Ключови думи: застрахователна претенция, искове за обезщетение, Кодекса за застраховането, местна подсъдност, адвокат
Автор:
Доктор по Търговско право
Застрахователна претенция
В новия Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016г.) (КЗ) е уредно задължение на увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срок от три месеца от предявяване на застрахователната претенция по чл. 380 КЗ, ако откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Отправянето от увреденото лице към застрахователя или негов представител на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ[1].
Местна подсъдност
С цел да се намали натовареността на съдилищата в гр. София с новата ал. 2 на чл. 115 ГПК (ДВ, в сила от 07.08.2018 г.) се въведе местна подсъдност на исковете за обезщетения по КЗ. Съгласно посочената норма тези искове на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл.119, ал.3 от ГПК (нова редакция – ДВ, бр. 65/07.08.2018г.), съдът следи служебно за местната подсъдност по чл.115, ал. 2 от ГПК.
По приложението на разпоредбата на чл.115, ал. 2 ГПК в редакцията от ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., е създадена практика на ВКС, обективирана в определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч.т.д. № 2917/2018 г. на ВКС, І т.о., възприета впоследствие и от останалите състави на ВКС, Търговска колегия. В цитираното определение е прието, че с новата редакция на чл. 115, ал. 2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по КЗ, изключваща общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр. 1 ГПК, според която: „Исковете срещу ответник – юридическо лице се предявяват по неговото седалище”. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените в чл.115, ал.2 ГПК – съдът, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият/постоянният адрес или седалището на ищеца, или съдът по местонастъпване на застрахователното събитие.
Правото на избор принадлежи на ищеца. Възражение за неподсъдност на делото на основание чл.119, ал.3, вр. с чл.115, ал.2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
При констатация, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК съд, изборът от страна на ищеца не е правилно упражнен. Сезираният със спора съд не може да определи кой друг съд измежду алтернативно предвидените в разпоредбата е компетентен да разгледа спора, без преди това да предостави възможност на ищеца да направи този избор. Едва след указания в изложения смисъл и при липса на уточнение от страна на ищеца съдът, пред който е висящо делото по иск за обезщетение по КЗ от увреденото лице следва да избере една от алтернативните възможност, да прекрати производството по делото и да го изпрати на така определения съд.
Тук следва да се разгледа и Определение № 248 от 01.06.2021 г. по ч. т. д. № 923/2021 г. на ВКС, II т.о., в което е прието, че посочената по-горе практика на ВКС е неотносима в случай, че ищецът не е упражнил правото си по чл.115, ал.2 ГПК на избор на местно компетентен съд не само при подаване на исковата молба, но и с частната жалба, в която не е заявил на кой съд измежду изброените в чл.115, ал.2 ГПК предпочита да бъдат изпратени за разглеждане исковете му срещу застрахователя.
Иск срещу прекия причинител на вредата
Разглеждането и уважаването на иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител не съставлява процесуална пречка за предявяването на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). При уважаването на иска по чл. 45 ЗЗД, не се формира сила на пресъдено нещо за застрахователя, а плащането на обезщетението от страна на делинквента води до неговото погасяване и последното от своя страна би обусловило неоснователност на предявената срещу застрахователя пряка искова претенция, но не и недопустимост на иска[2].
Уважаването на предявен от ищеца в наказателното производство срещу делинквента деликтен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и издадения срещу последния изпълнителен лист не е процесуална пречка за упражняване прякото право на обезвреда срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредата чрез иска по чл. 226, ал. 1 КЗ[3].