Ключов думи: наследяване на дружествен дял в ООД, съдружник, членство, вземане, търговско право, адвокат
* Статията за наследяване на дружествен дял в ООД е част от монографията на д-р Маргарита Балабанова „Дружествен дял в ООД“, публикувана от издателство Сиела, 2021г. Книгата може да бъде закупена в книжарниците или от https://www.ciela.com/druzhestven-dyal-v-ood.html
Физическите лица престават да съществуват като правни субекти с настъпването на тяхната смърт. Юридическите лица загубват своята правосубектност при прекратяване с ликвидация и заличаването им от ТРРЮЛНЦ.
ЗН урежда правоприемството и имуществените отношения след смъртта на физическите лица. Принципът, въведен в чл. 5-9 ЗН е, че починалото физическо лице се наследява от низходящите и възходящите роднини, а при липса на такива, от съребрени роднини до четвърта степен включително, както и от преживелия съпруг, който наследява успоредно с останалите роднини.
По силата на наследственото правоприемство имуществото на наследодателя след смъртта му, преминава към неговите наследници[1]. С оглед обстоятелството, че заличеният търговец-юридическо лице няма правоприемници, съдебната практика приема, че по аналогия с чл. 11 ЗН притежаваните от него недвижими имоти и движими вещи, се придобиват от държавата, съответно от общината[2].
ЗН предвижда два вида наследяване – по закон и по завещание. При наследяване по закон наследственото имущество преминава в полза на лица, указани като наследници в ЗН. При наследяване по завещание наследственото имущество преминава към лица, които наследодателят посочи за наследници в завещателни разпореждания. Юридическите лица могат да наследяват само по завещание, като изискването е същите да съществуват по време на откриване наследството. В състава на наследствената маса влизат преди всичко имуществени права на наследодателя – вещни и облигационни права. Личните неимуществени права на наследодателя се прекратяват с неговата смърт.
Дружественият дял в ООД може да се наследява по изричната разпоредба на закона – чл. 129, ал. 1 ТЗ. Законовата уредба на наследяването на дружествен дял е лаконична и е станала повод за дискусии в правната доктрина и в практиката. Въпросите, касаещи наследяването на дружествен дял, се задълбочават и от смесването на понятията за членство в ООД и за дружествен дял в ООД, между които в доктрината се поставя знак на равенство.
Поставя се въпросът какъв е обектът на наследяване и необходимо ли е решение на общото събрание за приемане на наследниците като съдружници или членството им възниква автоматично с приемането на наследството и изявление, че ще желаят да станат съдружници.
Членството в ООД е ненаследимо, тъй като участието в дружеството се прекратява със смъртта на съдружника – физическо лице (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и с прекратяването на съдружника – юридическо лице (чл. 125, ал. 1, т. 3 ТЗ). По принцип, неимуществените права и задължения и тези intuitu personae не се наследяват, защото са строго лични. Те съществуват само докато съществува техният титуляр. Членственото правоотношение между дружеството и отделните съдружници е комплексно, като включва както имуществени, така и неимуществени, лични права и задължения.
ООД е междинно дружество, което има белези на капиталово и на персонално дружество[3]. При ООД личността на съдружника – носител на членственото правоотношение, не е без значение, с оглед на по-тесните връзките между съдружниците в ООД и изискването за лично участие в дейността на дружеството. Със смъртта на физическото лице настъпва универсално правоприемство според ЗН, но то не се разпростира върху членственото правоотношение като съвкупност, защото то включва и лични права на съдружника, като например такива, свързани с право да бъде избиран в управителни и контролни органи, които в това си качество са ненаследими. Членството в ООД е лично, ненаследнимо и непрехвърлимо и същото се прекратява със смъртта на съдружника физическо лице респ. с прекратяването на юридическото лице, както изрично е посочено в чл. 125, ал. 1, т. 1 и 3 ТЗ.
Наследими са имуществените права и задължения на съдружника. Дружественият дял е именно едно имуществено право на участие при разпределяне на имуществото на дружеството съгласно законовата му дефиниция в чл. 127 ТЗ и извършеното тълкуване в глава първа. То е една съвкупност от имуществени права и се наследява по изричната разпоредба на закона, независимо, че членството на наследодателя в дружеството се е прекратило.
Преобладаващата съдебна практика също приема, че наследяването на дружествен дял не е равнозначно на придобиване на членствени права в ООД. При смърт на съдружник в ООД се наследяват имуществените му права, но не и правото на членство[4].
Наследникът придобил дружествен дял от ООД по наследство има положението на трето за дружеството лице по смисъла на чл. 129, ал. 1 ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. Нов съдружник се приема от общото събрание по негова писмена молба, в която той заявява, че приема условията на дружествения договор, като решението за приемане се вписва в ТРРЮЛНЦ. Общото събрание на дружеството може да откаже да приеме наследника като съдружник.
Ако наследникът бъде приет за съдружник с решение на общото събрание, той не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател. Наследникът придобива права на съдружник на собствено основание след решение на общото събрание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дружествените дялове. Няма правоприемство в членственото правоотношение. Наследникът става съдружник на собствено основание, като участието му в капитала съответства на новопридобитите дялове.
С придобиването на дружествения дял за наследника, без съгласието на останалите съдружници за приемането му, за наследника възниква само право на вземане към дружеството за равностойността на дела на наследодателя му (арг. от чл. 125, ал. 3 ТЗ). Вместо съдружник, наследникът става кредитор на дружеството с вземане за равностойността на дружествения дял на неговия наследодател. Изплащането на това вземане става от имуществото на дружеството и не засяга неговия капитал.
В дружеството обаче, остава капитал, който не е покрит и не принадлежи на никой съдружник. Затова дружеството трябва да уреди последиците. Възможно е наследникът, който не е приет за съдружник, да прехвърли дружествения дял на съдружник в дружеството или на трето лице – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Ако наследникът се разпореди с дяловете в полза на лице, което е съдружник в дружеството, то приобретателят увеличава размера на притежаваните дялове, независимо от волята на общото събрание. Приобретателят увеличава участието си в капитала съответстващо на придобитите дружествени дялове.
Допустимо е също останалите съдружници в дружеството, само някои от тях или трето лице да поеме участието в капитала на починалия съдружник[5]. По този начин ще бъде записано участието в капитала, което е останало непокрито. Срещу поетото участие ще възникне задължение за вноска и ще се придобият нови дружествени дялове в дружеството, на мястото на наследените. Ако не бъде поето, с участието в капитала на починалия съдружник, може да се намали капиталът на дружеството.
[1] Вж. Тасев, Х. Българско наследствено право., С., Сиела, 2013, ISBN 978-954-28-1368-2, с. 22-52.
[2] Така т. 10 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС по отношение на имуществото на юридическо лице, останало непродадено в производството по несъстоятелност.
[3] Вж. Cahn, A., Donald, D. Comparative Company Law. Text and Cases on the Law Governing Corporations in Germany, the UK and the USA, Second edition, Cambridge university press, GB, 2018, ISBN 978-1-316-63715-9, p. 130-131.
[4] Така Решение № 530 от 27.09.2007 г. по т. д. №283/2007 г., на ВКС, I т. о., Решение № 161 от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 28/2010 г., на ВКС, I т. о., Определение № 875 от 19.11.2013 г. по т. д. № 1583/2013 г. на ВКС, I т. о. и др.
[5] Така Решение № 161 от 11.01.2011г. на ВКС по т. д. № 28/2010г., на ВКС, I т. о.
За повече подробност относно наследяване на дружествен дял в ООД – адвокат д-р Маргарита Балабанова