Автор:
адвокат Маргарита Балабанова –
докторант по Търговско право към БАН
Съгласно чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), изменен с Държавен вестник (ДВ) бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да тека определени изрично посочени срокове.
-
- Процесуални срокове
На първо място, според т. 1 на цитирания член, спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. В това приложение към чл. 3, т. 1 от закона са изброени по кои наказателни, граждански, търговски и административни съдебни производства сроковете не спират да текат по време на извънредното положение.
Процесуални срокове са тези за извършване на процесуални действия. Най-общо те са определени в процесуалните нормативни актове – ГПК, ДОПК, АПК и НПК. Процесуалните нормативни актове уреждат действия и правоотношения между орган, разполагащ с държавна власт да даде защита и да наложи санкция, и лицата, заинтересувани от защитата и санкцията, както и самото производство, подготвящо защитата и самата защита[1]. Процесуални срокове са например тези за подаване на отговор на искова молба, въззивна, касационна и частна жалба.
-
- Давностни срокове
На второ място, според чл. 3, т. 2 ЗМДВИП спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Давността може да е придобивна и погасителна.
-
- Придобивна давност
Придобивната давност е сложен юридически състав, който включва упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът третира като своя през определен в Закона за собствеността (ЗС) срок. Придобивната давност е първично основание за придобиване на права. При оригинерните способи за придобиване правото на собственост, каквото е давността, правата на предишния собственик се погасяват съгласно чл. 99 ЗС. Т. е. действието на придобивната давност включва прекратяването на вещните права на предишния собственик на придобитата по давност вещ и на лицата, на които той е учредил права[2].
Доколкото придобивната давност е свързана с придобиване и прекратяване на права, то следва да се приеме, че тази давност спира да тече за срока на извънредното положение.
-
- Погасителна давност
Погасителната давност няма легално законово определение. Погасителната давност е институт на материалното право. Погасителна давност тече както за гражданскоправни, така и за публични вземания.
Погасителна давност за гражданскоправни вземания
Общите разпоредби на погасителната давност в гражданското право се съдържат в чл. 110-120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Наред с тях действат и редица специални правни норми, които установяват различни по продължителност срокове на погасителна давност.
Според установената съдебна практика, погасителната давност като институт на правото представлява период от време, след изтичането на който кредиторът губи правото си да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо длъжника[3]. Погасителната давност може да се определи като бездействие на носителя на едно гражданско право, да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на искането за принудително осъществяване.
Погасяването, за което говори чл. 110 и следващите ЗЗД, има предвид погасяване на правото на иск, тоест правото да се иска от съда защита на нарушено субективно материално право. Характерно за давностните срокове е, че те са в известен смисъл санкция за титуляра на съответното право, който по собствена воля бездейства да го упражни. С това свое поведение кредиторът създава фактическо положение, на което законът придава правно значение, лишавайки неупражненото в течение на давностния срок право от публичноправна закрила[4].
Общата петгодишна давност по ЗЗД се прилага спрямо всички вземания, които не спадат към някоя специална давност, предвидена в закон. Специалната давност може да е по-кратка или по-дълга от петгодишната.
Тригодишна е погасителната давност за вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
Погасителна давност за публични вземания
Публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
С изтичането на десетгодишен давностен срок (така наречената абсолютна давност), считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Изключение е налице за случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа ДОПК.
- Други срокове, които спират
Съгласно чл. 3, т. 4 ЗМДВИП по време на извънредното положение спират да текат сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Съгласно чл. 3, т. 5 ЗМДВИП спират също сроковете по чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.
- Действие на спирането
Спирането на процесуалния, давностния или друг законово определен срок, означава че за определен период от време започналият срок спира да тече. Ходът на времето не може да се спре, но са налице обстоятелства, които представляват пречка носителят на субективното право да го упражни. Именно такава пречка за носителите на права е извънредното положение, обявено в Република България на 13.03.2020г. Поради това със ЗМДВИП законодателят е предвидил, че по време на извънредното положение процесуалните и давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, спират да текат.
Изтеклият преди спирането срок запазва своето значение. Докато е налице извънредно положение, изтеклият период от време не се включва в срока на процесуалния или давностния срок. След отпадане на извънредното положение срокът ще продължи да тече като фактически ще се удължи с периода, през който е бил спрял да тече.
[1]Така Стамболиев, О. – Сталев. Ж, Мингова, А., Стамболиев, О. Попова, В. Иванова, Р. Българско гражданско процесуално право, С., Сиела, 2012, стр. 49-50
[2] Така Павлова, М. Гражданско право. Обща част., С., Софи-р, 2002г., стр. 648-649
[3] Така Решение №505 от 01.07.2004 г. по гр. д. № 97/2004 г. на ВКС , I г. о.
[4] Така Решение № 138 от 22.03.2018 г. по гр. д. № 4303/2016 г. на ВКС, II г. о.
Ключови думи: адвокат, Пловдив, давност, давностни срокове, погасителна давност, придобивна давност, извънредно положение