Ключови думи: недобросъвестно използване, търговска фирма, търговска марка, адвокат, търговско право, Пловдив, София
адвокат Маргарита Балабанова, 0883328927
доктор по Търговско право
Кога според съдебната практика използването на търговска марка и търговска фирма е недобросъвестно?
- Търговска фирма
Съгласно легалното определение на чл. 7, ал. 1 ТЗ фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Чрез фирмата търговецът се индивидуализира. Фирмата на търговеца създава отличителност и е индивидуализиращ белег на търговеца[1].
Правото на фирма е абсолютно и изключително – може да се упражнява само от търговеца, който я е регистрирал и е противопоставимо.
Всяка нова фирма трябва да се различава от регистрираните преди нея и да не въвежда в заблуждение, поради което при преценката за наличие на сходство между наименования на търговски дружества съдът следва да съобрази дали регистрираната впоследствие фирма въвежда потребителите в заблуждение. Разпоредбите на чл. 7, ал. 2, изр. 2, чл. 11, ал. 1 ТЗ и чл. 21, т. 7 ЗТР /ред. ДВ, бр. 34/2006г./ са достатъчно ясни и непротиворечиви.
2. Търговска марка
Марката съгласно легалното определение, дадено в ЗМГО, е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци.
3. Недобросъвестно използване
По отношение на недобросъвестността при подаване на заявка за регистрация на търговска марка и нейното използване е създадена постоянна практика, обективирана в решение № 194/30.10.2013г. по т. д. № 2274/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 162/24.01.2012г. по т. д. № 1079/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., съгласно която предвид приложимите критерии в търговското право, при преценка дали дадено действие е недобросъвестно, следва да се даде отговор доколко конкретното действие противоречи на добрите търговски нрави и честната търговска практика. Понятието „недобросъвестност” представлява форма на умисъл, която от субективна страна обхваща знание на заявителя за определени обстоятелства и цел, несъвместима с добрите нрави. В него се включва и знанието за факта, че друг правен субект е използвал преди това в търговската си дейност идентичен или сходен с регистрираната търговска марка знак, ползващ се с правна закрила.
Посочената практика може да намери приложение и относно недобросъвестното използване на фирма, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. Критерии относно съдържанието на понятието „недобросъвестност” по смисъла на чл. 7, ал. 4 ТЗ могат да бъдат известността на по-рано регистрирана фирма, идентичност или сходство в съдържанието на двете фирми, поведението на заявителя преди и след подаването на заявката за вписване на наименованието от гледна точка на знанието за съществуване на по-ранно идентично или сходно наименование, ползващо се с правна закрила, както и намерението да се увреди друго лице при недобросъвестното заявяване за вписване или използване на търговска фирма /наименование/.
Така Определение № 304 от 15.05.2018 г. по т. д. № 2918/2017 г. на ВКС, II т. о.
[1] Вж. Балабанова, М. Търговска фирма – същност, разграничение и защита, сп. Търговско и облигационно право, 2019г., брой № 6, стр. 17 – 31
За повече информация и контакти – адвокат Маргарита Балабанова