Ключови думи: АД, съпритежание на акция, акционери, право на глас, общо събрание на акционерите, търговско право, адвокат
адвокат Маргарита Балабанова –
доктор по Търговско право
С определение № 510/11.11.2019 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса :
- Защитимо ли е по реда на чл.74 ТЗ, чрез отмяна на решението на ОСА, право на участие на част от съсобствениците на акция, в случай че няма упълномощен от всички съсобственици на акцията пълномощник по чл.177 ТЗ, за участие в ОСА?
- Упражнимо ли е право на глас от част от съсобствениците на акция, независимо от неупълномощаването на общ пълномощник по чл.177 ТЗ от всички съсобственици ?
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, предвид неяснота относно приложението на чл.177 ТЗ, като норма уреждаща упражняването на права, ирелевантно на принадлежността на самите права.
- Относно „подялбата“ на съвместно притежавани акции в АД
Съгласно чл.158 ал.1 изр. първо ТЗ капиталът на АД е разделен на акции, т.е. акцията е част от капитала на дружеството, изразена чрез номиналната й стойност. Последната е еднаква за всички акции на дружеството и подлежи на промяна само по решение на Общото събрание на АД. Макар че наличните акции имат веществен характер, ценността им не се определя от стойността им като вещи, а от инкорпорираните в тях членствени права. Като ценна книга акцията удостоверява, че притежателят й участва в капитала на съответното акционерно дружество с номиналната й стойност и е носител на свързаните с това членствени права. Неделимостта на акциите по смисъла на чл. 177 ТЗ се отнася именно до тия членствени права, върху които, при универсално правоприемство на акционер от повече от един наследници на същия, се установява съпритежание. Неделимостта предпоставя невъзможност членственото право, което една акция удостоверява, да бъде поделено между сънаследниците, т.е. всеки от тях да придобие реална част от една акция, което конфронтира и с императивното правило за номиналната стойност на акцията като константна величина – една и съща за всички акции на дружеството. Неделимостта, обаче, не означава невъзможност за подялба на всички наследени акции между наследниците, така че всеки от тях да придобие реална част от същите, съобразно наследствения си дял. Способът за подялба не е предмет на настоящото решение.
Не може,обаче, да се сподели разбирането, че тази подялба следва автоматично от наследяването. По начало прекратяването на съсобствеността предпоставя волеизявление /интерес, желание/ за това, което не може да се презумира с факта на наследяването от няколко лица. Съсобствеността по принцип не се прекратява автоматично, освен при вземанията, на правния режим на които не би могъл да се приравни правния режим на акциите, защото правата по същите не се изчерпват с право върху конкретно определена, а и непроменима парична стойност /не е такова правото на дивидент и ликвидационен дял, които са динамични, а и обусловени от допълнителни предпоставки, вземания, т.е. не възникват по силата на самото придобиване на акцията/, а и правата, които акциите обективират, не са по правило еднакви.
Възможна е и хипотеза, в която сънаследниците на акции желаят именно съвместното упражняване на членствените права, които всяка една акция материализира. В качеството на ценни книги наличните акции се индивидуализират /със серия, номер/. Възможно е издаването на купюри с повече от една акции / 5,10 или кратни на 10 /. Очевидно само по силата на универсалното правоприемство, без намеса с определени, обвързващи сънаследниците правни последици, освен в случай на съгласие между всички тях, е неосигуримо разпределението на наследените акции, като индивидуализирани ценни книги, в притежание на всеки отделен наследник. И преди всичко, наличните акции могат да предоставят „особени права„, формирайки различни класове или да бъдат привилегировани – със или без право на глас, т.е. наследените акции могат да инкорпорират различни по съдържание членствени права, поради което и да биха имали различна пазарна стойност.
Автоматично прекратяване на съсобствеността върху акциите, т.е. на съпритежанието на членствените права, за да би се приело, следва да е обективно приложимо като правило, независимо от вида на акциите, което, в хипотезата на акции от различен клас или с привилегии, очевидно не е постижимо, освен в идеалната хипотеза на поделяемост, поради равен брой акции от всеки вид, делими съобразно броя и наследствените права на сънаследниците. Това е и основен аргумент за да не би се приложила автоматична поделяемост, аналогично на вземанията. Ако би се приело автоматично разпределение на наследените в съсобственост акции, остава обективно необходимо и оказването на съдействие за фактическото им разпределяне между наследниците, съобразно наследствените им права, задължение за което не е уредено, нито е изводимо по тълкувателен път, за управителните органи на АД, при съответно носене и на отговорност от същите, за неправилното му осъществяване.
2. По отношение на право на участие и упражняване на правото на глас на съпритежателите на акция
АД е най-подходящата дружествена форма за привличане на голям по размер, вкл. чуждестранен, капитал. Не случайно редица правни субекти, от съществено значение за пазарните отношения, съществуват само във формата на АД / инвестиционни дружества, фондови и стокови борси /. Тази подходящност е предпоставена от функционирането на акционерното дружество независимо от членския му състав / в много случаи многоброен / и промените в същия / в много случаи динамични /. Членствените правоотношения са свободно прехвърлими, като промяната не подлежи на вписване в търговския регистър. Акционерите не отговарят за задълженията на дружеството, нямат задължения за лични действия, а единствено имущественото задължение за вноска, осигуряващо наличието на активи в съответствие с вписания капитал. Автономността във функционирането на дружеството от акционерите, свободното прехвърляне на членствени правоотношения и ограничената отговорност на акционерите са характеристики на АД, които предпоставят интереса от учредяването му и/или участие в същото.
Именно спецификата на АД, като гарантирано функциониращо, независимо от динамиката в членствения му състав,обяснява съществуването на чл.177 ТЗ. Неделимо е членственото право, предоставяно от акцията, изразяващо се – досежно управителните права – в право на 1 глас. Ако би била допустима подялбата му, би подлежала на промяна номиналната стойност на акциите на дружеството / тъй като същата следва да е еднаква за всички акции – чл.175 ал.2 ТЗ /, съобразно волята на съделителите, при това само в хипотеза на подялба при равни квоти, не винаги възможно с оглед действителните наследствени квоти. С неделимостта по чл.177 пр. първо ТЗ законът гарантира да не възникват обстоятелства, предпоставящи промяна в структурата на капитала и преуреждане членствените права на останалите акционери, съобразно последиците от подялбата на членствените права по всяка една от съсобствените акции. Последното би било от естество да затрудни, ако не и да осуети дейността на акционерното дружество / вземането на решения от ОСА /, правейки я заложник на интересите на отделни акционери, както и на възможни спорове относно подялбата между същите.
Аналогични гарантиращи функции осигурява и императивното правило на чл.177 пр. второ от ТЗ. Чрез разпоредбата, все в интерес на независимото функциониране на дружеството от членствения му състав , законодателят ирелевира противоречията в интересите на отделните акционери – съсобственици на акция, зачитайки гласа им само при способност за формиране на обща воля, респ. определянето на общ пълномощник и формирането на един глас от акция. Тази обща воля, освен като резултат на единодушно решение на съсобствениците на акция, би била съобразима и като формирана воля на мнозинството – на базата на предварително постигнато и удостоверено съгласие на същите, за зачитане волята на обикновено или квалифицирано мнозинство, вкл. такова на базата на наследствените им права. Касае се за споразумение, за което не е налице ограничение в свободата на договаряне. Само така определен пълномощник е оправомощен от закона да упражни правото на глас, предоставяно от една акция, а от чл.177 пр. първо ТЗ следва, че упълномощаване на лице от част от съсобствениците на акция / упражняване на част от членствено право / е правно ирелевантно.
ВКС с решение № 58 от 10.08.2020г. по т. дело № 101/2019г. на ВКС, ТК, 1 т. о. приема, че не може да се отрече правото на част от съсобствениците на акция да присъстват лично на ОСА, тъй като и с това си право на собственост върху идеална част от акция те се легитимират като акционери. Чл.177 пр. второ ТЗ, обаче, се отнася не до присъствието, а до участието – като активно поведение на изявяване становища и предложения по включените в дневния ред въпроси и съответно гласуване по същите.
Това „участие” законодателят зачита само като изходящо от волята на всички съсобственици на акция. Дали отделния съсобственик на акция би бил лишен от възможност да присъства или присъствайки – лишен от правото да заяви становища и предложения по въпросите от дневния ред на ОСА, вкл. чрез пълномощник, но не такъв на всички съсобственици на акцията, съответно е бил лишен от правото да гласува, поради липса на общ с останалите съсобственици пълномощник, е без значение за законосъобразността на взетите решения. Правото на глас е обективно обусловено от правото на участие в ОСА и само с тази им взаимосвързаност правото на участие е от значение за законосъобразността на взетите решения, доколкото с предоставянето му не е препятствано упражняване правото на глас.
Обективно е непостижим извод каква би била действителната воля на акционерите , съответно би ли била различна от формираната, ако участващ в ОС акционер би бил допуснат да изкаже определено мнение или становище, нито е обективно установимо какво би било действителното съдържание на непозволеното му изявление в ОС, в качеството му на неосъществил се факт. Затова и значими за интересите на акционерите въпроси законодателят е допуснал да бъдат допълнително включвани в дневния ред, вкл. с предложения за решения / чл.223а ТЗ /, гарантирайки правото на становище и мнения предварително. Правото на участие в ОСА, въпреки липса на предпоставки за упражнимо право на глас при вземане решенията на същото, не е самостоятелно защитимо с иска по чл.74 ТЗ . Формираната, при съответствие с кворума /за който са съобразими и правата на акционерите – съсобственици на акции, независимо участват или не в ОСА/ и изискуемото се мнозинство, воля на присъствалите акционери, не би могла да бъде лишена от правни последици, с оглед формалното неучастие или ненадлежно участие на акционер, с несъобразима при гласуването воля, след като същото е единствено последица от неупражнено право на упълномощаване по чл.177 пр. второ ТЗ. Възможността за такова упълномощаване е извън интереса на законодателя , доколкото с оглед уредбата на АД , същият предоставя превес на интересите на останалите акционери и дружеството като цяло, пред тези на спорещите съсобственици на акция.
Съгласно чл.220 ал.1 ТЗ, ОСА – като орган за управление на АД – включва акционерите с право на глас, защото с гласуването се формира волята му, а точно тя е от значение като предмет на иска по чл.74 ТЗ. Няма основание чл.220 ал.1 ТЗ да се тълкува стеснително – само досежно притежателите на привилегировани акции без право на глас, съгласно чл.182 ТЗ. След като участници в ОСА са само акционерите с право на глас, а самостоятелно такова не притежават само част от съсобствениците на акция, съгласно чл.177 пр. второ ТЗ, то недопускането на последните до работата на Общото събрание – лично или чрез техен, а не на всички съсобственици на акциите пълномощник, не е от естество да обоснове нарушение на членственото управленско право на глас, вкл. посредством осуетено право на участие в ОСА . Това е и отговора на правните въпроси. Това разбиране е прието и в Решение № 8 от 22.02.2021 г. по т.д. № 2741 по описа за 2019г. на ВКС, II т.о.
Правен анализ:
Така приетото от ВКС становище обаче не следва да се възприема безкритично. На първо място, считам, че доколкото по отношение на акциите не може да се говори за вещни права, то по удачно е да се използва термина съпритежание на акция, а не съсобственост.
По въпроса упражнимо ли е право на глас от част от съсобствениците на акция, независимо от неупълномощаването на общ пълномощник по чл.177 ТЗ от всички съсобственици, считам, че правото е упражнимо независимо от упълномощаването на общ пълномощник. Ако по законовите или договорни правила на общността на съпритежателите е постигнато съгласие относно начина на упражняване на правото на глас, то този глас следва да бъде зачетен. Това, че са упълномощили или не общ пълномощник не лишава акционерите съпритежатели от право да участват лично в работата на общото събрание на акционерите. Разпоредбата на чл. 177 ТЗ не изисква всички съпритежатели да действат „единодушно“ и едновременно, а съвместно и еднопосочно.
Разпоредбите за съпритежание на дял при ООД (чл. 132 ТЗ) и на акция в АД (чл. 177 ТЗ) са сходни, поради което съдебната практика е относима. По отношение на съпритежанието на дял в ООД е налице съдебна практика, според която определянето на представител по чл. 132, изр. 3 ТЗ не лишава съдружника от правото да участва лично в работата на събранието. В хипотезата на чл.132 ТЗ съдружниците – съпритежатели на дружествен дял могат да участват и да гласуват лично в общото събрание – съобразно предвижданията на дружествения договор и вътрешните уговорки помежду им, независимо от изискването на чл.132, изр.3 ТЗ за избор на общ представител. Упражняването на правото на глас от всеки съдружник трябва да е еднопосочно, за да формира един общ глас, пропорционален на размера на общия дял. Ако поради несъгласие на съдружниците е невъзможно формиране на общ глас, техните индивидуални гласове не следва да се вземат предвид и припадащото се на общия дял право на глас следва да се счита за неупражнено. Така Решение № 127 от 10.02.2015 г. по т. д. № 3197/2013 г. на ВКС, II т. о. Налице е противоречие в практика на ВКС, като според мен следва да бъде споделено застъпеното в решение 127 от 10.02.2015г. по т.д. 3197/2013г. по отношение на общия представител.