Ключови думи: Защита на членствени права, съдружник, акционер, търговско дружество, иск, адвокат, търговско право
- Общи положения
Активно легитимиран по иск с правно основание чл. 71 ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той.
Искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от общото събрание (ОС) органи на дружеството.
Съдружникът може да защитава всяко свое членствено право, което е нарушено от дружеството (неимуществено или имуществено) или правото си на членство като цяло (например, ако това негово качество се оспорва или отрича).
Искът не е ограничен със срок. С оглед вида на търсената защита, той може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Той може да има за предмет установяването на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на дружеството -управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет и пр.
Искът не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника (акционера) от страна на органите на дружеството. Този иск може да бъде предявен и по реда на чл. 118 ГПК (отм.) – като инцидентен установителен иск в друго производство, по което ищец е дружеството. С оглед действията или бездействията на органи на дружеството и виновното нарушение от тяхна страна на отделни членствени права или членството му като цялостно комплексно право, съдружникът (акционерът) би могъл да предяви и осъдителен иск – напр.: чл. 181 ТЗ за изплащане на определен с решение на ОС дивидент, който отново е във връзка с чл. 71 ТЗ.
Ако е взето нищожно решение от орган, различен от Общото събрание, и засяга права на съдружник или акционер, последният е легитимиран да предяви иск за защита срещу нарушението. Ако решението на органа не подлежи на вписване, правното основание на иска за установяване на нищожността на решението е чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК. Ако решението на органа подлежи на вписване, правното основание на иска е по чл. 29 ЗТР – установяване на вписване на несъществуващи обстоятелства[1].
Правният интерес за предявяване на установителния иск представлява абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост. По отношение на осъдителните и конститутивните искове по чл. 71 ТЗ правният интерес е презумптивен, като за допустимостта на тези видове искове е достатъчно ищецът да установи, че е съдружник или акционер. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ОСТК на ВКС, решение № 50/16.06.2014г. по т. д. № 1087/2012г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 196/2013 от 10.01.2014г. по т. д. № 615/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
2. Какво е отношението между исковете по чл. 71 и чл. 74 ТЗ и допустимо ли е съединяването между тях?
Искът по чл. 74 ТЗ е за отмяна на решение на ОС на търговското дружество, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на учредителния акт. Той има конститутивен характер. Предявява се в сроковете, посочени в ал. 2 на чл. 74 ТЗ, които са преклузивни.
Иск по чл. 74 ТЗ би могъл да бъде предявен и от облигационер, съгласно препращането на чл. 214, ал. 5 ТЗ, но само за отмяна на решенията на ОС на облигационерите. Облигационери-те не са членове на акционерното дружество и те или техните представители по чл. 209, ал. 2 ТЗ не са активно легитимирани да предявят нито иск е правно основание чл. 71 ТЗ, нито по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на ОС на акционерите. Правото им на информация по чл. 212, ал. 2 пр. 2 ТЗ може да бъде защитено чрез иск, по който ответник е дружеството, но искът, макар и съвпадащ с една от хипотезите на чл. 71 ТЗ е конкретен и ограничава защитата само до това право.
Търговският закон дава възможност за делегиране на част от правомощията на ОС на дружеството на неговия управителен орган, при условия, определени от устава и закона -чл. 196 ТЗ. При тази хипотеза, защитата срещу решенията на органа следва да бъде упражнена чрез иск с правно основание чл. 71 ТЗ, а не чрез иск по чл. 74 ТЗ, независимо, че тези решения по принцип са от компетентността на ОС. Това е така, поради обстоятелството, че законодателят е разграничил двата иска в зависимост от това кой орган е взел атакуваните решения, а не в зависимост от тяхното естество.
Предмет на исковете по чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ са решения на различни органи на ТД. Допустимо е кумулативното им съединяване. Така Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на Върховен касационен съд, ОСГК (www.vks.bg)
[1] Така Решение № 212 от 14.02.2017 г. по т. д. № 2528/2015 г. на ВКС, II т. о.
За повече инфо и контакти – адв. Маргарита Балабанова