Ключови думи: иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство, пасивна легитимация, страни в производството, дружествени дялове, търговско право
доктор по Търговско право
+359883328927
С Определение № 60266 от 11.06.2021 г. по ч. т. д. № 870/2021 година на ВКС, II т. о. е допуснато касационно обжалване по следния въпрос:
1. Съществува ли за ищеца по иск по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ (респ. чл.97 ГПК (отм.) вр. чл.431, ал.2 ГПК (отм.)) правен интерес от това да насочи иска си не само срещу дружеството, по чиято партида е вписано твърдяното несъществуващо обстоятелство, но и срещу правния субект, претендиращ права върху дяловете от капитала на същото дружество (приобретателя по договора, за който се твърди, че е нищожен), за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение?
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване, са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им от въззивния съд е обусловило прекратяването на производството по предявения срещу ответника „Теда Кетъринг“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ.
По отношение на поставените въпроси е доказана и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка – противоречие на даденото от въззивния разрешение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 87/02.08.2013 г. по т. д. № 68/2012 г. на ВКС, І т. о. В цитираното решение е прието, че произнасянето по иск за установяване нищожност на решение на съвета на директорите на акционерно дружество за разпореждане с притежавани от дружеството дялове в капитала на друго дружество се включва имплицитно в произнасянето по специалния иск с правно основание чл.431, ал.2 ГПК (отм.), аналогичен на иска по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, за установяване несъществуването на вписаното в търговския регистър обстоятелство (промяна в титуляра на дружествените дялове), чието възникване е обусловено от квалифицираното като нищожно решение, и поради това самостоятелен иск за установяване нищожност на решението за разпореждане с дяловете е недопустим.
Когато в исковата молба, с която е предявен искът по чл.431, ал.2 ГПК (отм.), съответно чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, е въведено твърдение за нищожност на решението, по повод на което е извършено вписването, страни в производството са правните субекти, претендиращи собственост върху капитала на дружеството и произтичащите от това права, както и самото дружество.
Конституирането на приобретателя на дружествените дялове като ответник по иска за несъществуване на вписаното в търговския регистър обстоятелство е свързано с претенциите му за собственост върху капитала на дружеството и макар същият да не е задължителна страна по делото, интересът на ищеца /който твърди, че актът за разпореждане с дружествените дялове е нищожен и не е произвел правно действие/ да насочи иска си и срещу него произтича от обхвата на субективните предели на силата на пресъдено нещо на бъдещото решение по спора.
Формираната с решението по т. д. № 68/2012 г. практика на ВКС е относима към хипотезата, в която е постановено обжалваното въззивно определение – предявен иск по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписано в търговския регистър обстоятелство, касаещо промяна в принадлежността на дружествени дялове, основан на твърдения за нищожност на договора по чл.129, ал.1 ТЗ, с който е извършено прехвърлянето на дяловете. С определението въззивният съд е отрекъл пасивната процесуалноправна легитимация на лицето, което има качеството на приобретател по договора за продажба на дружествени дялове и е вписано като притежател на дяловете в търговския регистър, да участва като ответник в инициираното с иска по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ производство.
Произнасяйки се в този смисъл, въззивният съд е разрешил посочените от частния жалбоподател въпроси в противоречие с практиката на ВКС в посоченото решение, поради което въззивното определение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК (www.vks.bg).