ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

обществени поръчки

Ключови думи:  обществени поръчки, процедури, възлагане, принципи, цели, адвокат за обществени поръчки, Пловдив, София

адв. д-р Маргарита Балабанова

+0883328927

 

Екипът на кантората работи с възложители на обществени поръчки, като оказва съдействие за цялата процедура по провеждане на обществената поръчка.

Също така екипът на кантората работи с участници в обществени поръчки, като им оказва съдействие за подготовка и подаване на всички необходими документи за участие в обществената поръчка и сключването на договор за обществена поръчка.

Кантората оказва помощ в производства пред КЗК, както и по въпроси, възникващи в хода на изпълнение на поръчката, както и съдействие на страните при изпълнение респ. неизпълнение на обществена поръчка.

 

Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. При възлагане на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор. Чрез тях по същество възложителят определя минимални изисквания за допустимост на участниците във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката, в случай, че бъде избран за изпълнител[1].

Съгласно чл. 1 от Закона за обществените поръчки провеждането на обществената поръчка е с цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства. Решението за откриването й обаче се взема от възложителя според нуждите му, които тази поръчка следва да задоволи при спазване на заложените в ЗОП принципи и условия. В оперативната самостоятелност на възложителя е да прецени какви изисквания да заложи в документацията за участие, да определи на какви конкретни условия следва да отговарят офертите, стига те да не противоречат на основните принципи, регламентирани в чл. 2 от ЗОП, а именно публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация.

Принципните положения, които са засегнати в ЗОП, дават както изрични разпоредби в процеса на провеждане на обществената поръчка – императивни и диспозитивни, но и задават определената насока – да се постигне максимална ефективност и оправдана финансираност. Законът е поставил редица, различни по характер, ограничения в рамките, на които възложителите да упражняват предоставената им оперативна самостоятелност. Нарушаването, на което и да било ограничение, поставено от закона, прави административния акт на възложителя незаконосъобразен[2].

Целите на ЗОП обосновават изключението от принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, чрез повелителните правни норми на закона относно предмета, страните, срока на договора, в т.ч. и стойността на обществената поръчка, включваща всички плащания към изпълнителя. Предлаганата цена е част от офертата на участника и задължителен елемент от договора с изпълнителя, като веднъж предложена, не може да бъде променяна /включително с поемане на ангажимент за безвъзмездно изпълнение/, доколкото по този начин се заобикалят изискванията на ЗОП[3].

Осигуряването на публичност и прозрачност е основен принцип при провеждането на обществените поръчки – чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП. Във всеки един случай възложителят следва да бъде убеден във възможностите на кандидата за изпълнение на дейностите по обществената поръчка при заявените в офертата условия, като по този начин вземе обосновано решение за законосъобразно и целесъобразно разходване на заложените средства. Според вида на процедурата обаче горният принцип се проявява в различна степен[4].

Обекти на обществени поръчки са:

  1. строителството, включително:

а) изпълнение или проектиране и изпълнение на строителство, свързано с една от дейностите по приложение № 1;

б) изпълнение или проектиране и изпълнение на строеж;

  1. доставките на стоки, осъществявани чрез покупка, лизинг, наем или финансов лизинг, със или без право на закупуване, както и всички необходими предварителни дейности по употребата на стоката, като инсталационни или монтажни работи, тестване на машини и съоръжения и други;
  2. предоставянето на услуги.

За строителство се приема и изпълнение на строеж, за който възложителят има решаващо влияние върху вида или проектирането му, без значение от формата на сътрудничество и произхода на използваните ресурси.

[1] Така Решение № 11010 от 02.11.2021 г. по адм. д. № 7197 / 2021 на Върховния административен съд

[2] Така Решение № 13025 от 21.10.2020 г. по адм. д. № 13220 / 2019 на Върховния административен съд

[3] Така Решение № 12801 от 15.12.2021 г. по адм. д. № 10993 / 2021 на Върховния административен съд

[4] Така Решение № 11914 от 23.11.2021 г. по адм. д. № 5880 / 2021 на Върховния административен съд