ИЗКЛЮЧВАНЕ НА СЪДРУЖНИК ПОРАДИ НЕВНАСЯНЕ НА ВНОСКА

изключване на съдружник

Ключови думи: Изключване на съдружник, ООД, вноска в имуществото, неизпълнение, търговско право, адвокат 

 

автор

адвокат Маргарита Балабанова

доктор по Търговско право в ИДП при БАН

0883328927

  1. Предпоставки

Потестативното субективно право на дружеството извънсъдебно да изключи съдружник и да кадуцира неговия дял се поражда при неизпълнение от страна на съдружника на основното му членствено задължение – неплащане вноската му в имуществото за покриване на капитала на дружеството (чл. 121, ал. 1, изр. 1 ТЗ).

Задължението за вноска в капитала е най-важното имуществено задължение на съдружника към ООД. То възниква в две хипотези – при учредяване на дружеството и при увеличаване на капитала. Вноската може да е парична или непарична, в зависимост от уговореното в дружествения договор. В него се определя също размерът на вноските на всеки съдружник и срокът за внасянето им.

За да възникне дружеството с ограничена отговорност като правен субект, то трябва да се впише в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). Именно от възникването на ООД учредителите придобиват качеството на съдружници и възниква членственото правоотношение между тях и дружеството. ТЗ поставя императивни изисквания относно капитала (чл. 119, ал. 1, т. 4 и т. 5), които трябва да са изпълнени, за да бъде вписано дружеството в ТРРЮЛНЦ. Трябва да е внесен установеният в закона минимум от капитала, който е 2 лв съгласно чл. 117, ал. 1, изр. 1 ТЗ. В случай, че дружеството се регистрира с по-висок от установения в закона минимум, трябва да е внесен най-малко 70 на сто от капитала.

От изложеното следва, че, за да стигнем до хипотеза, при която съдружникът може да бъде изключен заради неплащане на вноската си в капитала при учредяване на дружеството, трябва да са налице следните условия: Първо, капиталът на ООД, предвиден в дружествения договор, трябва да е над минимума от 2 лева. Трябва да е внесен 70% от него, иначе дружеството няма да е възникнало и е немислимо да се говори за изключване. В дружествения договор трябва да е определен срокът и начинът за довнасяне на невнесената част от капитала, а съдружникът трябва да е в забава за довнасянето.

Другата хипотеза на неизпълнение от страна на съдружника на задължението му за вноска е при взето решение за увеличаване на капитала от страна на общото събрание. В решението за увеличаване се определя начинът, по който ще се увеличи капиталът, видът на вноските, размерът на вноската на съответния съдружник и срокът за нейното внасяне. При неизпълнение на това задължение се поражда потестативното право на дружеството да изключи съдружника. От дружеството зависи дали това право да бъде упражнено или не. Неизпълнението може да е пълно или частично.

Правната уредба в ТЗ свързва кадуцирането на дружествения дял с хипотезата на изключване по чл. 126, ал. 1 ТЗ – поради невнасяне на дяловата вноска.  Ако са налице предпоставките и за дружеството се е породило право да кадуцира дела на съдружник, трябва да се спази уредената в закона процедура.

  1. Последици
    • Последици за съдружника

По силата на настъпилото изключване, съдружникът губи качеството си на съдружник и всичките права, които произтичат от него. Членството на съдружника е единно субективно право с комплексен характер и е недопустимо частично лишаване от права по пътя на кадуцирането[1]. Затова изключеният съдружник губи както имуществените си права, така и неимуществените си права. Дружеството не може да върне на съдружника вноската, направена в имуществото, защото тя е станала собственост на дружеството и не подлежи на връщане. При изключване на основание чл. 126, ал. 1 ТЗ съдружникът няма право да получи вземане за стойността на дружествения си дял.

Така очертаните последици от кадуцирането са тежки и целят да стимулират съдружниците в ООД към изпълнение на основното им членствено задължение за вноска. Законовата уредба е императивна, тъй като неизправният съдружник може да застраши съществуването на дружеството и възможността за удоволетворяване на неговите кредитори. Затова е недопустимо последиците от кадуцирането да се дерогират с други уговорки в дружествения договор.

Следва да се посочи, че всички права, които трети лица са имали върху дела на изключения съдружник, като например особен залог, се погасяват[2].

  • Последици за дружеството

При изключване на съдружник последици настъпват и за дружеството. Членственият му състав се променя и трябва да се реши съдбата на дела на изключения съдружник, който не може да остане във висящо състояние, тъй като капиталът не може да остане непокрит.

Чл. 121, ал. 2 ТЗ предвижда три възможни варианта относно дела на изключения съдружник. Делът може да бъде поет от трето лице или от другите съдружници или с него да бъде намален капиталът на дружеството. Всяка една от регламентираните възможности се извършва по съответния законов ред. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за conditio sine qua non за неговото настъпване.

  1. Заключение

Възможността за изключване на съдружник от ООД и кадуциране на дружествен дял при неплащане на вноската в имуществото е субективно потестативно право на дружеството с ограничена отговорност да предизвика промяна в правната сфера на неизправен съдружник. Това право е алтернатива на иска за реално изпълнение, който дружеството може да предяви срещу съдружника, и се осъществява извънсъдебно.

 

[1] Така Бъчварова, М., Кадуциране на акции-правни проблеми, Правна мисъл, 1998, № 1, с. 95

[2] Вж. Колев, Н., Изключване на съдружник от ООД, С., Сиела, 2016, с. 172