Ключови думи: прекратяване на ЕООД, смърт, едноличен собственик на капитала, управител, наследници, адвокат, Пловдив, София
Автор: адв. Маргарита Балабанова –
доктор по Търговско право към ИДП при БАН
Статията е публикувана в сп. Търговско и облигационно право, 2020, бр. № 7
- Проблем
Разпоредбата на чл. 157, ал. 1 Търговския закон (ТЗ) предвижда, че дружеството с ограничена отговорност, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.
В кой момент се прекратява ЕООД, когато едноличен собственик на капитала е физическо лице – със смъртта на едноличния собственик, в последващ момент при липсата на „друго, уговорено в дружествения договор“ и при непродължаването на дейността на дружеството от наследниците или по силата на съдебно решение?
По въпроса е налице противоречива съдебна практика на ВКС. С Определение № 302/28.06.2018 г. по ч. т. д. № 1280/2018 г. на ВКС, I т. о., постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието, че в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ правото да подаде заявление за вписване на обстоятелства по прекратяване и ликвидацията на търговско дружество, принадлежи единствено на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на ЕООД, на основание чл. 15, т. 3 Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. с чл. 157, ал. 1 ТЗ. Следователно при настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД и при липса на данни лицата, които имат правен интерес от това, да са поискали установяване на настъпило прекратяване на дружеството по чл. 157, ал. 1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по партида на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта, прокурорът като надлежно легитимирано от закона лице има правен интерес да предяви иск по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството.
Различно е становището, възприето в Решение № 73/21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 г. на ВКС, I т. о., по което дело решаващият състав е приел, че липсва правен интерес от предявяване на конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ при законово прекратяване на дружеството със смъртта на едноличния собственик на капитала, на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ, доколкото не е предвидено друго или не е манифестирано от наследниците на починалия желание за продължаване на дейността на дружеството. Постановено решение по такъв иск е недопустимо.
Противоречивата съдебна практика е дала повод да се образува Тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС по въпроса (т. 1) „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?“
- Правен анализ
2.1. Моментът на прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала следва да бъде идентичен, независимо дали наследниците на едноличния собственик на капитала ще заявят прекратяването, поради нежелание да продължат дейността на дружеството или ще бездействат. Моментът на прекратяване не трябва да зависи и от обстоятелството дали едноличният собственик на капитала е едновременно и управител на дружеството или същото има вписано друго лице за управител.
Практическите последици от смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала са приравними на тези от липса на вписан управител, поради липса на органен представител на дружеството и в двете хипотези. Независимо от това липсва основание за разширително тълкуване на основанията за прекратяване на дружеството въз основа на конститутивен иск и в частност на това по чл. 155, т. 3 ТЗ при наличието на изричната разпоредба на чл. 157, ал. 1 ТЗ. Не може да се приеме, че в една хипотеза прекратяването настъпва по силата на конститутивно решение на съда по чл. 155, т. 3 ТЗ или чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, а в другата – по силата на закона, доколкото не са се осъществили предпоставките за продължаване на дружеството. Налице са идентични факти и обстоятелства, съобразими съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ. Не може случаите на прекратяване при смърт на едноличния собственик на капитала в ЕООД да се третират различно, изхождайки от различие в последващи и невключени във фактическия състав на нормата обстоятелства. При такъв подход и правните последици от прекратяването биха били съобразими спрямо различен начален момент. Такъв правен дуализъм е недопустим[1].
Искът по чл. 155, т. 3 ТЗ е конститутивен. При него прекратяването на дружеството настъпва с влизане в сила на съдебното решение. Чл. 157, ал. 1 ТЗ не предвижда такова условие за прекратяване на дружеството. Прекратяването на дружеството в случай на смърт на едноличния собственик настъпва с факта на смъртта и не зависи от последващо решение или вписване на това обстоятелство в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). Вписването на прекратяването на дружеството в ТРРЮЛНЦ има само оповестително действие (чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ) и действие на противопоставимост спрямо третите добросъвестни лица (чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ)[2]. Аналогично е положението и с прекратяването на членството на съдружник в многочленно ООД – участието в дружеството се прекратява с факта на смъртта (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и не зависи от последващо вписване на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ.
ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ – раздел ХVІ – не съдържат изрични правила относно инициирането на процедура по ликвидация в хипотезата на прекратяване на ЕООД на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ. Липсата на законова уредба не може да съставлява основание да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството от съда по иск на прокурора.
Трябва да се приеме, че прекратяването на ЕООД настъпва ipso facto в момента на смъртта на едноличния собственик. Налице е законово прекратяване на дружеството със смъртта на едноличния собственик на капитала на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ[3]. Прекратяване по силата на закона следва от езиковото тълкуване на чл. 157, ал. 1 ТЗ и от логиката на закона.
Дружеството се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, независимо дали има предвидено друго в учредителния акт и дали наследниците ще поискат продължаване на дейността. Това са хипотези на продължаване на дейността на едно вече прекратено по силата на закона дружество. Т. е. това са последващи обстоятелства, които не влияят на прекратяването на дружеството и се осъществяват в по-късен момент. При настъпването им дейността на вече прекратеното ЕООД продължава.
2.2. Действително е налице празнина в закона кой и по какъв ред трябва да заяви вписването на прекратяването на дружеството в ТРРЮЛНЦ, ако починалият съдружник е бил и управител на ЕООД. Логично е това право да се даде на наследниците на починалия, каквато възможност е предвидена изрично в чл. 60а, т. 2 ТЗ по отношение на заличаването на едноличния търговец при смърт[4]. Двете хипотези са аналогични. Ако наследниците на едноличния собственик на капитала не заявят вписването, тогава разумно би било такава възможност да имат и други субекти, които са заинтересовани. Такива са например кредиторите на починалия, които имат интерес да се удовлетворят в производството по ликвидация. Прокурорът също има правен интерес, тъй като вписването на прекратяването на дружеството е в интерес на правната сигурност.
Възможно ли е обаче по аналогия да се разширява кръгът на легитимираните по закон заявители в ТРРЮЛНЦ, които са посочени в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ? По въпроса е налице противоречива съдебна практика[5]. В част от съдебните решения се приема, че законът изчерпателно е изброил точно определени лица, които могат да заявяват за вписване в ТРРЮЛНЦ обстоятелства вместо търговеца, и би било недопустимо разширяването чрез прилагане по аналогия[6]. В други съдебни актове[7] се допуска изброените в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ категории лица, имащи право да подадат заявление за вписване или обявяване в ТРРЮЛНЦ, да бъдат разширявани по аналогия[8]. Допустимостта на аналогията се обосновава с наличието на правен интерес на други нелегитимирани от закона лица и с обстоятелството, че липсата на процесуална легитимация води до накърняване на принципите на достоверност и на публичност на ТРРЮЛНЦ – чл. 10 и чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ.
Считам, че разширяването по аналогия на легитимираните заявители е недопустимо и би създало повече проблеми в правоприлагането, отколкото да реши такива. Приеме ли се, че кръгът на легитимираните заявители по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ може да се разширява по аналогия и зависи от наличие на правен интерес от вписването, това би означавало длъжностното лице по регистрация при всяко подадено заявление да трябва да проверява дали съответният заявител има правен интерес от вписването и съответно да изисква документи, удостоверяващи този интерес. Това на практика би довело до неограничен и неопределен кръг на възможните заявители. Такова тълкуване според мен не би могло да бъде споделено. Производството пред ТРРЮЛНЦ не е съдебно производство, в което длъжностното лице по регистрация да проверява наличието на правен интерес у всеки заявител. Обхватът на проверката, която извършва длъжностното лице по регистрация, е определен в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Тя включва проверка дали заявлението изхожда от оправомощено лице, а не дали заявителят има правен интерес от вписването.
Разминаването между действителното правно положение и вписваните обстоятелства в ТРРЮЛНЦ противоречи на принципа на доверие в ТРРЮЛНЦ – чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ. До такова положение обаче може да се стигне при всяко едно търговско дружество, дори същото да има действащ управител, общо събрание или едноличен собственик на капитала. Така например ЕООД, в което има действащ управител, последният може да не е заявил прекратяването на дружеството в регистъра, настъпило вследствие на смъртта на едноличния собственик. Също така е възможно при многочленно ООД, в което е починал съдружник, това обстоятелство да не е отразено в ТРРЮЛНЦ. Ако се приеме, че кръгът на заявителите може да се разширява по аналогия, то такава трябва да се допусне във всички случаи. Такова тълкуване според мен не може да бъде споделено и би създало несигурност в търговския оборот.
Също така трябва да се държи сметка, че е недопустимо вписване, което е постановено от нелегитимирано лице[9]. Дори да се допусне вписване по аналогия от нелегитимиран от закона заявител, то ще е недопустимо. Ще е налице възможност за предявяване на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на недопустимост на вписването. В резултат на такова производство вписаното обстоятелство може да бъде заличено. Това би затруднило търговския оборот.
- Заключение
При смърт на едноличния собственик на капитала (физическо лице), независимо дали е бил и управител или дружеството е имало друг управител, ЕООД се прекратява по силата на чл. 157, ал. 1 ТЗ ipso facto – със самия факт на смъртта. Дружеството се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, независимо дали има предвидено друго в учредителния акт и дали наследниците ще поискат продължаване на дейността. Това са последващи обстоятелства, които водят до продължаване на дейността на едно вече прекратено по силата на закона дружество. Вписването на прекратяването в ТРРЮЛНЦ няма конститутивно действие, а само оповестително и защитно действие на противопоставимост спрямо третите добросъвестни лица.
Начинът, по който прекратяването на дружеството трябва да се впише в ТРРЮЛНЦ по партида на дружеството, не може да бъде решен по тълкувателен път. Не може да бъде споделено нито прилагането по аналогия на чл. 60а, т. 2 ТЗ или пар. 5, ал. 2 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, с което се разширява кръга на легитимираните заявителите в ТРРЮЛНЦ, нито аналогията с конститувния иск за прекратяване на дружество по чл. 155, т. 3 ТЗ.
Легитимацията на наследниците на едноличния собственик на капитала да заявят в ТРРЮЛНЦ обстоятелствата по прекратяване и ликвидация на ЕООД не може по безспорен начин да се изведе и от нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 15, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ. В чл. 157, ал. 1 ТЗ е предвидено единствено право на наследниците да продължат дейността на дружеството. Наследниците не са предвидени като заявители в ТРРЮЛНЦ по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно който вписване, заличаване и обявяване се заявяват от търговеца, прокуриста, друго лице в предвидените по закон случаи и адвокат с изрично пълномощно. Търговец – дружество с ограничена отговорност се представлява от управителя (чл. 141, ал. 2 ТЗ). Със смъртта на управителя се прекратява органното правоотношение между него и дружеството. Задълженията, произтичащи от органното правоотношение на починалия управител на ЕООД, не се наследяват от неговите наследниците, защото същите са неимуществени и са задължения intuitu personae[10].
Най-целесъобразно е да бъде разширен кръгът на лицата, които са легитимирани да подадат заявление за прекратяване на ЕООД в ТРРЮЛНЦ в случай на смърт на едноличния собственик на капитала. Това решение съответства в най-голяма степен на нуждите на търговския оборот и на принципа на доверие в ТРРЮЛНЦ. Доколкото прекратяването на дружеството настъпва с факта на смъртта на едноличния собственик, това обстоятелство трябва да се впише в ТРРЮЛНЦ. Няма нужда да се води съдебно производство и такова производство би било недопустимо.
Въпросът следва да бъде законодателно решен, като de lege ferenda предлагам да бъде приета нова ал. 3 на чл. 157 ТЗ, която да гласи: „Легитимация да заявят в търговския регистър прекратяването на дружеството по ал. 1 имат и наследниците на починалия едноличен собственик на капитала. Ако те не сторят това в тримесечен срок от смъртта, легитимация имат също кредиторите и прокурорът.“
[1] Така Решение № 73 от 21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 г. на ВКС, I т. о.
[2] Вж. Балабанова, М. Действие на вписването в ТРРЮЛНЦ на прехвърляне на дружествен дял в ООД и на свързаните с него промени – сп. Търговско и облигационно право, С., ИК „Труд и право“, 2020, бр. 3, където подробно е разгледан въпросът за действието на вписването в ТРРЮЛНЦ.
[3] Така също Таджер, В. Капиталови търговски дружества, С., ИК „Труд и право“, 1994, стр. 116
[4] Вж. Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружества с ограничена отговорност, С., Сиби, стр. 299, който приема, че наследниците следва да са легитимирани да поискат вписване на прекратяване на дружеството при смърт на едноличния собственик на капитала.
[5] В Решение № 73 от 21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 г. на ВКС, I т. о. е прието, че ако не продължат дейността на дружеството, наследниците на едноличния собственик на капитала ще следва да се считат легитимирани да предявят прекратяването на дружеството по силата на закона и да открият производство по ликвидация, по аналогия с чл. 60а, т. 2 ТЗ. Дори да не се сподели аналогията с чл. 60а, т. 2 ТЗ, легитимацията си да предявят прекратяването и инициират производство по ликвидация наследниците на едноличния собственик на капитала на ЕООД биха имали с прилагане на пар. 5а, ал. 2 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ по аналогия, доколкото те са изрично упоменати в нормата като легитимирани субекти. При бездействие на наследниците или при отказа им от наследството на починалия едноличен собственик на капитала – физическо лице, но и независимо от предходното, ще следва самостоятелна легитимация да се признае и на други лица, в съответствие с правния им интерес от удовлетворяване в производството по ликвидация. По аналогия ще бъде приложен пар. 5а, ал. 2 вр. с пар. 5 ал.2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, въведени във връзка със задължението за пререгистрация на търговци. Разпоредбата на пар. 5а, ал. 2 предвижда подаване на заявление за ликвидация на непререгистрирал се поради неподаване на заявление за това в предвидения от закона срок, търговец. Прекратяването на дейността му е настъпила по силата на закона и след осъществяване на визираните в същия предпоставки. Заявление за ликвидация може да се подаде от наследник, кредитор на търговеца, държавен орган, орган на местното самоуправление и други изрично посочени в закона субекти. Вж. също Шиков, Г., Евгениева, Т. Сигнал за противоречива съдебна практика по въпроса за процесуалната легитимация на съдружника в ООД сам да заяви заличаването си от търговския регистър, публикувана в електронно издание „Предизвикай правото“ на 01.12.2019г.
[6] Така Решение № 1647 от 29.06.2018г. по т. д. №2126/2018 г. на САС и др.
[7] Така Решение № 215 от 23.01.2018г. по т. д. № 264/2018 г. на САС и др.
[8] Противоречивата съдебна практика е дала повод да бъде образувано Тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС по въпроса (т.5) „Легитимиран ли е напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване на промяната на обстоятелствата в ТРРЮЛНЦ?“
[9] Така Тълкувателно решение № 1 от 2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС
[10] Вж. Петров, В. Наследяване на задължения и отговорност за завети. С., Сиела, 2020, ISBN 978-954-28-3158-7, стр. 126