Погасяване по дановст на гражданско правни задължения
Автор:
редовен докторант по Търговско право към ИДП при БАН
- Общи положения
Погасителната давност няма легално законово определение. Погасителната давност е институт на материалното право.
Общите разпоредби на погасителната давност в гражданското право се съдържат в чл. 110-120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Наред с тях действат и редица специални правни норми, които установяват различни по продължителност срокове на погасителна давност.
Според установената съдебна практика, погасителната давност като институт на правото представлява период от време, след изтичането на който кредиторът губи правото си да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо длъжника[1]. Погасителната давност може да се определи като бездействие на носителя на едно гражданско право, да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на искането за принудително осъществяване.
Погасяването, за което говори чл. 110 и следващите ЗЗД, има предвид погасяване на правото на иск, тоест правото да се иска от съда защита на нарушено субективно материално право. Характерно за давностните срокове е, че те са в известен смисъл санкция за титуляра на съответното право, който по собствена воля бездейства да го упражни. С това свое поведение кредиторът създава фактическо положение, на което законът придава правно значение, лишавайки неупражненото в течение на давностния срок право от публичноправна закрила[4].
- Видове погасителна давност
Общата петгодишна давност по ЗЗД се прилага спрямо всички вземания, които не спадат към някоя специална давност, предвидена в закон. Специалната давност може да е по-кратка или по-дълга от петгодишната. В практиката на съдилищата е преобладаващо становището, че към договорите за кредит е приложима петгодишна погасителна давност[2].
Тригодишна е погасителната давност за вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
С Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, е прието, че понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
- Спиране на погасителната давност
Съгласно чл. 115 ЗЗД давност не тече (спира):
а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;
в) между съпрузи;
г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;
д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;
е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;
ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.
Спирането на давностния срок, означава че за определен период от време започналият срок спира да тече. Ходът на времето не може да се спре, но са налице обстоятелства, които представляват пречка носителят на субективното право да го упражни. Изтеклият преди спирането срок запазва своето значение. След отпадане на съответното обстоятелство, довело до спиране на срока, същият ще продължи да тече като фактически ще се удължи с периода, през който е бил спрял да тече.
- Прекъсване на давността
Давността се прекъсва съгласно чл. 116 ЗЗД с признаване на вземането от длъжника; с предприемане на действия за принудително изпълнение; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство. Ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
Разпоредбите както за спиране, така и за прекъсване на давността – чл.115 и чл.116 ЗЗД са императивни и не могат да се тълкуват разширително.
Характерно за прекъсването на давността е изразяването на воля от една от страните по правоотношението, с която или се признава вземането или се предприемат действия по защита на правото[3].
Частичното плащане от длъжника по издадена от кредитора фактура само по себе си не презюмира признание на вземането. Извод, че е налице признание на вземането от длъжника, би следвало да се обосновава с оглед на съдържанието на отправеното волеизявление и поведението на длъжника за всеки конкретен случай[4].
От прекъсването на давността почва да тече нова давност. Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Прекъсването на давността има действие само срещу лицето, спрямо което е извършено действието, което според чл. 116 ЗЗД прекъсва давността.
Давността не се счита прекъсната, ако искът или възражението бъдат отхвърлени. С още по-голяма сила това важи за случая, когато искът или възражението са оттеглени.
- Установителен иск за изтекла погасителна давност
Давността не се прилага служебно. Погасяване по давност може да се установи от съда в съдебно производство, инициирано чрез подаване на отрицателен установителен иск.
Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради погасяване по давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск[5].
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Когато срещу длъжника е предявен иск, той може да се защити като направи в отговора на искова молба възражение за погасяване по давност на вземането, предмет на предявения срещу него иск.
[1] Така Решение №505 от 01.07.2004 г. по гр. д. № 97/2004 г. на ВКС , I г. о.
[2] Така Решение №261/12.07.2011 по дело №795/2010 на ВКС, ГК, IV г.о. и др. В правната теория и в някои съдебни решения на по-ниските инстанции се приема, че давността при договорите за кредит е три годишна, но преобладаваща е съдебната практика за пет годишна погасителна давност.
[3] Така Решение № 329 от 03.07.2007 г. по гр. д. № 61/2006 г., II г. о. на ВКС
[4] Така Решение № 161 от 03.02.2016 г. по т. д. № 1934/2014 г. на ВКС, I т. о.
[5] Така Решение № 83 от 23.05.2018 г. по гр. д. № 3448/2017 г. на ВКС, III г. о.
Ключови думи: адвокат, Пловдив, погасяване по давност, задължения, погасителна давност