Ключови думи: саморъчно завещание, изисквания, наследяване, наследствено право, адвокат, Пловдив
Завещанието е едностранен акт, който произвежда своето действие след смъртта на завещателя. Към този момент имуществото, което е в неговия патримониум, се наследява от лицето, в чиято полза е направено завещанието, като той може да наследи само това, което е притежавал наследодателят му.
Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.
Саморъчно завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя. За връщане на завещанието се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.
Саморъчното завещание е едностранна безвъзмездна сделка, чрез която завещателят изразява своята воля да се разпореди с имуществото си за след своята смърт в полза само на едно или на част от лицата, призовани да го наследят, или в полза на едно трето лице извън наследниците по закон. Всяко завещание, което е направено без в него да е изразен мотив за извършването му, е валидно, стига да отговаря на законовите изисквания за валидност[1].
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. Писмената форма на чл. 25 ЗН се отнася за всички елементи от съдържанието на едностранната сделка завещание, което включва неговия автор, лицата, в полза на които се разпорежда за след смъртта си завещателят и имуществото, предмет на разпореждането. Така Решение № 197 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 1085/2016 г. на ВКС, I г. о.
Законът не съдържа забрана подписът да се изразява в изписване на имената на завещателя. След като Законът за наследството не посочва конкретно какъв трябва да бъде подписът на завещателя, то с изписване изцяло на собственото име, плюс съкратеното изписване на бащиното име, плюс цялото фамилно име след текста на завещателните разпореждания и думите „с подпис“, е спазено изискването на чл. 25, ал. 1 ЗН за подписване на завещанието[2].
[1] Решение № 244 от 15.12.2014 г. по гр. д. № 7696/2013 г. на ВКС
[2] Вж. Определение № 128 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 6118/2015 г. на ВКС, I г.о.
За повече информация и контакти: адвокат Маргарита Балабанова