ключови думи: съпричиняване, непоставен обезопасителен колан, ПТП, вреди, обезщетение, застрахователно право, адвокат
Статията е публикувана в кн. 3/2024г. на сп. Търговско и облигационно право
- Съпричиняване. Общи положения
Съпричиняването на вреди е уредено в чл. 51, ал. 2 ЗЗД, според който, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване на вреди от пострадалия е налице когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – деликвентът и увреденият. Пострадалият съпричинява вредата тогава, когато с поведението си допринася за настъпване на самия деликт или за собственото си увреждане.
Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно[1].
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №1/2014 г. по т. д. 1/2014 г. на ОСТК, на ВКС, т. 7 приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен[2].
При определяне степента на съпричиняването е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Преценката е комплексна, като се определя степента на обективна вредоносност, както и дали действието или бездействието е виновно, както и противоправността. Намаляването се определя според размера на причиняването в общата вреда, като неговият размер се преценява с оглед всички факти и обстоятелства като конкретно се взема предвид нарушението от страна на пострадалия, за да настъпи противоправният резултат. При определяне обема на съпричиняване се изисква преценяване на целия увреждащ комплекс[3] като подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
В правната теория се приема, че намаляването на обезщетението следва да се бъде извършено въз основа на комплексна оценка, включваща следните показатели – степен на каузалното действие на деянието на пострадалия; степен на неговата обективна вредоносност; тежест на правонарушението, ако деянието на пострадалия е противоправно; степен на неговата вина. Наличието или отсъствието на противоправността и вината на пострадалия влияят при определяне степента на участие на пострадалия в причиняване на вредата и съответно върху намаляване на обезщетението, което му се дължи[4].
Настоящата статия има за цел да анализира и обобщи съдебната практика на съдилищата относно размера на приноса при наличие на съпричиняване на вреди при пътно транспортно произшествие (ПТП) в една от най-честите хипотези на съпричиняване, а именно – непоставянето на предпазен колан от пострадалия.
В чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е предвидено задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключения от това правило са предвидени в ал. 2 и те са изчерпателно посочени. Могат да не използват обезопасителен колан бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите-при управление на автомобила с учебна цел.
Следва да се посочи, че задължението за поставяне на предпазен колан от пътниците на задните седалки е регламентирано с изменението на ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр. 51/26.06.2007г.
Непоставянето на обезопасителен колан е рисково поведение на пострадалия пътник в МПС. Ако бъде установено, обаче, че механизмът на ПТП и/или получените увреждания са такива, че нямат отношение към ползването на колан, в този случай редукцията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД няма да намери приложение.
В съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 205 от 30.05.2015 г., по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС, ІІ т. о ., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/2011г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2012г. на ВКС, ІІ т. о. Решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013г. на ВКС, І т. о. и Решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012г. на ВКС, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, се прима, че за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
- Степен на съпричиняване при непоставен обезопасителен колан
В Решение № 60097 от 13.09.2021 г. по т. д. № 1600/2020 г. на ВКС, II т. о. е прието наличие на стенен на съпричиняване от 1/3 поради непоставяне на обезопасителен колан. Мотивите на съда са, че за возещата се на задната седалка е имало задължение, тъй като автомобилът е снабден с предпазен колан, да сложи същия в съответствие с предвиденото в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП задължение. Със слагането на колана не биха настъпили установените по делото сериозни последици. Но самото непоставяне на обезопасителен колан, не може да се приеме, че е в причинна връзка, обуславяща извод за съпричиняване от 2/3. Съпоставено е наистина положението на водача на автомобила и нетежката травма при него, който е установено, че е носил обезопасителен колан. Непоставянето на колан, което способства за настъпването на вредите, действително е решаващо. Но настъпването на вредите е причинено в много по-голям обем от резките движения на волана от водача на автомобила, липсата на преценка какви са последствията от предприемане на маневрата, както и невъзможността да се овладее автомобилът при рязкото завиване. Следователно предизвикването на непозволеното увреждане има много по-голям обем в причинноследствения комплекс, от непоставянето на колана и изпадането на пострадалата. Пострадалата се е возела на дясната задна седалка. Макар да е установено, че не би пострадалата в такава степен и да не би настъпил летален изход, то обемът на причиняване в общия противоправен резултат не може да се определи на повече от 1/3. Определянето в размер на 2/3 е прекомерно. Това следва и от обстоятелството, че изискванията на закона към водача на МПС са много по-високи от тези към пътниците, като на водача е вменено непрекъснато да осъществява контрол над управлението на автомобила.
В Решение № №106 от 22.06.2016 г. постановено по т. д. №1796/2015 на ВКС , ІІ т. о. е прието, че обстоятелството, че пострадалата е била без предпазен колан към момента на ПТП се установява от констатациите на вещото лице изготвило заключението на СМЕ. Въпреки това, не става ясно доколко в конкретния случай това е допринесло за настъпването на смъртта на пострадалата. Ето защо и доколкото самият факт на поведение на пострадалия, квалифицируемо като съпричиняване на увреждащия резултат по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е в доказателствена тежест на ответника по прекия иск, то не следва да се приеме такова над ¼.
С Решение № 78 от 07.05.2013 г. постановено по т. д. №490/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. е приет принос от 1/3 за непоставен предпазен колан.
С Решение № 141 от 31.08.2017г., постановено по т. д. 2272 /2016 г. на ВКС, II т. о. съдът е определил приносът на ищеца поради пътуване с непоставен обезопасителен колан в размер на 1/3.
С Решение № 107 от 01.09.2017 г., постановено по т. д. № 441/2016 г. на ВКС, I т. о., съдът приема съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради допуснато съществено нарушение на задължението му по чл. 137а ЗДвП, а именно пътуване без поставен обезопасителен колан, в размер на 1/3 спрямо приноса на преките причинители на ПТП.
С Решение № 154 от 31.10. 2011 г., постановено по т. д. № 3540/ 2013 г. на ВКС, I т. о. е приет принос от 1/5 за непоставянето на предпазни колани от пострадалите.
В Решение № 54 от 04.06.2020 г., постановено по т. д. №1018/2019 г. на ВКС, II т. о. е разгледана хипотеза, касаеща размера на приноса при наличие на няколко основания, квалифицирани като съпричиняване. Конкретният разгледан случай е на съпричиняване поради поведението на пострадалия непосредствено преди ПТП, изразяващо се в съзнателно участие, като пътник в управлявания след употреба на алкохол от ответника, автомобил и знание на този факт, и наред с това – непоставянето на предпазен колан. ВКС е приел, че механичното кумулиране на отделните факти, съставляващи поведение на пострадалия в причинна връзка с настъпването на неблагоприятни за него последици, при положение, че последните са резултат от чуждо, а не собствено на пострадалия, виновно противоправно поведение, не може да води до необосновано по степен намаляване отговорността на самия делинквент. Подобен подход би довел до хипотези на пълно изключване на самата отговорност на последния, въпреки установеното негово виновно и противоправно поведение в причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалия вреди. Т. е. би довело до неприлагане на нормата в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД за задължението на всяко лице да поправи вредите, които виновно е причинило другиму. Ето защо, ВКС приема, че съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не следва съвкупно преценено да превишава 50 на сто[5].
За пълнота на изложеното ще бъде анализирана и практика на апелативните съдилища във връзка с размера на приноса на пострадалия при непоставяне на предпазен колан. С Решение № 2422/23.12.2014 г. по гр. д.№ 3494/2014 г. на Софийски апелативен съд е определена степен на съпричиняване от 10 %. С Решение №2312 от 15.12.2014 г. по гр. д. №2883/2014 г., Решение № 263 от 28.01.2020 г. по в. г. д. № 4160/2019 г. и с Решение № 173 от 21.01.2019 г. по в. г. д. № 3429/2018 г., и трите на Софийски апелативен съд, ГК, е определен принос на пострадалия от 30 %. С Решение № 1068 от 29.05.2020 г. по в. г. д. № 5115/2019 г. на Софийски апелативен съд, Г. К. е определен принос от 20 %. С Решение № 1362 от 25.06.2015 г. по в. г. д. № 1571/2015 г. на Софийски апелативен съд, Г. К. е определено съпричиняване от 20 % поради пътуване без поставен предпазен колан, като степента на съпричиняването е възприета от касационната инстанция в Решение № 217 от 22.12.2016 г. по т. д. № 3402/2015 г. на ВКС, II т. о.
С Решение № 364 от 18.07.2022 г. по в. т. д. № 230/2022 г. и Решение № 166 от 25.05.2016 г. по т. д. № 263/2016 г., и двете на Апелативен съд – Пловдив, е определена степен на съпричиняване от 20 %. С Решение № 1392 от 26.11.2012 г. по гр. д. № 1200/2012 г. на Апелативен съд – Пловдив е определен принос от 25 %. С Решение № 51 от 13.02.2023 г. по в. т. д. № 532/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив е определен принос от 30 %.
С Решение № 161 от 10.05.2023 г. по в. т. д. № 583/2022 г. на Апелативен съд – Варна и Решение № 80 от 15.03.2023 г. по в. т. д. № 722/2022 г. на Апелативен съд – Варна е определен принос от 30 %.
С Решение № 57 от 09.08.2021 г. по в. гр. д. № 249/2021 г. на Апелативен съд – Бургас е определен принос от 20 %. С Решение № 61 от 25.08.2020 г. по в. гр. д. № 168/2020 г. на Апелативен съд – Бургас е определен принос от 30 %.
С Решение № 151 от 02.11.2022 г. по в. гр. д. № 212/2022 г., Решение № 259 от 16.10.2012 г. по в. гр. д. № 292/2012 г., Решение № 108 от 29.07.2022 г. по в. т. д. № 136/2022 г. и Решение № 99 от 07.07.2023 г. по в. т. д. № 94/2023 г., и четирите на Апелативен съд – Велико Търново, е определен принос от 20 %. С Решение № 123 от 10.08.2023 г. по в. т. д. № 130/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново и Решение № 208 от 06.11.2023 г. по в. гр. д. № 296/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново е определена степен на съпричиняване от 30 %. С Решение № 212 от 17.12.2020 г. по в. т. д. № 297/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново е определен принос от 40 %. С Решение № 184 от 13.10.2023 г. по в. гр. д. № 302/2023 г. и Решение № 154 от 07.11.2022 г. по в. гр. д. № 208/2022 г., и двете на Апелативен съд – Велико Търново, е определен принос от 50 %.
Във връзка с обезопасителния колан следва да се спомене Решение № 27 от 15.04.2015 г. постановено по т. д. 457/2014 г. на ВКС, II т. о., в което се приема, че при направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан наличието на обезопасителни колани на процесното МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат.
В Решение № № 92 от 07.09.2016 г., постановено по т. д. 185/2014 г. на ВКС, II т. о. е прието, че при подадена от ответника по иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ въззивна жалба срещу първоинстанционното осъдително решение не е допустимо въззивната инстанция да приеме по-нисък процент на съпричиняване на вредата от страна на увреденото лице по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от приетото от първоинстанционния съд процентно съотношение, без да е направено оплакване във въззивната жалба на ответника относно приетия принос, или без да е подадена въззивна жалба от ищеца с оплакване за неправилно прието съпричиняване или неправилно определен размер на съпричиняването /при частично отхвърляне на иска/, или когато ищецът като въззиваем във въззивното производство не е релевирал доводи за неправилно прието съпричиняване или неправилно определен по-висок процент на съпричиняване.
- Заключение
Като обобщение на анализираната съдебна практика следва изводът, че според ВКС степента на приноса при настъпване на вредата в хипотезата на доказана липса на поставен обезопасителен колан в причинна връзка с настъпилата вреда варира в диапазона между 20-33,33 % респ. изразено като квоти в размер на 1/5, 1/4 и 1/3. Този размер на приноса се възприема масово и в практиката на апелативните съдилища.
Изключения са решенията на апелативните съдилища, в които се определя по-ниска или по-висока степен на съпричиняване от посочената по-горе, като тези решения са в отклонение от установената практика на ВКС.
[1] Така Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС, Решение № 64 от 16.05.2019 г. по т. д. № 1781/2018 г. на ВКС, II т. о. и др.
[2] Обратното е застъпено в Решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о., където се приема, че за наличието на съпричиняване не се изисква противоправност. Голева, П. Деликтно право, Фенея, С., 2018, ISBN 978-619-198-017-8, с. 118 и Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. Шесто издание, С., Сиби, ISBN 978-954-730-842-8, с. 454 също приемат, че противоправността не е задължителна.
[3] Така Решение № 60097 от 13.09.2021 г. по т. д. № 1600/2020 г. на ВКС, II т. о.
[4] Така Голева, П. Цит. съч., с. 119
[5] Обратното е прието в Определение № 607 от 05.11.2019 г. по т. д. № 589/2019 г. на ВКС, II т. о. и в Решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о., според което е допустимо, ако след извършването на преценката на всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на съпричиняването, се достигне до извод, че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям от този на деликвента, обезщетението да бъде намалено с повече от половината. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат, който в някой случай може да бъде по-голям от този на деликвента.