Ключови думи: лихва върху застрахователно обезщетение, застраховател, забава, увредено лице, добър адвокат, застрахователно право, Пловдив, София
доктор по Търговско право
С определение № 349/03.07.2019г. по т.д. № 2466/2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на САС при условията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса:
Включват ли се в застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност“ на осн. чл.429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице?
Съгласно чл.386, ал.1 КЗ по договорите за застраховане срещу вреди при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е предвидено в КЗ, а според чл.346 КЗ застрахователната сума представлява договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице.
Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ – да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава (лихва върху застрахователно обезщетение), когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от КЗ / отм./ новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.
До приемането на новия КЗ съгласно правилото на чл.227, т.2 КЗ /отм./ застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ от увредения. Следователно така посочените лихви за забава за периода от увреждането до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение, респ. в застрахователната сума по реда на КЗ /отм./. В КЗ /в сила от 01.01.2016г./ липсва аналогична норма на тази по чл.227, т.2 КЗ /отм./, а по отношение на правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования в чл.433 КЗ и чл.500 КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи застрахователят може да търси всичко платено, включително платените от него на увреденото лице лихви и разноски (в това число и лихва върху застрахователно обезщетение), без изрично да се посочва началната дата на начисляване на лихвата за забава.
По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка «Гражданска застраховка» на автомобилистите на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ – отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Предвид така изложеното, ВКС с Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на I т. о. дава следния отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.