АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО | Адвокат по търговско право

Ключови думи: акционерно дружество, АД, търговско право, адвокат, акции, акционери

Съгласно легалното определение, дадено в ТЗ акционерно е дружеството, чийто капитал е разделен на акции. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си.

Акционерно дружество е най-подходящата дружествена форма за привличане на голям по размер, вкл. чуждестранен, капитал. Не случайно редица правни субекти, от съществено значение за пазарните отношения, съществуват само във формата на акционерно дружество – инвестиционни дружества, фондови и стокови борси, банки, застрахователни дружества и други. Тази подходящност е предпоставена от функционирането на акционерното дружество независимо от членския му състав.

Друга характеристика е възможността за свободно прехвърляне на акционерните права без необходимост от вписване в ТРРЮЛНЦ /за дружеството е от значение единствено вписването в акционерната книга/, ограничената отговорност на акционерите за задълженията на дружеството и т. н. Акцията дава право на един глас в общото събрание /чл. 181, ал. 1 ТЗ/, който възниква с изплащане на вноската, ако не е предвидено друго /чл. 228, ал. 1 ТЗ/. Общото събрание включва акционерите с право на глас като за дружеството това са лицата, вписани в акционерната книга[1].

Според практиката на ВКС малолетни лица, предвид чисто капиталовия характер на акционерно дружество, могат да наследяват акции и да придобиват качеството на акционери в акционерно дружество, като адресат на разпоредбата на чл.65, ал.1 ТЗ са само учредителите на акционерно дружество. Легитимацията на наследника на починал притежател на акции в акционерно дружество като акционер се извежда от начина на упражняване на правата по наследените акции на осн. чл.177, изр.2 ТЗ[2].

В случай, че акция се притежава от повече от едно лице, в акционерната книга следва да бъдат вписани всички нейни съпритежатели. Когато съпритежателите на акция целят упражняване на своето право на глас /най – същественото сред групата неимуществени права/, с цел гарантиране вътрешната организация на акционерното дружество, те могат да сторят това само, ако писмено упълномощят свой общ представител съобразно правилото на чл. 177, предл. II ТЗ, вр. с чл. 226 ТЗ. Как е излъчен този представител /дали с единодушие или при мнозинство – обикновено или квалифицирано/ за дружеството е без значение. Достатъчно е този общ представител да е афиширан пред органите на акционерното дружество с писмено пълномощно, изходящо от всички съпритежатели.

Законът не поставя ограничение в броя на представителите при наличие на акция в режим на съпритежание. Възможно е определяне на повече от един общ представител или определяне на различни представители по отношение на всяка една от пакет съпритежавани акции.

С определение № 132/04.03.2020г. по т. д. № 1510 / 2019 г. на ВКС, 1-во при преценено наличие на допълнителния селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос : „Има ли право притежателят на идеални части от акции да участва самостоятелно на общо събрание на акционерите без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл. 177 ТЗ?“

С решение № 58/10.08.2020 г. по т. д. № 101/2019 г. на ВКС, I т. о. (www.vks.bg) е прието, че в работата на общото събрание могат да участват само акционери с право на глас. Тъй като отделните съпритежатели на акции нямат такова самостоятелно право съгласно чл. 177, предл. II ТЗ, то недопускането им до работата на общото събрание при липса на упълномощен общ представител не съставлява нарушение на членственото им право на глас. Правото на участие в общото събрание при липса на предпоставки за упражняване правото на глас не е защитимо от закона.

С решение № 101 от 03.02.2021 г. по т. д. № 1510 / 2019 г. на ВКС, I т. о.. споделя това разрешение, като излага следните аргументи:

Разпоредбата на чл. 177 ТЗ определя акциите като неделими. Когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно чрез определен общ пълномощник. След изменение на чл. 178 ТЗ /ДВ бр. 88/2018 г./ чл. 177 ТЗ намира приложение по отношение на поименните акции.

Разкриване смисъла на сочената разпоредба изисква нейното историческо тълкуване. Правилото за неделимостта на акциите е съществувало в разпоредбите на чл. 148, ал. 2 ТЗ и чл. 172, ал. 1 от ТЗ /1897 г., отм. с ДВ бр. 78/28.11.1951 г./, които от своя страна са заимствани от § 207 на стария германски ТЗ и § 164 на стария унгарски ТЗ. В чл. 148, ал. 2 ТЗ /1897 г., отм./ се сочи, че акциите са неделими, което е преповторено и в чл. 172, ал. 1 ТЗ /1997 г., отм./ – поименните акции и на предявителя, с обозначение на определена и равна сума, трябва да се считат за неделими. В исторически аспект в националното ни обективно право разбирането за неделимостта на акцията е иманентно свързано с правната природа и организация на акционерното дружество.

В сравнителноправен аспект нормата на чл. 177 ТЗ почти изцяло съвпада с § 63 от германския Закон за акционерните дружества /1937 г./ и с § 69 от настоящия германски Закон за акционерните дружества /1965 г./. Последната предвижда, че когато няколко лица притежават една акция, те могат да упражняват правата си по нея само чрез общ представител и отговарят солидарно за задълженията, които възникват по повод притежанието на акцията. Когато дружеството трябва да направи волеизявление спрямо съпритежателите и те не са определили свой общ представител, достатъчно е изявлението да е достигнало до някой от съпритежателите. В случай, че съпритежанието произтича от наследствено правоприемство, това правило може да се прилага само след изтичане на един месец от откриване на наследството.

В българската и немска правна доктрина се приема, че неделимостта на акцията се отнася не само до невъзможността тя да се раздроби на части, по – малки от записаната в устава нейна номинална стойност /чл. 165, ал. 1, т. 3 ТЗ/, но и невъзможността да се разделят различните права по акцията между различни лица. Следователно, когато акцията се притежава от повече от едно лице, всички те само заедно упражняват правата по нея в рамките на номинална й стойност. Смисълът от съвместното упражняване на правата по акцията се разглежда като защита на дружеството от несигурността, която съпритежанието върху акция предпоставя, и потенциалната опасност това съпритежание да блокира организацията на акционерното дружество, както и с цел защита на капитала му. Ето защо, последното следва да се счита дистанцирано от вътрешните отношения между съпритежателите и евентуални техни спорове по повод съпритежанието, както между впрочем то е дистанцирано от акционерите въобще /чиито брой често е значителен/ в сравнение с останалите форми на сдружаване по ТЗ /събирателно дружество, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност/.

Акционерното дружество в най – пълна степен притежава характеристиките на капиталово дружество, илюстрация на което е липсата на необходимост то да получава съдействие за работата си от страна на акционерите – последните имат единственото задължение да платят вноските, дължими срещу записаните от тях акции – чл. 188 ТЗ. Друга характеристика е възможността за свободно прехвърляне на акционерните права без необходимост от вписване в ТРРЮЛНЦ /за дружеството е от значение единствено вписването в акционерната книга/, ограничената отговорност на акционерите за задълженията на дружеството и т. н.

Правната специфика и организация на акционерното дружество като капиталово такова обосновава тезата, поддържана както в теорията, така и в постановеното от ВКС, I ТО решение № 58/2020 г. по т. д. № 101/2019 г., че нормата на чл. 177 ТЗ е с императивен характер. Разбиране, което се споделя напълно и от настоящия състав. Всяко отклонение от нея, уговорено в устава на акционерно дружество, би било недействително. Приложението на разпоредбата, обаче, не следва да се разбира като възможност дружеството чрез своите органи да се освободи от изпълнение на задълженията му – напр. за изплащане на дивидент по съпритежаваната акция /общо на всички притежатели/, когато има взето решение за това, вписване в книгата на акционерите, предоставяне на съставени във връзка с общо събрание писмени материали /общо на всички/, когато съпритежателите не са определили общ пълномощник. Тъй като всеки от съпритежателите на акция е в членствено правоотношение с дружеството, органите на последното са длъжни, изпълнявайки задълженията си, да осигуряват упражняване на правата по всяка акция.

Акцията дава право на един глас в общото събрание /чл. 181, ал. 1 ТЗ/, който възниква с изплащане на вноската, ако не е предвидено друго /чл. 228, ал. 1 ТЗ/. Общото събрание включва акционерите с право на глас като за дружеството това са лицата, вписани в акционерната книга – аргумент от чл. 185, ал. 2 ТЗ и чл. 179 ТЗ. В случай, че акция се притежава от повече от едно лице, както беше посочено по – горе, в акционерната книга следва да бъдат вписани всички нейни съпритежатели. Когато съпритежателите на акция целят упражняване на своето право на глас /най – същественото сред групата неимуществени права/, с цел гарантиране вътрешната организация на акционерното дружество, те могат да сторят това само, ако писмено упълномощят свой общ представител съобразно правилото на чл. 177, предл. II ТЗ, вр. с чл. 226 ТЗ. Как е излъчен този представител /дали с единодушие или при мнозинство – обикновено или квалифицирано/ за дружеството е без значение. Достатъчно е този общ представител да е афиширан пред органите на акционерното дружество с писмено пълномощно, изходящо от всички съпритежатели. Законът не поставя ограничение в броя на представителите при наличие на акция в режим на съпритежание. Възможно е определяне на повече от един общ представител или определяне на различни представители по отношение на всяка една от пакет съпритежавани акции.

Общото събрание е волеобразуващият орган на дружеството и като такъв има изключителната компетентност да взема решения, свързани със съществуването му /чл. 221 ТЗ/. За да се предотврати блокиране дейността на дружеството, правото на глас следва да е упражнено ясно по категоричен и недвусмислен начин, гаранция за което е разпоредбата на чл. 177, предл. II ТЗ при съществуващо съпритежание на акция/акции. Законът провежда баланс между интересите на дружеството и правата на отделните акционери и гарантира възможността на всеки от тях реално да упражни правата си без с това да затруднява формирането на решаващата воля от страна на този колективен орган /общото събрание/.

За да упражнят правото си на глас, акционерите следва да бъдат известени за насроченото общо събрание, да могат да получат материали по точките от дневния ред, ако е предвидено съставянето им, да бъдат допуснати до участие в гласуването. Законът не защитава фактическото присъствие и участие в работата на събранието със съвещателен глас за акционери съпритежатели на акция, които нямат общ пълномощник. Разпоредбите на чл. 220, ал. 2 и ал. 3 ТЗ уреждат съвсем различни хипотези и те не следва да се прилагат механично. За акционерите с право на глас смисълът да участват в работата на общото събрание е да упражнят това си право и с изявлението си да участват във формиране на решение от името на дружеството, което да обвърже всички акционери, или гласувайки „против“ да участват във формиране на воля за отклоняване приемането на решение. В този смисъл отказът на дружеството да допусне до фактическо участие само част от съпритежателите на акция, които самостоятелно не могат да упражнят правата си по нея, в частност правото си на глас, не води до опорочаване на взетите от дружеството чрез общото събрание решения. Следва да се посочи и, че законодателната уредба не позволява обосноваване на извод, че правото на глас е комплексно и съдържа в себе си правото на съвещателен глас, нито може да се приеме, че част от съпритежателите на акция имат право съвещателен глас, а друга част – право на глас, или поотделно съпритежателите имат съвещателен глас, а само заедно – право на глас.

[1] Така Решение № 101 от 03.02.2021 г. по т. д. № 1510/2019 г. на ВКС, I т. о.

[2] Вж. Решение № 111 от 13.11.2020 г. по т. д. № 1687/2019 г. на ВКС, I т. о.