Ключови думи: търговско предприятие, закриване, уволнение, банка, адвокат, Пловдив, София
С определение № 137 от 26.02.2019 г. по гр. д. № 3326/2018 е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, по въпроса:
„Кои са материалноправните предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на уволнение в хипотезата на закриване на част от предприятието, когато работодателят е търговска банка и в населеното място има повече от един банков клон (офис), единият от който се закрива и където работи уволненият?“
По горния правен въпрос, ВКС с Решение № 105 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 3326/2018 г. на 3-то гр. отделение, трето гражданско отделение, е приело следното:
Търговско предприятие на търговеца – работодател, вкл. и търговска банка е цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени от търговеца във връзка с осъществяваната от него конкретна търговска дейност (в случая банкова) и отразени по установения за това ред в търговските и счетоводни книги на търговеца. Търговското предприятие като съвкупност е част от имуществото, с която се осъществява търговската дейност на търговеца. В това си съдържание предприятието може да бъде предмет на разпоредителна сделка (чл. 15, ал. 1 ТЗ), но няма пречка предмет на такава да бъде и част от него – т. е. реално обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
Тъй като правата, задълженията и фактическите отношения в посочената съвкупност се пораждат от определени юридически факти -извършване на търговски сделки (в случая банкова дейност), то реално обособените права, задължения и фактически отношения следва да възникват от реално обособена (самостоятелна) стопанска дейност на търговеца – работодател. Необходимо и достатъчно за идентификацията на въпросната самостоятелно осъществявана търговска дейност (част от предприятието) е тя да бъде обособена счетоводно и организационно в отделна структура, която я персонализира. В този смисъл виж. правното разрешение, дадено с Решение № 213/30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 29/2010 г. ІІ т.о.
Съдържанието на понятието „част от предприятието“ на търговеца не разкрива съществени различия в признаците на своята самостоятелна обособеност и в случаите, когато той е банка (кредитна институция), която за нуждите на извършваната от нея специфична стопанска дейност наема работници и служители. Такава организационно обособена структура в системата на търговските банки в страната, която извършва от името на кредитната институция публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за сметка и на риск на банката, с което изчерпва изцяло или отчасти сделките в предметът й на дейност, е банковият офис (част от клоновата мрежа на банката – акционерно дружество на територията на страната, наименован някъде и като финансов център). Той притежава освен сочената обособеност и възможността да провежда относително самостоятелна политика, очертана от общата стратегия по управление на банката и одобрените от ръководството бизнес инициативи, като осъществява от нейно име и за неин риск специфичната й търговска дейност.
Няма пречка в едно населено място да бъдат открити и да функционират повече от един банкови офиси на една и съща банка, след като нуждата от извършването на дейността го изисква. Ето защо, при преустановяване на дейността от единият от офисите и неговото цялостно закриване (премахване) като част от структурата на търговско предприятие на търговеца (кредитна институция) работещите в него подлежат на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ.
Тези изводи са споделени и в Решение № 166 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 3794 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение.
За контакти – адвокат Маргарита Балабанова