ОСОБЕН ЗАЛОГ

особен залог

Ключови думи: особен залог, вписване, Централен регистър на особените залози, договор за особен залог, предмет, залогодател, адвокат

 

Екипът на адвокатска кантора „Балабанова“ може да Ви съдейства за изготвяне на договора за особен залог и всички други необходими документи, както и за вписването му в Централния регистър на особените залози. Кантората може да Ви съдейства за извършване на промени по залога, както и в случаите на неизпълнението му.

 за повече информация:

адв. Маргарита Балабанова

д-р по търговско право

+ 359883328927

Особеният залог е уреден в Закона за особените залози. Според закона залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за особен залог. Договорът за особен залог се сключва в писмена форма, а в изрично предвидените в този закон случаи – в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Изискванията за форма по се отнасят и при изменение и допълнение на договора за особен залог. Всяко съгласие на заложния кредитор се дава в писмена форма с нотариална заверка на подписа.

Залогодателят трябва да е търговец или лице по чл. 2 от Търговския закон. Ограничението не се прилага по отношение на:

  1. юридически лица с членове – лицата по чл. 2 от Търговския закон;
  2. съпруга на едноличния търговец, съответно съпруга на лицето по чл. 2 от Търговския закон;
  3. общини, които обезпечават общински дълг, поет при условията и по реда на Закона за общинския дълг;
  4. Фонда за гарантиране на влоговете в банките, когато обезпечава ползваните от него заеми;
  5. юридически лица с нестопанска цел, които извършват стопанска дейност – относно извършваната от тях стопанска дейност.

Ограничението не се прилага при залог на безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми, дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции и дружества с ограничена отговорност, както и на права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни.

Лицата по чл. 2 ТЗ са:

  1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;
  2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3 ;
  3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.

Заложено имущество

Чл. 4 от ЗОЗ, озаглавен „Заложено имущество”, в алинея първа съдържа изчерпателно изброяване на имущества, които могат да се залагат при условията и по реда на този закон.

При условията и по реда на Закона за особените залози могат да се залагат:

  1. движими вещи с изключение на кораби и въздухоплавателни средства;
  2. машини и съоръжения;
  3. вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми;
  4. дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции или дружества с ограничена отговорност;
  5. права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни;
  6. търговски предприятия;
  7. селскостопанска продукция, суровини, стоки и материали;
  8. съвкупности от вземания, от машини и съоръжения, от стоки или материали и от безналични ценни книжа както и дялове на колективни инвестиционни схеми.
  9. съвкупността от вписаните в регистъра на покритието активи от покритието, съгласно Закона за покритите облигации.

Заложеното имущество може да е и родово определено или бъдещо. Бъдеща реколта може да се залага или от текущата, или от следващата стопанска година. Заложното право се разпростира и върху лихвите по заложеното вземане. Когато заложената вещ бъде преработена или присъединена, залогът следва новата вещ.

Залогодателят има право да запази държането на заложеното имущество.

Залогодателят, който запазва държането на заложеното имущество, има право:

  1. да използва в своята дейност заложеното имущество съобразно неговото предназначение;
  2. да извършва сделки на разпореждане със заложеното имущество съгласно чл. 7.

За извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7, е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и в съответния друг регистър. Когато заложният кредитор не е дал съгласие по ал. 3, приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател. Това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател на заложеното имущество, освен ако той установи, че е бил добросъвестен.

Залогодателят, запазил държането на заложеното имущество, е длъжен да се грижи за запазването му с грижата на добър търговец, като:

  1. застрахова заложеното имущество за своя сметка срещу общоприетите в търговския обмен рискове по начин, който осигурява възможност на заложния кредитор да се ползва от застрахователното обезщетение;
  2. уведомява заложния кредитор за всички повреди и посегателства върху заложеното имущество;
  3. уведомява заложния кредитор за всички производства, засягащи заложеното имущество;
  4. писмено уведомява заложния кредитор за всички правни и фактически действия, водещи до прехвърляне или възникване на права на трети лица върху заложеното имущество или до промяна в неговата идентичност, и го снабдява с копия от документите, установяващи прехвърлянето или учредяването на правата;
  5. уведомява третите лица, придобили права върху заложеното имущество, за правата на заложния кредитор;
  6. при опасност от развала на заложеното имущество, след като извести заложния кредитор, продава имуществото и влага получената сума в банка за обезпечение на заложния кредитор .

Залогодателят е длъжен да осигурява на заложния кредитор възможност да проверява състоянието на заложеното имущество. В случаите на ал. 1, т. 4 залогодателят е длъжен незабавно да поиска вписване в съответния регистър на промените в правата върху или в идентичността на заложеното имущество.

Залогодателят не може да се разпорежда със заложеното имущество след вписване на пристъпване към изпълнение. Извършените от залогодателя разпореждания със заложеното имущество след вписаното пристъпване към изпълнение не могат да се противопоставят на заложния кредитор и присъединените кредитори по чл. 40. Залогодателят е длъжен при погасяване на залога да удовлетвори заложния кредитор с получената сума срещу отчужденото имущество.

Заложният кредитор има право да се удовлетвори по предпочитание от:

  1. цената на заложеното имущество или от полученото за него обезщетение;
  2. полученото от залогодателя срещу отчуждаването на заложеното имущество;
  3. равностойността на имуществото по т. 1 или 2, както и от равностойността на заложеното имущество, в случай че това имущество не може да бъде отделено от останалото имущество на залогодателя или от имуществото на трето лице, при условие че заложното му право е противопоставимо на това лице;
  4. доходите от заложеното имущество, включително лихвите по заложеното вземане, или от получената при събиране на заложеното вземане сума.

Заложният кредитор може да се удовлетвори по реда на този закон, като сам продаде заложеното имущество или по реда на Гражданския процесуален кодекс. Образуването на изпълнително производство по Гражданския процесуален кодекс по молба на заложния кредитор става въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество.

Заложният кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество. В тези случаи обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението. Заложният кредитор упражнява правата си на присъединен взискател, включително правото да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си.

Заложният кредитор може да впише по всяко време залога и срещу приобретател на заложеното имущество, освен когато залогът е погасен по реда на чл. 7.

Заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение има право да получава от държавните органи и от третите лица, които държат, съхраняват или водят на отчет заложеното имущество, информацията относно това имущество, достъпна за залогодателя.

Производството по чл. 32 и следващите от ЗОЗ е специално производство за извънсъдебно удовлетворяване на заложния кредитор, различно от индивидуалното принудително изпълнително производство по ГПК и от универсалното принудително производство по несъстоятелност по ТЗ. Законът за особените залози предоставя възможност на заложния кредитор сам да продаде заложеното имущество, без да въвежда конкретни изисквания към начина, по който следва да бъде извършена продажбата му, в т. ч. и по отношение определяне на цената на същото.