Защита на търговска тайна

търговска тайна

Ключови думи: защита, търговска тайна, търговец, обезщетение, мерки за защита, използване, адвокат

 

Адвокат Маргарита Балабанова – 

докторант по търговско право в ИДП при БАН

  1. Определение 

Според легалното определение на чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна, търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:

  1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;
  2. има търговска стойност, поради тайния си характер;
  3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.

Такива мерки може да се подписване на различни споразумения за конфиденциалност, съхраняването на информацията посредством различни начини за защита и други.

В Закона за защина на конкуренцията (ЗЗК) търговската тайна също е изрично уредена. Съгласно дефиницията в ЗЗК параграф 1, т. 9. от Допълнителните разпоредби „Производствена или търговска тайна“ са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. ЗЗК също съдържа разпоредби, уреждащи достъпа, използването и съхраняването на документите, представляващи производствена, търговска или друга тайна, защитена от закон. Достъпът, използването и съхраняването на документите, представляващи производствена, търговска или друга тайна, защитена от закон, се уреждат по-детайлно в нарочни правила, приети от КЗК. Следва да се уточни, че това са процесуални разпоредби на закона, които гарантират законосъобразен процес при провеждане на производствата пред КЗК и, по-специално – при проучването на относимите към разследваното антиконкурентно поведение факти и обстоятелства. Така Решение № 640 от 14.05.2014 г. по преписка вх. № КЗК – 461/2014г., (закрито заседание) на Комисията за защита на конкуренцията.

Законът за защита на търговска тайна от друга страна, съдържа и урежда специфичните институти на гражданскоправната защита на неразкритите ноу-хау и търговските тайни, по аналогия с регламентацията на останалите обекти на правото на интелектуалната собственост, и гарантира защита за нарушените субективни права на всички правоимащи субекти чрез средствата на гражданското правораздаване.

  1. Правомерно и неправомерно използване

Притежател на търговска тайна е всяко физическо или юридическо лице, което правомерно контролира търговска тайна. Нарушител е всяко физическо или юридическо лице, което неправомерно е придобило, използвало или разкрило търговска тайна.

Придобиването на търговска тайна е правомерно, когато е извършено:

  1. чрез независимо откритие или създаване;
  2. чрез наблюдение, изучаване, разглобяване или изпитване на продукт или обект, който е бил предоставен на разположение на обществеността или е законно притежание на придобилото информацията лице, което не е правно задължено да ограничи придобиването на търговската тайна;
  3. чрез упражняване на правото на информация и консултация от страна на работници или служители или техните представители в съответствие с правото на Европейския съюз и българското законодателство;
  4. по силата на договор или по друг начин, който не противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

Придобиването, използването или разкриването на търговска тайна е правомерно, доколкото такова придобиване, използване или разкриване се изисква или разрешава от правото на Европейския съюз или от българското законодателство.

Придобиването без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено чрез:

  1. нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, върху които се упражнява правомерен контрол от притежателя на търговската тайна и съдържат търговска тайна или информация, от която тайната може да бъде извлечена;
  2. друго поведение, което противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

Използването или разкриването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено от лице, което е:

  1. придобило неправомерно търговската тайна, или
  2. нарушило споразумение за запазване на поверителност или друго задължение да не разкрива търговската тайна, или
  3. нарушило задължение за ограничаване използването на търговската тайна.

Придобиването, използването или разкриването на търговска тайна се смята за неправомерно, когато към момента на придобиването, използването или разкриването й лицето, предвид обстоятелствата, е знаело или е следвало да знае, че търговската тайна е била получена пряко или косвено от друго лице, което я е използвало или разкрило неправомерно.

Производството, предлагането или пускането на пазара на стоки – предмет на нарушение, както и вносът, износът или съхранението им с такива цели се смята за неправомерно използване на търговската тайна, когато извършителят е знаел или предвид обстоятелствата е следвало да знае, че търговската тайна е използвана неправомерно по смисъла на ал. 2.

Изключения

Придобиването, използването или разкриването на търговска тайна не се смята за неправомерно в следните случаи:

  1. при упражняване на правото на свободно изразяване на мнение и правото на достъп до информация по смисъла на Хартата на основните права на Европейския съюз, включително зачитането на свободата и плурализма на медиите;
  2. за разкриване на престъпления, нарушения или други противоправни деяния, когато това се извършва с цел защита на обществения интерес;
  3. когато работници или служители разкриват търговска тайна на техни представители в рамките на законовото упражняване на функциите на представителството в съответствие с правото на Европейския съюз или българското законодателство, ако разкриването е било необходимо за упражняването на тези функции;
  4. за защита на интерес, признат от правото на Европейския съюз или от българското законодателство;

4. Отговорност при нарушения 

В закона е предвидена специална отговорност за нарушения по отношение на търговската тайна. Нарушителят е длъжен да обезщети притежателя на търговска тайна за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Обезщетението се дължи, когато нарушителят е знаел или е следвало да знае при тези обстоятелства, че участва в неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.

Служителите и работниците носят отговорност за вредите, настъпили вследствие на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна на техен работодател, в размер на не повече от трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение, когато не са действали умишлено.

Предвидено е, че при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид всички обстоятелства, свързани с неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, като:

  1. вреди, включително пропуснатите ползи, които са настъпили за притежателя на търговска тайна;
  2. приходите, получени от нарушителя в резултат от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна;
  3. неимуществените вреди, претърпени от притежателя на търговската тайна, когато е приложимо.

С оглед трудността за доказване на претърпените вреди, в закона е предвидено, че когато искът е основателен, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът присъжда обезщетение, което е не по-малко от размера на възнагражденията, които биха били дължими, ако нарушителят е бил поискал разрешение да ползва търговската тайна, както и разходите, направени от притежателя на търговската тайна, включително разходите за идентификация и проучване.

Следва да се посочи, че са предвидени и специални мерки за поверителност в съдебното производство.

Въпреки, че Законът за защита на търговската тайна е приет  с ДВ, бр. 28 от 05.04.2019 г. преди повече от година, то към момента е налице оскъдна съдебна практика по неговото прилагане.

Повече практика във връзка със търговската тайна има натрупана в производствата по  Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) пред КЗК и ВАС.

 

За повече информация и контакти – адвокат Маргарита Балабанова