Ключови думи: прехвърляне на дружествени дялове, ООД, съдружници, предпоставки, адвокат по търговско право
автор:
адвокат Маргарита Балабанова –
доктор по Търговско право*
*Статията е представена на „X национална конференция на докторантите и постдокторантите в областта на правните науки“, организирана от ИДП при БАН.
- Проблем
Разпоредба на чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ беше допълнена в ДВ бр. 102/2017 г. с изискването, че прехвърляне на дружествения дял в ООД се допуска, ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.
Ал. 2 на същия член беше допълнена в ДВ бр. № 15/2018 г., като се предвиди, че прехвърлянето на дружествен дял в ООД се вписва в ТРРЮЛНЦ след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1, като чл. 16, ал. 2 – 4 ТЗ се прилагат съответно.
След приемане на тези допълнения в ТЗ възникна противоречие в практиката на Агенцията по вписванията и съдилищата дали отрицателната предпоставка по чл. 129, ал. 1, изр. 2, предл. 2 ТЗ е приложима само в случай на прехвърляне на дружествени дялове на трето за дружеството лице или и при прехвърляне на дялове между съдружници в ООД.
Агенцията по вписванията дава указания и постановява откази за вписване на прехвърляне на дружествени дялове между съдружници с мотива, че към заявлението не е представена декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ от управителя и от прехвърлителя, че дружеството няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на тези, чиито трудови правоотношения са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествените дялове в ООД. В този смисъл е налице и съдебна практика, която приема, че в случай на прехвърляне на дружествени дялове между съдружници трябва да се представи декларацията по чл. 129, ал. 2 ТЗ. Това следвало от обстоятелството, че новото изискване е прибавено автоматично към старата редакция на чл. 129, ал.1, изр. 2 ТЗ и то касае двата варианта на прехвърляне, разглеждани в същата. Приема се, че в редакцията на чл. 129, ал. 2 ТЗ не се прави разлика между двете хипотези по чл. 129, ал. 1 ТЗ. Във връзка със съдържанието на ал. 2 се приема, че законодателят е въвел изискване за представяне на декларации и при двата случая[1].
Съществува, обаче, съдебна практика и в обратен смисъл, според която при прехвърляне на дружествени дялове между съдружници в ООД не трябва да се представя декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ[2]. Противоречията станаха повод да бъде образувано Тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС, т. 7, изр. 2 по въпроса дали отрицателната предпоставка по чл. 129, ал. 1, предл. 2 ТЗ е приложима при прехвърляне на дялове между съдружници (www.vks.bg).
2. Анализ
Трябва да се сподели второто становище, че изискването за представяне на декларация не се прилага при прехвърляне на дялове между съдружници въпреки непрецизната редакция на чл. 129, ал. 2 ТЗ.
За целта на закона и действителната воля на законодателя може да се съди от публикуваните мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ (сигн. 754-01-39/06.07.2017 г.). Според тях изискването за представяне на декларация за липса на неплатени изискуеми задължения е продиктувано от необходимостта да се ограничи възможността дружествените дялове в търговски дружества с натрупани задължения да се прехвърлят на трети лица, като по този начин се злепоставят интересите на кредиторите. С предложенията се цели прекратяването на порочната от години практика фирми със задължения (предимно към НАП и с неизплатени заплати на работници) да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземанията си. По който начин вече бившите собственици се освобождават от пасивите на фирмата и оставят всичките ѝ задължения на новия собственик, като в същото време регистрират друго дружество и започват наново. Предложените промени са съобразени с практиката и целят да пресекат най-често регистрираните случаи на злоупотреба и избягване от отговорност. Със създаването на промените се цели ограничаване на прехвърлянето на дружествени дялове на трети лица при образувано ревизионно производство и при наличие на задължения от публичноправен характер.
Превес трябва да вземе целта на приемането на ал. 2. Допълнението на ал. 2 на чл. 129 ТЗ беше прието няколко месеца след допълнението на ал. 1, за да поправи възникналия законодателен пропуск по отношение на въпроса как се доказва липсата на отрицателната предпоставка по ал. 1. Преди приемането на посоченото допълнение в ал. 2 беше налице неяснота в практиката на Агенцията по вписванията как се доказва липсата на изискуеми незаплатени трудови възнаграждения и осигуровки[3]. Т. е. ал. 2 не е приета, за да разшири хипотезите по ал. 1, при които се изисква да няма незаплатени трудови възнаграждения и осигуровки, а за да посочи редът, по който това отрицателно обстоятелство се доказва в производството по вписване. Това следва и от граматическото и систематическото тълкуване на разпоредбата.
Предвидените в алинея първа на чл. 129 ТЗ допълнителни изисквания се прилагат единствено в случаите, когато се извършва прехвърляне на дружествени дялове на трети лица. Извън приложното поле на ал. 2 е за кои хипотези на прехвърляния е необходимо представяне на декларации, като те са уредени в ал. 1. Целта на ал. 2 на чл. 129 ТЗ не е да разшири тези изисквания и спрямо първата хипотеза на ал. 1 – прехвърляне на дялове между съдружници. В случай че законодателят е искал да уеднакви режима на прехвърлянето и за двете хипотези, то това е трябвало да намери отражение на систематичното място – в ал. 1 на чл. 129 ТЗ, която разпоредба урежда този въпрос, но не и в ал. 2, имаща отношение само към доказването на прехвърлянето. Ето защо от актуалната редакция на чл. 129, ал. 2 ТЗ не може да се направи извод, че във всички случаи на прехвърляне на дялове е необходимо представяне на декларация. Такава е необходима само за доказване на изпълнението на условието по чл. 129, ал. 1 ТЗ, което е относимо единствено към хипотезата на прехвърляне на дялове от съдружник на трето лице. За вписване на промяна, изразяваща се в прехвърляне на дялове между съдружници, е достатъчно представянето на договор в изискуемата форма за валидност по чл. 129, ал. 2 ТЗ.
Затова разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ трябва да се тълкува систематически с чл. 129, ал. 1 ТЗ стеснително и да се прилага само по отношение на прехвърлянето на дружествен дял на трето лице. В случай на вписване на прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг изискването за представяне на декларация е неприложимо.
3. Заключение и предложения
Отговорът на поставения от ВКС въпрос в тълкувателното дело трябва да бъде в смисъл, че отрицателната предпоставка по чл. 129, ал. 1, изр. 2, предл. 2 ТЗ не е приложима при прехвърляне на дружествени дялове в ООД между съдружници.
Независимо от приетото тълкуване считам че целите, с които е прието допълнението на закона – да се предотврати прехвърляне на дружествени дялове на малоимотни граждани и съдружниците по този начин да се освободят от отговорност и да се увредят кредиторите, са трудно постижими с приетите промени. На практика чрез въведеното изискване се цели да се окаже натиск върху съдружника, който иска да прехвърли дружествените си дялове на трето лице, да предприеме необходимите действия за изплащане на трудовите възнаграждения и осигурителни вноски от дружеството или от самия него, доколкото той има такава възможност.
Съдружниците не отговарят за задължения на ООД с личното си имущество, а с вноските си в имуществото на дружеството. Имуществото на дружеството е отделно от това на съдружниците[4]. Хипотезите, при които съдружници са отговорни и то само за публично правни задължения на дружеството, са предвидени в чл. 19 ДОПК. Тези хипотези са уредени като изключения и са приложими при прехвърляне на дружествени дялове при наличие на знание от мажоритарен съдружник, че дружеството е свръхзадължено или неплатежоспособно, когато разпореждането е извършено преди откриване на производство по несъстоятелност (вж. чл. 19, ал. 5 и 6 ДОПК). Извън лимитативно уредените хипотези в чл. 19 ДОПК съдружниците не носят отговорност за задължения на дружеството. Затова обстоятелството, че дружествени дялове в ООД се прехвърлят на трето лице не уврежда интересите на кредиторите, защото ООД отговаря пред тях със същото имущество, което е имало и преди прехвърлянето.
Приетите редакции на чл. 129 ТЗ не държат сметка, че са възможни хипотези на прехвърляне на дружествен дял между съдружници, при които се прехвърлят всички притежавани от един съдружник дружествени дялове, и по този начин членството на същия в дружеството се прекратява. Мислима е и хипотеза, в която съдружник прехвърля само част от дружествените дялове, които притежава, на трето лице и по този начин остава съдружник в дружеството.
По-голяма логика би имало в чл. 129 ТЗ да се въведе разграничение, че е необходимо представяне на декларация, когато съдружник прехвърля всички дружествени дялове, които притежава – независимо дали ги прехвърля на друг съдружник или на трето лице. В случай, че се прехвърлят само част от дружествените дялове, представянето на такава декларация е лишено от смисъл.
Затова в тази си редакция и независимо от очакваното тълкувателно решение приетите промени в чл. 129 ТЗ не биха постигнали целите на закона и е необходима законодателна промяна.
[1] Така Решение № 86 от 18.02.2019 г. по т. д. № 105/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, XIX с.; Решение № 62 от 19.02.2019 г. по т. д. 88/2019г. на Апелативен съд – Пловдив; Решение № 120 от 24.04.2018г. по т. д. 221/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив; Решение № 1262 от 19.06.2018 г. по т. д. 1894/2018 г. на СГС; Решение № 114 от 6.08.2019 г. по т. д. 179/2019 г. на Окръжен съд – София.
[2] Така Така Решение № 343 от 08.10.2018 г. по т. д. № 464/2018 г. на Окръжен съд – Бургас, I с., Решение № 2121 от 25.10.2018 г. по т. д. № 2220/2018 г., СГС, т. о. VI-20 с, Така Решение от 25.04.2019 г. по т. д. № 10019/2019 г. на Окръжен съд – Габрово, Решение от 05.12.2019 г. по т. д. № 155/2019 г. на Окръжен съд – Сливен и др.
[3] Дали чрез удостоверение от НАП, декларация или по друг начин.
[4] Вж. Голева, П. Търговско право. Търговци, С., Нова Звезда, с. 209-211.