Задължителна застраховка „Професионална отговорност“

Обект на застраховане при застраховка „Гражданска отговорност” е гражданската отговорност на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, т.е. опасността последният да отговаря пред трети увредени лица за заплащане на обезщетение. При настъпване на застрахователното събитие – възникване на гражданска отговорност за застрахования, застрахователят се задължава, по силата на тази застраховка, да заплати застрахователно обезщетение когато и доколкото такива вреди са причинени непосредствено от застрахования или от чужди виновни действия, за които той отговоря, на трето лице.

Не съществува спор в правната доктрина и съдебната практика, че задължителната застраховка „Професионалната отговорност” също е вид застраховка за вреди от гражданска отговорност по смисъла на КЗ и има имуществен характер. Изразява се в задължението на застрахователя за обезщетяване на вредите, причинени на трети лица, различни от застрахования. Като вид разновидност на застраховка „Гражданска отговорност”,задължителната застраховка „Професионалната отговорност” , изрично уредена в действащия КЗ, притежава присъщите санкционна, превантивна и обезщетителна функции, а елементите на специалния фактическия състав, от който се поражда са: деяние – действие или бездействие на лице, извършващо определена дейност в рамките на упражнявана от него професия, противоправност на деянието, изразяваща се в неизпълнение на задълженията му при и по повод същата, настъпила в процеса на осъществяване на съответната професионална дейност вреда в правната сфера на лице, извън застрахования, вина на упражняващия конкретната професионална дейност с проявните и форми – умисъл или небрежност и причинна връзка между деянието на извършващия определената дейност и настъпилия в чуждата правна сфера вредоносен резултат. Анализът на правните белези на професионалната отговорност, като вид гражданска отговорност сочи също, че нейни субекти са работодателят или възложителят на работата – ФЛ или ЮЛ.

За разлика от КЗ (отм.) в действащия Кодекс за застраховането, в сила от 16. 01. 2016 г., законодателят в чл.469 КЗ е определил дефинитивно застрахователното събитие при застраховка ”професионална отговорност” – настъпване на вредоносния резултат, за който застрахованият е отговорен. Възприетото законодателно разрешение и анализът на елементите от фактическия състав на задължителната застраховка „Професионалната отговорност” позволяват да се приеме, че ако вредата не е настъпила, т.е. не се е проявила, не е осъществен и фактическият състав на професионалната отговорност, което изключва да е реализирано и застрахователното събитие и то е изцяло относимо и към разглеждания случай т.е. и при действието на приложимия КЗ (отм.).

Несъмнено в сочената хипотеза отговорността е за застрахователя, сключил договор „професионална отговорност” за периода на проявлението на вредата у пострадалото лице, като при предвидено ретроактивно застраховане, този е застрахователят, който следва да покрие отговорността на застрахованото лице и за времето до 5 години преди датата на сключване на застрахователния договор.

За да възникнат правните последици на така въведеното ретроактивно покритие,обаче, е необходимо и липсата на знание у застраховащия или у застрахования към момента на сключване на застрахователния договор, че застрахователното събитие е настъпило през този минал период, като доказателствената тежест за знанието е на застрахователят.

С оглед изложеното следва още да се приеме, че доколкото законодателят не свързва писменото предявяване на претенциите за обезщетяване срещу застрахователя по чл.171, ал.1 ЗУТ с момента на определяне застрахователното събитие при застраховка „професионална отговорност”, то изтичането на едногодишния срок на действие на застрахователния договор, само по себе си е правноирелевантно и не може да обоснове успешен отказ на застрахователя от осигуряване на застрахователна защита, щом пропускът или грешката, довели до причиняване на вредата са допуснати след началната дата на застраховката, респ. след съответната разпоредена и/или вписана в полицата ретроактивна дата. В този смисъл, според настоящия съдебен състав, следва да е и отговорът на поставения въпрос № 2.

Гореизложеното позволява още да бъде обобщено, че съдържанието на термина „писмено предявяване на претенцията” за обезщетение срещу застрахователя по см. на чл.172, ал.1 ЗУТ и чл.13, ал.1 от Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38/ 24.02.04г.(ДВ бр.17/2004г.) няма значението, което му придава принципът (claim-made-basis), ползван в някои правни системи като определящ застрахователното събитие при застраховка ”професионална отговорност” (основно в морското застрахователно право), но невъзприет от българския законодател. В този см. последният не е меродавен нито за отговорността на застрахователя, нито за момента на проявление на вредата,която последна определя и приложимия застрахователен договор по застраховка срещу риска „Професионална отговорност”.