Ключови думи: застрахователна претенция, застрахователно обезщетение, застрахователен договор, адвокат
адв. гл. асистент и д-р по Търговско право
Маргарита Балабанова
Екипът на адвокатска кантора „Балабанова“ е специализирал работата си в сферата на застрахователното право. Оформянето и подаването на застрахователна претенция е изключително важно за реализиране на правата на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, спрямо застраховател и получаване на справедливо застрахователно обезщетение. В тази връзка Ви съветваме да се обърнете към специалист, защото в някои случаи неправилно подадената застрахователна претенция, може да доведе до отказ от изплащане на обезщетение и да осуети пътя Ви за последващи действия и защита срещу застрахователя.
Своевременно и правилно подадената застрахователна претенция е ключова за получаване на справедливо застрахователно обезщетение и съответно е от значение за дължимите лихви. В някои случая именно тя е ключът към бързо решаване на съответния казус и избягване на дълги и трудни съдебни производства.
Според КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
В чл. 380, ал. 1 КЗ изрично е уредена форма на претенцията до застрахователя и тя е писмена. Като задължителен реквизит е посочено наличието на банкова сметка, по която лицето желае да му бъде заплатено обезщетение.
Изискването за подаване на застрахователна претенция е уредено в част четвърта, дял първи от КЗ: Общи изисквания към всички застрахователни договори и затова е приложима за всички застрахователни договори.
Основна функция на писмената застрахователна претенция е да се уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и да му се даде възможност за доброволно плащане. Целта на претенцията е да се даде възможност на застрахователят да плати доброволно и извънсъдебно застрахователно обезщетение.
На задължението на увреденият да предяви застрахователна претенция кореспондира задължението на застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок.
Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Според чл. 496, ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в лимитирания от чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, може да се изрази:
1/ в определяне и изплащане на размера на обезщетението, или
2/ в отказ за плащане, който може да е само частичен, по отношение на част от претенцията.
Застрахователната претенция има изключително важно значение за давността, за лихвите за забава, дори и за наследяването на право на застрахователно обезщетение.
Във връзка със застраховка гражданска отговорност отправянето от увреденото лице към застрахователя или негов представител на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ[1].
[1] Така Решение № 167 от 30.01.2020 г. по к. т. д. № 2273 / 2018 г. на ВКС