Ключови думи: защита срещу незаконно уволнение, работник, работодател, обезщетение, адвокат по трудово право
адвокат д-р Маргарита Балабанова
+0883328927
Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
- признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
- възстановяване на предишната работа;
- обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;
- поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.
Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда.
В случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
Трудовите спорове се разглеждат от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба и от окръжния съд – в едномесечен срок от постъпването на жалбата.
Обезщетение при незаконно уволнение
При уважаването на иска за признаване на незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, работникът има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането без работа поради уволнението за не повече от шест месеца.
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Обикновено искът за обезщетение се предявява заедно с иска за незаконност на уволнението, като няма пречка ищецът да претендира обезщетение за бъдеще време. Когато приключи съдебното дирене в първата инстанция не е изключено да са изтекли по-малко от 6 месеца от уволнението и в този случай, ако признае уволнението за незаконно, първоинстанционният съд присъжда обезщетение за времето до приключване на съдебното дирене. Ако съдебното решение бъде обжалвано от работодателя, работникът може и без да е подал въззивна жалба (или насрещна въззивна жалба) да поиска както с отговора на въззивната жалба, така и устно в съдебно заседание въззивният съд да му присъди допълнително обезщетение за времето след приключването на съдебното дирене в първоинстанционното производство, през което е останал без работа. В такъв случай дори първоинстанционният съд с изричен диспозитив да е отхвърлил иска за обезщетение в съответната част, въззивният съд отменя правилното първоинстанционно решение поради новонастъпили обстоятелства и уважава иска за обезщетение в съответната част. Така Решение № 128 от 28.05.2013 г. по гр. д. № 726/2012 г. на ВКС.
Макар по принцип едновременното изменение на основание и петитум на иска да е недопустимо, в производството по чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда това правило се прилага само в случаите, когато изменението засяга период преди завеждане на исковата молба. Когато претенцията за увеличение размера на иска по това производство е за период след предявяването му, изменението е допустимо, тъй като шестмесечният период след уволнението, подлежащ на обезщетяване, изтича винаги след двумесечния срок за предявяване на иска за отмяна на уволнението. Така Решение № 215 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 166/2009 г. на ВКС.
Уволненият работник, ищец в производството по чл. 344, ал.1, т.3 КТ следва да установи фактите, на които основава своята претенция за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ – факта на оставане без работа в шестмесечен срок след незаконното уволнение и размера на последното, получено преди незаконното уволнение трудово възнаграждение. Когато фактът на оставане без работа не е установен, предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди поради незаконното уволнение е неоснователен. Така Решение № 109 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 1756/2011 г. на ВКС.
За още въпроси свързани със защита срещу незаконно уволнение – адвокат Маргарита Балабанова