Ключови думи: акции, АД, акционерно дружество, джиро, прехвърляне, адвокат по търговско право, дружествено право
Автор: адвокат Маргарита Балабанова
докторант по Търговско право към ИДП при БАН
- Същност на акцията
Традиционно се приема, че акцията има три значения – част от капитала на АД и КДА, титул за участие в АД и КДА, и ценна книга[1].
Значението на акцията като част от капитала произтича от нормата на чл. 158 ТЗ, според който акционерно е дружество, чийто капитал е разделен на акции. Акцията като част от капитала е число, стойност, която сумарно с останалите числа, изразяващи номиналната стойност на другите акции, е равна на капитала на АД. За разлика от ООД, където дружествените дялове могат да имат различна номинална стойност, АД не може да издава акции с различна номинална стойност (чл. 175, ал. 2 ТЗ). Акциите са винаги с еднаква номинална стойност. Могат да се издават, обаче, привилегировани акции, които да дават повече права, като например на гарантиран или допълнителен дивидент и ликвидационен дял и съответно имат по-голяма балансова стойност. Балансовата стойност на акцията се определя въз основа на реалната стойност на дружественото имущество и представлява връзката на акцията с имуществото на дружеството, като отразява каква част от него стои зад всяка акция. Акцията има също емисионна стойност, на която се поема при издаването, и пазарна стойност – на която се търгува. Поначало пазарната стойност на акцията на вторичния пазар на ценни книги е величина приблизителна на балансовата стойност[2].
Второто значение на акцията като титул за участие в АД, произтича от чл. 181 ТЗ, съгласно който акцията материализира правата, които акционерът има като член в дружеството. Акцията материализира членството в АД.
Акцията когато е налична е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала (чл. 175, ал. 1 ТЗ). Ценните книги са numerus clausus и се издават само в предвидените от закона случаи, като тяхното съдържание е уредено с императивни норми. Ценната книга е документ с установена от закона форма и съдържание, който материализира волеизявление и произтичащи от него права по такъв начин, че упражняването им става чрез предявяване на документа. При ценните книги възникват две категории права – върху книгата като обект на собственост и по книгата, които са материализираните в ценната книга права.
- Временни удостоверения
Срещу направените имуществени вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение. Акции се дават на акционерите срещу представяне на временното удостоверение (чл. 167 ТЗ). Временното удостоверение също е ценна книга като акцията и материализира членството в дружеството, както и направените от акционера имуществени вноски. Прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява. Именно по тази причина в практика често на акционерите се издават само временни удостоверения. Временното удостоверение по правни последици се приравнява на поименната налична акция, с изключението, установено в чл.187, ал.1 ТЗ, че временното удостоверение не може да се прехвърля преди възникване на дружеството.
- Прехвърляне на акции
Акцията може да се прехвърля свободно както на други съдружници така и на трети лица, без да е необходимо решение на общото събрание на акционерите. Прехвърлянето на акции зависи от техния вид – налични или безналични.
- Прехвърляне на налични поименни акции и временни удостоверения
Наличните поименни акции се прехвърлят с джиро, като прехвърлянето трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството[3]. В устава могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции (чл. 185, ал. 2 ТЗ). Може да бъде уговорено, че акциите са винкулирани и прехвърлянето им да бъде поставено в зависимост от решение на общото събрание на акционерите или други условия[4].
Господстващо е и доктринерното становище, че макар и заповедните ценни книги да могат да се прехвърлят с всички транслативни способи, които гражданското право познава и които по своята правна природа също представляват сделки, то изричното уреждане в ТЗ на джирото като транслативен способ при поименните акции, налага да се приеме, че то предпоставя и вещния ефект на прехвърлянето на поименните акции. Това означава, че преминаването на собствеността върху акцията, настъпва едва в момента на последващото обективиране на едностранното волеизявление на титуляра на ценната книга в джиро. Дефинитивно джирото се определя като едностранна формална и абстрактна сделка, с вещен ефект, защото от една страна прехвърля собствеността върху акцията, в качеството и на движима вещ, върху новия и приобретател. От друга страна се явява правен способ за придобиване на материализираните в нея права, т.е. за заместване носителя на субективните членствени права, инкорпорирани в ценната книга с друг – джиратаря, но без самото то да изяснява причината, основанието за извършеното прехвърляне от джиранта, като носител на тези субективни права. Тази причина / кауза/, обаче, се разкрива от съдържанието на съответната „каузална„ сделка, с която, по арг. от чл.465 ТЗ, джирото винаги е съчетано. Следователно джирото на акции, за разлика от джирото при менителничните ефекти, има вторична обслужваща функция – винаги обслужва конкретна каузална сделка[5] по прехвърлянето им. Поради това и абстрактният характер на това джиро се проявява при самото му обективиране върху документа, т. е. при изписването му не е необходимо да се споменава основанието за прехвърляне на правата по акцията, респ. на временното удостоверение, както и в отношенията на джиратаря с трети лица. Но доколкото, облигационното отношение, което се поражда в резултат на джирото винаги е каузална правна сделка, то липсата на кауза, или нейният дефект са от изключително значение в отношенията джирант – джиратар. От изложеното следва, че джирото на поименни акции, респ. временни удостоверения обслужва каузална сделка и евентуалната липса на каузалност представлява основание за недействителност на джирото”[6].
- Прехвърляне на безналични акции
Безналичните акции не са ценни книги и документи, за разлика от наличните, тъй като при тях липсва материален носител. Уредените в ЗППЦК безналични акции се установяват с акт за регистрация, който се издава от Централния депозитар. Преобладаващо в доктрината е разбирането, че акциите се цедират с договор за цесия и регистриране на сделката в Централния депозитар[7]. Вписването на разпореждането с безналични ценни книги в Централния депозитар има конститутивно действие съгласно чл. 127, ал. 1 ЗППЦК.
[1] Вж. Касабова, К., Акции и способи за прехвърляне, С., Софи-Р, стр. 15-65 и Калайджиев, А., Акционерно дружество, С., Сиби, стр. 62-84
[2] Вж. Решение № 3662 от 12.04.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2001 г.
[3] Вж. Решение № 222 от 16.01.2014 г. по търг. д. № 708/2012 г. на ВКС, II т. о., където се приема, че джирото представлява само изрично установен в закона специален способ за прехвърлянето на поименните акции и е допустимо да бъде сключен договорът за продажба на поименни налични акции, като за същия законодателят не е предвидил спазването на определена форма за действителност. Джирото не е елемент от фактически състав на договора за продажба на акции, а е действие, което има отношение към транслативния му ефект.
[4] Вж. Голева, П. Търговско право. Търговци, С., Нова звезда, стр. 288
[5] Каузална сделка е сделката във връзка, с която е направено джирото.
[6] Така Решение № 133 от 14.01.2016 г. по т. д. № 1834/2014 г. на ВКС, II т. о.
[7] Така Касабова, К., цит. съч., стр. 246-260 и Калайджиев, А. Акционерно дружество, стр. 78-79. Други автори отричат възможността за цедиране на безналичните акции – вж. Голева, П. Цедират ли се безналичните акции, или отново за въпроса за разпореждането с безналични акции. – Пазар и право, 1999, № 9, стр. 15-23