Ключови думи: нееквивалентност на престациите, противоречие с добрите нрави, недействителност, договор за покупко-продажба на недвижим имот, адвокат
адвокат Маргарита Балабанова –
д-р по Търговско право
Според съдебната практика на ВКС при преценката за противоречие с добрите нрави съдът не се ограничава само до формалното съдържание на договора, а изследва целта на страните, интереса на страните и съпътстващите сключването на сделката обстоятелства. Тази практика е обективирана в следните решения:
Решение № 277 от 26.01.2015г. по гр. д. 1962/2014г., ВКС, III г.о., в което е прието, че при възмездните сделки, каквато е и покупко-продажбата, която е и каузална, е необходимо да се преценява при преценката за действителността й и целта на сделката, която е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Затова преценката дали нееквиваленстността е значителна следва да се извърши именно при съобразяване на преследваната от страните цел. При липса на такава преценка не може да се направи преценка дали е налице нееквивалентност.
Решение № 119 от 22.03.2011г. по гр. д. 485/2010г., ВКС, I г. о., в което прието следното: „Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то следва да се съобразява при преценка на действителността й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел т.е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес“. В това решение съдът е приел, че действителната воля на страните е била да се прехвърли идеална част от дворното място като възнаграждение за извършеното строителство на плочата и покрива. Тази допустима от закона и съответстваща на свободата на договаряне то цел е постигната чрез сделката продажба и начина, по който е уговорена цената.
Решение № 1291 от 03.02.2009г. по дело № 5477/2007г. на ВКС, V г. о., в което е посочено, че когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайния резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Трябва да се прецени сделката и съпътстващите я обстоятелства комплексно.
Решение № 24 от 09.02.2016 г., постановено по гр. д. № 2419/2015 г., Г. К., III г. о., ВКС посочва, че „само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД.“
Решение № 128 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3170 / 2017 г. на ВКС, I г. о., в което е прието, че „Продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната, не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, освен ако самите обстоятелства, при която е сключена сделката, са в противоречие с морала – едната страна се е възползвала от лекомислието, неопитността, икономическата или физическа зависимост на другата страна от нея или от трети лица, каквито твърдения не са наведени с исковата молба и за които по делото няма доказателства. Дори ако поради по някаква причина едната страна по договора е приела обективно неизгодна за нея насрещна престация, това не може да обоснове нищожност на сключения договор поради противоречие с добрите нрави.“
За повече информация и контакти: адвокат Маргарита Балабанова