Ключови думи: съдружник в ООД, прекратяване на членство, предизвестие, адвокат, търговско право
Автор:
адвокат Маргарита Балабанова –
доктор по Търговско право към ИДП при БАН
- Прекратяване на членството на съдружник в ООД с предизвестие. Общи положения.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването. В дружествения договор може да се предвиди по-дълъг срок на предизвестието.
В тази хипотеза прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок – тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон – прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника[1].
С подаването на писменото предизвестие по смисъла на чл. 125, ал. 2 ТЗ, съдружникът упражнява свое потестативно право. С изтичане на срока на предизвестието настъпва автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото му правоотношение. Уреждането на имуществените отношения между съдружника и дружеството има последващ характер и не влияе върху настъпилото вече прекратяване на членствените правоотношения. С изпълнението на фактическия състав на чл. 125, ал. 2 ТЗ членственото правоотношение се прекратява.
- Имуществени последици при прекратяване на членството на съдружник в ООД.
Разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ предвижда имуществените последици при прекратяване на членственото правоотношение със съдружник в ООД, да се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Равностойността на вземането на съдружника по чл. 125, ал. 3 ТЗ при прекратено членство отразява припадащата се на съдружника част от имуществото на дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение. Такова вземане се изплаща когато според баланса по чл. 125, ал. 3 ТЗ сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието на съдружника. Когато сумата на активите е по-ниска от сумата на пасива, не е налице вземане, което да трябва да се изплати на напусналия съдружник[2]. Затова изплащане не се извършва при превишение на пасива (без собствения капитал, резервите и финансовия резултат) над активите на дружеството по баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на съдружника.
При определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти.
При оспорване на съставения от търговеца баланс и установена нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите, компрометираща нейната достоверност вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ следва да се определи въз основа на нов коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица[3].
Дружеството изпада в забава за плащане на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ след като бъде поканено да плати от съдружника.
При липса на доброволно плащане от дружеството, съдружникът може да реализира правата си по съдебен ред.
[1] Вж. Решение № 17496 от 30.12.2013 г. по адм. д. № 12562/2013 на ВАС
[2] Така Решението № 100 от 07.02.2013г. по т. д. № 665/2011 г. състав на ВКС, І т. о.
[3] Така Решение № 206 от 06.08.2018 г. по т. д. № 1108 / 2017 г. на ВКС, II т. о.