Ключови думи: пряк иск, увредено лице, застраховател, застрахователно право, обезщетение, адвокат, София, Пловдив
адвокат Маргарита Балабанова –
докторант по Търговско право към ИДП при БАН
Правна уредба:
Чл. 432. (1) КЗ Увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
(2) Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2. Когато застраховката „Гражданска отговорност“ е задължителна, застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал. 2.
(3) По застраховка „Гражданска отговорност“, която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.
- Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) (чл. 432 КЗ – Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента?
По поставения въпрос констатираната противоречива практика е формирана с решения по реда на чл.290 и сл. ГПК на второ търговско отделение на ВКС.
В едни от тях е застъпена тезата, че обемът на отговорност на застрахователя на гражданската отговорност на делинквента към трети лица не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу последния граждански иск в наказателния процес. Основните правни съображения са, че съдът, разглеждащ прекия иск по чл. 226, ал.1 КЗ, не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по деликтния иск, основан на чл. 45 ЗЗД, относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, който всякога се определя въз основа на въведения с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, а обезщетението за имуществени вреди – с оглед на конкретните ангажирани по делото доказателства. Допълнителните аргументи са обосновани с отсъствие на установени от законодателя процесуални пречки, които да ограничават предявяването на пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ, при успешно приключило производството по чл.45 ЗЗД, срещу причинителя на вредата и с различните фактически състави, от които произтича отговорността на делинквента и тази на застрахователя по договор за имуществена застраховка „Гражданска отговорност“.
Според възприетото в обратен смисъл разрешение вторичният характер на прякото право, спрямо деликтното право изключва възможността застрахователят на гражданската отговорност на делинквента да дължи повече от прекия причинител на непозволеното увреждане. Затова и чрез прекия иск по чл. 226, ал.1 КЗ не може да бъде присъдено на пострадалия обезщетение в по- висок размер от определената за обезвреда сума по предявен в наказателния процес срещу делинквента граждански иск, основан на чл.45 ЗЗД, за същите вреди – имуществени и неимуществени.
Общото събраните на Търговска колегия на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище.
Имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ има обезщетителен характер. С нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението и е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент.
Следователно непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликтът. Затова застрахователят по застраховката срещу гражданска отговорност не отговаря когато отсъства деликт, извършен от застрахования и извън обема на гражданската му отговорност, чиито граници са определени в чл.51 и чл.52 ЗЗД. Вярно е, че решението по деликтния иск срещу застрахования няма сила на пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност, но обхватът и размерът на вредите, когато са едни и същи, имат обвързващо спрямо него действие в материалноправно отношение. Ето защо по прекия иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Изразеното разбиране е в съгласие и с възприетото разрешение в чл.3, ал.1 от Директива 72/166/ ЕО, в чл. 2, ал.1 от Директива 84/5/ЕО и в Директива 90/232/ЕИО, според което гражданската отговорност макар и застрахована, се регулира и зависи от отношението между делинквента и увреденото лице.
Аргумент в подкрепа на становището, че паричното задължение на застрахователя е обусловено от задължението на застрахования, е самата легална дефиниция на застраховката „Гражданска отговорност“ в чл.223, ал.2 КЗ (отм.), която позволява извеждането на отговор в посочения смисъл.
Допълнително съображение е и обстоятелството, че създадената от закона възможност за пряко предявяване на иска срещу застрахователя е само обществено оправдан правен способ за по- лесно и по-бързо обезщетяване на увредения при непозволено увреждане от застрахования, а не средство за увеличаване имуществото на същия, или източник на доход, до каквито резултати би се стигнало ако застрахователят отговоря по – тежко от делинквента за същите имуществени и неимуществени вреди, т.е. ако обемът и размерът на гражданската отговорност на застрахования не са определящи за отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
По изложените съображения Общото събрание на Търговска колегия на ВКС в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. (www.vks.bg), приема, че:
„В производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор.“
За повече информация и контакти относно правата на увредено лице –