ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ В ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

погасителна давност в изпълнителното производство

Ключови думи: погасителна давност в изпълнителното производство, тълкувателно решение, действие, изпълнително дело, адвокат, Пловдив

 

 

Тълкувателно дело № 2 от 2020г. на ОСГТК на ВКС е образувано по въпроса:

„Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС?

По този въпрос е налице противоречива практика на отделни състави на Върховния касационен съд. В някои от посочените в искането на председателя на Висшия адвокатски съвет влезли в сила съдебни решения се приема, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД се прилага в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. Според мотивите в тези актове задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила. Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г.

Други състави застъпват разбирането, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не се прилага и по отношение на погасителна давност в изпълнителното производство по дела, образувани за принудително събиране на вземания преди 26.06.2015 г. Според тях Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, с което е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., изрично приема в мотивите си, че от момента на влизане в сила на Конституцията на Република България /13.07.1991 г./ изпълнителният процес не може да се счита за „процес относно вземането“ по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Поради това от посочения момент давността по образуваните за принудително събиране на вземания изпълнителни дела не спира да тече и с изтичане на съответния предвиден в материалния закон срок тези вземания се погасяват, независимо от даденото с ППВС № 3/1980 г. задължително тълкуване.

Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд приема за правилно първото становище. Отговорът на поставения за тълкуване въпрос се предпоставя от принципното разрешение за действието на акта, с който предходно задължително тълкуване е обявено за изгубило сила, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени.

В правната теория се приема, че задължителните тълкувателни актове не съставляват правила за поведение, а само изясняват действителното съдържание на правна норма, по чието прилагане има противоречия или неясноти. Приема се също, че съдържанието на тълкуваната разпоредба е било такова, каквото е изяснено със задължителното тълкуване, още от момента на приемането й. Така се обосновава ретроактивното действие на даденото задължително тълкуване.

Разрешението обаче не може да е същото тогава, когато /без законите, предмет на тълкуване, да са отменени или съществено изменени/ задължителното тълкуване бъде изрично обявено за загубило сила с нов тълкувателен акт, който дава различно тълкуване. Законодателството не съдържа правила относно влизането в сила и действието във времето на тълкувателните актове, каквито норми са налице в ЗНА за нормативните актове. Затова разрешението следва да бъде дадено въз основа на основните принципи за последователност и предвидимост в правоприлагането. Следва да се съобрази, че даденото с предходен тълкувателен акт тълкуване на правната норма е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/. Те трябва да я прилагат в смисъла, посочен в тълкувателния акт и ако тълкуваната норма не е отменена или съществено изменена, нямат право да влагат в нея различен смисъл. Правните субекти, които не са адресати на задължителната сила на тълкувателните актове, също могат да изискват от съответния орган да съобрази решението си с тях, а ако не стори това – да оспорят постановените в нарушение на задължителното тълкуване актове по установения за това ред.

По тези съображения до обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в него тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия. Затова следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт. Второто поражда действие от момента на обявяването на новия акт, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага.

Затова установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците.

Това разрешение се налага и предвид вече даденото от ВКС задължително тълкуване с Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСНК. В него е прието, че тълкувателните постановления на ВС, постановявани при действието на отменените Закони за устройство на съдилищата, могат да бъдат обявени за загубили сила от съответната колегия/колегии на ВКС. До отмяната им те са задължителни за съдилищата, тъй като с тях се извежда волята на законодателя относно тълкувания закон по общозадължителен и окончателен начин.

Даденото с тях тълкуване е приложимо и при действащото законодателство, ако нормативната база не е претърпяла съществени изменения. То не е приложимо само ако постановленията на Пленума на ВС представляват указания до съдилищата, произтичащи от решения на конгреси или други висши форуми на политически партии, когато законите, предмет на постановените от Пленума на ВС тълкувателни актове, са отменени или съществено изменени, или по същия тълкувателен предмет е постановен нов тълкувателен акт на ВКС с противоположно или различно тълкуване. Тогава постановленията на Пленума на ВС не запазват своето действие. В тези три хипотези се касае за мълчалива отмяна на тълкувателния акт, поради което не е необходимо изричното му обявяване за загубил сила. Обявява се за загубило сила само постановление на Пленума на ВС, което не е мълчаливо отменено – т.е. запазило е действието си, но съответната колегия/колегии на ВКС намери, че даденото задължително тълкуване следва да се изостави.

С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС изрично ППВС № 3/1980 г. е обявено за загубило сила, следователно до този момент то не е било мълчаливо отменено и даденото с него тълкуване е било задължително. Това следва и от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, която е предмет на тълкуване с ППВС № 3/ 1980 г., не е изменяна от момента на влизане в сила на ЗЗД. При непроменена правна уредба, която е била подложена на задължително тълкуване, нито от органите по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, нито от останалите правни субекти, които са адресат на тази норма, може да се изисква друго, освен да се съобразят с това тълкуване до обявяване на постановлението за загубило сила. Даденото разрешение е оправдано и с оглед практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ, решение от 19.02.2013 г. по делото Петко Петков срещу България, жалба № 2834/ 2006, решение от 10.01.2019 г. по делото Вълкова срещу България, жалба № 48149/2009 г./. И по двете дела е констатирано нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС поради автоматичното прилагане на ново задължително тълкуване по отношение на факти, осъществили се при действието на обявено за загубило сила тълкуване във връзка с приложението на чл. 30, ал. 2 ЗН. Хипотезата, в която с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., е сходна с тази по посочените дела на ЕСПЧ. Нито нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН, нито тази на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД са търпели изменения от момента на приемането им. Те са били подложени на задължително тълкуване в определен смисъл. Това тълкуване е изоставено впоследствие с нарочен следващ тълкувателен акт поради изменение в обществено– икономическите условия. Прилагането на новото тълкуване автоматично по отношение на факти, осъществили се при действието на старото задължително тълкуване, без да се вземат предвид неговите последици за засегнатите субекти, би било нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС.

С оглед изложеното с Тълкувателно решение 3/2020г. от 28.03.2023г. ОСГТК приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, погасителна давност  в изпълнителното производство за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

По изложените съображения Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС приема, че: Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

За повече подробности за погасителна давност в изпълнителното производство и за правна консултация – адв. д-р Маргарита Балабанова