Ключови думи: задължителна застраховка, гражданска отговорност на автомобилистите, адвокат, Пловдив, застрахователно право
- Налице ли е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по който той е страна, при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор?
С установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК, се цели да се установи съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, заплашено от нарушаване. Т.е. когато правото е несигурно, независимо от наличието или липсата на възникнал конкретен правен спор, свързан с него. Правният интерес в случая произтича от самото качество на ищеца на страна по договор, при основателни съмнения за действителността на който, правното му положение е смутено. Следователно всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск, в двата му варианта – положителен и отрицателен, е допустим процесуален способ за предявяване нищожност на застрахователния договор и релевиране на последиците на този вид начална недействителност. За наличие на такава неяснота, създаваща несигурност в правното му положение, отстранима със съдебното решение по установителния иск, е достатъчно титулярът на същото да е направил „разумна субективна преценка”.
По тези съображения следва да се приеме, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите има правен интерес да предяви установителен иск за прогласяване нищожността на застрахователен договор, който засегнат от най-тежкия и непоправим, неотстраним (несанируем) порок, привидно го обвързва и смущава правното му положение, независимо, че липсва конкретен правен спор, произтичащ от същия. Внасяйки по този начин яснота в правната си връзка с насрещната страна застрахователят предотвратява възможността за отправена му бъдеща претенция за заплащане на застрахователно обезщетение при евентуално настъпило в срока на покритие по застрахователната полица застрахователно събитие.
Допълнителни аргументи в подкрепа на възприетото разрешение са важното социално предназначение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, изискващо висока степен на правна сигурност и превантивният ефект за третите лица – потенциални жертви на ПТП и потенциалните оправомощени да предявят пряк иск за обезвреда срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента.
По изложените съображения Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд с Тълкувателно решение от 07.03.2019г., по тълк. дело № 1/2018г. е приело, че е налице правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по който той е страна и при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор.
- Допустимо ли е прогласяване на нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите поради липса на съгласие; поради липса на представителна власт; поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал.2 КЗ ?
Поставеният въпрос се разглежда в хипотезата на предявен иск от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
ОСТК на ВКС е счело, че разрешението на този въпрос е предпоставено от основанията за нищожност, на които застрахователят се позовава.
- а./Липса на съгласие.
В съдебната практика, за разлика от правната доктрина, не съществува спор, че недействителната сделка е родово понятие, обхващащо всички сделки с недостатък, предвиден в закона, които не пораждат или не могат да породят своето действие. Нищожните сделки са вид недействителни сделки, при които недействителността е абсолютна – изначална, настъпваща по право, непоправима, освен при приет валидизационен закон и водеща до пълна невъзможност да се породи желаното от сключването й действие. Волята, респ. съгласието, е основен конститутивен елемент на сделката, а липсата на съгласие е основание за нейната нищожност, установено в чл.26, ал.2 ЗЗД. По силата на препращащата норма на чл.343, ал.2 КЗ това основание е приложимо и към договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Порокът липса на съгласие е налице, когато волеизявленията ( предложение и приемане) са направени и съвпадащи, но някое от тях или и двете са дадени при „съзнавано несъгласие”, т.е. при отсъствие на намерение за обвързване (изтръгнато чрез насилие,на шега, като учебен пример и пр.). Липсва съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и когато няма две насрещни противоположни по съдържанието си волеизявления или тези волеизявления не се отнасят за един и същи предмет. Като всяко основание за нищожност – липсата на съгласие, независимо от проявната форма, е тежък порок. Той санкционира и двете страни по правоотношението, създаването на което е тяхна цел, макар по правило да не предпоставя вина и всеки може да се позове на него. Поради това не може да бъде отречено правото на застрахователя при констатирана липса на съгласие, несъмнено създаваща правна несигурност, да предяви иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор и да установи със сила на пресъдено нещо действителното правно положение между страните. Анализът на нормата на чл.483, ал.1, т.1 КЗ също не дава основание да се възприеме тезата, че липсата на съгласие като основание за нищожност, се свързва с наличие или отсъствие на забрана друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство да сключи застрахователния договор за риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Следователно сама по себе си създадената с чл.483, ал.1, т.1 КЗ потенциална възможност трети, спрямо собственика на моторното превозно средство, лица да са страна по застрахователния договор „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато имат застрахователен интерес, не изключва приложното поле на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и не обосновава правен извод, че е недопустимо да бъде прогласена нищожността му поради липса на съгласие за сключване на сделката. Аргумент в подкрепа на тезата, че прогласяването на застрахователния договор по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите поради липса на съгласие е недопустимо, не може да се черпи и от чл.477, ал.2 КЗ. Очертаваща само субективните предели на застрахователна закрила при задължителното гражданско застраховане, нормата визира управляващите законно моторно превозно средство на законно основание водачи, но не урежда по различен начин въпроса за действителността на договорната връзка със застрахователя при липсата на съгласие.
Липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност” на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, установено с чл.344, ал.1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл.343, ал.2 КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл.293, ал.4 ТЗ, в който смисъл е и последователната практика на ВКС,ТК.
По изложените съображения Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд с Тълкувателно решение от 07.03.2019г., по тълк. дело № 1/2018г. е приело, че е допустимо по иск на застрахователя прогласяване нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” поради липса на съгласие.
2.б./ Липса на представителна власт.
Нормата на чл.477, ал.2 КЗ не е специална по отношение на чл. 42 ЗЗД и не урежда по различен начин въпроса с представителната власт, която в правната теория се дефинира като непритезателно субективно право на представителя да извършва от името на представлявания правомерни правни действия. На представителната власт, като непритезателно субективно право, съответства правното задължение на представлявания да търпи в своята правна сфера правните последици от действията на представителя в границите на представителната власт.
Източници на представителната власт са тези юридически факти, с настъпването на които правната норма свързва пораждането на представителната власт. В гражданското право, за разлика от търговското право, овластяването на едно лице да извършва правни действия от чуждо име и с действие за друг правен субект възниква било по волята на представлявания ( доброволно представителство), било по силата на закона ( чл.36, ал.1 ЗЗД). При доброволното представителство, което е свързано с отговора на поставения за разглеждане въпрос, юридическият факт, който поражда представителната власт, е упълномощителна сделка, определяна в българската правна система като едностранна. За да породи действието си упълномощителната сделка се нуждае от получаване. Извършеното чрез получената едностранна сделка упълномощаване определя обема на представителната власт на представителя и съдържанието на външните отношения с него.
Осъществената чрез представител сделка поражда действие в патримониума на представлявания, но само ако представителят е имал надлежно учредена представителна власт. Основната норма, уреждаща изначално липсващата представителна власт е чл.42 ЗЗД. Другата проявна форма на липсата на представителна власт – превишаване на пределите на овластяването ( excessus mandati), не е законодателно уредено, но е призната в правната доктрина и в съдебната практика за резултираща висяща недействителност.
С т.2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.16 г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗЗД и отговор на въпроса за вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен. Според приетото в така формираната задължителна съдебна практика договор, сключен от лице, действало като представител без да има представителна власт, респ. извън пределите на учредената такава, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици- няма обвързаност и за двете страни по него. Тези последици настъпват, ако лицето от името на което е сключен договорът го потвърди, в съответствие с изискването на чл.42, ал.2 ЗЗД, освен ако съществува законова забрана. Потвърждението (ратификацията), което по правното си естество представлява упражняване на потестативно право и е едностранна правна сделка, има обратно действие във времето. Отправено към третото лице потвърждаване, отговарящо на изискванията на чл.42, ал.2, изр.2 ЗЗД, валидира договора към момента на неговото сключване, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт. При отказ на потвърждаване договорът сключен без представителна власт (без знанието и волята на представлявания) не е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2 , пр.2 ЗЗД.
На недействителността, която от висяща става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици, може да се позове (съдебно или извънсъдебно) само лицето, от името на което е сключен или универсалните му правоприемници. Следователно в разглежданата хипотеза застрахователят не е активно легитимиран да предяви иск за прогласяване недействителността на сключен без надлежна представителна власт, респ. извън пределите на учредената представителна власт за застрахования – ФЛ или ЮЛ, договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради това и предявеният установителен иск на застрахователя за прогласяване недействителността на сключения застрахователен договор поради липса на представителна власт за застрахования, се явява недопустим.
По изложените съображения Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд с Тълкувателно решение от 07.03.2019г., по тълк. дело № 1/2018г. е приело, че е недопустимо прогласяване нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” поради липса на представителна власт за застрахования, по предявен иск от застрахователя.
2.в.Първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл.477, ал.2 КЗ.
В облигационното право декларирането на неверни данни в преддоговорните отношения е възприемано като нарушаващо общото изискване за добросъвестност при водене на преговори, въведено с чл.12 ЗЗД, но е скрепено единствено със санкция за обезщетение.
В специалния закон – Кодекса за застраховането, общото задължение за добросъвестност, установено в чл.362, ал.1 КЗ, се свързва с точно и изчерпателно обявяване на съществените обстоятелства от значение за застрахователния риск, но само когато застрахователят е поставил писмено въпроси за това. Но дори и в сочената хипотеза – при невярно декларираните обстоятелства, за страните по застрахователния договор настъпват различни правни последици изрично уредени с чл.363 – 364 КЗ, но нито една няма за резултат прогласяване недействителността на договора, като най-тежка гражданскоправна санкция. Единствената възможност, която законодателят е създал в този случай, е за прекратяване на застрахователния договор при съответните условия. По силата на изрично разпореждане на закона застрахователят не би могъл да откаже нито плащане, нито да намали размера на застрахователното обезщетение, дори ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на застрахователното събитие.
Следователно липсата на уредена в КЗ забрана за деклариране от застраховащия на неверни данни относно самоличността на лицата по чл.477, ал.2 КЗ, само по себе си изключва свързването му с общото основание за нищожност по чл. 26, ал.1, пр.1.ЗЗД, приложното поле на което е изключено и от специалното основание по чл.349, ал.2 КЗ, предвиждащо недействителност на застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес.
Противоречието със закона, като основание за нищожност в общия случай, има обективен състав. Конкретната забрана или ограничение, което сделката нарушава, винаги са установени с нормативен акт. За определяне на дадена сделка като нищожна поради противоречието й със закона и последиците й е правноирелевантно и знанието на страните, че извършваната от тях сделка противоречи на закона, техните намерения, добросъвестност, проявени умисъл или небрежност и други укорими субективни състояния.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на възприетото разрешение следва да се посочи и неизчерпателното изброяване на лицата по чл. 477, ал.2 КЗ, ползващи се от застрахователната закрила и липсата на въведено изискване водачът (водачите) на законно моторното превозно средство, който го управлява на законно основание, да притежава изрично писмено пълномощно от застрахованите лица. Обобщено изложеното позволява изграждане на правен извод, че информацията за последните не е съществена за сключване на застрахователния договор, освен при уговорени специални условия, касаещи конкретно личността им, които подлежат на съдебна преценка във всеки отделен случай.
Анализът на възприетото законодателно разрешение налага да се приеме, че в случая законодателят е отдал приоритет на запазване на застрахователното правоотношение и произтичащата от него гарантирана защита на пострадалите и увредените трети лица спрямо интереса на застрахователя да се освободи от правните последици на сключен с него договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, чрез прогласяване на нищожността му. Същото е в пълно съответствие и с основната функция на гражданското право – да обезщетява и да гарантира сигурност, а не да санкционира.
По изложените съображения Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд с Тълкувателно решение от 07.03.2019г., по тълк. дело № 1/2018г. (www.vks.bg). е приело, че е недопустимо по иск на застрахователя, прогласяване нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал.2 КЗ.
За повече информация и контакти – адвокат Маргарита Балабанова