Ключови думи: задатък, капаро, договор, неизпълнение, адвокат, Пловдив
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че с оглед въведения в чл.9 от ЗЗД принцип на свобода на договарянето, страните могат да уговарят различни последици от поведението си както при сключването така и при неизпълнение на поетите с договора задължения, включително заплащането на неустойки или възможност за отказ от договора като тази тяхна свобода е ограничена единствено от повелителните норми на закона и на добрите нрави. В тази връзка обвързването на конкретен договор със задатък както и определянето на размера му е израз на автономията на волята на договарящите страни. Постигането на съглашение за задатък зависи от свободната преценка на договарящите дали да придадат на определена престация значението на задатък, който да потвърждава сключването на договора и да гарантира изпълнението му. В този смисъл са р.№ 206/07.12.2010 год. по т.дело № 623/2009 год. на ВКС, ТК-І т.о.; р.№ 71/09.07.2010 год. по т.дело № 726/2009 год. на ВКС, ТК-І т.о.; р.№ 775/16.02.2011 год. по гр.дело № 906/2009 год. на ВКС, ГК, ІV г.о.; р.№ 474/13.07.2010 год. по гр.дело № 457/2009 год. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Според действуващата нормативна уредба задатъкът, уреден в чл.93 ЗЗД е уговорка, според която вещ или парична сума, която едната страна дава при сключването на договора служи като доказателство, че договорът е сключен и за обезпечение на неговото изпълнение. Законът е признал право на изправната страна да се откаже от договора и да задържи задатъка, или да иска в двоен размер даденият от самата нея задатък, ако другата страна не изпълни задължението си. Съглашението за отметнина /чл.308 ТЗ/ прилича на задатъка, защото също има акцесорен и обезпечителен характер. За разлика от задатъка, обаче, отметнината предоставя правото на отказ на неизправната страна, която може да се откаже от договора, като загуби обещаното или даденото. Каква ще бъде функцията на задатъка решават страните при сключването на договора, като при липсата на специална уговорка се прилагат диспозитивните правила на чл.93 ЗЗД. Диспозитивният характер на нормата произтича от предоставената на страните възможност да договарят нещо различно от предвиденото в закона. Съществуването на уговорка за задатък се установява чрез тълкуване на договора. Ако договорът съдържа клаузи, чрез които страните придават на авансово платената сума обезпечителна и обезщетителна функции чрез изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение, то предадената сума има качеството на задатък. В този смисъл е решение № 71/09.07.2010 год. по т.дело № 726/2009 год. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Законът не забранява по един двустранен договор функциите на задатъка да бъдат придадени и на авансово платените суми. В този случай капарото би представлявало част от възнаграждението или цената и ще подлежи на приспадане при изпълнението, като при неизпълнение – ще се задържи или върне в уговорения от страните размер, а при липса на изрична уговорка – в предвидения в чл.93, ал.2 ЗЗД двоен размер.
По изложените съображения ВКС счита, че уговорката за задатък, неговият вид и размер и условията, при които се дължи връщането му, не са ограничени от повелителни норми на закона, поради което уговарянето на задатъка, различен от посочения в ал.2 на чл.93 ЗЗД размер, не води до нищожност на договорната клауза.
Така Решение № 64/ 10.09.2012 година по т.д. № 193/2011 год. на ВКС, ІІ т.о.
За повече информация и контакти – адвокат Маргарита Балабанова