Kонстативен протокол за ПТП

Ключови думи: Констативен протокол за ПТП, пътно-транспорно произшествие, пострадали лица, материални щети, адвокат

 

адвокат д-р Маргарита Балабанова

+359883328927

В настоящата редакция на ЗДвП случаите, при които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на ПТП, са изчерпателно изброени. В тези случаи службите за контрол на МВР издават протокол за посещението по чл. 125 ЗДвП на мястото на ПТП.

В чл. 2 от Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд са уредени три вида протоколи за ПТП:

1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
2. протокол за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен протокол за ПТП.

В наредбата подробно е уредено при кои хипотези какъв протокол се издава, като е уредено и съдържанието на протоколите в съответното приложение към наредбата.

Органите на реда задължително издават протокол за ПТП, когато има пострадли лица и материални щети. Във втория случай протокол се издава, ако щетите са такива, че възпрепядстват движението на МПС на собствен ход и няма съгласие между водачите относно обстоятелствата свързани с ПТП. Когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, констативния протокол за ПТП е двустранен и се попълва от участниците в ПТП, а не от органите на реда.

В практиката на ВКС[1] последователно се приема, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление. Т. е. съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

В бланката за такъв констативен протокол, съставен съобразно изискванията на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, изрично е предвидено отбелязване на обстоятелствата дали водачите на участващите в конкретния пътен инцидент моторни превозни средства имат полици за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, техния номер и срока на валидността им.  Констатациите, обективирани в констативния протокол, включително и досежно последните три обстоятелства, подлежат на опровергаване с всички годни доказателствени средства по ГПК, чрез провеждането на насрещно доказване.

Когато съставителят издава констативния протокол за ПТП, той удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В случаите когато ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице според посочената по-горе практика на ВКС, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието, но се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в инцидента моторни превозни средства и другите обстоятелства пряко възприети от съставителя.

В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.

Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП. Поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица (като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава.

При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато няма влязла в сила наказателна присъда и протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава[2].

Като обобщение на съдебната практика, констативния протокол за ПТП се ползва с материална доказателствена сила само за направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Тази материална сила може да бъде оспорена, като оспорващата страна ще носи тежестта да проведе пълно обратно доказване.

 

 

[1] Вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 98 от 25.06.2012 г. на по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 73 от 22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 24 от 10.03.2011 г на I т. о. по т. д. № 444/2010 г. и Решение № 85 от 28.5.2009 г. по т. д. № 768/08 г. на ВКС, II т. о.

[2] Така Решение № 15 от 25.07.2014 по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т. о.