Ключови думи: договаряне, органно представителство, управител, търговско дружество, търговска сделка, договаряне сам със себе си, юридическо лице, адвокат, търговско право, договаряне от управител, Пловдив, София
Приложима ли е разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона, на две търговски дружества?
Чл. 38, ал. 1 ЗЗД предвижда, че представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.
Поставеният въпрос е решен с т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2013 от 15 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС (www.vks.bg).
Въпросът за приложението на общите правила на чл. 38, ал. 1 ЗЗД при договаряне сам със себе си към органното представителство, е поставен за разрешаване във връзка с търговска сделка, сключена чрез едно и също лице, като органен представител на две търговски дружества (управител, изпълнителен директор и др.).
Отговорът на въпроса е обусловен от същността на органното представителство на юридическите лица, което е начин на волеобразуване и волеизявяване, тъй като органът е част от ЮЛ, а проявата на действията на органа към трети лица, е проява на самото ЮЛ. Органният представител извършва действия съобразно дадената по закон компетентност, упражнява представителни функции, като част от правомощията си на орган на юридическото лице. Органният представител, чрез който ЮЛ влиза в правоотношения с трети лица, е част от организационната структура на юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на ЮЛ. Във външните действия органният представител представлява ЮЛ, но волята, която изразява, не е собствена, на субект, различен от ЮЛ, а е волята на самото ЮЛ. Външно изразената от органния представител воля спрямо третите лица, е функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ.
Когато едно лице действа като органен представител на две юридически лица, няма лице – правен субект, различно от тях, което да изявява своя воля като представител. Договарящи са юридическите лица. Волеизявлението е на овластения представител, който на основание представителната власт, извършва правни действия, пораждащи правни последици в сферата на представлявания. Не са налице два самостоятелни правни субекта – представител и представляван. Не са налице действия, извършени от лице, различно от представлявания, за да се приложи ограничението на представителната власт на представителя по чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Органното представителство не включва упълномощаване. Външно изразената воля от органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД, основано на представително правоотношение, а представителна функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ. Органният представител е изразител на волята на самото ЮЛ, волята на ЮЛ е тази на органния представител. Разпоредбата на чл. 38 ал. 1 ЗЗД визира субектно ограничение на валидно възникнало представителство и касае сделка, сключена въз основа на изразена чужда воля.
Органното представителство гарантира участието на ЮЛ в оборота. Органният представител е неделима част от самото ЮЛ и ограничения по отношение на органния представител засягат волеобразуването и волеизявяването на юридическото лице, което е недопустимо. Евентуални ограничения имат правно значение само в отношенията между ЮЛ и лицата от състава на органа, за да обосноват отговорност на последните (чл. 240б ТЗ) и не могат да се противопоставят на трети лица. Разпоредбата на чл. 38 ал. 1 ЗЗД, относима към представителната власт, не може да се пренесе механично към органното представителство, при което се касае до формиране и изразяване на воля, тъй като ще се стигне до стесняване компетентността на органния представител. Той може да извършва правни действия в границите на правоспособността, тъй като те са граници и на дееспособността. Правоспособността на ЮЛ е по правило неограничена. Ограничаването на дееспособността на представителния орган с актове на други органи на ЮЛ, би поставило различни граници на дееспособността в рамките на правоспособността, което е недопустимо.
Систематичното място на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е в частта за представителството, затова с нея не може да се ограничи възможността ЮЛ да формира воля. На органния представител е признато правото неговата воля, като физическо лице, да бъде счетена във външните отношения за воля на ЮЛ. Той е изразител на волята на самото юридическо лице. В процеса на волеобразуване и волеизявяване не могат автоматично да се прилагат ограничения, предвидени за представителството по ЗЗД.
В търговското право съществуват ограничения за сключване на сделки при конфликт на интереси. В чл. 114 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа е уредена недействителността на определени сделки, сключени при конфликт на интереси, без изричното овластяване от общото събрание на публичното дружество, но този режим е изключителен и не може да бъде прилаган към други сделки, нито към сделки, извършени от непублични дружества.
В Търговския закон има специални разпоредби (чл. 142, чл. 240б ТЗ), които предвиждат санкции срещу конкурентна дейност (респ. срещу евентуална възможност за накърняване интересите на дружеството), извършвана от представляващия ТД, които разпоредби не са за договаряне сам със себе си.
По изложените съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд с Тълкувателно решение № 3 от 2013г., приема, че към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38 ал. 1 ЗЗД.
За контакти – адвокат Маргарита Балабанова