественият договор може да предвиди, че определен клас съдружници или поименно определени съдружници имат привилегии при упражняване на правото на глас и/или право на вето при приемането на решения от общото събрание.
Удостоверението, издадено на съдружниците за участието им в дружеството, не е ценна книга.
Книга на съдружниците
В дружество се води книга на съдружниците, в която се записват имената и адресът, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК на всички съдружници, датата на придобиване на дяловете, броят дялове, стойността и видът на вноските, срещу които са придобити дяловете, класът на дяловете. Книгата се води от управителния орган или определено от него лице.
Управителният орган е длъжен да осигури вписването в книгата на съдружниците на обстоятелствата по ал. 1 и на настъпилите в тях промени не по-късно от 7 дни от представяне на документите съобразно изискванията на закона и дружествения договор.
Всеки съдружник има право на достъп до книгата на съдружниците в дружеството, както и на извлечение от нея. Трето заинтересовано лице има право да поиска от управителния орган на дружеството извлечение от книгата на съдружниците, отнасящо се до притежаваните от конкретен съдружник дялове.
Прехвърляне и наследяване на дружествени дялове. Придобиване на собствени дружествени дялове
Дружественият дял може да се наследява, прехвърля и залага. Прехвърлянето на дружествени дялове се извършва свободно, освен ако е уговорено друго в дружествения договор. Договорът за прехвърляне на дружествен дял се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма.
Ако не е уговорено друго в дружествения договор, при смърт на съдружник в дружеството встъпват изявилите желание негови наследници. Наследниците заявяват искането си да встъпят в дружеството в срок три месеца от откриване на наследството. Ако наследниците не желаят да станат съдружници, дружеството им изплаща стойността на дружествения дял на наследодателя към момента на неговата смърт.
Наследяването, прехвърлянето и залагането на дружествените дялове трябва да бъде вписано в книгата на съдружниците, за да има действие спрямо дружеството.
Дружеството може да придобива собствени дружествени дялове при условия и ред, предвидени в дружествения договор. Общата номинална стойност на собствените дялове не може да надхвърля 50 на сто от общата стойност на дяловете. Дружеството е длъжно да прехвърли в тригодишен срок притежаваните собствени дялове, които надхвърлят този размер. В противен случай те се обезсилват.
Дружеството не може да упражнява правата по собствените дялове до тяхното прехвърляне и те не се пресмятат при определяне на необходимия кворум и мнозинство за провеждане на общо събрание на съдружниците. Собствените дялове се описват в годишния финансов отчет.
Ограничения и особени права
Дружественият договор може да предвиди забрана за разпореждане с дружествени дялове за определен период от време.
В дружествения договор може да се предвидят особени права и задължения на съдружниците, като право на един или повече от съдружниците на предпочтително изкупуване на предлагани за продажба от съдружник или издадени от дружеството дялове, право на един или повече от съдружниците да продадат всички или част от притежаваните от него дялове при същите условия, както тези, при които друг съдружник прехвърля свои дялове, и други права.
В дружествения договор може да се предвидят условия, при които с решение на общото събрание може да се изиска от съдружник да прехвърли своите дялове, както и да се уговори задължение до извършване на прехвърлянето съдружниците да не могат да упражняват правото си на глас в общото събрание, ако дружествените дялове са записани при това условие. В случай че в срок до един месец от уведомяването му съдружникът не прехвърли дружествените дялове, дяловете му може да бъдат изкупени от дружеството при определени в дружествения договор условия, освен ако е предвидено друго в дружествения договор.
В дружествения договор може да се предвиди, че в случай на промяна на контрола в юридическо лице – съдружник, последното трябва да уведоми дружеството. Ако дружествените дялове са записани при това условие, общото събрание може да вземе решение съдружникът да не упражнява правото си на глас или да бъде изключен, като дружеството придобие дяловете му.Ограниченията и особените права по ал. 1 – 4 се приемат или отменят с решение на общото събрание, взето с мнозинство от две трети от гласовете.
Прехвърляне на дружествени дялове в нарушение на уговорките в дружествения договор е непротивопоставимо на дружеството и третите лица, освен ако общото събрание на съдружниците реши друго.
Дружеството може по решение на общото събрание да издава права за придобиване на дружествени дялове, включително да сключва договори за заем, които могат да се превърнат в дружествени дялове. Издаването и упражняването на правата за придобиване на дружествени дялове, включително за заемите, които могат да се превърнат в дружествени дялове, се извършват при условия и ред, уговорени с дружествения договор.
Договори за предоставяне право на придобиване на дялове
Общото събрание може да учреди на наети от дружеството лица, независимо от вида на договора или на правоотношението, право на придобиване на дялове, което се упражнява само чрез прехвърляне на собствени дялове на дружеството. Общото събрание може да овласти управителния съвет, съответно управителя, за не повече от три години да приема решения за предоставяне на право на придобиване на дялове по ал. 1. Условията и редът за придобиване и упражняване на правото по ал. 1 се определят с решението на общото събрание или на управителния съвет, съответно на управителя, когато е овластен за това от общото събрание. Прехвърлянето на всички или част от придобитите дялове може да бъде забранено за срок не по-дълъг от 5 години от датата на придобиването. В изпълнение на решението по ал. 1 или 2 между дружеството и съответния служител се сключва договор в писмена форма за предоставяне на право на придобиване на дялове.Правото на придобиване на дялове е непрехвърлимо. Наследниците на лицето, в чиято полза е било учредено право по ал. 1, могат да го упражнят в срок до 6 месеца от смъртта на лицето, в случай че условията за упражняването на правото са настъпили до датата на смъртта.
Общият брой на придобитите дялове при упражняване на правото на придобиване на дялове от наети от дружеството лица не може да бъде повече от 15 на сто от всички дялове. В края на финансовата година управителният съвет, съответно управителят, установява броя и стойността на придобитите през финансовата година дялове по ал. 1.
Управителният съвет, съответно управителят, представя на съдружниците заедно с годишния финансов отчет за съответната година и доклад относно:1. броя и стойността на придобитите през отчетния период дялове по сключени договори по ал. 4;2. общия брой на дяловете и стойността им, които биха могли да се придобият по сключени договори за предоставяне на право на придобиване на дялове, правата по които не са упражнени или условията не са настъпили;3. периодите, през които правата по действащите договори може да се упражнят.
Права и задължения на съдружниците в дружество с променлив капитал
Всеки съдружник има право да участва в управлението на дружеството, право на глас, право на дивидент, право да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството и право на ликвидационен дял. В дружествения договор може да бъдат уговорени и други права, както и да бъдат установени ограничения при упражняване на правата.
Съдружникът е длъжен да внесе вноската срещу поетия дял, да изпълнява решенията на общото събрание и да оказва съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, освен ако друго е уговорено в дружествения договор.
Съдружник, който не е изпълнил задължението си за вноска, се смята за изключен, ако не изпълни задължението си в допълнително определен от общото събрание срок, който не може да е по-кратък от един месец. Управителният съвет, съответно управителят, уведомява писмено съдружника за допълнителния срок и го предупреждава за изключването. Изключеният съдружник губи правото си върху направените вноски.
Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение и в други случаи, посочени в дружествения договор. Правото на глас на изключвания съдружник не се отчита при определяне на кворума и мнозинството.
Дружествените дялове на изключения съдружник се поемат по решение на общото събрание от останалите съдружници и/или от дружеството при условия и ред, определени в дружествения договор.
Участието на съдружника се прекратява:
1. при смърт или поставяне под пълно запрещение;
2. при прекратяване с ликвидация – за юридически лица;
3. при изключване;
4. при обявяване в несъстоятелност на съдружник – юридическо лице;
5. при напускане на съдружник при условия и ред, определени в дружествения договор;
6. в други случаи, посочени в дружествения договор.
В 7-дневен срок от датата на прекратяването управителният орган заличава съдружника от книгата на съдружниците.
Дружеството изплаща на съдружника стойността на дружествения му дял към момента на прекратяването, освен ако е уговорено друго в дружествения договор.
Органи на дружество с променлив капитал са:
1. общо събрание на съдружниците;
2. управителен съвет или управител.
При еднолично дружество едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание.
Общо събрание
Общото събрание се състои от всички съдружници. Всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото съответстват на номиналната стойност на дела му, освен ако в дружествения договор е предвидено друго.
Право на глас в общото събрание имат съдружниците, вписани в книгата на съдружниците към последното число на месеца преди датата на провеждане на общото събрание.
Общото събрание:
1. изменя и допълва дружествения договор;
2. издава нови дялове, определя начина за поемането им, обезсилва дялове и изключва съдружници;
3. преобразува и прекратява дружеството, избира и освобождава ликвидатор, определя възнаграждението му и срока на ликвидацията;
4. избира и освобождава членовете на управителния съвет, съответно управителя, определя възнаграждението им и ги освобождава от отговорност;
5. назначава и освобождава регистриран одитор, когато извършването на одит е задължително съгласно закона или е взето решение за извършване на независим финансов одит, и приема годишния финансов отчет;
6. разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане;
7. приема решение за придобиване собствени дялове при условия и ред, предвидени в дружествения договор;
8. решава и други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и дружествения договор.
В дружествения договор може да се предвиди изискване за кворум от общия брой на гласовете. Решенията по чл. 260п, т. 1 – 4 се приемат, ако на общото събрание е представена поне половината от гласовете.
При липса на кворум в случаите по ал. 1 може да се насрочи ново заседание и то е законно, независимо от представените дялове, ако датата и часът на провеждане на новото заседание са посочени в поканата за първото.
Решенията на общото събрание се приемат с мнозинство от представените гласове, освен ако в закона или в дружествения договор е предвидено друго. За решенията по чл. 260п, т. 1 – 4 се изисква мнозинство две трети от представените гласове, освен ако дружественият договор не предвижда по-голямо мнозинство.
Когато законът или дружественият договор предвижда гласуване по класове, както и когато предложеното решение засяга правата на съдружници от един клас, изискванията за кворум и мнозинство се прилагат за всеки клас поотделно.
Общото събрание се свиква от управителния съвет, съответно от управителя. То може да се свика и по искане на съдружници, които притежават поне 5 на сто от всички гласове, съгласно извлечение от книгата на съдружниците.
Ако в едномесечен срок от заявяване на искането по ал. 1 общото събрание не бъде свикано или ако общото събрание не бъде проведено в тримесечен срок, съдружниците, поискали свикването, свикват общото събрание, като заявят поканата за свикването му в търговския регистър.
Свикването на общото събрание се извършва чрез писмена покана, обявена в търговския регистър поне 15 дни преди датата на общото събрание, или с писмена покана, или с покана, изпратена чрез електронни средства с изрично потвърждение за получаването, получена поне 7 дни преди датата на общото събрание. Поканата съдържа най-малко следните данни:1. фирмата и седалището на дружеството;2. мястото, датата и часа на събранието;3. дневен ред на въпросите, за обсъждане, както и предложения за решения.
В закона е уредено и правото на сведение на съдружниците.
Общо събрание се провежда най-малко веднъж годишно до 30 юни в седалището на дружеството, освен ако в дружествения договор е предвидено друго място на територията на Република България.Общото събрание избира председател и секретар, ако в дружествения договор не е предвидено друго.За заседанието на общото събрание се изготвя списък на присъстващите съдружници или на техните представители и на броя на правата на глас, които упражняват. Списъкът се заверява от председателя и секретаря на общото събрание. Съдружниците и пълномощниците удостоверяват присъствието си с подпис в списъка на присъстващите.
Дружественият договор може да предвиди решенията да се приемат и неприсъствено, ако всички съдружници са заявили писмено или чрез електронни средства съгласието си за решението.
Интересна възможност, която се предвижда за първи път в закона е, че в дружествения договор и/или в поканата за свикване на общото събрание може да се предвиди възможност общото събрание да се проведе и/или съдружник да участва чрез използване на електронни средства посредством един или повече от следните начини:
1. предаване в реално време на общото събрание;
2. двупосочни съобщения в реално време, позволяващи на съдружниците да участват в обсъждането и приемането на решения в общото събрание от разстояние;
3. механизъм за гласуване преди или по време на общото събрание, без да е необходимо упълномощаване на лице, което да участва лично на общото събрание.
Участието на съдружниците в общото събрание посредством използването на електронни средства се отчита при определяне на кворума, а гласуването се отбелязва в протокола от общото събрание. Към протокола от общото събрание се прилага и списък на лицата, упражнили правото си на глас в общото събрание чрез електронни средства, и на броя на техните гласове, който се заверява от председателя и секретаря на общото събрание.
Дружеството осигурява необходимите мерки за идентификация на съдружниците и пълномощниците чрез подходящи електронни средства и мерки за сигурност, само доколкото са необходими за постигане на тези цели.
Общото събрание не може да приема решения, засягащи въпроси, които не са включени в поканата за свикването му, освен когато всички съдружници с право на глас присъстват или са представени на събранието и никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъждани.
Решенията на общото събрание влизат в сила незабавно, освен ако действието им не бъде отложено.
Решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор, избор и освобождаване на членове на управителния съвет, съответно на управителя, както и назначаване на ликвидатори, преобразуване и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписване на съответните обстоятелства в търговския регистър.
За заседанието на общото събрание се води протокол на хартиен и/или електронен носител. Протоколът на общото събрание се подписва от председателя и секретаря на събранието и към него се прилагат:1. списък на участвалите съдружници;2. документите, свързани със свикването и провеждането на общото събрание;3. извлечение от книгата на съдружниците към датата съгласно чл. 260о, ал. 3.
Управителен съвет на дружество с променлив капитал
Дружеството се управлява и представлява от управителен съвет. Броят на членовете на управителния съвет се определя в дружествения договор. Член на управителния съвет може да бъде дееспособно физическо лице, както и юридическо лице. В този случай юридическото лице определя представител за изпълнение на задълженията му в управителния съвет. Юридическото лице е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на управителния съвет за задълженията, произтичащи от действията на неговия представител.
Не може да бъде член на управителен съвет лице, което е било:
1. член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори; тези ограничения отпадат с изтичането на 5-годишен срок от прекратяването на дружеството поради несъстоятелност; отпадането на ограниченията се декларира изрично, с посочване на конкретните обстоятелства;
2. управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.
Членовете на управителния съвет се вписват в търговския регистър, където представят нотариално заверено съгласие и декларация, че не са налице пречки по ал. 3. Управителният съвет избира за председател един от членовете си.
Членовете на управителния съвет се избират за срок, определен в дружествения договор. Те може да бъдат преизбирани без ограничение. Член на управителния съвет може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, заинтересованият член на управителния съвет може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.
Заседанията на управителния съвет се свикват и ръководят от председателя, който е длъжен да свика заседание при писмено искане на една трета от членовете му. Ако председателят не свика заседанието в едноседмичен срок, то се свиква от всеки един от членовете на управителния съвет. При отсъствие на председателя заседанието се ръководи от определен от управителния съвет негов член.
Решения се приемат, ако присъстват най-малко половината от членовете лично или представлявани от друг член на управителния съвет, като никой присъстващ член не може да представлява повече от един отсъстващ, освен ако е уговорено друго. Присъстващо е и лице, с което има двустранна комуникационна връзка, гарантираща установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и приемането на решения. Гласуването на този член се удостоверява в протокола от председателстващия заседанието.
Решенията се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите членове, освен ако е уговорено друго. Решения могат да се приемат и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.
Управление и представителство на дружество с променлив капитал
Управителният съвет възлага управлението и представителството на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове, и определя възнаграждението им. Изпълнителните членове следва да са по-малко от останалите членове на управителния съвет. Овластяването може да бъде оттеглено по всяко време.
Имената на лицата, овластени да представляват дружеството, се вписват в търговския регистър. При вписването те представят нотариално заверено съгласие с образец на подписа.Овластяването и неговото оттегляне има действие срещу трети добросъвестни лица след вписването им в търговския регистър.
Членовете на управителния съвет изпълняват задълженията си с грижата на добрия търговец, като съобразяват риска от дейността с очаквания доход за дружеството.Членовете на управителния съвет предпочитат интереса на дружеството пред собствения си интерес. Те избягват конфликт на интереси между своя интерес и интереса на дружеството, а ако такъв конфликт възникне, го разкриват незабавно пред управителния съвет и не участват, както и не оказват влияние върху други членове на управителния съвет при вземането на решения в тези случаи.
Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за причинените на дружеството вреди. Членовете на управителния съвет и съдружниците, които упражняват контрол, ако са действали умишлено, отговарят солидарно към кредиторите за вредите, претърпени от сделки и действия на дружеството, които са обявени за недействителни спрямо кредиторите съгласно чл. 135 от Закона за задълженията и договорите и чл. 647, ал. 1 и 2 от този закон, до размера, до който кредиторите не са могли да се удовлетворят от дружеството.
(6) В случаите по ал. 5 кредиторът може да съедини исковете срещу дружеството и членовете на управителния съвет и съдружниците, които упражняват контрол, в едно и също производство.
Управител на дружество с променлив капитал
В чл. 260ъ1. е предвидено, че в дружествения договор може да се уговори дружеството да се управлява и представлява от един или повече управители. Уредено в тази хипотеза кои разпоредби за управителния съвет се прилагат съответно.
Преобразуване на дружество с променлив капитал
Ако при провеждане на редовното годишно общо събрание се установи, че към края на предходната финансова година дружеството вече не отговаря на изискванията на чл. 260а, ал. 3, то трябва да се преобразува в капиталово дружество по реда на раздел III от глава шестнадесета. Ако дружеството не бъде преобразувано в срок до края на финансовата година, следваща общото събрание по предходната алинея, то се прекратява от окръжния съд по седалището на дружеството по иск на прокурора.
Дружеството се прекратява:
1. с изтичане на срока, определен в дружествения договор;
2. по решение на съдружниците, взето с мнозинство две трети от гласовете, ако в дружествения договор не е предвидено по-голямо мнозинство;
3. по решение на окръжния съд в предвидените в този закон случаи.
В дружествения договор могат да бъдат предвидени и други основания за прекратяване на дружеството.
По решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено:
1. по иск на съдружници с повече от една пета от дяловете, ако важни причини налагат това;
2. по иск на прокурора, ако дейността на дружеството противоречи на закона, както и когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител или членовете на управителния съвет са под определения в закона минимум;
3. по иск на прокурора в случаите по чл. 260ю, ал. 2.
Дружеството, в което единственият съдружник е физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Когато единственият съдружник е юридическо лице, с прекратяването му се прекратява и дружеството.
Ключови думи: дружество с променлив капитал, ДПК, дружествен дял, прехвърляне, управление, адвокат, дружествено право адвокат Маргарита Балабанова д-р по Търговско право към ИДП при БАН С последните изменение на Търговския от закон ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г. се уреди нов шести вид търговско дружество – дружество с променлив капитал. Уредбата за него е […]
Ключов думи: наследяване на дружествен дял в ООД, съдружник, членство, вземане, търговско право, адвокат
* Статията за наследяване на дружествен дял в ООД е част от монографията на д-р Маргарита Балабанова „Дружествен дял в ООД“, публикувана от издателство Сиела, 2021г. Книгата може да бъде закупена в книжарниците или от https://www.ciela.com/druzhestven-dyal-v-ood.html
Физическите лица престават да съществуват като правни субекти с настъпването на тяхната смърт. Юридическите лица загубват своята правосубектност при прекратяване с ликвидация и заличаването им от ТРРЮЛНЦ.
ЗН урежда правоприемството и имуществените отношения след смъртта на физическите лица. Принципът, въведен в чл. 5-9 ЗН е, че починалото физическо лице се наследява от низходящите и възходящите роднини, а при липса на такива, от съребрени роднини до четвърта степен включително, както и от преживелия съпруг, който наследява успоредно с останалите роднини.
По силата на наследственото правоприемство имуществото на наследодателя след смъртта му, преминава към неговите наследници[1]. С оглед обстоятелството, че заличеният търговец-юридическо лице няма правоприемници, съдебната практика приема, че по аналогия с чл. 11 ЗН притежаваните от него недвижими имоти и движими вещи, се придобиват от държавата, съответно от общината[2].
ЗН предвижда два вида наследяване – по закон и по завещание. При наследяване по закон наследственото имущество преминава в полза на лица, указани като наследници в ЗН. При наследяване по завещание наследственото имущество преминава към лица, които наследодателят посочи за наследници в завещателни разпореждания. Юридическите лица могат да наследяват само по завещание, като изискването е същите да съществуват по време на откриване наследството. В състава на наследствената маса влизат преди всичко имуществени права на наследодателя – вещни и облигационни права. Личните неимуществени права на наследодателя се прекратяват с неговата смърт.
Дружественият дял в ООД може да се наследява по изричната разпоредба на закона – чл. 129, ал. 1 ТЗ. Законовата уредба на наследяването на дружествен дял е лаконична и е станала повод за дискусии в правната доктрина и в практиката. Въпросите, касаещи наследяването на дружествен дял, се задълбочават и от смесването на понятията за членство в ООД и за дружествен дял в ООД, между които в доктрината се поставя знак на равенство.
Поставя се въпросът какъв е обектът на наследяване и необходимо ли е решение на общото събрание за приемане на наследниците като съдружници или членството им възниква автоматично с приемането на наследството и изявление, че ще желаят да станат съдружници.
Членството в ООД е ненаследимо, тъй като участието в дружеството се прекратява със смъртта на съдружника – физическо лице (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и с прекратяването на съдружника – юридическо лице (чл. 125, ал. 1, т. 3 ТЗ). По принцип, неимуществените права и задължения и тези intuitu personae не се наследяват, защото са строго лични. Те съществуват само докато съществува техният титуляр. Членственото правоотношение между дружеството и отделните съдружници е комплексно, като включва както имуществени, така и неимуществени, лични права и задължения.
ООД е междинно дружество, което има белези на капиталово и на персонално дружество[3]. При ООД личността на съдружника – носител на членственото правоотношение, не е без значение, с оглед на по-тесните връзките между съдружниците в ООД и изискването за лично участие в дейността на дружеството. Със смъртта на физическото лице настъпва универсално правоприемство според ЗН, но то не се разпростира върху членственото правоотношение като съвкупност, защото то включва и лични права на съдружника, като например такива, свързани с право да бъде избиран в управителни и контролни органи, които в това си качество са ненаследими. Членството в ООД е лично, ненаследнимо и непрехвърлимо и същото се прекратява със смъртта на съдружника физическо лице респ. с прекратяването на юридическото лице, както изрично е посочено в чл. 125, ал. 1, т. 1 и 3 ТЗ.
Наследими са имуществените права и задължения на съдружника. Дружественият дял е именно едно имуществено право на участие при разпределяне на имуществото на дружеството съгласно законовата му дефиниция в чл. 127 ТЗ и извършеното тълкуване в глава първа. То е една съвкупност от имуществени права и се наследява по изричната разпоредба на закона, независимо, че членството на наследодателя в дружеството се е прекратило.
Преобладаващата съдебна практика също приема, че наследяването на дружествен дял не е равнозначно на придобиване на членствени права в ООД. При смърт на съдружник в ООД се наследяват имуществените му права, но не и правото на членство[4].
Наследникът придобил дружествен дял от ООД по наследство има положението на трето за дружеството лице по смисъла на чл. 129, ал. 1 ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. Нов съдружник се приема от общото събрание по негова писмена молба, в която той заявява, че приема условията на дружествения договор, като решението за приемане се вписва в ТРРЮЛНЦ. Общото събрание на дружеството може да откаже да приеме наследника като съдружник.
Ако наследникът бъде приет за съдружник с решение на общото събрание, той не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател. Наследникът придобива права на съдружник на собствено основание след решение на общото събрание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дружествените дялове. Няма правоприемство в членственото правоотношение. Наследникът става съдружник на собствено основание, като участието му в капитала съответства на новопридобитите дялове.
С придобиването на дружествения дял за наследника, без съгласието на останалите съдружници за приемането му, за наследника възниква само право на вземане към дружеството за равностойността на дела на наследодателя му (арг. от чл. 125, ал. 3 ТЗ). Вместо съдружник, наследникът става кредитор на дружеството с вземане за равностойността на дружествения дял на неговия наследодател. Изплащането на това вземане става от имуществото на дружеството и не засяга неговия капитал.
В дружеството обаче, остава капитал, който не е покрит и не принадлежи на никой съдружник. Затова дружеството трябва да уреди последиците. Възможно е наследникът, който не е приет за съдружник, да прехвърли дружествения дял на съдружник в дружеството или на трето лице – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Ако наследникът се разпореди с дяловете в полза на лице, което е съдружник в дружеството, то приобретателят увеличава размера на притежаваните дялове, независимо от волята на общото събрание. Приобретателят увеличава участието си в капитала съответстващо на придобитите дружествени дялове.
Допустимо е също останалите съдружници в дружеството, само някои от тях или трето лице да поеме участието в капитала на починалия съдружник[5]. По този начин ще бъде записано участието в капитала, което е останало непокрито. Срещу поетото участие ще възникне задължение за вноска и ще се придобият нови дружествени дялове в дружеството, на мястото на наследените. Ако не бъде поето, с участието в капитала на починалия съдружник, може да се намали капиталът на дружеството.
[1] Вж. Тасев, Х. Българско наследствено право., С., Сиела, 2013, ISBN 978-954-28-1368-2, с. 22-52.
[2] Така т. 10 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС по отношение на имуществото на юридическо лице, останало непродадено в производството по несъстоятелност.
[3] Вж. Cahn, A., Donald, D. Comparative Company Law. Text and Cases on the Law Governing Corporations in Germany, the UK and the USA, Second edition, Cambridge university press, GB, 2018, ISBN 978-1-316-63715-9, p. 130-131.
[4] Така Решение № 530 от 27.09.2007 г. по т. д. №283/2007 г., на ВКС, I т. о., Решение № 161 от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 28/2010 г., на ВКС, I т. о., Определение № 875 от 19.11.2013 г. по т. д. № 1583/2013 г. на ВКС, I т. о. и др.
[5] Така Решение № 161 от 11.01.2011г. на ВКС по т. д. № 28/2010г., на ВКС, I т. о.
За повече подробност относно наследяване на дружествен дял в ООД – адвокат д-р Маргарита Балабанова
Ключов думи: наследяване на дружествен дял в ООД, съдружник, членство, вземане, търговско право, адвокат * Статията за наследяване на дружествен дял в ООД е част от монографията на д-р Маргарита Балабанова „Дружествен дял в ООД“, публикувана от издателство Сиела, 2021г. Книгата може да бъде закупена в книжарниците или от https://www.ciela.com/druzhestven-dyal-v-ood.html Физическите лица престават […]
Ключови думи: дружество с ограничена отговорност, ООД, съдружници, дружествен дял, запор, адвокат по търговско право
С дълго чаканото Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
1) При смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ.
2) Допустим е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на дружество с ограничена отговорност за освобождаване на управител, съединен с иск за отмяна на решение за изключване на управителя като съдружник, взето по предходна точка от дневния ред на същото заседание на общото събрание.
3) Санкцията по чл. 126 ТЗ е приложима по отношение на съдружник за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ.
4) Уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ следва да бъде отправено до дружеството. Легитимирано да го получи от името на дружеството е всяко лице, съгласно да го приеме, с изключение на напускащия управител.
5) Напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в дружество с ограничена отговорност при бездействие на органите на дружеството.
6) При обжалване на отказ по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ в хипотеза на липса на дадени указания от длъжностното лице по регистрацията по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ съдът е длъжен да даде указания за представяне на изискуемите по закон документи и след това да прецени предпоставките за извършване на заявеното вписване, обявяване или заличаване. Съдът няма правомощия да отменя отказа само поради липса на дадени указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ от длъжностното лице по регистрацията.
7) Длъжностното лице по регистрацията следва да извърши вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърляне на дружествени дялове, независимо че не са вписани подлежащите на вписване обстоятелства, настъпили в резултат на предходни разпоредителни сделки с тези дялове, ако спазването на изискванията по чл. 129 ТЗ може да се установи от представените със заявлението документи.
Длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове.
Отрицателната предпоставка по чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ не е приложима при прехвърляне на дялове между съдружници.
8) Не е допустимо по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ да бъдат обжалвани други актове на длъжностните лица по регистрацията, отразени в електронните регистри, извън отказите, постановени по подадени заявления за вписване, заличаване и обявяване.
Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на председателя на Върховния касационен съд за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Търговската колегия на съда по някои въпроси от дружественото право, по които е установена неправилна и/или противоречива практика на съдилищата и на Върховния касационен съд.
Източник: vks.bg
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение, което според мен е правилно и следва да се подкрепи. Същото касае точка 1 от постановеното решение, като в особеното мнение се приема, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ дружеството се прекратява по право към датата на смъртта. Подробни мотиви, част от които са възприети в тълкувателното решение съм изложила в статията ми Прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала.
Изцяло е възприето виждането ми, че отрицателната предпоставка по чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ не е приложима при прехвърляне на дялове между съдружници – подробни аргументи съм изложила в статията ми: Чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ приложим ли е при прехвърляне на дружествени дялове между съдружници
Пълния текст на тълкувателното решение може да откриете тук.
Адвокат Маргарита Балабанова – доктор по търговско право
Ключови думи: дружество с ограничена отговорност, ООД, съдружници, дружествен дял, запор, адвокат по търговско право С дълго чаканото Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши: 1) При смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното […]
Ключови думи: отнемане на шофьорска книжка, престъпления по транспорта, изключителни смекчаващи обстоятелства, адвокат, наказателно право
Тълкувателно дело № 1/2022г. на ОСНК на ВКС е образувано по следния въпрос: Разпоредбата на чл. 343г от НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК изключва ли приложението на чл. 55, ал. 3 от НК в случаите, в които основното наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343 в, ал.1 от НК, е определено при условията на чл. 55 от НК?
В съдебната практика са формирани две разнопосочни становища.
Според първото, разпоредбата на чл. 343г от НК не изключва приложението на чл. 55, ал. 3 от НК, когато наказанието е определено при хипотезата на чл. 55 от НК.
Според второто становище, разпоредбата на чл. 343г от НК изключва приложението на чл. 55, ал. 3 от НК, когато наказанието е определено при условията на чл. 55 от НК.
Основното различие в двете становища се свежда до начина, по който се тълкува употребеният от законодателя израз в нормата на чл. 343г от НК: „във всички случаи“.
Правилно е становището, според което изразът има за цел да обхване всички състави на транспортни престъпления, изброени в чл. 343г от НК, които са четири: чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК.
Използваният от законодателя израз семантично е равнозначен на израза „в тези случаи“ /в изброените такива/ се налага кумулативно по-леко наказание: „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Формулировката, използвана в чл. 343г от НК, позволява да се обобщят всички състави на транспортни престъпления, включени в тази норма, за които, наред с основното наказание „лишаване от свобода“, се предвижда допълнително кумулативно наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“.
Аналогично би било, ако законодателят е избрал друг подход за формулиране на същото правно положение, а именно: за всяко транспортно престъпление да бъде предвидено допълнително наказание, наред с основното такова. Въпрос на законодателна преценка е кой подход да бъде използван, но и в двата случая целта е да бъдат формулирани санкционните последици в пълния им обем.
Отговорът на поставения за тълкуване въпрос е свързан с хронологичното проследяване на уредбата, касаеща санкционирането на транспортните престъпления в наказателния закон. В чл. 343, ал. 4 от НК /ДВ, бр. 54 от 1978 г./ е предвидено допълнително наказание „лишаване от права“ по чл. 37, т. 6 и 7, като е използван изразът „във всички случаи на предходните алинеи“. В отделните алинеи на чл. 343 от НК са очертани три състава на транспортно престъпление: основен, квалифициран и привилегирован. Задължително за налагане при всеки от тях е наказанието „лишаване от свобода“, а допълнително кумулативно определимо е „лишаване от права“ по чл. 37, т. 6 и 7 от НК. В този случай, законодателят е очертал признаците на трите състава в самостоятелни алинеи, в които е предвидил основното наказание „лишаване от свобода“, а допълнителното такова, в друга 4 алинея на същия текст. Наказването и в трите възможни хипотези е постигнато с формулировката „във всички случаи на предходните алинеи“ /чл. 343, ал. 4 от НК/.
През 1982 г. е създаден чл. 343а от НК /ДВ, бр. 28 от 1982 г./, в който е очертан привилегирован състав на транспортно престъпление. Основното наказание за престъпната проява по чл. 343 от НК, както и за тази по чл. 343а от НК, е „лишаване от свобода“. Допълнителното кумулативно наказание, относимо към чл. 343 и чл. 343а от НК, е залегнало в новосъздадения текст: чл. 343б от НК, който предвижда, че „във всички случаи по чл. 343 и 343а“, съдът постановява и „лишаване от право“ по чл. 37, т. 7 от НК. През 1995 г., с ДВ, бр. 50 от 1995 г., е направена законодателна промяна в уредбата на транспортните престъпления. Създадени са нови състави на престъпни прояви в областта на транспорта: чл. 343б и чл. 343в от НК. Тогава е формулиран чл. 343г от НК, действащ и понастоящем, в който е предвидено кумулативно по-леко наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, относимо към изброените в нормата случаи. Проследяването на измененията в НК дава основание да се направи извод, че законодателят е избрал обобщаващ подход при създаване на чл. 343г от НК, като е целял в една разпоредба да включи случаите, при които се налага кумулативно наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, при извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б, чл. 343в, ал. 1 от НК.
Приложението на чл. 55, ал. 3 от НК в случаите по чл. 343г от НК би могло да бъде изключено, ако двете норми се намират в съотношение на специална към обща такава. Чл. 343г от НК не носи белезите на специална разпоредба и не би могла да дерогира чл. 55, ал. 3 от НК, тъй като между тях не се поражда конкуренция. Спецификата на чл. 343г от НК я очертава като норма от особената част на НК, имаща за цел да обхване хипотезите, при които се налага кумулативно по-леко наказание, наред с основното такова. Разпоредбата на чл. 55 /и ал. 3/ от НК се намира в общата част на НК и доколкото в закона липсват ограничаващи приложението й правила, тя се явява универсално приложима към нормите от особената част.
Неприемливо е разбирането, че използваният в чл. 5 343г от НК израз „във всички случаи“, има за цел да предвиди, че налагането на допълнителното наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ е императивно и не зависи от приложението на чл. 55 от НК. Разбирането би могло да бъде споделено само при наличие на такава формулировка в закона, която изрично съдържа забрана за приложение на чл. 55, ал. 3 от НК, в случаите по чл. 343г от НК.
Доколкото в Наказателния кодекс липсва правило, ограничаващо чл. 55, ал. 3 от НК, отнесено към чл. 343г от НК, съдът разполага с правомощие да прецени дали да определи допълнителното полеко наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, когато е наложил основното наказание при условията на чл. 55 от НК.
Най-същественият аргумент относно възможността да се приложи чл. 55, ал. 3 от НК, в случаите по чл. 343г от НК, произтича от систематичното място на първата норма – в общата част на НК, което предопределя нейната универсална приложимост спрямо разпоредбите от особената част.
Аргумент в същата насока може да бъде изведен, като бъде съобразена формулировката на други норми от особената част, съдържащи наказание „лишаване от права“, за които в съдебната практика липсва спор, че е приложим чл. 55, ал. 3 от НК. Такива са чл. 160, чл. 202, ал. 3, чл. 203, ал. 2, чл. 282, ал. 3, чл. 282а, чл. 301, ал. 4 от НК, а чл. 343г от НК съдържателно не се различава от тях. Следователно, не би могло да бъде подкрепено становище, според което е допустимо да възникне различие в съдебната практика по приложение на чл. 55, ал. 3 от НК, което да касае единствено транспортните престъпления, обхванати от чл. 343г от НК. Налагането на наказание като специфична правосъдна дейност се основава на принципите на законност и индивидуализация на наказанието.
Принципът на законност се проявява по два начина. Първо, въз основа на правната квалификация се установяват санкционните последици от деянието, тоест, какво е предвиденото наказание, дали то е единично или съдържа комплекс от санкции. Съдът взема предвид и нормата на чл. 343г от НК с оглед налагане на кумулативното наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Второ, съдът отмерва наказанието в пределите, определени от санкционната част на материалната наказателноправна норма, съдържаща състав на престъпление. Наред с това, прилага и разпоредби от общата част, които имат отношение към извършеното престъпление, като 6 например, опит по чл. 18, съучастие по чл. 20, продължавано престъпление по чл. 26, редукция на наказанието за непълнолетни по чл. 63 от НК. При определяне на наказанието се прилага принципът за индивидуализация, който изисква да се съобразят установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и да се постигне съответствие на наложеното наказание със спецификата на конкретния случай. Този принцип предполага да бъдат реализирани целите по чл. 36 от НК, а наказанието да отговори на законовия критерий за справедливост по чл. 348, ал. 5 от НПК. Независимо че нормата на чл. 55 от НК систематично предхожда чл. 56 и 57 от НК, тя се прилага след установяване на релевантните за наказателната отговорност обстоятелства, когато съдът приеме, че са налице многобройни и/или изключителни смекчаващи обстоятелства, респективно, когато бъде направен положителен извод относно втората кумулативна предпоставка на чл. 55 от НК. Когато съдът определи основното наказание при условията на чл. 55 от НК, той може да реши да не наложи допълнителното по-леко наказание, като приложи ал. 3. Това е в съответствие с принципите за определяне на наказанието и преди всичко, с принципа за индивидуализация и привеждане на наказанието в съответствие с особеностите на конкретния случай.
С оглед на изложеното, ОСНК на ВКС прие, че е правилно становището, според което разпоредбата на чл. 343г от НК относно кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК не изключва приложението на чл. 55, ал. 3 от НК, когато основното наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК, се налага при условията на чл. 55 от НК.
Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд на Република България с Тълкувателно решение 1/13.04.2023г., постановено тълк. д. № 1/2022г. на ОСНГК на ВКС прие: Разпоредбата на чл. 343г от НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК не изключва приложението на чл. 55, ал. 3 от НК в случаите, в които основното наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК, е определено при условията на чл. 55 от НК.
За повече въпроси във връзка с отнемане на шофьорска книжка – адвокат Маргарита Балабанова
Ключови думи: отнемане на шофьорска книжка, престъпления по транспорта, изключителни смекчаващи обстоятелства, адвокат, наказателно право Тълкувателно дело № 1/2022г. на ОСНК на ВКС е образувано по следния въпрос: Разпоредбата на чл. 343г от НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК изключва ли […]
