Ключови думи: географско наименование, марка на ЕС, регистрация, адвокат, търговска марка
- Забрана за описателност на марката на Европейския съюз (ЕС)
Съгласно чл. 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 относно марката на Европейския съюз aбсолютно основаниe за отказ за регистрация на марка е когато тя се състои предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни техни особености. Нормата е идентична с чл. 7, пар. 1, буква в) от Регламент № 207/2009, който вече не е в сила.
Съгласно чл. 59, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001[1] регистрираната марка на Европейския съюз се обявява за недействителна, когато се състои предимно от знак или от означение, което може да служи в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход (например географско наименование) или момента на производство на стоката или на предоставянето на услугата, или други характерни техни особености. Съгласно член 7, параграф 2 от цитирания регламент член 7, параграф 1 се прилага, независимо че основанието за отказ или за недействителност съществува само в една част на Съюза.
Съгласно постоянната съдебна практика знаците или означенията, визирани в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 и Регламент № 207/2009, са тези, които при нормална употреба от гледна точка на съответните потребители могат да служат за обозначаване на стоката или услугата, чиято регистрация се иска или се оспорва, или пряко или чрез споменаване на някоя от характерните особености на тази стока или услуга[2]. Следователно, за да попадне в приложното поле на прогласената в тази разпоредба забрана, знакът трябва да има достатъчно пряка и конкретна връзка с разглежданите стоки или услуги, която да даде възможност на съответните потребители да получат, незабавно и без друг размисъл, описание на разглежданите стоки или услуги или на някоя от техните характерни особености[3]. Достатъчно е основанието за отказ или за обявяване на недействителност да е налице само по отношение на непренебрежима част от целевите потребители и не е необходимо да се проверява дали останалите потребители, които са част от съответните потребители, също познават посочения знак[4].
Залегналият в основата на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 и Регламент № 207/2009 общ интерес е да се осигури възможност знаците, описващи една или повече от характерните особености на стоките или услугите, чиято регистрация като марка се иска, да се използват свободно от всички икономически оператори, предлагащи такива стоки или услуги[5]. Цитираната разпоредба не допуска тези знаци или означения да бъдат запазени само за едно предприятие поради регистрацията им като марка (решение от 23 октомври 2003 г., СХВП/Wrigley, C‑191/01 P, EU:C:2003:579, т. 31) и едно предприятие да монополизира използването на описателен термин в ущърб на другите предприятия, включително неговите конкуренти, за които по този начин обхватът на речника, който ще могат да използват, за да опишат собствените си стоки, би бил ограничен (вж. решение от 7 декември 2017 г., 360°, T‑332/16, непубликувано, EU:T:2017:876, т.). Прилагането на споменатата разпоредба обаче не зависи от това дали е налице конкретна, настояща и сериозна необходимост от оставяне на възможност за свободно ползване[6].
Що се отнася в частност до знаците или означенията, които могат да служат за обозначаване на произхода или географското местоназначение на категории стоки или мястото на предоставяне на категории услуги, за които е заявена марка на Европейския съюз, и особено по отношение на географските наименования, налице е общ интерес да се запази възможността за тяхното свободно ползване, по-специално поради способността им не само евентуално да разкрият качеството и други свойства на съответните категории стоки или услуги, но и да повлияят по различни начини на предпочитанията на потребителите, например като свържат стоките или услугите с дадено място, което може да предизвика положителни емоции[7]
Освен това следва да се припомни, че са изключени, от една страна, регистрацията като марки на географските наименования, когато те обозначават определени географски места, които са вече известни или познати за категорията съответни стоки или услуги и които поради това заинтересованите среди свързват с нея, и от друга страна, регистрацията на географски наименования, които могат да бъдат използвани от предприятията и които също трябва да бъдат оставени за свободно ползване от тези предприятия като указания за географския произход на категорията съответни стоки или услуги[8].
- Изключения
Трябва да се отбележи обаче, че по принцип член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001[9] допуска регистрацията на географски наименования, които не са познати на заинтересованите среди или поне не са познати като обозначение на дадено географско място, или също на наименования, по отношение на които поради характеристиките на мястото, което обозначават, е малко вероятно заинтересованите среди да могат да приемат, че категорията съответни стоки или услуги произхожда от това място или е замислена там[10].
С оглед на гореизложеното описателният характер на знака може да бъде преценен само от гледна точка на съответните стоки или услуги, от една страна, и на начина, по който го разбират съответните потребители, от друга страна[11].
- Пример от практиката за географско наименование като марка
С решението на EUIPO марката ДЕВИН е обявена за изцяло недействителна, поради това, че българският град Девин е познат на широката общественост в България и на значителна част от потребителите в съседните страни, като Гърция и Румъния, по-специално като известен балнеологичен курорт, и че заинтересованите среди свързват името на този град с категорията стоки, обхванати от оспорваната марка, и в частност минералните води. „Девин“ сезира Общия съд на Европейския съюз с искане за отмяна на решението на EUIPO.
Образувано е дело Т-122/2017 на Общия съд, с решението по което е заключено, че средният български потребител разпознава думата „девин“ като географско наименование на български град, но това няма решаващо значение в конкретния казус, защото в съзнанието на средния български потребител оспорваната марка е придобила силен отличителен характер и дори репутация, що се отнася до минералните води. Следва да се отбележи, че след като словната българска марка „Девин/Devin“ е била призната от Патентното ведомство на Република България за известна марка, на пръв поглед изглежда съвсем неправдоподобно оспорваната марка, а именно словната марка на Европейския съюз „ДЕВИН“, да не е придобила там поне нормален отличителен характер, без дори да се разглежда въпросът за нейния силен отличителен характер или за нейната репутация.
Фактът, че град Девин се открива от интернет търсачките, не е достатъчен, за да се докаже — в съответствие с правните изисквания и изискванията на съдебната практика — че става дума за място, познато на голяма част от съответните потребители от Гърция и от Румъния.
Наличието на „непренебрежим туристически профил в интернет“ обаче само по себе си не е достатъчно, за да се докаже, че съответните потребители в чужбина познават даден малък град. В тази насока фактът, че Девин не е сред най-популярните дестинации в България на интернет сайта „TripAdvisor.com“ е най-малкото релевантен, защото има логика да се смята, че съответните чуждестранни потребители познават само основните забележителности на трета страна като България.
Що се отнася до средния гръцки и румънски потребител, Общият съд констатира, че наличието на „туристически профил в интернет“ само по себе си не е достатъчно, за да се докаже, че съответните потребители в чужбина познават даден малък град. На следващо място фактът, че град Девин има „мащабна туристическа инфраструктура“, не дава основание да се направи извод, че такъв потребител би могъл да познава града извън границите или да направи пряка връзка с него. Общият съд подчертава, че съсредоточавайки се неправилно върху чуждестранните туристи, по-специално гръцки или румънски, които посещават България или Девин, EUIPO не е отчела съвкупността от съответните потребители, която се състои от средния потребител от Съюза, по-специално от посочените държави членки. В тази насока Общият съд смята, че средният потребител на минерална вода и напитки в Съюза няма тясна специализация по география или по туризъм и няма конкретно доказателство, въз основа на което да може да се направи извод, че той възприема думата „девин“ като географско място в България.
Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (сега – Регламент 2017/1001) допуска регистрацията на географски наименования, които не са познати на заинтересованите среди или поне не са познати като обозначение на географско място. В настоящия случай докато географско наименование „Девин“ е познато на заинтересованите среди в България — страна, в която жалбоподателят твърди, че оспорваната марка е придобила отличителен характер, то следва да се приеме за установено, че на заинтересованите среди от останалите държави — членки на Съюза, и по-специално Гърция и Румъния, това място е до голяма степен непознато, или поне непознато като обозначение на географско място.
Аналогично, съгласно цитираната по-горе съдебна практика при преценката си EUIPO е била длъжна да докаже, че географското наименование е познато на заинтересованите среди като обозначение на дадено място. В този казус съдът е приел, че географско наименование „Девин“ е непознато на голяма част от заинтересованите среди, които се състоят от средни потребители. Частта от съответните потребители, които познават това наименование като географско място, е незначителна и пренебрежима — един или най-много няколко процента. Нещо повече, този процент на пръв поглед изглежда по-малък от частта от съответните потребители, които познават Девин като марка на минерална вода.
От предходното следва, че EUIPO е допуснал грешка в преценката, като е заключил, че оспорваната марка е описателна за географски произход, що се отнася до средния потребител от съседни на България страни, а именно Гърция и Румъния, както и от всички останали държави — членки на Съюза, с изключение единствено на България. С това той е нарушил член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от същия регламент.
Затова Общия съд на ЕС отменя решението на EUIPO, с което оспорваната марката ДЕВИН е обявена за изцяло недействителна (Така решение по Т-122/2017 на Общия съд).
[1] Този член е идентичен с член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009
[2] Вж. в този смисъл решения от 20 септември 2001 г., Procter & Gamble/СХВП, C‑383/99 P, EU:C:2001:461, т. 39 и от 10 септември 2015 г., Laverana/СХВП (BIO organic), T‑610/14, непубликувано, EU:T:2015:613, т. 14.
[3] Вж. решения на общия съд от 22 юни 2005 г., Metso Paper Automation/СХВП (PAPERLAB), T‑19/04, EU:T:2005:247, т. 25 и от 7 декември 2017 г., Colgate-Palmolive/EUIPO (360°), T‑332/16, непубликувано, EU:T:2017:876, т. 15.
[4] Вж. решение от 6 октомври 2017, Karelia/EUIPO (KARELIA), T‑878/16, непубликувано, EU:T:2017:702, т. 27 и цитираната съдебна практика.
[5]Решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 37.
[6] Вж. в този смисъл решение от 7 октомври 2015 г., Кипър/СХВП (XAΛΛOYMI и HALLOUMI), T‑292/14 и T‑293/14, EU:T:2015:752, т. 55 и цитираната съдебна практика.
[7] Решения от 25 октомври 2005 г., Peek & Cloppenburg/СХВП (Cloppenburg), T‑379/03, EU:T:2005:373, т. 33, от 15 януари 2015 г., MEM/СХВП (MONACO), T‑197/13, EU:T:2015:16, т. 47 и от 27 април 2016 г., Niagara Bottling/EUIPO (NIAGARA), T‑89/15, непубликувано, EU:T:2016:244, т. 15.
[8] Решения от 25 октомври 2005 г., Cloppenburg, T‑379/03, EU:T:2005:373 от 15 януари 2015 г., MONACO, T‑197/13, EU:T:2015:16 и от 27 април 2016 г., NIAGARA, T‑89/15, EU:T:2016:244, Т-122/2017.
[9] И от Регламент № 207/2009 отм., които норми са идентични.
[10] Решения от 25 октомври 2005 г., Cloppenburg, T‑379/03, EU:T:2005:373, т. 36, от 15 януари 2015 г., MONACO, T‑197/13, EU:T:2015:16, т. 49 и от 27 април 2016 г., NIAGARA, T‑89/15, непубликувано, EU:T:2016:244, т. 17.
[11] Решения от 25 октомври 2005 г., Cloppenburg, T‑379/03, EU:T:2005:373, т. 37, от 15 януари 2015 г., MONACO, T‑197/13, EU:T:2015:16, т. 50 и от 27 април 2016 г., NIAGARA, T‑89/15, непубликувано, EU:T:2016:244, т. 18.
За повече информация и контакти: адвокат Маргарита Балабанова