Ключови думи: заличаване на данни от кредитния регистър; погасено по давност вземане; лични данни; централен кредитен регистър; администратор на лични данни, адвокат
С Решение № 12441 от 13.12.2023 г. по административно дело № 8782/2023 г. Върховен административен съд, Пето отделение, прие следното:
При погасено по давност и направено от длъжника възражение за погасяване на вземането, администраторът на лични данни не разполага с възможности за извънсъдебно събиране на естественото задължение, спрямо което е изтекла погасителната давност. В хипотеза когато длъжникът е направил изрично възражение за изтеклата давност, вземането вече не е скрепено с държавна принуда и не е възможно принудителното събиране на вземането чрез изпълнителното производство.
Единствената възможност за ред, различен от съдебния на събиране на вземането е доброволното плащане, по аргумент от разпоредбите на чл.118 ЗЗД. В случай на изрично заявление от длъжника, че няма да плати доброволно погасеното по давност задължение, това му волеизявление води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството кредитор и администратор на лични данни по чл.6, пар.1, буква“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни да продължи да обработва личните му данни.
Волеизявлението за погасяване по давност и за липса на доброволно плащане водят и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните на длъжника – а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл.17, пар.1 буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора, за което изменение на кредита същият на основание чл.10 от Наредба №22/16.07.2009 г. на БНБ следва да подаде информация в Централния кредитен регистър (ЦКР), след което да престане да подава информация за длъжника в ЦКР предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл.17, пар.1 буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679.
Отпадането на задължението за подаване на информация в ЦКР за дружеството е свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в ЦКР – а именно осигуряване на данни за кредитната им задлъжнялост. При липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, очевидно че липсват основания за последващо подаване на данни за задължения на длъжника спрямо кредитора, произтичащи от процесния договор. Поисканото заличаване на личните данни на длъжника от ЦКР не е от компетентността на дружеството, а на ЦКР.
В такава хипотеза е налице основание за заличаване на данни от кредитния регистър.
За повече информация – адвокат д-р Маргарита Балабанова