Ключови думи: Критерии за търговска сделка, допълнителни парични вноски, ООД, производство по несъстоятелност, заем, адвокат, Пловдив
Съгласно чл. 286 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват. При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
Вземането към дружество за връщане на допълнителна парична вноска не произтича от търговска сделка, поради което не е основание за откриване производството по несъстоятелност.
Нито заемът, нито внасянето на допълнителна парична вноска представляват търговска сделка, неизпълнението на която представлява основание за откриване производството по несъстоятелност.
Процесуална предпоставка за откриване производството по несъстоятелност е задължението на ответника да произтича от търговска сделка (чл. 608 ТЗ). Заемът не представлява търговска сделка.
Той не е сред сделките, изброени в чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286, ал. 2 ТЗ, поради което следва да се приеме, че не отговаря на обективния критерий за търговска сделка. ТЗ въвежда алтернативно както обективния, така и субективния критерий за определяне на една сделка като търговска. Едва ако не може да се дефинира чрез нито един от критериите, тогава влиза в сила презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ.
За сделките, извън тези, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, като допълнителен обективен критерий, свързан със субекта на сделката като търговец, е въведено изискването тя да представлява упражнявана от него дейност по занятие. Следователно, за да се дефинира една такава сделка като търговска, тя трябва да е свързана с предмета на дейност на търговеца, защото само тези сделки той реализира по занятие. Сделките, свързани с търговската дейност въобще, или по повод учредяване на дружеството, набирането на капитал, промените в него са свързани с функционирането на търговското дружество, но не са сключени от него по занятие.
Ето защо и решението на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност за набиране на допълнителни парични средства, не представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ.
На второ място, допълнителна парична вноска по съществото си не представлява търговска сделка. Задължението по нея възниква в резултат на решение на общото събрание, прието с обикновено мнозинство, което означава, че за част от съдружниците това задължение може да възникне и принудително, а не като последица от съвпадане на насрещни волеизявления. В резултат на решението на общото събрание за съдружниците ще възникне задължението за внасяне на вноските, а за дружеството да ги върне в определения срок.
Допълнителните парични вноски са свързани с икономическото обезпечаване на дружеството, а оттук и със самото му съществуване, а не и с предмета му на дейност като търговец. Те са съразмерни на дяловете на съдружниците, ако не е уговорено друго. При неизпълнение на задължението на съдружниците за внасяне на допълнителни парични вноски съдружниците отговарят за задължението си за допълнителни парични вноски по същия начин, както за неизпълнение на основното задължение за изплащане на вноските от капитала (чл. 134, ал. 2 във вр. с чл. 126, ал. 1 ТЗ). Те могат да бъдат изключени от дружеството. Така Решение № 436 от 13.03.2003 г. по гр. д. № 2745/2002 г., на ВКС, V г. о. (www.vks.bg)
За повече информация и контакти – адвокат Маргарита Балабанова