Ключови думи: апорт, търговско дружество, търговско право, апортна вноска, непарична вноска, адвокат, Пловдив, София
автор:
Доктор по Търговско право към ИДП при БАН
- Определение за апор в търговско дружество
Легалният термин, с който борави ТЗ, е „непарична вноска“. Терминът „апортна вноска“ не се използва от ТЗ, но употребата му е дошла от френското търговско право – „apport en nature”[1].
Нормативната уредба на апортните вноски в търговски дружества е уредена в чл. 72 и чл. 73 ТЗ. От систематичното място на разпоредбите в Дял трети, Глава десета ТЗ – „Общи положения“, следва, че тези разпоредби се прилагат при извършване на непарични вноски във всички търговски дружества – както капиталови (АД, ООД и КАД), така и персонални (СД и КД).
В закона не е налице легална дефиниция на термина апортна вноска. От нормативната уредба може да се извлече, че непаричната вноска е вноска в имуществото на търговско дружество, която се прави с цел вносителят да придобие качеството съдружник респ. акционер в търговско дружество или ако апортът се извършва при увеличение на капитала – да придобие нови дружествени дялове респ. акции в дружеството или номиналната стойност на притежаваните дялове или акции да бъде увеличена. Затова непаричната вноска има престационен характер – насрещната престация са дяловете или акциите, които придобива вносителят в капиталово търговско дружество, респ. членството в персонално дружество. Апортът е самостоятелен и специфичен производен придобивен способ по отношение на дружеството и вносителя, най-близък до договора за замяна. Срещу прехвърлянето на предмета на непаричната вноска вносителят придобива дружествен/и дял/ове респ. акции, а дружеството придобива предмета на непаричната вноска[2].
В практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че внасянето на непарична вноска в търговско дружество представлява разпоредителен акт на съдружника, респ. акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен деривативен способ за придобиване на права, отличаващ се от останалите видове сделки по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Апортът може да бъде учредителен при учредяване на дружеството или последващ – при увеличение на капитала на съществуващо дружество чрез непарична вноска[3].
- Предмет на апорт в търговско дружество
Предмет на апортна вноска може да бъде всяко прехвърлимо имуществено право, което е оценимо в пари, защото според ТЗ капиталът на дружеството трябва да е в левове[4]. Предмет на непарична вноска може да са вещни или ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи. Съгласно изричното посочване в чл. 73, ал. 3 ТЗ като апортна вноска може да се внасят и вземания. Под формата на непарична вноска могат да се внасят права върху налични и безналични ценни книги, имуществени права върху нематериални блага, съвкупности от права като търговско предприятие и наследство и дялови участия в търговски дружества, които са прехвърлими[5]. Съгласно чл. 72, ал. 5 ТЗ вноската не може да има за предмет бъдещ труд или услуги[6].
- Процедура по апорт на непарична вноска в търговско дружество
Когато се прави непарична вноска в търговско дружество, дружественият договор, съответно уставът, трябва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната ù оценка и основанието на правата на съдружника респ. акционера. Дружественият договор респ. уставът трябва да бъде съставен в предвидената от закона форма за действителност за съответното дружество и да е приет с надлежно решение на учредителното или общото събрание.
Съдружниците в персонално дружество сами определят паричната оценка на дружествения дял в ООД, който ще бъде апортиран в дружеството.
По отношение на капиталовите търговски дружества, ТЗ въвежда специални изисквания за оценка на непаричната вноска от три независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на участието в капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. Както беше изяснено по-горе дружественият дял трябва да се оцени към момента на извършване на апорта по приложимите счетоводни стандарти.
Заключението се представя в ТРРЮЛНЦ със заявлението за вписване на апорта. Оценката в дружествения договор, съответно в устава, не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица.
Съгласно чл. 72, ал. 4 ТЗ, ако вносителят не е съгласен с оценката, дадена от вещите лица, той може да участва в дружеството с парична вноска или да откаже да участва в дружеството.
- Форма
Според чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава. При вноската в капиталово дружество към дружествения договор или устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. При удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя.
[1] Така Стоянов, В. Апортни вноски в търговски дружества – Правна мисъл, 1999, №4, с. 19
[2] Така Стефанов, Г. Търговско дружествено право, Търговски дружества. Oбщи положения. Отделни видове търговски дружества, Велико Търново, Абагар, 2014, ISBN 978-619-168-203-4, с. 98-99 и Герджиков, О. По въпроса за апорт при учредяване на търговско дружество – Съвременно право, 2012, № 6, с. 102
[3] Така Решение № 111 от 25.02.2016 г. по гр. д. № 6821/2014 г. на ВКС, II гр. о., Решение № 122 от 21.07.2016 г. по т. д. № 3484/2014 г. на ВКС, II т. о. и др.
[4] Вж. Григоров, Г. Апорт в търговско дружество – Правна мисъл, 1993, № 4, с. 25
[5] Вж. Калайджиев, А. Търговски дружества, Персонални дружества, Дружества с ограничена отговорност, с. 76-78
[6] Съгласно чл. 46 от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и Съвета от 14.06.2017г относно някои аспекти на дружественото право „Записаният капитал може да се състои само от активи, които се поддават на икономическа оценка. Въпреки това задължението за извършване на работа или за предоставяне на услуги не може да представлява част от тези активи.“