Ключови думи: изпълнение върху дружествен дял в ООД, съдружник, едноличен собственик, кредитор, ликвидация, правен интерес
доктор по Търговско право
+359 883 328 927
- Изпълнение върху дружествен дял в ООД
Съгласно чл. 517, ал. 3 ГПК когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Съгласно чл. 517, ал. 4 ГПК когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Съгласно постоянната практика на ВКС конститутивният иск по чл. 517, ал.4 ГПК е предоставен на взискателя в изпълнителното производство, когато длъжникът не е изпълнил задължението си да плати при насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството. Ищец по иска е взискателят, а ответник – дружеството, чието прекратяване се иска.
Предпоставките за прекратяване на търговско дружество по чл. 517, ал. 4 ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и ал. 4 ГПК: ищецът следва да има качеството на взискател; наличие на висящо изпълнително производство; изпращане от съдебния изпълнител на запорно съобщение до Агенцията по вписвания и уведомяване на дружеството от Агенцията за вписания запор върху дела на длъжника; овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава запорираните дялове, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение до този момент не е удовлетворено.
По въпроса какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да бъде уважен конститутивният иск по чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК, е формирана постоянна практика на ВКС /решение № 77/06.06.2013г. по т.д. № 573/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 101/25.06.2012г. по т. д. № 877/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 146/07.11.2013г. по т. д. № 1041/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 104/10.07.2014г. по т. д. № 2144/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./.
2. Правен интерес на кредитора на съдружник да предяви иск за недействителност на договор, сключен от ликвидатора на прекратено по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК
С Определение № 60259 от 06.07.2021 год. по т.д. № 1198/2021 г. на ВКС, I т. о. е допуснато до касационно обжалване решение по следния въпрос:
В случаи на ликвидация на дружество, прекратено по реда на чл. 517, ал.4 ГПК, има ли правен интерес кредиторът на съдружник в прекратеното дружество , да предяви искове за недействителност на договори, сключени от ликвидатора на прекратеното дружество ?
ВКС е приел, че този въпрос пряко кореспондира с решаващия извод на въззивния съд, за недопустимост на исковете, поради липса на правен интерес и като такъв удовлетворява общия, а и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липсата на законодателна уредба на съотношението между ликвидационната процедура и производството по изпълнителното дело, за принудително събиране на вземане от съдружник, чрез насочването изпълнението върху притежаван от същия дял от капитала на ликвидиращото се дружество.
Съгласно чл.517 ал.1 ГПК изпълнителният способ, уреден в разпоредбата , започва с налагането на запор върху дела на съдружника в ООД, респ. върху всички дялове в ЕООД, каквато е хипотеза в разглеждания от ВКС казус. Запорното съобщение се изпраща на Агенция по вписванията, за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството, като самото то се уведомява служебно от Агенцията – чл.517 ал.1 изр. трето ГПК. Вписването на запорното съобщение има конститутивно действие, като от този момент насетне се ограничава разпоредителната власт на съдружника – длъжник със запорираните дялове / чл.451 ГПК /. От този момент насетне дружеството придобива качеството на трето задължено лице в образуваното изпълнително производство, като му е запретено да изплати на съдружника стойността на ликвидационния му дял, както и да сключва със същия разпоредителни сделки, с предмет това вземане, водещи до погасяването му – напр. сделка по опрощаването му, прихващане с вземане на дружеството към същия и пр. / чл.507 ал.2 и ал.3 вр. с чл. 451 ГПК /.
Вземането на съдружника от ликвидационен дял – спрямо което дружеството придобива качеството на трето задължено лице в изпълнителното производство, действително не е определено по размер към момента на налагане на запора и е под условие формирането на остатък от имуществото на дружеството, след провеждане на ликвидационното производство и удовлетворяване на кредиторите му. Взискателят действително не конкурира с кредиторите на ликвидиращото се дружество, но в смисъл, че не би могъл да удовлетвори собственото си, за сметка на и преди удовлетворяване вземанията на тези кредитори, чийто длъжник е прекратеното дружество. Точно затова, в преждепосоченото решение № 165/19.05.2016 г. по т.д.№883/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че след като взискателят, с връчване по реда на чл.517 ал.3 ГПК на изявлението за прекратяване участието на съдружника в дружеството, не придобива качество на кредитор на дружеството, с вземане в размер на припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125 ал.3 ТЗ, то той не е активно материалноправно легитимиран да предяви иск, с правно основание чл.135 ЗЗД срещу дружеството, с обект – разпоредителни сделки с имуществото му след налагане на запора. Тези сделки , в открито производство по ликвидация, целят именно осребряване на имущество, с оглед удовлетворяване на кредиторите.
Няма противоречие във формираната съдебна практика, че при установителния иск за нищожност на правна сделка, правен интерес от предявяването му могат да имат и трети лица, стига да обосноват засягане на свое имуществено право от сключването й . Прието е, че такова засягане е налице не само когато с уважаването на иска пряко би се признало или удовлетворило материалното право на ищеца, но и когато с уважаването на установителсния иск би се способствало неговото признаване или удовлетворяване. Също безспорно е прието, че правният интерес от провеждане на установителния иск по чл. 124 ал. 1 ГПК за недействителност на договор за продажба, предявен от лице, което не е страна по договора, винаги е конкретен , произтича от конкретните обстоятелства, наведени в исковата молба, чрез които ищецът твърди, че се засяга правната му сфера.
В конкретния казус, разгледан от ВКС, ищецът не е кредитор на прекратяващото се дружество с ограничена отговорност, но е кредитор на единствения притежател на дружествените дялове в същото. Кредиторите на ликвидиращото се дружество нямат правен интерес от атакуване действителността на разпоредителни сделки на ликвидатора, доколкото със същите формално се осребрява имущество за удовлетворяването им , а за разлика от несъстоятелността, ликвидацията предполага достатъчно имущество за удовлетворяването им. Ако не би било така, като резултат от разпоредителната сделка, за кредиторите възниква интерес от обявяване неплатежоспособността на дружеството и откриване на производство по несъстоятелността му, с присъщите му способи за защита на кредиторите. Интерес от атакуване действителността на разпоредителни сделки, сключвани от ликвидатора на дружество с ограничена отговорност, обаче, би имал съдружник в същото, тъй като, чрез прогласяване ненастъпили по нищожна такава сделка правни последици / при възможност за удовлетворяване на кредиторите от имуществото, извън това по атакуваната сделка , доколкото и към момента на предявяването на иска не е инициирано производство по несъстоятелност / се потвърждава съществуването на разпореденото имущество в патримониума на прекратеното дружество, като предпоставка за формиране на ликвидационен дял за съдружника.
Такъв правен интерес, макар и при специфики във всяка конкретна хипотеза, е признат в практиката на ВКС, за съдружник в ООД, респ. едноличен собственик на ЕООД, атакуващ действителността на разпоредителна сделка на дружеството. В решения по т.д.№ 17/2011 г. на I-во т. о. на ВКС, т.д. № 2296/2015г. на I-во т.о. и т.д.№ 171/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, правният интерес на съдружника, в качеството му на трето лице, да предяви искове по чл.26 ЗЗД, за установяване на нищожност на сделка, сключена от търговското дружество, в което членува, е обоснован с евентуално /опосредено/ накърняване на неговите имуществени права в търговското дружество, елемент от членственото му право. От същите съображения – за опосредено засягане на имуществени права,обуславящо допустимост на установителен иск за нищожност на сделка, спрямо която ищецът е трето лице – се изхожда и в решение по т.д.№ 1286/2018 г. на ІІ т.о. и в определение по ч.т.д.№ 2111/2019 г. на І т.о. на ВКС, с които е признат правен интерес на наследник на починал съдружник, да атакува сключени от дружеството сделки, с оглед удовлетворяване на придобито по универсално правоприемство вземане по чл.125 ал.3 вр. с ал.1 т.1 от ТЗ, в действителния му дължим размер.
За наличието на правен интерес съдебната практика не изисква правните последици от уважаването на установителния иск за нищожност да удовлетворяват пряко и непосредствено ищеца – трето лице, а е достатъчно да способстват удовлетворяването му , без да е необходимо условие това способстване да предпоставя сигурен и безспорен за ищеца резултат, след като е достатъчно да е възможен. Така в решение по т.д.№ 38/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. на ВКС е признат правен интерес на ищеца да предяви иск за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот – обект на приватизационна сделка, обусловен от възможността да се довърши процедурата по приватизация, чрез изкупуване на обекта по реда на ЗППДОП(отм.). В решение по гр.д.№ 4829/2008 г. на ІV г.о. на ВКС – е признат правния интерес на лица – страни по предварителен договор за покупко-продажба, сключен с разпоредилия се, след сключването му, собственик на имота , за установяване нищожност на тази разпоредителна сделка, като препятствие за сключването на окончателен договор. В решение по т.д.№ 634/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС изрично е посочено, че възможността правният субект да има дори и някаква косвена полза от уважаването на иска за нищожност на сделката между други лица, е достатъчна да обоснове правен интерес от установителния му иск, като трето за сделката лице.
Такъв е и случаят, разгледан от ВКС, доколкото с нищожната сделка се отчуждава имущество, с потенциална функция да формира ликвидационен дял на едноличния собственик на капитала.
От обстоятелството, че макар и при наличие на правен интерес, съдружникът бездейства в защита на правото си на ликвидационен дял от имуществото на прекратяваното дружество / за което би могъл да има своя фактически интерес / , се обуславя и правният интерес на кредитора му – в случая ищецът – да предяви правото му с уредения от законодателя косвен /суброгационен/ иск – чл.134 ЗЗД. Вида на предвидената със същия защита не е ограничен. Без значение е, че формирането на ликвидационен дял е под условие удовлетворяването на всички кредитори и наличие на остатък от имуществото на дружеството. След като, в съответствие с преждецитираната практика, която ВКС напълно споделя, е налице косвен правен интерес за длъжника – съдружник в ООД – да предяви такъв установителен иск в защита на свое имуществено право, и при безспорност на качеството на ищеца като кредитор на същия, с възможност да се удовлетвори от това имуществено право, реципрочно е налице правен интерес на самия кредитор да предяви правото на длъжника си, макар правните последици от уважаването на иска да не удовлетворяват непосредствено, а – както е посочил за допустимо и самият въззивен съд – евентуално интереса му от събиране на вземането към длъжника – съдружник.
Негодна да опровергае правния интерес е хипотетичната възможност, дори и с имуществото на успешно прогласената за нищожна разпоредителна сделка и след удовлетворяването на кредиторите, да не се формира остатък, за поставяне в ликвидационен дял на съдружника. Равностойната обратна възможност изключва логичността на подобен довод.
Доколкото в съдебната практика е прието, че правният интерес от установителен иск е изключен при възможна защита с друг иск, то следва да се съобрази, че такъв в конкретния случай не съществува. Правилни са съображенията на жалбоподателя, че без правото на настоящия установителен иск същият е абсолютно лишен от защита, още повече в специфичната хипотеза на ликвидатор, съвпадащ с личността на неговия длъжник, което обстоятелство е достатъчно да наведе основателни съмнения за интерес от фиктивно разпореждане с имуществото на дружеството.