Ключови думи: застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обезщетение за неимуществени вреди, съпричиняване на увреждането, няколко делинквенти, адвокат по застрахователно право
С определение №446/14.07.2022 г., постановено по т.д. №1648/2021 г., II т. о. по реда на чл. 288 ГПК, ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от касаторката част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следния правен въпрос: „Следва ли да бъде намалявано обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от застрахователя на водача на автомобила по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, когато е налице съпричиняване на увреждането и от други делинквенти, ако пострадалият няма принос за вредоносния резултат ?“.
С Решение № 50153 от 09.11.2022 по т.д. №1648/2021 г., II т. о. е прието следното:
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а именно: „Следва ли да бъде намалявано обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от застрахователя на водача на автомобила по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, когато е налице съпричиняване на увреждането и от други делинквенти, ако пострадалият няма принос за вредоносния резултат?“ е решен от въззивния състав в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №121/18.09.2014 г. по т.д. №2859/2013 г. на І т.о., според която „ с оглед установената в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице в пълния им размер, а не съобразно приноса им, като функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент“ . Аналогични отговори на посочения въпрос се дават и в решение №37/01.09.2015 г. по т.д. №1070/2014 г. на ІІ т.о. и решение №192/02.11.2017 г. по т.д. №416 / 2017 г. на ІІ т.о.
В решение №45/15.04.2009 г. по т.д. №525 / 2008 г. на ІІ т.о. и в решение №59/10.06.2011 г. по т.д. №286/2010 г. І т.о. се приема, че „наличието на принос на пострадалият за вредоносния резултат като необходимо условие за намаляване размера на застрахователното обезщетение“.
От посочената практика на ВКС, която настоящият състав споделя изцяло, е видно, че отговорът на въпроса, по който е допусната касация, е: Не следва да бъде намалявано обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от застрахователя на водача на автомобила по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, когато е налице съпричиняване на увреждането и от други делинквенти, ако пострадалият няма принос за вредоносния резултат.
За повече информация: адвокат д-р Маргарита Балабанова