Ключови думи: наследяване на правото на обезщетение, вреди, застрахователно обезщетение, застрахователно право, адвокат
С определение № 60402 от 02.07.2021г., постановено по т.д. 1435/2020г. на II т. о., е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по следния процесуалноправен въпрос: „Допустим ли е иск по чл.226 КЗ /отм./, предявен от наследниците на увреденото лице, починало преди завеждане на делото, но след предявяване на претенцията на това лице пред застрахователя?”.
С решение от 13.05.2022г., постановено по делото, ВКС е прел следното:
Неимуществените вреди, подлежащи на обезщетяване чрез пряк иск по чл.226 КЗ /отм./, се свеждат основно до такива, свързани с физически болки и страдания от телесни увреждания или болки и страдания, причинени от смърт на близък. Засегнатите в този случай блага са неимуществени. Право на обезщетение за причинени неимуществени вреди имат лицата, чиито здраве или телесна цялост са били увредени и в резултат на това са претърпели болки и страдания, както и лицата, които поради родствени или близки отношения от настъпилата смърт на пострадалия са претърпели душевни страдания. Неимуществените вреди нямат стойностно изражение, поради което съгласно чл.52 ЗЗД размерът на паричното обезщетение за тях се определя от съда по справедливост. Възникването на право на обезщетение за неимуществени вреди не е обусловено от предявяването му по исков ред или от признаването му със съдебен акт.
Наследството представлява съвкупност от имуществените права и задължения на наследодателя. Дали се търпят неимуществени вреди поради болки и страдания зависи от личната преценка на пострадалия, който трябва да има съзнание за настъпването на такива и да афишира тази своя воля, като упражни правото си на обезщетение пред задълженото лице. Поради това, с оглед личния характер на посоченото право, ако пострадалият не е обявил волята си, че търпи неимуществени вреди в резултат на болки и страдания и не е обективирал личната си преценка, че желае да упражни правото си на обезщетение за тези вреди, наследниците му не могат да наследят това право и да го упражнят вместо него.
Според трайната практика на ВКС, ако приживе пострадалият е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди, при неговата смърт исковият процес следва да продължи с участието на наследниците му. Даденото разрешение е обусловено от обстоятелството, че в този случай предмет на делото не е защита на строго лични права /напр. право на възстановяване на работа, на промяна на име и т.н./. Следва да се приеме, че правото на обезщетение за неимуществени вреди се наследява и ако приживе пострадалият отправи извънсъдебно искане да му бъде заплатено такова обезщетение от задълженото за това лице. В този случай пострадалият е афиширал пред длъжника личната си преценка, че е претърпял болки и страдания и e упражнил правото си на обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото това право има паричен еквивалент, с който се съизмерява обезщетението, веднъж упражнено чрез заявената от пострадалия воля да бъде обезщетен за търпените неимуществени вреди, то може да бъде наследено. Поради това е без значение дали правото на обезщетение за неимуществени вреди е било упражнено по исков ред или извънсъдебно – с отправено до застрахователя искане за заплащане обезщетение, тъй като последиците от предявяването на иск са свързани с възникването на процесуално правоотношение и възможността за настъпване на правоприемство в него, но не и с възникването и упражняването на правото на обезщетение. С оглед изложеното възприетото в практиката на ВКС разрешение за наследяване на правото на обезщетение за неимуществени вреди следва да се приложи и при наличие на претенция, отправена до застрахователя, независимо дали при действието на КЗ /отм./ или на новия КЗ /обн. ДВ, бр.102 от 29 декември 2015г., в сила от 1 януари 2016г./. Макар в КЗ /отм./ извънсъдебното искане до застрахователя за заплащане на обезщетение да не е предвидено като задължителна предпоставка за допустимост на прекия иск на увредените лица, както е в КЗ /обн. ДВ, бр.102 от 29 декември 2015г., в сила от 1 януари 2016г./, значението на такава покана за упражняване на правото на обезщетение за неимуществени вреди не може да бъде отречено.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че когато приживе пострадалият е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вече упражненото от него право на обезщетение се наследява от наследниците му, които при отказ на застрахователя могат да го предявят с иск по чл.226 КЗ /отм./.
Това становище на ВКС е споделено и в Определение № 230 от 30.05.2022 г. по ч. т. д. № 711/2022 г. на Върховен касационен съд, II т.о. при което касационно обжалване е допуснато по следния въпрос: : „Легитимиран ли е процесуалноправно наследникът да предяви пряк иск по чл.432 КЗ за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от наследодателя му в хипотезата, в която увреденото лице е починало след като е предявило писмената си претенция към застрахователя по реда на чл.380 КЗ и в какъв срок от смъртта на първоначалния си носител на правото следва да бъде предявен този иск?“