Автор:
адв. МАРГАРИТА БАЛАБАНОВА –
редовен докторант по Търговско/Стопанско право към ИДП при БАН
Ключови думи: адвокат, Пловдив, търговски дружества, действителен собственик, мерки срещу изпиране на пари, глоба
Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Правилникът за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ПЗМИП) предвиждат задължение учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително подробни данни относно притежаваните от тях права.
Информацията и данните за действителните собственици трябва да се впишат по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица (търговски дружества, сдружения, фондации и др.) и други правни образувания в Търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.
Съгласно параграф 9 на ЗМИП срокът за вписване на данните за действителните собственици в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ по партида на съответното юридическо лице е до 31 май 2019г.
„Действителен собственик“ по смисъла на закона е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
- По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания (търговски дружества, ЮЛНЦ – сдружения и фондация, дружества по ЗЗД) действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице респективно лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.
Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
- По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е учредителят; доверителният собственик; пазителят, ако има такъв; бенефициерът или класът бенефициери, или лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено или всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
- По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.
Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.
„Контрол“ е налице, когато едно физическо или юридическо лице (контролиращ):
- притежава повече от половината от гласовете в общото събрание на друго юридическо лице, или
- има право да определя повече от половината от членовете на управителния или надзорния орган на друго юридическо лице и същевременно е акционер или съдружник в това юридическо лице, или
- има право да упражнява решаващо влияние върху друго юридическо лице по силата на сключен с него договор или по силата на неговия дружествен договор или устав, или
- е акционер или съдружник в друго юридическо лице и по силата на договор с други акционери или съдружници контролира самостоятелно повече от половината от гласовете в общото събрание на това юридическо лице, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.
Индикация за „непряк контрол“ е упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез упражняването на права чрез трети лица. Това може да стане по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица.
Когато, след като са изчерпани всички възможни средства, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно по горните критерии или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица по ЗМИП водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик.
За нарушенията на задълженето за вписване на действителните собственици в съответния публичен регистър са предвидени административно наказателни санкции. За физически лица наказанието е глоба в размер от 500 до 5 000 лв. Когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец – имуществената санкция е в размер от 1000 до 10 000 лв. По високи размери на глобите стигащи до 20 000 лв, са предвидени когато нарушителят е кредитна или финансова институция, застраховател, лизингово предприятие, инвестиционните посредници или други изрично предвидени в закона субекти. За повторни извършени нарушения глобите са по-високи.
По ЗМИП има предвидени и други мерки, които задължените лица трябва да предприемат. Подаване на данни за действителните собственици в съответните регистри е само една от мерките срещу изпирането на пари, които вменява законът.