Бързо производство по ликвидация

Бързо производство по ликвидация

Ключови думи: бързо производство по ликвидация, дружества, предпоставки, срок, адвокат, дружествено право

Статията е публикувана в сп. Търговско и облигационно право, кн. 10/2025

адв. д-р Маргарита Балабанова

гл. асистент по Търговско право в ИДП при БАН

 

  1. Същност и предпоставки

С измененията в Търговския закон (ТЗ) от 27.09.2024г. (ДВ, бр. 82/27.09.2024г.) се въведе бързо производство по ликвидация. Същото e уредено в новия чл. 274а ТЗ, като съответно се направиха промени и в Закона за търговския регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) и Данъчно осигурителния кодекс (ДОПК). Целта на това ново производство е дружества, които не са осъществявали дейност последните 12 месеца, да могат да се ликвидират по-бързо и лесно, доколкото производство по ликвидация по общия ред е продължително.

Бързо производство по ликвидация на дружество се провежда, когато дружеството е прекратено по решение на общото събрание и/или съгласие на съдружниците. За това е необходимо решение за провеждане на бързо производство, което се взима от общото събрание на дружеството с ограничена отговорност, акционерното дружество и дружеството с променлив капитал, а за останалите търговски дружества – единодушно от неограничено отговорните съдружници.

Предпоставките, за да се проведе бързо производство по ликвидация на дружество, са следните:

  1. Дружеството да не е осъществявало дейност или да е прекратило осъществяваната дейност преди повече от 12 месеца;
  2. Дружеството да не е наемало работници и служители или да е прекратило трудовите правоотношения с тях преди повече от 12 месеца;
  3. Дружеството да не е имало регистрация по Закона за данък върху добавената стойност или да е прекратило регистрацията си преди повече от 12 месеца;
  4. Дружеството да няма непогасени задължения към държавата и общините;
  5. Дружеството да няма неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е Националната агенция за приходите (НАП);
  6. Дружеството да не е ответна страна в съдебно производство, длъжник в изпълнително или заповедно производство или срещу него не е започнало изпълнение по реда на Закона за особените залози или Закона за договорите за финансово обезпечение.

В хипотезата на бързо производство по ликвидация имуществото на дружеството се разпределя само когато са изминали три месеца от деня на обявяването на поканата до кредиторите в търговския регистър. При обикновено производство по ликвидация този срок е шест месечен от обявяване на поканата до кредиторите в търговския регистър.

Ликвидаторите представят декларация за това, че са налице обстоятелствата за провеждане на процедура по бърза ликвидация при подаване на заявление за прекратяване на дейността и ликвидация.

В производството по бърза ликвидация не се изисква представяне на удостоверение по чл. 77 ДОПК от заявителя, доколкото с изменения в ДОПК се предвиди специален ред за изискване на информация от НАП[1]. Това допълнително съкращава времето за провеждане на производството по бърза ликвидация, доколкото при обикновената ликвидация се изисква удостоверение по чл. 77 ДОПК, което териториалната дирекция на НАП издава на търговеца или на заявителя в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението.

Доколкото не са предвидени специални правила за бързото производството по ликвидация се прилагат правилата за обикновената ликвидация.

  1. Практически проблеми

Въпреки, че разпоредбата, предвиждаща бърза ликвидация, е в сила вече почти една година, то все още нейното приложение е практически възпрепятствано.

Съгласно новата ал. 5 на чл. 19 ЗТРРЮЛНЦ (Нова – ДВ, бр. 82 от 2024 г.) длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване на прекратяване на дейността при условията и по реда на чл. 274а, ал. 1, т. 1 – 5 от Търговския закон след получаване по служебен път на информацията по чл. 77б, ал. 2 от ДОПК.

Във връзка с чл. 274а ТЗ е приета нова разпоредба в ДОПК – чл. 77б (Нов – ДВ, бр. 82 от 2024 г.), съобразно ал. 1 на която Агенцията по вписванията изпраща уведомление по електронен път до НАП за постъпването на заявление за прекратяване на дейността и ликвидация при условията и по реда на чл. 274а ТЗ. В чл. 77б, ал. 2 ДОПК е предвидено в 30-дневен срок от постъпване на уведомлението по чл. 77б, ал. 1 ДОПК НАП да предоставя по електронен път на Агенцията по вписванията информацията за наличие или липса на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1, т. 1 – 5 ТЗ, с която разполага.

Въпреки новата законова уредба длъжностните лица при Агенцията по вписванията масово постановяват откази по заявленията за вписване на обстоятелства относно производство по бърза ликвидация, доколкото все още нямат техническата възможност да изискат служебно информация от НАП по реда на чл. 77б, ал. 1 ДОПК.

Липсата на техническа възможност се оправдава с § 27 от ПРЗ на ТЗ, съгласно който в едногодишен срок от влизането в сила на този закон Агенцията по вписванията осигурява техническа възможност за прилагането на глава шестнадесета, раздели V и VI, и съвместно с НАП и НОИ – техническа възможност за прилагането на чл. 274, като и в двата случая министърът на правосъдието определя началната дата на прилагането в наредбата по чл. 31 ЗТРРЮЛНЦ. Тъй като към настоящия момент Наредба № 1 от 14 февруари 2007 год. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ не била изменена в посочения смисъл, вписване на обстоятелства относно бърза ликвидация на ЮЛНЦ не било приложимо.

  1. Съдебна практика

Съгласно предвиденото в чл. 5, ал. 5 КРБ всички нормативни актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В случая новосъздадената разпоредба на чл. 274а от ТЗ е обнародвана в ДВ, бр. 82/27.09.2024 г., и съответно е влязла в сила на 01.10.2024 г., тъй като в ЗИД на ТЗ не е предвиден друг срок. Действието на разпоредбата не е отложено във времето, предвид, че в § 27 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ТЗ /обн. в ДВ, бр. 82/2024 г./ не е посочен чл. 274а от ТЗ. Дори посочването в пар. 27 на разпоредбата на чл. 274 ТЗ, а не тази на чл. 274а ТЗ, да е плод на техническа грешка, тя не може да бъде поправена чрез тълкуване, тъй като подобно тълкуване би било разширително по характера си, което е недопустимо във връзка с прякото действие на нормата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията, която следва да се прилага стриктно. Следователно влизането в сила на посочената разпоредба не е отложено във времето.

Това становище се застъпва масово в практиката на съдилищата, които приемат, че до създаването на подобна свързаност между Агенцията по вписванията и НАП, двете институции разполагат с възможност да комуникират една с друга чрез традиционните методи за обмен на информация[2]. Разпоредба на § 27 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ТЗ предвижда срок за изменение на подзаконов нормативен акт, но не и отложено действие на законовата разпоредба. Не съществува нормативно основание, съвместимо с действащото законодателство, учредяващо правомощие на министър да определя кога влизат в сила приети от Народното събрание закони. Липсата на подзаконова уредба не е пречка за приложението на закона, тъй като именно законови норми съдържат ясно дефиниране на задълженията на държавните органи във връзка с ликвидацията – чл. 274а, ал. 1 ТЗ, чл. 77б, ал. 1 ДОПК, чл. 5, ал. 15 КСО, чл. 19, ал. 5 и чл. 21, т. 9 ЗТРРЮЛНЦ.

Наличието/липсата на технически възможности за облекчен обмен на информация чрез свързване на регистри касае фактическата дейност на държавните органи, но не и приложението на закона. До осигуряването на такава техническа възможност приложението на разпоредбата следва да се осъществи чрез наличните способи за електронна комуникация между държавни органи или чрез обикновена писмена комуникация, чрез която Агенцията по вписвания да уведоми НАП и НОИ за постъпилото заявление и изиска данните по чл. 274а, ал. 1 ТЗ, след постъпването на които длъжностното лице да прецени наличието на предпоставките и да се произнесе за приложимостта на бързото производство по ликвидация, респективно по подаденото заявление[3].

Подобно е разрешението дадено в Решение № 24 от 14.05.2025 г. по т. д. № 9 / 2025 г. на Окръжен съд – Смолян, Решение № 533 от 10.04.2025 г. по т. д. № 584 / 2025 г. на Софийски градски съд; Решение № 74 от 29.05.2025 г. по т. д. № 89 / 2025 г. на Софийски окръжен съд; Решение № 128 от 16.05.2025 г. по т. д. № 30 / 2025 г. на Окръжен съд – Габрово; Решение № 7 от 21.03.2025 г. по т. д. № 8 / 2025 г. на Окръжен съд – Ямбол; Решение № 205 от 19.05.2025 г. по т. д. № 256 / 2025 г. на Окръжен съд – Варна;  Решение № 987 от 03.07.2025 г. по т. д. № 830 / 2025 г. на Софийски градски съд; Решение № 35 от 24.03.2025 г. по т. д. № 44 / 2025 г. на Окръжен съд – Русе; Решение № 5 от 15.01.2025 г. по т. д. № 6 / 2025 г. на Окръжен съд – Русе; Решение № 100 от 11.07.2025 г. по т. д. № 120 / 2025 г. на Окръжен съд – Русе; Решение № 66 от 29.05.2025 г. по т. д. № 93 / 2025 г. на Окръжен съд – Русе; Решение № 15 от 05.06.2025 г. по т. д. № 13 / 2025 г. на Окръжен съд – Монтана; Решение № 207 от 25.06.2025 г. по т. д. № 199 / 2025 г. на Окръжен съд – Бургас; Решение № 7 от 06.03.2025 г. по т. д. № 13 / 2025 г. на Окръжен съд – Шумен.

В тези съдебни актове съдът отменя отказите на длъжностните лица при Агенцията по вписванията и задължава Агенция по вписванията да изпълни процедурата по чл.77б ДОПК вр. чл. 19, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, като изиска и получи по служебен път информацията по чл. 77б, ал. 2 от ДОПК и след това да извърши вписването.

Следва да се посочи, че е налице изолирана практика в обратния смисъл, а именно, че прилагането на чл. 274а ТЗ е отложено до 01.10.2025 г. Това мнение се застъпва само в три съдебни акта на СГС – Решение № 994 от 07.07.2025 г. по т. д. № 1115 / 2025 г., Решение № 1070 от 17.07.2025 г. по т. д. № 1163 / 2025 г. и Решение № 1083 от 19.07.2025 г. по т. д. № 1325 / 2025 г. В тях е прието, че за чл. 274а ТЗ и чл. 77б ДОПК се предвижда отложено действие с §27 от ПРЗ на ТЗ. Съгласно тази разпоредба обезпечаването на техническата възможност за електронен обмен на данни във връзка с прилагането на глава шестнадесета, раздели V и VI, и на чл. 274, следва да се осигури от Агенцията по вписванията в едногодишен срок от влизане в сила на измененията. Логическото и историческо тълкуване на тази норма показва, че същата е въведена за обезпечаване прилагането на промените, въведени именно с измененията с ДВ бр. 82/2024 г., каквато е нормата на чл. 274а ТЗ, а не разпоредбата на чл. 274 ТЗ, в чиято редакция няма промени. Горното обосновава извода, че § 27 от ПРЗ на ЗИД на ТЗ е относима именно към чл. 274а ТЗ, а не към чл. 274 ТЗ, което е възможно да се дължи на грешка, но съдът, като правоприлагащ орган, следва да тълкува духа на закона, неговата цел и да извежда волята на законодателя, произтичаща от взаимовръзката между всички разпоредби и целта на промените в тях, в случая – на отложеното прилагане на определени нововъведени разпоредби на ТЗ и ДОПК.

  1. Заключение

Следва да бъде споделено първото от посочените по-горе становища, застъпвани в съдебната практика. Разпоредба на § 27 ПЗР на ЗИД на ТЗ не предвижда отложено действие на чл. 274а ТЗ. Дори и да бъде извършено тълкуване на нормата и да се приеме, че същата е относима към чл. 274а ТЗ (а не чл. 274 ТЗ), то от това тълкуване следва, че предвиденият едногодишен срок е за осигуряване на техническа възможност за прилагането на разпоредбата, но не и за нейното отложено действие. Тази техническа възможност касае промените в чл. 19, ал. 5 ЗТРРЮЛН и чл. 77б ДОПК. Едногодишният срок е за създаване на свързаност между Агенцията по впиванията и НАП за служебно получаване на информация за предпоставките по чл. 274а, ал. 1., т. 1 до 5 ТЗ. До създаване на тази техническа свързаност за облекчен ред за получаване на информация, същата може да бъде получавана по обикновения ред, а не служебно.

Липсата на техническа възможност и свързаност между Агенцията по вписванията и НАП за служебно получаване на информация, не може да бъде в ущърб на търговците и да представлява основание за отказ.

[1] Така Решение № 24 от 14.05.2025 г. по т. д. № 9 / 2025 г. на Окръжен съд – Смолян.

[2] Така Решение № 238 от 28.05.2025 г. по т. д. № 309 / 2025 г. на Окръжен съд – Пловдив и Решение № 21 от 30.07.2025 г. по т. д. № 41 / 2025 г. на Окръжен съд – Ямбол.

[3] Така Решение № 1113 от 28.07.2025 г. по т. д. № 1282 / 2025 г. на Софийски градски съд.